Подсъзнанието и самовнушението като несъстоятелни хипотези – 6

Дух: Маги Уилкинсън. Пациент: г-жа Бъртън

Доктор. Добър вечер, приятелю, кой сте вие? (Хващам медиума за ръка.)
Дух. Пуснете ръката ми! Не ме докосвайте!
Доктор. Как се казвате?
Дух. Казвам се Маги.
Доктор. Маги, а фамилия?
Дух. Маги Уилкинсън.
Доктор. Знаете ли, че сте в Лос Анджелис? От къде сте?
Дух. От Далас, Тексас.
Доктор. И как стигнахте до Лос Анджелис?
Дух. Не съм в Лос Анджелис, аз съм в Тексас. Все се сражавах и воювах.
Доктор. Защо?
Дух. Воювах, защото бях в затвора. (В аурата на пациентката.) Там имаше много от нас, но всички други си отидоха. (Другите обсебващи духове, вече изгонени от пациентката.) Всички те си тръгнаха, но аз останах и това не ми харесва!
Доктор. Искате ли да отидете там, където отидоха приятелите ви?
Дух. Не ми пука за тях! Тяхната съдба сега не ме притеснява. Те винаги са искали всичко за себе си, а аз оставах без нищо!
Доктор. Вашето положение изглежда ли ви доста странно? Кажете ми, от колко години сте мъртва?
Дух. Мъртва ли?! Защо тази жена (пациентката) все още е до мен? Нея постоянно я горят с огън. Най-ужасни неща се случват с нея. Тя се изкачва върху нещо там, поставя нещо на главата си, а след това идва “огънят”! (Когато госпожа Бъртън сядаше на платформата до електростатичната машина, тя покриваше главата си с вълнен шал, за да увеличи ефекта на електричеството.)
Доктор. Чувствате ли се тук на мястото си?
Дух. Къде трябва да отида?
Доктор. В света на духовете.
Дух. Къде е това?
Доктор. Това е мястото, където хората отиват, ако знаят, че са напуснали земните си тела! Не забелязвате ли, че ви се е случило нещо особено?
Дух. Ако бяхте забранил да ми слагат кърпичка на главата и да ме горят с електричество, ще съм много доволна. Струваше ми се, че съм разделена на парчета! Как, за Бога, може човек да издържи, когато бива пребит с такава сила?
Доктор. Това е направено само за да ви изгони. Сега не се ли чувствате свободна? Какво сте правила от последния път, когато сте преживели тези „огнени удари“?
Дух. Много се радвам, че бях изгонена, защото сега се чувствам много по-добре от преди.
Доктор. Наясно ли сте, че сте в тялото на жена ми?
Дух. Слава Богу, не!
Доктор. Това тяло, което използвате, принадлежи на жена ми.
Дух. На жена ви? О, в никакъв случай!
Доктор. Познавате ли дрехите, които са на вас?
Дух. Това не ме засяга.
Доктор. Откъде ги взехте?
Дух. Аз не съм крадла! Ще поискам ви да ви арестуват, защото ме наричате крадла! В най-близкия полицейски участък ще подам изявление срещу вас!
Доктор. Маги, какъв е цвета на косата ти?
Дух. Аз съм с кафява коса, тъмнокафява коса.
Доктор. Тази коса не е кафява и това е роклята на жена ми.
Дух. Не ме интересува дали е моята рокля или не; не исках да я нося.
Доктор. Кажете ни от колко време вече сте мъртва?
Дух. Не съм мъртва! Веднъж казвате едно, а след това друго!
Доктор. Искам да кажа, кога изгубихте тялото си?
Дух. Не съм загубила тялото си; то не лежи в гроба?
Доктор. А веднъж не сте ли била болна, след което изведнъж отново сте се почувствала здрава?
Дух. Бях много болна и когато отново се почувствах по-добре, бях в затвора. Ходех из килията насам-натам, а някаква жена се прилепваше към мен. Там бе препълнено; но всички се страхуваха от огъня, който се изливаше.
Доктор. Кога пристигнахте в Лос Анджелис?
Дух. Не съм в Лос Анджелис, аз съм в Далас, в Тексас. Ако аз, според вас, съм в Лос Анджелис, как стигнах до тук?
Доктор. Вероятно сте дошла тук с червенокосата жена (госпожа Б., седнала до нея).
Дух. Тя не е имала право да ме доведе тук.
Доктор. Тя също е от Тексас.
Дух. Какво стана с другите?
Доктор. Обясниха им тяхното сегашно положение и те отидоха в света на духовете. Там трябва да отидете и вие! Защо сте толкова привързана към тази жена?
Дух. Привързана съм към нея – нищо подобно! Бях в затвора, но нищо не можех да направя. Направих всичко, което можех, за да се измъкна оттам. Хората, които видях обаче, казваха, че ще ми помогнат да се измъкна, но не направиха нищо за това. Избухнах и заругах, после ме оставиха на мира.
Доктор. Вероятно те ви доведоха тук.
Дух. Виждам само хората около мен.
M.Б. Вие сте дошла тук с мен? Защо толкова ми досаждате?
Дух. Нямам нищо общо с вас! О, вие сте тази, която ме държа в затвора!
M.Б. И как се казваше вашата приятелка, с която сте била заедно? (Има предвид друг дух, който измъчваше г-жа Б.)
Дух. Къде? В Тексас? Да.
