Усещането за вечността

Още с влизането си в къщата на Монаха гостът започна :

– Идвам при вас, защото искам да ми разкажете за Вечността ! Омръзна ми този живот , в който се блъскам като в бетонна стена …

– Кой може да опише вечността с думи – спокойно отговори Монаха . – Винаги би било непълно , субективно . Вие искате описание на нещо, което опира до усещане . И все пак – ако искаш да стигнеш до усещането за вечността – подражавай на шарана, който с неотклонно упорство потегля всяка година нагоре срещу течението .

Гостът се замисли :

– Добре , Монахо , но това предполага много трудности и скъсване на обвързаности . Не знам дали ми е по силите , все пак съм човек …

– Не, не човек , а съзнание , приело облика на човек – с усмивка каза Монаха . – Ако свободно правите тази разлика – ще ви е по-лесно да усетите Вечността . Човешките инкарнации дават възможност за осъзнаване . С напредъка се разбира преходността на човешката слава и могъщество, както и на човешката ( а не универсалната , непритежателна ) любов . Ето защо накрая сте като празна обвивка – без суетни надежди , лелеяни заблуди и дребнави желания …. За сега смятам, че това ви е достатъчно като повод за размисъл . Довиждане !

Гостът изчака Монаха да се прибере в къщата си и излезе. На пейката отвън го чакаше неговия верен приятел . Той веднага го попита :

– Научи ли това, за което беше дошъл ?

Гостът кимна . След известно време каза :

– Ти нали преди години тренираше бойни изкуства и получи накрая най-високата степен ? Моля те, опитай да си спомниш какви чувства изпитваше към учителя си като начинаещ .

Приятелят му нямаше навик да се замисля много за чувствата си. Замисли се и след малко започна провлачено :

– Много обичах учителя си , навремето той бе един от най-добрите . Но когато застанехме един срещу друг и той без никакво усилие избягваше и най-ловките ми удари, а в следващия миг ме пращаше в прахоляка, пак го обичах, но и в същото време го мразех заради недостижимото му превъзходство .

Гостът се усмихна уморено .

– Благодаря ти , приятелю ! Днешната ми среща с Монаха пообърка доста духа ми . А ти успя така ясно да изразиш с думи онова, което сам не смеех да изрека . 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s