9 – Завръщане в световете на блаженството

1. Силите на щастието ни помагат

В действителност ние откриваме в Доброто същите по род съставки, както и в Злото. Много от посланията, получени от отвъдното, използват понятието ангел за означаване на напредналите в своето развитие покойници, особено ако те вече са в състояние да ни помагат. Авторите им неведнъж обясняват ясно това. Следователно по този въпрос не може да има съмнение. Някои от пратениците уточняват, че при тях тази дума никога не се употребява с друго значение, тъй като не им е известно в отвъдното да има „ангели” в обичайния смисъл на думата. Същевременно великите пратеници, на които според мен може да се има пълно доверие, тъй като смятам, че те са по-напреднали в своето развитие, твърдят, че има духовни същества, които никога не са живели нито на нашата, нито на която и да е друга планета, и никога не са се „въплъщавали” на нивото на нашата материя – което не значи непременно, че те изобщо нямат тяло, а по-скоро че още от сътворението си живеят в блажено тяло, изградено от материя, различна от тази на нашите физически тела.

Разбира се, към тези две категории трябва да се прибавят и съществата, дошли от други планети, от други населени светове. На едно определено ниво на развитие в отвъдното всички сътворени създания, способни да обичат, се събират заедно, и би трябвало да се допълни прочутият текст на Свети Павел: освен че вече няма да има евреи и християни, няма да има също така и земни жители и „марсианци”. . .

И накрая, паралелно с егрегорите, сили на Злото, пораждани от нашите лоши помисли и лоши чувства, съществуват и сили на доброто, сили на любовта, лъчения от сърцата ни, на които Бог вдъхва живот. Ето какво казва за тях Пиер Моние:

„Ала съществуват също така и прекрасни, сияйни духове, чиито бели одежди блестят като сняг под слънцето, и които не са ангели, макар че никога не са живели в тяло от плът. Те се реят над хората като техни закрилници; те са породени от великите мисли, узрели в сърцата и умовете на народите. Утешително и прекрасно е, скъпа мамо, че „уханията на душите”, които имат самостоятелно и трайно съществуване, са най-често именно тези царствено чисти цялости, за които ти говоря; това потвърждава въпреки всичко надмощието на Доброто над Неправдата. Бог дарява дъха на живота (искам да кажа -душа) на тази „Енергия”, излъчена от човечеството. Всъщност тя се превръща в независима сила, чиято личност се образува от личностите на нейните безброй създатели, и която има за задача да бди над мястото, станало нейна люлка и нейна родина. . .”.

Тяхната дейност на Земята

Без съмнение всички тези сили ни обграждат с много по-голямо постоянство, отколкото бихме могли да си представим, тъй като, както казва Ален Тесие, младеж, работил като пиколо в асансьор и загинал при мотоциклетна катастрофа:

„Невъплътените са по-многобройни, той като мъртвите са повече от живите, а освен това съществуват духове, които никога не са се въплъщавали и няма да го сторят.”

Вероятно сме постоянно подложени на тяхното влияние, като това на „добрите” духове уравновесява това на „злите”. Това влияние изглежда се упражнява чрез многобройни форми на дейност. Изказвани са твърдения, че ние на Земята не можем да направим научно откритие, без то да е било предварително направено в отвъдното. Това може би обяснява факта, че много често едно и също откритие се прави почти по едно и също време от напълно независими едни от други изследователски екипи. След като откритието е извършено в отвъдното, „те” се опитват да ни го предадат, и тъй като това никак не е лесно, те правят този опит едновременно с.няколко екипа, достигнали до едно и също ниво. Може би именно този механизъм обяснява как Джордж Ричи, младият американски войник, изследвал отвъдното, съпровождан от Христос, още през 1943 г. посетил атомна централа, каквито са били построени едва през 1952 г. Ала централата, която той е видял заедно с Христос, е била обслужвана от учени, чиито лица излъчвали душевна хармония, почти както в манастир.

