Монахът и големците – 3

Здрачаваше се . В двора прислужниците започнаха да палят фенерите , а веселата сбирка продължаваше със същия ентусиазъм . Усмихнат след обилното ядене , домакинът се обърна към Монаха :

– Кажете ми , приятелю , защо напоследък отпращате всички хора , които идват при вас дори за съвет ? Вие бяхте някога известен със своята школа ! Нима за миг не искате да се върнете към това ?

– Какъв би бил смисъла да се връщам към нещо изживяно – уморено отвърна Монаха. – Узрялата същност не се стреми към изживявания , от които вече е почерпила есенцията …

– И колко спокойно го казвате ! Наистина сте странен , дори и за мен, който ви познава вече толкова време .

Монахът прокара ръка през косата си и каза :

– Знаете добре в какъв свят обитаваме . В школата ми имаше табела , с която посрещах всички  желаещи да се запишат . Тя гласеше : ” Нагоре , срещу течението , се стига до собственото просветление .” Това означава, че опиталият ще има усещане за вечността , ако подражава на шарана, който с неотклонно упорство потегля всяка година срещу течението . 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s