Монахът и големците – 4

Всички бяха готови след веселото тържество да поемат към планината . Чакаха единствено Монаха . Той се появи , облечен в неизменната си бяла износена роба, захваната на кръста с връв. Държеше на рамо тояжка ссъс закрепена на нея бохча с дрехи . Когато го заоглеждаха , той се обади :

– Не обръщайте внимание на облеклото ми ! Ще се преоблека по пътя , нося си в бохчата най-добрите дрехи .

– Както и да сте облечен, вие сте неотразим , Монахо ! – весело подвикна домакинът. – Заповядайте в каляската .

– Вървете – каза Монахът. – Аз идвам пеша.

– В никакъв случай , пътят е доста стръмен и …

– Много добре го познавам, а и далеч по-стръмни съм изкачвал – отговори Монахът. – Обичам движението и планинските гледки . А сигурно са ви казвали – ставай човек или хващай гората . Сега вече е актуално – хвани гората , за да станеш Човек …

Големците се засмяха вкупом :

– Дори и да имате предложено удобство , вие оставате верен на себе си в своята невъзмутимост – каза един от гостите. – Интересно ми е – така ли сте и когато някой се опита да ви обиди например ?

– А какво ми пречи да съм така ? Какво му е на дървото , когато прасето си трие четината в него ? – отговори спокойно Монаха и се отдалечи по пътя , метнал тояжката си на рамо .

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s