Много произведения на изкуството са може би повече произведения на анонимни (или поне за нас в този свят) покойници, отколкото на творците, които дължат на тях своята известност. Уйлям Блейк без колебание казвал за някои от стихотворенията си, че той не е техният автор, а просто ги е записал като под диктовка. Това е механизмът на вдъхновението не само на поетите, но без съмнение и на светите отци. Откакто узнах за тези явления, всички заплетени обяснения на толкова много философи и теолози по въпроса за Вдъхновението на Библията ми изглеждат безвъзвратно остарели и именно техният рационализъм днес предизвиква усмивка у мен. Многобройните изображения на ангел, шепнещ на ухото на вдъхновения свише писател, не са толкова наивни, колкото обикновено се смята. „Демонът” на Сократ също трябва да се разбира по този начин, а без съмнение и диктуването на Корана.

Вероятно вследствие на дейността на невидимите понякога всред нас се появяват деца-чудо, като Моцарт или Сен-Саис, способни да композират музика още на четири или петгодишна възраст. Дори и тяхната преждевременна виртуозност на пианото би могла да се обясни по този начин. Розмари Браун разказва, че някои композитори, намиращи се днес в отвъдното, за да й покажат как да интерпретира новите произведения, които те и диктуват, надяват ръцете и като ръкавици и им придават виртуозност, на каквато те обикновено не са способни. Без съмнение именно по същия начин Викториен Сарду, писател и медиум, става също така и медиум-гравьор, способен без никакво предварително обучение да създаде от първи път напълно завършена творба. Друг подобен случай е този на бразилския художник Луис Гаспарето, когото видяхме в директно предаване по телевизията да рисува за няколко минути или даже секунди, понякога дори със затворени очи, картини с твърде различен стил.

Ала независимо от съществуването на такива зрелищни случаи, които си остават изключения, всъщност този процес е постоянен, но много по-дискретен. Ален Тесие, израснал в дом за сираци и останал без особено добро образование, обяснява това много добре:

„Човек е така устроен, че цялото му подсъзнание – или онова, което той нарича така – е потопено в мисълта на другите и ние (в отвъдното) го приемаме така, както той ни приема. Не съществува самостоятелност, всичко е свързано от „центрове”, които са азове, потопени в духовен разтвор, като в някаква течност. . .”

Другаде пак Ален използва едно може би по-просто сравнение, за да ни помогне да разберем тази постоянна интерференция между тяхното влияние и нашата свобода:

„Също както понякога нишките от кълбетата с различни цветове са преплитат.”

Той уточнява още:

„За вас (живите), които не различавате тези „цветове”, е почти невъзможно да отделите тези нишки една от друга; ала за нас (напусналите телесната си обвивка) това е по-лесно, защото ние виждаме цветовете и добре знаем кое именно идва от нас,”

Ако невидимите вече ни помагат по този начин в нашите научни изследвания или нашите произведения на изкуството, тяхната помощ, разбира се, е още по-голяма при творбите с благотворителна или духовна насоченост.

Както вече видяхме, Лист и неговите приятели целят посредством Розмари Браун не само да ни предадат своите най-нови творения, а главно да накарат хората да разберат, че този живот има смисъл, защото е вечен, и че още от този първи етап зависи целият по-нататъшен ход на нашето развитие.

Хирурзите от невидимото

Други са се заели пряко да облекчават нашите страдания. Имам предвид различните лекари от отвъдното. Много от тях работят за възстановяването на блажените тела на онези, които пристигат при тях. Ала някои, като например д-р Уйлям Ланг, бързо разбират, че всъщност болниците в отвъдното са достатъчно добре осигурени с висококвалифициран медицински персонал и че те ще бъдат много по-полезни, ако се съгласят да се върнат по някакъв начин на този свят, донасяйки ни облаги от методите, научени в отвъдното.

Най-доброто свидетелство за това фантастично явление е без съмнение това на Дж. Бърнард Хътън, по професия журналист, който, след като бил лекуван и излекуван през 1963 г. от починалия през 1937 г. д-р Уйлям Ланг, започнал с разрешението на покойния доктор обширно проучване на явлението.

През есента на 1963 г. Дж. Бърнард Хътън заболял от полиомиелит без парализа. Изпитвал болки в ръцете и бедрата, световъртежи. После започнал да ослепява. На десет метра разстояние едва успявал да различи човешка фигура. Долавял само нещо като неясни очертания. Освен това понякога откривал признаци на двойно виждане. Един ден жена му открила в някакво списание статия за лечител посредством духа, който извършвал изумителни очни операции в Ейлсбъри. След дълги колебания Хътън накрая приел да си запише час при него и жена му го завела на посоченото място.

