Часът на жътвата

… Локомотивът отново изсвири, влакът потегли бавно – сред писъци , заклинания и сълзи .

– Довиждане , приятели ! – просълзи се Б. 

И недочакал отговор , скочи на стъпалото на вагона …

После притвори замъглени от влагата очи и се замисли .

” Свърши се ! Всичко се свърши… Все едно, че не е било… Като сън , като видение ….”

Но един друг глас – неочаквано трезв и мъдър, с невъзмутимост , си проправи път и протестира : “Нищо не се е свършило ! Нищо не е изчезнало ! Което е посято в душите – ще покълне ! Ще даде плод ! Не е пропиляна нито една хубава мечта, нито един светъл порив , нито един честен жест ! Няма да потъне в забрава нито едно прекрасно приятелство … През жестокостта и варварството те ще пробият навън и ще намерят своя голям смисъл, своята висша цел … Бъди готов , часът на жътвата приближава ! “

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s