Пробуждането не търпи компромиси

… Поредният работен ден отиваше към края си . В офиса чакаха края му , а междувременно между колегите се завърза разговор . Обсъждаха системата на съществуване , която е актуална от толкова време . Един от присъстващите каза :

– И все пак – защо все още се поддържа тази система при нейната очевидна деструкция ?

Тук се намеси А. , който до момента само слушаше :

– Защо се подържа ли ? И аз се стремя да си обясня това … Често си мисля , че хората като цяло много дълго и целенасочено са били приучвани да слагат над истинските чувства всякакъв род принципи : от по-старо време например рицарството , после принадлежността към своя еснафска среда , както и към нацията … А когато се поставят над обичта , другарството , състраданието и мъдростта каквито и да било логически фигури ( религия, политика , икономика и т.н.) – край ! – ето я основата за масови психози !

Вратата се отвори безшумно и в стаята влезе шефа на офиса.

– Как е ? – попита той всички .

– Нормално, без нещо за отбелязване – колективно му отговарят .

Погледът му се насочва с укор към А. , който улавя това и попита :

– Някакви неприятности ли има ?

– Уви … – въздъхва шефа. – Колеги са възмутени от едно неподписано изложение против цялата ни система на живот …

– Не разбирам …

– А би трябвало … Нали сте му автор ?

– Вижте …

– А. , без комедии моля ! Аз познавам стила ви …

– Мой стил ! … И това е сериозно за да ме обвинявате ?

– Обвинение … Не съм криминален следовател … Защо все пак се забърквате в такива … каши ?

А. миролюбиво отвърна :

– Моята философия е неотделима от действието ..

– Вие сте непоправимо наивен….

– Бих могъл да кажа същото и за вас …

– По инерцията на взаимните обиди, така ли ?

– Не искам да ви обиждам ! Просто съм убеден, че нашето време ще наложи на всеки да поеме своя дял от отговорност пред случващите се събития , колкото и микроскопичен да е той …

– Няма да го поема !

– Ще ви заставят … Вие имате нещастието да живеете в голямата география на принудата , съществуваща в затворената система понастоящем .. Аз също .. Защо да чакаме момента на принудата ? Не е ли по-добре да я изпреварим, за да си обезпечим поне малко свобода на избор ?

– Шефът тръсна разочаровано глава 

– Късно е да ме съветвате ! – иронично отсъди той. И добави : – Надявам се , че след станалото разбирате вашия дълг ?

– Моят дълг ?

– Естествено … Ще ви бъде ли удобно да представите молбата си за напускане до края на седмицата ?

– Молбата за напускане ? … Добре … до края на седмицата ….

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s