След като прекарал няколко минути в чакалнята, дошли да го повикат, като му съобщили: „Господин Хътън, д-р Ланг ще ви приеме.” Да, именно починалият през 1937 г. д-р Ланг!

Тогава той се озовал пред облечен в бяло човек с напълно затворени очи, който го наричал „млади човече” с ясен и твърд глас, издаващ обаче напреднала възраст. Отблизо Хътън различил дори дълбоките бръчки, набраздили лицето му. С все така затворени очи човекът в бяло го уверил, че той е д-р Ланг. После го накарал да седне и уверено свалил очилата му, като се извинил, прокарал ги с вид на познавач пред затворените си очи и възкликнал: „О, драги, та вие имате минус осемнадесет диоптъра!”. Точно така било!

„Доктор Ланг” пъхнал очилата в джоба си и внимателно опипал с палци очите на пациента . След една-две минути се изправил и заявил: „Когато сте бил малък, са ви оперирали двете очи. Добра работа!” Невероятно! Това било толкова отдавна и така добре забравено, че Бърнард Хътън дори не го бил разказвал на жена си.

Тогава „докторът” отново леко опипал очите му, като изброявал разни медицински термини, после го попитал: „Млади човече, ако не греша, вие страдате от двойно виждане?” Това също било вярно. „Но има още нещо болно освен очите ви. Нека ви направя един малък преглед.” И тогава, без да го кара да ляга и да се съблича, „д-р Ланг” внимателно опипал пациента си през дрехите: „Добре” – заявил той накрая – „вирусът, причинил вашата болест, която лекарите определят като полиомиелит от непаралитичен тип, вече е изчезнал. Но вие страдате от нещо много сериозно – вирусен хепатит, който нарушава функционирането на черния ви дроб. . .” А само трима души знаели, че Бърнард Хътън бил болен: лекуващият лекар, жена му и той самият.

Тогава „д-р Ланг” му обяснил: „Разбирате ли, всеки от нас има две тела, физическо и ефирно, и аз сега ще оперирам вашето ефирно тяло. Надявам се, че ще успея да предизвикам съответният резултат върху вашето физическо тяло. Не се тревожете, ако ме чуете да говоря, да изричам имена или да искам инструменти. По време на операцията ще ми асистира синът ми Базил* и няколко колеги, които вие няма да видите, защото и те имат вече само ефирно тяло. Но вие няма да изпитвате болка. Сега ще ви помоля да легнете ето там, на онази кушетка.”

Вече легнал и все така облечен, Бърнард Хътън с широко отворени очи присъствал на една изключителна сцена. Човекът в бяло с все така затворени очи се навел над него и започнал да прави поредица от много прецизни жестове точно над широко отворените очи на журналиста, като сякаш свивал и разпер-вал пръстите си, поемал невидими инструменти, като през цялото време съпровождал движенията си с коментари. Пациентът отначало бил обхванат от неудържим смях, но бързо се успокоил. Той усетил, че нещо сякаш разрязва очите му, макар че мъжът в бяло не ги докосвал. Не изпитвал болка, а просто едно усещане, подобно на това при операция под местна упойка. Последвала нова операция в областта на черния дроб. Той отново изпитал усещането за разрязване, а после за зашиване.

И тогава чудото станало – Бърнард Хътън отначало изобщо не виждал нищо, но докато чакал в колата жена си и децата си, отишли за покупки, малко по малко зрението му се възвърнало!

Оттогава той може да чете, да пише и сам да кара колата си. Той успял да се върне към работата си и, потресен от това невероятно приключение, решил да събере цялата възможна документация за случая на д-р Ланг, известен бивш лондонски офталмолог, който продължавал да лекува чрез един смирен и предан медиум, бивш пожарникар на име Джордж Чапман.

Тази медицинска дейност на нашите скъпи покойници може впрочем да се осъществява под твърде различни форми. Не всички от прочутите филипински лечители са шарлатани, както някои се опитаха да ни накарат да повярваме. Аз лично познавам хора, които са били при тях и са могли сами да снимат операциите им. Филмът добре показва, че няма никакви фокуси. Впрочем можем да се убедим в това, като прочетем книгите на д-р Жанин Фонтен, чиято медицинска компетентност не подлежи на съмнение. Филипинците докосват пряко болните области и забиват надълбоко пръстите си в тях, като понякога изваждат от тялото без никакъв разрез и никакъв белег странни материи, нещо като плазма.