M.Б. Името й беше Мери; и имаше още една, тя се казваше Кари. Кари дойде ли с вас?
Дух. Да, разбира се. Кажете ми защо ме държахте в затвора? Защо не ме пуснахте?
M.Б. Казвах ви през цялото време да си тръгвате!
Дух. Вие казахте нещо, но не отворихте вратата, така че не можех да си тръгна!
Доктор. Всичко, което трябваше да направите, бе да се освободите мислено от тази дама.
Дух. Не знам как да се освободя мислено.
Доктор. Информираните духове могат да се пренасят с мислите, където пожелаят; само невежите духове не могат да направят това.
Дух. (Към г-жа Б.) Кажете ми, защо всъщност ме държите при себе си?
Доктор. Вие сте била неканен гост!
M.Б. Радвам се да се отърва от вас!
Дух. И аз се радвам! Ужасно се радвам, че бях освободена от затвора. Защо не ме пускахте? Продължавах да чукам и чукам; но вие ме държахте под ключ. (Към доктор Уикланд.) Вие ми пратихте тези огнени неща и накрая бях освободена и много щастлива от това!
Доктор. Освободена ли сте след последния сеанс от лечението?
Дух. Какво наричате „лечение“?
Доктор. Ако благодарение на това сте излязла от тази дама, тогава бих го нарекъл дори много добро лечение!
Дух. Нямате представа как съм страдала от този огън, особено заради ударите! Вие сте онзи, който ми изпращаше огън и аз ви мразя!
Доктор. Трябваше да лекувам тази дама по такъв начин, че да ви измъкна от нея!
Дух. Изглежда, смятате тази дяволска машина за малък бог. Вие искате да си тръгна. Къде да отида?
Доктор. В света на духовете!
Дух. Къде е той?
Доктор. Това е мястото, където безплътните духове отиват да продължат по пътя на познанието. Вие сте напуснала смъртното тяло, без да го осъзнавате и сте уцелила тази дама (г-жа Б.) с обсебване.
M.Б. Когато веднъж наистина се отърва от вас и всички останали, затварям вратата толкова силно, че никой от вас вече няма да влезе вътре!
Доктор. Просто се освободете в мислите си, тогава вече няма да сте в затвора! Ние, земните хора, не можем просто да се движим от едно място на друго чрез просто движение на мисълта, но духовете могат да го направят! Вие сте невидима за нас. Сега не използвате тялото си, а тялото на друг човек – жена ми!
Дух. Вече ми го казахте.
Доктор. Все още ли не забелязвате, че сте в изключително странно положение?
M.Б. Познавате ли Кари Мекин? (Друг дух, чието присъствие г-жа Б. винаги е чувствала с помощта на “ясночуването”.)
Дух. Да, и Мери също.
Доктор. На колко години бяхте, когато напуснахте тялото си? Можете ли да си спомните нещо от миналото си?
Дух. Спомням си как бях във фургон и конете се поднесоха; след това всичко стана тъмно и оттогава почти нищо не помня.
Доктор. Знаете ли коя година сме?
Дух. Не смятам да отговарям на вашите въпроси. Адвокат или съдия сте? Кой сте вие?
Доктор. Аз съм “огнения човек”. Можете ли да си представите, че сега е 1920 г.?
Дух. Това малко ме вълнува. (Прихващайки пръстите си.) Не ме е грижа за това!
Доктор. Мислех, че искате да сте свободна.
Дух. Исках да изляза от затвора и сега се чувствам по-добре, отколкото през всички тези години.
M.Б. Трябва да благодарите на лекаря, че ви освобождава.
Дух. Той трябваше да бъде арестуван заради изгарянето ми. Главата ми просто се пропука от неговия огън!
Доктор. Не виждате ли някой от приятелите си тук?
Дух. Тук са двама индианци, единият е висок и още едно индианско момиче; и има една дама с къдрава коса и светлосини очи (духове).
Доктор. Името на индианското момиче е Silver Star? (Сребърна звезда – един от духовете-съветници на жена ми).
Дух. Да.
Доктор. Тези духове ще ви помогнат в духовния свят да напреднете във вашето развитие.
Дух. Едно нещо съм сигурна. Искам да отида на небето, а не на „друго място“! Винаги усърдно съм посещавала църквата и бях набожна жена.
Доктор. Хората, които виждате тук, са духове точно като вас! Не можем да ги видим!
Дух. Но те наистина са тук! Казвате, че ако отида с тях, те ще ме заведат в прекрасен дом. Би било добре, защото дълго време не съм имала дом!
Тогава това означава, че вече няма да ме горят с огън! И вече не искам да приближавам жената с червена коса и благодаря на Бога!
Доктор. Е, сега мислено станете свободна и тръгнете с тези ваши приятели.
Дух. Добре, ще отида с тях. Довиждане!

Когато госпожа Бъртън дойде при нас, първоначално тя не можеше да се занимава с никаква професионална дейност. Но, освободена от обсебващите духове, тя успя да заеме длъжността на машинописка в една голяма търговска къща.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Advertisements