За “мъртвите” и мъртвите

Монахът бе облечен в протърканото си шаячно наметало . Изслуша без емоции поздравите на насядалите около масата за възпоменание хора . Накрая хвана замислено брадичката си и рече :

– Минах да усетя какво е на това място . Преди над 100 години тук е имало голяма битка . Ако всички загинали на това място бяха тук, нямаше да можете да си пробиете път ! 

– Монахо , говорите странно . – обади се един от присъстващите .

– Странно може да се вижда за тези , които още не са разбрали , че никога не е имало такова нещо като смърт . А просто завръщане у дома – както капката се връща във Великата и Вечна река . 

– Поне сега можеше да ни спестите вашите прозрения … събрали сме се да почетем наскоро заминали си хора все пак !

– Няма да ви преча – със загадъчно изражение отвърна Монаха . – Това, което преобладава като разбиране в света ме кара да възкликна : мъртъвците погребват своите “мъртъвци” ….

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s