Други ни помагат посредством медиуми, като например случаят на Маги Лебрьон и съпругът й Даниел. В Бразилия спиритичната медицина изглежда даже твърде често практикувана и със също така голямо разнообразие от форми. Може би при изследванията на болести и терапии посредством радие-стезията също се намесва някаква помощ от отвъдното, дори и тя не винаги да се възприема от живите хора.

Ала освен тези явни дейности за наше благо, които понякога, както в цитираните случаи, успяваме да открием, със сигурност съществува и друга форма, обикновено по-дискретна, но без съмнение и по-постоянна и по-широко разпространена. Много от покойниците са натоварени да ни оказват духовна помощ. Те дискретно бдят над нас, като понякога се намесват дори и в материалните събития, когато последните могат да упражнят върху нас духовно влияние. Ала тази дейност според техните думи често е трудна за тях и изисква продължителна работа. Така ние им дължим много от нашите „съдбовни” срещи. Те дискретно ни помагат и за нашата свобода. Понякога няколко покойника заедно бдят над един жив земен жител. А понякога ги съпровожда и ангел, ангел-хранител.

2. Ангелът-хранител и предишният живот

Някои мистици са имали привилегията да виждат понякога или даже доста често своя „ангел-хранител”. Измежду многото примери може да се посочи този на Мехтилде Талер (1869-1919), чиито съобщения са ни предадени от кавалера Фридрих фон Лама. Описанията на различните категории ангели са великолепни. Ала тя виждала по-специално всеки ден своя ангел-хранител, получавала от него наставления, насърчения, послания, които трябвало да предаде. . . Но самите описания според мен съдържат съвсем очевиден и значителен: дял на спонтанно и несъзнателно символизиране.

Ако се проучат отблизо разпилените указания, дадени в прочутите Диалози с ангела, ще се достигне до схващането за невероятна близост между ангела-хранител н покровителствания от него човек. Получавайки посредством Хана посланията на своя ангел, Жита Малаш веднага го разпознава като своя „вътрешен покровител”. Тя изпитва отчетливо чувство, че всъщност го е познавала, но не успява да извади от подсъзнанието си ясен спомен за това. Тя остава „па границата на спомена”. Жита малко по малко започва да предчувства това тайнство и дори го изразява. Накрая тя казва на своя ангел: „Значи аз съм ти”. Посредством Хана ангелът се усмихва и отговаря: „Още не.” Друг път ангелът й казва още: „Ти си моето по-плътно подобие” или също: „Ако вярваш, че аз съм ти – то това ще стане”. И накрая той се изразява още по-ясно:

„Преди раждането – някогашното – майката и детето са едно. Когато детето се роди – те се разделят на двама.

Ние сме двама. – Когато се родим, ще станем едно.”

Впрочем техните съдби са свързани: „Ние или ще загинем с вас, или ще се пречистим заедно с вас.”

Тук достигаме до много старата иранска тема за „фраварти”. Известно е, че всъщност това понятие за ангел идва от древна Персия, през Асиро-Вавило-ния и древноеврейския Стар Завет. Това не изключва възможността други да са развили съвсем самостоятелно същите вярвания, тъй като явленията, стоящи в основата на това поверие, са всеобщи. „Фраварти”, това е нещо като небесно съответствие на това, което сме, наш близнак, наше второ аз. Изначално дори ангелите са имали свое фраварти. Но пали ангелът от Диалозите казва, че серафимът е за ангела онова, което е ангелът за нас! Същевременно маздеистката** традиция развива тази тема’преди всичко във връзка с всяко същество, въплътено в материя. Анри Корбен продължава темата, проучвайки както библейския разказ за Тобиас, където персийското влияние е неоспоримо, така и мандеисткия гноене***, манихейството, коментарите на Плотин върху някои текстове на Платон и дори някои упанишади****.

Сведенборг, който твърди, че може да отиде до другия свят практически толкова пъти, колкото пожелае, разказва, че така много често разговарял с двойниците, с небесните „образи” на хора, с които много трудно би се срещнал на Земята.

