Условията в земната сфера и магнитната аура – 2

Сеанс 15 януари 1918
Дух: Мини Дей. Пациент: г-жа Л.У.

Дух. (Истерично плаче.) О, главата ме боли толкова много! Не се нуждая от тези игли (електротерапията на болната), те причиняват такава болка, о, главата ми! Загубих се, не знам къде съм! Това бяха хиляди и хиляди игли; крещях от болка!
Доктор. Къде живееш?
Дух. Не знам.
Доктор. Може би си малко дете?
Дух. Още съм малка, казвам се Мини Дей.
Доктор. Къде живееше? На колко години си?
Дух. Не знам. Попитайте мама.
Доктор. Знаеш ли в кой град сте живели?
Дух. В Сан Луис. О, идва баща ми! Той удари главата ми толкова силно! А ето го и Уили!
Доктор. Кой е този Уили?
Дух. Брат ми. А това е баща ми, толкова съм уплашена! Казва, че трябва да отида с него. О, мамо, главата ме боли толкова много! Мама казва, че трябва да отида с тях; за мен и за Уили тя има нов дом.
Доктор. Ще отидете в дома й в духовния свят.
Дух. Какъв е светът на духовете? Какво имате предвид?
Доктор. Това е невидимият свят около Земята. Знаеш ли, че си умряла?
Дух. Как така – умряла?
Доктор. Това означава, че си загубила своето смъртно тяло. Какво правиш напоследък?
Дух. Продължавах да тичам, исках да намеря поне някой. Мама умря преди много време, когато бях много малка. Когато мама умря, татко започна да се отнася зле с мен и Уили и често ме биеше. Чувствам се толкова зле и имам главоболие. Посещавах различни места, а майка ми умря и не знам къде съм.
Доктор. Била си толкова развълнувана и напълно объркана, че не си забелязала какво се е случило с теб. Ти си загубила своето смъртно тяло, така че твоите приятели мислят, че си мъртва.
Дух. Наистина ли съм мъртва? Понякога ми се струваше, че съм в кутия. Имаше много от нас (духове, обсебили пациентката), постоянно ме блъскаха и бутаха. Имаше един голям възрастен мъж, той се отнасяше много зле с нас, все ни гонеше. Но един ден той изчезна. (Този духовен мъчител бе изгонен от пациентката преди два дни.) Бях много доволна, че се отървахме от него и си помислих, че сега ще ме оставят на мира. Но тогава започнаха тези инжекции с игли.
Доктор. Дотолкова си досаждала на една дама, че тя постоянно крещеше.
Дух. Как така?
Доктор. Ти си духът и си попаднала в аурата на тази дама. Когато я третирахме с електричество, ти го почувства и я напусна. Сега си в тялото на жена ми. Погледни ръцете си: това ли са твоите ръце?
Дух. Еха! Имам пръстен на пръста си! Той не е мой, но не съм го откраднала! (С вълнение.) Вземете го! Аз не съм откраднала този пръстен!
Доктор. Това не е твоето тяло и това не е твоят пръстен. Най-вероятно си умряла, когато си получила удар по главата. Но твоят дух продължава да живее, въпреки че тялото е мъртво!
Дух. Но аз съм жива.
Доктор. Разбира се, ти си жива, но нямаш земно тяло. Ти си влязла в контакт с много чувствителна личност, тази дама, която сега е наблизо в къщата. Тя се държеше точно като теб сега, оплакваше се от болка в главата на същото място, където и ти. Тя се държеше като луда, но само нейният дух-мъчител беше виновен за всичко.
Дух. Човекът, който беше с нас, е много лош; но сега той си отиде и ние сме много щастливи! Ние всички се страхувахме от него, той хапеше, драскаше и проклинаше през цялото време.
Доктор. Той беше много упорит. Съвсем наскоро той, както и ти, беше в това тяло. Ние провеждаме такива срещи тук, където духовете могат да влязат, за да получат помощ.
Дух. Духове? Аз не знам нищо за духовете. Имам главоболие.
Доктор. Тялото, в което се намираш, принадлежи на жена ми. Но главата й не я боли.
Дух. Тези игли, те ме нараниха толкова много.
Доктор. Когато днес лекувахме болната дама с електричество, ти явно успя да се измъкнеш от нея. И сега можеш да използвате тялото на жена ми, за да получиш помощ от нас. Ти каза, че баща ти и майка ти са тук. Все още ли са тук?
Дух. Не виждате ли мама? Тя стои ето там!
Доктор. Не искаш ли да отидеш с майка си?
Дух. Но тя е мъртва!
Доктор. Но ти също си „мъртва“! Но в действителност няма „смърт”! Ние просто напускаме нашето смъртно тяло и ставаме невидими за хората.
Дух. О, вземете ме оттук! Вземете ме! Баща ми идва тук, толкова се страхувам от него! Той отново ще ме бие! Скрийте ме!
Доктор. Баща ти може би иска да те помоли за прошка.
Знай, че той няма да напредне в развитието си в света на духовете, докато не му простиш. Попитай го какво иска да ти каже.
Дух. Той не казва нищо, плаче. Сега отива при мама.
Доктор. Изглежда ли много разстроен?
Дух. Той казва, че много съжалява за това, което е направил.

Духът на детето се оттегли и на негово място нещастният баща зае място в тялото на медиума. Той ридаеше, изпълнен с отчаяние, и разпервайки ръце, падна на колене.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Advertisements