“Малкият човек” и бюрокрацията

Х. бе много изморен . От 3 месеца кръстосваше непрекъснато институциите заради строителната фирма, която неправомерно се опитваше да отнеме парцела му . Сега стоеше пред поредната врата на чиновник от общината , с чанта , пълна с документи .
Влизайки , той видя намръщен младеж с очила , седящ зад бюрото и не отлепящ поглед от компютъра пред него .
Х. се представи и подаде ръка , но мъжът се поколеба, а после едва-едва я стисна.
– Какво желаете ?
– Тук ме изпратиха от съда , наложително е да защитя имота си от строителна фирма , която иска да го владее .
Мъжът зад бюрото за пръв път вдигна поглед към него :
– Добре , попълнете стандартния формуляр и ще видя какво мога да направя . Тук никой няма предимство и ще дойдете за резултат след 10 дни .
– Слушайте , прекрасно знам, че има изключения . Онзи ден някой го е направил за мой познат, без да чака 10 дни. Веднага са обработили документите .
Х. си щракна с пръсти и чиновникът го загледа учудено, после пак прикова поглед в екрана на компютъра.
– Вярно, правят се изключения , но с нареждане отгоре. Защо не говорите с началника ни от горния етаж ? Ако ви разпише мол..
– Моят познат не е говорил с него. Някой просто му е помогнал.
– В такъв случай е нарушил правилата. Познавал е някого и той му е направил услуга.
– Сега аз познавам теб.
– Попълни формуляр и …
– Добре , наслушах се на подобни приказки досега – рязко го прекъсна Х. – Сега чуй една история от живота .
– Чух достатъчно , Х. Защо просто не …
– Ще я разкажа и ще си тръгна , става ли ? Само я чуй.
– Хубаво , давай .
Х. изчака да го погледне в очите, но това не стана.
– Много отдавна , когато бях почти на десет, отчуждиха къщата на семейството ми с обещание за овъзмездяване. Но това така и не стана , наложи се години наред да живеем под наем , за който понякога не стигаха пари и се налагаше да правим поредното изнасяне . Едва от няколко години успяхме да се установим в свой дом , закупен със свои средства . И сега една строителна фирма с измама иска да ни го отнеме. Това е моята история .
Чиновникът погледна папката с документи на Х.
– Тъжна история , човече, но не мога да ти помогна, съжалявам. – Х се изправи и се вгледа в него за момент. – Не забравяй папката – подсети го чиновника и му я подаде.
– Ще я оставя тук. Убеден съм, че ще постъпиш правилно.
– Не , недей, не мога да …
– ОСТАВЯМ Я ТУК !
Сам се изненада от силата на гласа си. Чиновникът стреснато върна папката на бюрото си. След кратка пауза Х. се приведе напред и заговори спокойно :
– Вярвам, че всеки трябва да получи шанса да избере правилно. За всеки настъпва момент за морален избор . Хубаво е човек да се вслушва в съветите на вътрешния си глас, дори и да са в разрез с правила и разпоредби . Когато го сторят, хората се чувстват добри и в душите им се влива хармония … Х. се изправи и извади листче от джоба си, написа върху него няколко телефонни номера и го остави на бюрото до папката. – Тук са моите номера . Ще чакам .
После излезе бавно от стаята …..

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s