Струва ми се, че всичко това трябва да се причисли към онова, което композиторът Лист обяснил на Розмари Браун по повод на прераждането. Искрено казано, онова, което той говори, не винаги ми се вижда съвсем ясно, дори ако се премине от френския превод, който често е доста приблизителен, към оригиналния английски текст. Той като че ли понякога си противоречи. Въпреки това неговият текст ми се струва много важен:

„Прераждането така, както обикновено се разбира, не съществува. . . На Земята вие се смятате за завършени същества. Ала всъщност само една част от вас се проявява посредством физическото ви тяло и мозъка. Останалото остава в духа ви, но е свързано с вас и вие образувате едно цяло. . . Тогава той ми обясни как една и съща личност никога не се завръща два пъти на Земята. И подробно ми разясни защо това е невъзможно.”

Но той също така признава, че не съществува общовалидно правило:

„Има безкрайно много възможности и не съществува никакъв категоричен принцип.”

. . . „Лист ми каза също така, че ние всъщност не образуваме една „цялост”. Всяка личност е душа с много аспекти и един ден той ми обясни всичко това с научни термини:

„Представете си един атом – каза ми той. – Той се състои от протони и неутрони, които всички заедно образуват ядрото му, заобиколено от електрони. Душата прилича на него. Тези отделни части са събрани заедно в ядрото. Но всяка част може да бъде отделена и именно тези отделни части от ядрото на душата, ако може така да се каже, могат да се проявяват във вашия свят под формата на различни личности.”

Може би тук трябва отново да се приложи теорията за „областите” от Принстънския Гноене, за която вече говорихме? Над полусъзнанието на частицата се намира полусъзнанието на атома, а над него – полусъзнанието на молекулата, после полусъзнанието на органа, накрая – нашето съзнание, царящо над цялата съвкупност и извършващо с по-голям или по-малък успех синтеза на всички наши наклонности, вписани в гените ни и хармонизиращи функционирането на различните области на нашия мозък. Но може би над нас има някакво свръхсъзнание, образуващо по-обширна и по-богата цялост, от която ние сме само един елемент? Може би именно на това съответства необичайното изживяване на Робърт Монро в онова, което той нарича Място III, свят, паралелен на нашия, и, изглежда, по-малко развит, в който той срещнал едно друго свое аз, с което се сливал в нещо като обладаване всеки път, когато отивал там. А също така може би и вече разказаното изживяване на Жана Гене, която за кратък миг изживявала два, а друг път и три живота едновременно, но в различно място и време.

Може би тук се крие дълбоката истина на цялата индийска мисъл за относителността на „аза” и необходимостта от неговото надхвърляне. Ала без при това този „аз” да изчезва дори за миг в това свръхсъзнание. Впрочем егрего-рите, произлезли от нашите добри или лоши помисли, са поне една от възможните форми на тези свръхсъзнания, и тяхното съществуване се намесва толкова малко в нашето, поне именно на съзнателно ниво, че ние доста трудно се убеждаваме в тяхното съществуване.

Впрочем единството между ангела и покровителствания от него, подсказано в „Диалози с ангела”, отива и по-далеч. Текстовете добре показват това. Същото това единство цари между всички ангели:

„Ние сме напълно отделни, отделни и в същото време сме ЕДНО. Вие също, колко различни сте за НЕГОВА слава, но също така сте ЕДНО.”

А още по-нататък, след като има също така единство между всеки ангел и покровителствания от него, и между всеки серафим и неговия ангел, следва дълбокото единство на цялото сътворение на фона на Бога, на златния фон на иконите, в Светлината, която винаги е неизменна, но е пригодена към всяко ниво на съществуване, към всяка „област”.

Може би в тази перспектива ангелът-хранител е невъплътена част от самите нас. Или ние заедно с него образуваме нещо като тандем, в който може би има и други елементи, като пътник без билет, злощастно присъединил се без наше знание при някоя злополука или болест, или по тайнствено нареждане на провидението, натоварило ни да участваме в неговото изкупление, като всички допринасят за появата на едно висше съзнание, което същевременно не премахва нито общата, нито нашата лична свобода? А още по-надълбоко без съмнение съществува предхождащото всичко единство на всички неща в Бога, а за християните, казано по-точно – единството на всички неща във въплътения Христос.

Съобщенията на много духове, оповестяващи посредством гласа на медиума, в който са се вселили, че то вече е станало, както това може да се прочете в свидетелствата на Маги Лебрьон, Жанин Фонтен и много други, всъщност могат да бъдат обяснени много по-добре с тази изключителна сложност на човешкото същество.

