Напоследък отново чувам разговори, че както се казва, кога да се занимаваш с духовна практика, ако режимът ти е работа-дома, работа- дома и за себе си почти нямаш време? Писал съм по-рано и го повтарям днес: с духовна практика трябва да се занимаваш винаги, като отделиш една част от съзнанието си за останалото. Тази част нека се занимава с обичайната си дейност. Това не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. Практиката може да бъде всякаква. Основното нещо в нея – това е непреклонното намерение. Тогава тя ще даде резултати.