Двамата приятели

Моят стар приятел бе човек с велики предначертания . Не усещам разликата от почти 70 линейно измерени години, когато двамата заедно бяхме студенти . Той виждаше столетия напред. Готвеше се да изтръгне из корен злото, да обнови държавата …

Когато той започна своята кариера , аз се заскитах из света. На него му вървеше – изкачваше се в йерархията . Името му се чуваше навсякъде из страната . Преследваше безчестните , защитаваше и подкрепяше достойните и направи много за хармонизирането на цялата държава ….

И един ден, когато бе постигнал почти всичко , към което се стремеше така неуморно , разбра, че семейството му се е отчуждило и е тръгнало по кривия път . Той си подаде оставката от всички постове , засели се в планината , където бях аз и заживя далеч от всички , отдаден на грижите около градината си . Така обстоятелствата ни събраха след толкова линейни години . Бяхме постигнали еднаква цел, но по различни пътища . 

Неговият път бе дълъг и лъкатушен, а моят – къс и прав ….

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s