Пред онзи, който страда, аз няма да кажа дори и със съчувствие: „Той изплаща предишните си грехове”. Жита Малаш добре е усетила, че „в това разсъждение има нещо погрешно”. Но ще си помисля: „Може би той понася заради мен онова, което аз не съм могъл да понеса, защото не съм достатъчно великодушен.”

Човечеството образува едно цяло. Цялата тази съвкупност трябва да бъде спасена, да бъде върната към Бога, да се научи да обича. Онова, което един от нас не е успял да пречисти достатъчно в своя живот, трябва да бъде поето и пречистено от друг, за него, за другите, за да не трябва другите на свой ред да поемат недовършеното дело. Но ние не сме оставени сами в това колосално начинание. Ние непрестанно получаваме помощ от отвъдното, от другите части от самите нас, други цялости, чиято работа или мисия завършваме.

Ще цитирам от книгата на Маги Лебрьон едно от тези послания от отвъдното, което говори no-ясно за това. Става въпрос за Антоан. Неговият „дух” се появява на майка му по време на молитвено събрание още преди самото му раждане. После това става и втори път, когато той току-що се е родил и трябва спешно да бъде приет в реанимацията. И накрая трети път, на Коледа. Именно в третото си слово той започва да говори като някой, който лично се завръща на Земята:

„Колко трудно, колко болезнено е да се завърнеш на тази забравена от векове земя! С вълнение отново стъпвам на теб, земя на моите далечни предишни въплъщения. . .”

Ала към края на същото изказване (следователно то е направено от една и съща цялост), той вече говори по-скоро като някой, който поверява новото дете на неговите родители:

„Мисията ми е завършена, аз трябва отново да поема своя бяг по безкрайния път. В сърцето ми малкото пламъче ще утешава моята мъка, аз ви оставям една много любима душа в украсена с панделки люлка. Тя е красива, тя е спокойна, доверчива към свободно избраната и най-накрая приетата си съдба. . .”

Впрочем последният текст ме кара да се спра на един друг проблем. Макар че мисля, че прераждането, както обикновено се смята днес в Западна Европа, не съществува, аз вярвам, основавайки се на многобройни свидетелства от от- , въдното, на които имам доверие, че има някаква форма на предсъществуване, поне в такъв смисъл, че всеки от нас, преди да дойде на белия свят, има кратко, но ясно видение за основните насоки на живота, който му се предлага, нещо като основа, върху която свободата му ще продължи да гради. Зороастриз-мът, който не познавал превъплъщението, е знаел за това предсъществуване. Смятам, че и тук, както по въпроса за ангелите, това не е просто съмнителна теория, а че в основата й стоят някои опитности. От отвъдното Ролан дьо Жувнел признава тази особена роля на древния (предислямски) Иран: „Иран -казва той – е една от люлките на първичния модел.”

3. Към светлината

Както вече видяхме, покойниците, застанали на пътя на любовта, ще продължат да напредват по него в голяма степен посредством преданото си служене към нас. Ала докато посвещават голяма част от своята дейност на това да ни помагат, самите те могат на свой ред да получават помощ, и то по много начини. Първо – от по-напредналите от тях духовни водачи, принадлежащи към сфери, по-висши от техните, които им помагат така, както те – на нас. После – от ангелите, духовни водачи, които никога не са живели на Земята и които са извън системата на ангела-хранител. Впрочем, Мехтилде Талер, немската мистичка, която непрекъснато виждала своя ангел-хранител, получавала освен това помощта на един „архангел”, когото също така имала привилегията да вижда.

Впрочем, цялата тази низходяща йерархия идеално съответства на Небес-наща йерархия, видяна от псевдоареонагита Свети Денис през V век. Църковната йерархия (друго произведение от същия автор) е била изградена по подобие на небесната (или поне в идеалния си вариант!) Тогава големият проблем е бил да се научи, не да се измисли априорно, а именно да се научи дали в делата ни всяко издигане от нас към Бога е трябвало също да мине през всички тези междинни посредници. Текстовете на Свети Денис са по-неясни по този въпрос. Това не е проблем за интелектуалци. Молитвата става почти невъзможна, ако не достига направо до Бога. А смятам, че както Ендре фон Иванка добре показва това, според Свети Денис трябва ясно да се различават пътят на наставлението, нли „озарението”, от пътя на любовта, при който съществата, разположени на последното стъпало, въпреки това са в пряка връзка с Бога.

