Горчивата истина

Веселата сбирка , организирана в кралския дворец продължаваше с пълна сила . На нея бяха поканени всички най-видни хора от цялото кралство . Сред гостите бе и нашумялата наскоро млада поетеса , която бе привлякла вниманието на всички със своите стихове. 

Леко замаян от виното , най-довереният кралски съветник подхвана витиевата реч :

– От името на всички изказвам благодарности на нашия честит крал : мъдър управник и безупречен домакин ! Много сме му признателни, че ни събра тук всички нас , общество от приятели, така хармонично допълващи се за това угощение . Поетесо – обърна той светещия си поглед към нея, – сега вие ще импровизирате една ода по този хубав случай ! Темата е “Весела сбирка”.

Поетесата вдигна чашата си и за миг я повъртя в ръцете си. Сетне издекламира със звучен глас :

 

Кехлибареното вино изпуска топлина

в златните чаши,

печива и дивеч ухаят в сребърни блюда, 

червените свещи пламтят високо и ясно.

 

Кралят усмихнат поклати глава , но поетесата продължи със следващия куплет :

 

Но виното е пот и кръв на сиромасите,

печивото и дивечът – техните плът и кости,

червените свещи проливат техните горчиви сълзи.

 

Настъпи напрегната тишина . Първият кралски съветник изгледа с гняв в очите поетесата.

– Вие говорите за временни затруднения, които се срещат в места , сполетени от природни бедствия – каза той с треперещ глас .

– Срещат се навсякъде и винаги и вие отлично го знаете ! – сухо му отвърна тя ….

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s