Мушитрънчета:

Поклонението пред егрегориалните “богчета” е съвсем нормално за земната масовка и се явява важна съставна част за множество окултни практици, желаещи да получат от тях енергия (и какво още?), обаче за нас, които сме от “съседната пряка” и сме настроени за получаване на сила от собственото “пустинно начало”, такъв подход е неприемлив!

Advertisements

Условията в земната сфера и магнитната аура – 1

Неинформираните духове често се скитат безцелно в земната сфера в продължение на много години. Те не знаят нищо за висшия духовен свят, в който могат да бъдат въведени само онези, които съзнателно отварят сетивата си към него. Така че невежеството ги държи в състояние на мрачно объркване и тъпа монотонност, принуждавайки ги да страдат. Мнозина остават привързани към мястото на земния си живот, продължавайки предишните си дейности, докато други се гмуркат в дълбок сън, от който те много трудно могат да се събудят.
Един дух, който изобщо не осъзнаваше факта на прехода си към друг свят и продължаваше да се занимава с предишните си дейности, по време на един от нашите сеанси в Чикаго влезе в тялото на жена ми.
– Защо седим в тъмното? – попита той. (Тогава провеждахме експериментите си на тъмно.)
– Аз съм Хеселрот от аптеката – каза той.
Г-н Хеселрот, швед, собственик на аптека в Чикаго, умира година по-рано в болница. Но ние не знаехме нищо за този човек – нито за неговата смърт, нито за други обстоятелства в живота му; но тази вечер в нашия кръг беше един от неговите приятели – г-н Екхолм. Духът не осъзнаваше смъртта си и твърдеше, че той все още отговаря за аптечния магазин.
Неговият приятел, седнал сред нас, каза, че, както му е станало ясно, магазинът е продаден на управител. Той каза това на мъртвия. Но той възрази, аргументирайки се: “Абрахамсон управлява магазина от мое име.”
Духът разказа, че къщата му е била наскоро ограбена и описа трима разбойника. Каза, че когато те счупили вратата, първоначално бил уплашен. Но след това, събирайки силите си, е искал да си вземе револвера, но не успял да го вземе за дръжката. След това ударил един от крадците, но ръката „просто минала през злодея“ и той не могъл да разбере защо не може да направи нищо.
След като му беше обяснено какво се случва с него, той видял много приятели-духове, които го посрещнали в нова къща в света на духовете.
По-нататъшните разследвания потвърдиха истинността на казаното: аптечният магазин не беше продаден, а в къщата е имало кражба с взлом. Предположението, че в този случай подсъзнанието на медиума играе някаква роля, също не е способно да устои на критиката, както и опитът да се обясни какво се е случило чрез самовнушението. Наистина, с изключение на неговия приятел, г-н Екхолм, г-н Хеселрот беше напълно непознат за присъстващите; и неговият приятел просто е бил неправилно информиран за продажбата на магазина.
Много години по-късно, когато вече живеехме в Калифорния, този дух отново дойде при нас и проговори отново чрез устните на жена ми.

Сеанс 29 септември 1920 година
Дух: Г-н Хеселрот

Дух. Дойдох да кажа само няколко думи, защото вие тук ми помогнахте да се измъкна от тъмнината и аз станах помощник в “Съюза на милосърдието”.
Доктор. Кой сте вие, приятелю?
Дух. Аз съм един от вашите помощници. Понякога съм до вас, а тази вечер идвам да ви кажа няколко думи. Някога бях в смутно състояние, но сега съм член на вашия съюз. Мислех, че ще се радвате да го чуете. Без вашата помощ вероятно щях да съм все още в тъмнина. Оттогава минаха много години. Сега съм придобил пълно разбиране за истинския живот – благодарение на вас и на този малък кръг на Съюза на Милосърдието! Спомням си, че ми помогнахте не тук, а в Чикаго.
За мен е голяма радост да бъда с вас тази вечер. Бих искал да ви кажа фамилното си име, но мисля, че го забравих, защото не съм го чувал от дълго време. Но аз вероятно ще си спомня и тогава ще ви го кажа. Помните ли стария господин, когото познавахте добре, господин Екхолм? Всъщност, той все още не беше доста стар. Той беше моят добър приятел и ме доведе при вас.
Доктор. По време на сеанса в Чикаго?
Дух. Да. Имах аптека в Чикаго. Фамилията ми е Хеселрот. Сега си спомних за нея. Аз съм един от вашите помощници. Г-н Екхолм също е тук с мен и той също прави всичко по силите си. За него е голямо щастие да ви помага във вашата дейност. Докато беше още на земята, той беше посветен на тази кауза със сърцето и душата си. Аз чувствам също така голямо желание да направя всичко по силите си, за да помагам на другите. В края на краищата, ако не ми бяхте помогнали, вероятно щях да стоя зад щанда на магазина си и да продавам лекарства. Цяла година след смъртта си аз все още работех в магазина, както и бях и през живота си; само че вече не боледувах, както бе преди. В крайна сметка, веднъж внезапно ми стана лошо в магазина и ме заведоха в болница, където умрях. Тялото ми беше откарано в моргата, а не у дома. Знаете ли, Библията казва: “Където е съкровището ти, там е сърцето ти.” Събуждайки се от смъртния сън, първо се замислих за магазина и веднага се оказах там. Видях, че всичко продължава както обикновено, но ми се стори странно, че не мога да говоря с никой от моите клиенти. Накрая си помислих, че по време на болестта съм си загубил гласа и спрях да му отдавам значение. Напълно се посветих на работата и повелявах на управителя си да прави всичко в съответствие с моите желания. Аз ръководех магазина, а Абрахамсон изпълняваше всичко за мен. Не знаех, че съм умрял, преди да вляза в кръга на господин Уикланд.
Когато крадците влязоха в къщата ми, си спомних за револвера, който постоянно лежеше в чекмеджето на бюрото. Отидох до него, няколко пъти се опитах да го достигна, но ръката ми минаваше през револвера и през дъното на чекмеджето. Тогава си помислих, че нещо се случва с мен.
Скоро след това за първи път преживях “явленията”. Видях починалите си родители и си помислих, че не всичко е наред с главата ми. Не се сетих за нищо по-добро от това, да посетя приятеля си Екхолм. Винаги съм го смятал за не съвсем нормален, защото вярваше в спиритизма. Затова реших да посетя Екхолм и да го попитам дали духовете наистина могат да се появят пред хората, а той самият е бил вече дух!
Най-накрая, като дойдох в този кръг, изведнъж възвърнах силата на речта и скоро се отвориха портите, водещи към прекрасната страна на другия свят.
Ако можехте да видите само как ме приеха там! Роднините и приятелите ми ме прегърнаха и казаха: “Приветстваме те в нашата духовна родина! Добре дошъл в нов живот – живот, в който ще познаеш Бога! ”
Такъв прием не се поддава на каквото и да е описание, докато не го изпитате, докато вие самите не сте сред нас! Това е блаженство, това е “небе”! Не искам да ви отнема повече от времето, но повярвайте ми, беше голяма радост да дойда тук тази вечер и да говоря с вас. Минаха петнайсет години, откакто за първи път дойдох при вас. Екхолм казва, че се гордее с вашата работа и ви изпраща сърдечни поздрави. А сега – лека нощ!

Страданията на завързаните към земята духове често са ужасяващи трагедии. Следното послание ще се фокусира върху духа, който измъчваше болна жена, претърпяла ужасни пристъпи на истеричен плач, придружено от тежки главоболия. Всичко това спряло веднага, щом духът-мъчител беше изгонен.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”