В „Диалози с ангела” ангелът наистина твърди, че именно той предава всяка наша мисъл, но изглежда, че този ангел е много особен п е сякаш част от самите нас. Решението като че ли се дава от Ален Тесне, младежа от дома за сираци, който потвърждава напълно Свети Денис, поне по въпроса за мисълта:

Ален: „Моли се, както ти казахме вече сто пъти.

Възползвай се от случая. Умолявай Бог да дойде в теб. . . Бог се доближава до всеки, който се моли.”

Жшлиен: „Или изпраща пратеници, които го представляват?”

Ален: „Ти отново се измъкваш! Не: казвам ти Бог, значи Бог. Тон сам върши това, защото Той може, дори и ако ти не разбираш.”

Нека само уточним, че всъщност, както би казал Свети Денис, Бог не ще трябва да пътува дълго, тъй като той вече се намира дълбоко в сърцата на всяко от своите създания.

Ние също така можем много да помогнем за развитието на покойниците. Посредством молитвата, посредством мислите ни, изпълнени с любов. Всички те го казват. Те веднага усещат, че мислим за тях. Нека отново се върнем към диалога между Жюлиен и Ален Тесне:

Жюлиен: „Ако се моля за теб, това помага ли ти?

Ален: Разбира се. Ти вече го направи н това ми достави радости. . .

Жюлиен: Бих искал да ти помогна с всички сили. Моля се за теб, Ален – ти го заслужаваш, и бих искал Бог да ти покаже това.

Ален: Да, ти ми помагаш, като говориш така, това става мигновено и е прекрасно. Продължавай.”

Ето и други уточнения, които идват от Мдшел, синът на Белни, прочут ясновидец. Нека припомним, че преди смъртта си Мишел не е бил вярващ, дълго време се е противопоставял на всякаква мисъл за Бога и е започнал да се развива едва след смъртта на дядо си и под неговото съвсем явно влияние:

Мишел: „Всяка молитва разпръсква малки светлинки с различни цветове, които показват откъде е дошла. Представи си, че на гробището те са сребрис-тосини, при вътрешната молитва – розови, а в Божия храм – розовозлатисти. . .

Белин: Молитвите спомагат ли за твоето издигане?

Мишел: Молитвата е светлина, ето защо някои от нас имат нужда от молитви. . . Всяка светлина донася мир; тя е ликуване и всяка молитва я поражда; аз я виждам малка и розова за приятелите, по-голяма и розова за близките. Силата на пламъка разкрива източника й, от семейството или от близките. . .

Белин: Но ти не беше вярващ. . .

Мишел: Аз имам свое място в сградата от светлина. Един ден то ще бъде по-добро.

Белин: От кого ще дойде това развитие – от теб? От нас?

Мишел: Главно от татко.

Белин: Защо от мен?

Мишел:   Защото благодарение на теб хората ще се молят за мен.”

Нека отбележим също така, че Пиер Моние потвърждава нееднократно ефикасността на всяка молитва за мъртвите, като това същевременно не отговаря на неговото изначално протестантство. Но трябва също така да се каже, че тази ефикасност сякаш не съответства на значението, което се изтъква много често – прекалено често – от католическата църква, където молитвата се представя като коленопреклонна молба, която най-накрая смекчава сърцето на Бога. Тук става въпрос по-скоро за отделен случай на ефикасността на всяка мисловна вълна изобщо.

Един от много важните белези за развитието на покойниците е преобразуването на техните отношения с другите, и особено, струва ми се, на любовните отношения. За онези, които не са задържани от своята перверзност в страховитите зони, видени от Джордж Ричи при неговото пътуване извън тялото в съпровод на Христос, сексът изчезва, но не и любовта.

Тогава любовта ще се изразява по много по-различен и много по-дълбок начин, без вече да има лично притежание, което не изключва привилегированите връзки, и без полови различия, тъй като при тези отношения полът вече няма да играе никаква роля. Ето онова, което Розмари Браун смята, че може да ни каже въз основа на разговорите си по този въпрос с нашите велики композитори от отвъдното, или дори въз основа на прякото наблюдение на тяхното поведение:

„Всъщност безтелесните същества като че ли нямат никакво усещане за секса, нито някакъв интерес към този въпрос. След смъртта земната страна на нашето същество е изоставена. Любовта се изразява по много по-цялостен и много по-щастлив начин, под други форми, и става нещо невероятно красиво, позволяващо идеална хармония между съществата, които се обичат. Понеже всички физически прегради са изчезнали, душата, която обича друга душа, може да се слее с нея в пълно единение.”

Малко по-нататък тя отново се връща на тази тема и уточнява:

„На другия свят няма брак – такъв, какъвто го познаваме тук. Ако някой има много приятели от същия пол, това се смята за напълно нормално. И обратното, ако някой има много приятели от другия пол, това също така се приема. Това са приятелски отношения от по-друг род.”

Струва ми се, че вече имаме описание, доближаващо се до тази асексуална връзка, в изживяванията на Робърт Монро извън тялото му. На него дори му се струва, че сексуалната връзка, такава, каквато я познаваме в този свят, е само бледо, дегенерирало подобие на онова, което той е могъл да опознае по време на своите опитности на раздвояване с това, което той нарича с много емпиричния термин свое второ тяло. При тази връзка

„Двамата партньори наистина се сливат, не само на някакво повърхностно ниво или на едно-две определени места от тялото, но изцяло, атом по атом, с цялата съвкупност на Второто тяло. Става кратка размяна на електрони между партньорите. В един момент достигате до състоянието на непоносим екстаз, в следващия миг изпитвате спокойствие, съвършена задоволеност, а после всичко свършва.”

Ала някои особени изживявания, осъществени дори и в нашето физическо тяло или може би вече в блаженото ни тяло, през и въпреки физическото ни тялото, ни показват още по-добре онова, което би могъл да бъде любовният обмен между много напреднали жители на отвъдното. Като първо свидетелство ще цитирам още веднъж Ален Тесие и Жюлиен. Жюлиен разказва:

„Внезапно изпитах усещането за физическо присъствие на Ален; не външно, а вътрешно. Няма думи, за да се изрази това явление. То бе нещо като вълна, която неусетно завладя цялото ми същество. Това продължи десетина секунди, през които трябваше да спра да пиша. Едновременно щастлив и смътно разтревожен, аз запитах веднага, щом можах да сторя това:

  • Ален, какво точно усетих?

Ален: – Дойдох да се слея с теб. Ти си усетил Божията любов. . .”

След смъртта на сина си и след няколко покъртителни разговора, които той с голяма мъка успял да проведе, Белин се опитал да събере други подобни свидетелства. Така Джордж Лангелан, журналист и писател, му разказал как сключил с баща си нещо като споразумение, според което първият от тях, който почине, ще даде на другия, ако това е възможно, предварително уговорен знак: ще премести фигура върху шахматна дъска. След смъртта на баща си той напразно очаквал това да стане. Но се случило нещо друго, съвсем неочаквано, което ще го оставя сам да разкаже:

„Около месец по-късно, докато крачех всред тълпата по улица „Мон-мартр”, улица, по която често бяхме вървели заедно с баща ми, внезапно изпитах прекрасното усещане, че той бе влязъл в мен, също както човек надява удобно палто. . .”

Това е било нещо като обладаване, но блажено; контакт между две души, или между две блажени тела, които накрая изгубват всякаква форма. Това е пълната проницаемост, съвършеното единение.

  • Също така бивш хирург, но починал малко преди баща си от пневмония. (Бел. авт.)

——————————————————————————————————————————–

**МАЗДЕИЗЪМ – зороастрийска религия от древен Иран (Бел. прев.

*** ГНОСИС – философско еклектично учение, стремящо се да обедини всички религии и да обясни дълбокия им смисъл посредством езотерично познание на божествените неща. (Бел. прев.)

МАНДЕИЗЪМ – гностична секта и баптистка религиозна общност, чието учение съчетава вавилонски, персийски, еврейски и манихеиски схващания. (Бел. прев.)

МАНИХЕЙСТВО – религиозно учение, възникнало през III век в Персия. В основата му стои дуалистичният принцип за вечната борба между доброто и злото. Неговите последователи отричат материалния свят, проповядват аскетизъм и безбрачие. (Бел. прев.)

**** УПАНИШАДИ – древноиндийски религиозно- философски коментари към свещените книги на индуизма – ведите. (Бел. прев.)

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s