Условията в земната сфера и магнитната аура – 4

Сеанс на 9 март 1921 г. Дух: г-н Малори

Духът влезе в медиума по времето, когато пеехме песента „Този красив морски бряг“ и се смяхме от сърце.
Доктор. Намерихте ли този „красив морски бряг“? Кажете ни какво знаете за него.
Дух. Всичко това е измислица!
Доктор. Наистина ли?
Дух. Да! (Смее се весело.) Глупаво е да се вярва в такива неща!
Доктор. Но сега вие сте от другата страна, от другата страна на живота; разкажете ни за това. Не намерихте ли нещо там? Ако не вярвате в живота след смъртта, тогава ни кажете защо. Изразете какво мислите. Ако се съмнявате във всичко, тогава ни кажете в какво всъщност вярвате?
Дух. Аз да вярвам? Глупости! (Смее се.)
Доктор. Кажете ни поне за това, на което се смеете.
Дух. Можеш също така да плачеш, докато се смееш – всичко е едно, всичко в крайна сметка е едно и също. Пеехте “Този красив морски бряг”; и когато я пеехте, вие самите добре знаехте, че лъжете.
Доктор. Значи твърдите, че животът изобщо не струва?
Дух. Сигурен съм, че не струва нищо! В него няма нищо реално! Всичко е лъжа. Всичко това е само верига от взаимовръзки на лъжи. Както животът, така и религията са само за измама; живот, религия и всичко, свързано с това!
Доктор. Мислили ли сте някога за живота си, опитали ли сте да проникнете в тайната му?
Дух. Моят живот? Измама, чиста измама! (Смее се.)
Доктор. Откъде знаете, че това е измама? Смеете ли се на собственото си невежество?
Дух. Може и да плача, както бих се смеел; никой не е по-лош или по-добър от другия. Всичко е лъжа, по дяволите … лъжа! Познавам и нуждата, и мизерията!
Доктор. Къде? Там или тук?
Дух. Навсякъде! (Смее се.)
Доктор. Щастлив ли сте?
Дух. Щастлив? Каква глупост! Щастието никога не е било и никога няма да бъде.
Доктор. Наистина ли знаете това със сигурност? Питали ли сте някога каква е истината, когато сте бил още жив?
Дух. Молех се на Бога и преминах през цялата тази глупост. И какво от това?
Доктор. И в резултат на това вие решихте за себе си, че всичко е измама. Но какво общо има това с реалността на живота?
Дух. Преди това аз също мислех, че съм чудо, чудесен човек. Но тогава разбрах, че всичко е само измама, измама, нищо друго освен измама. Като мъж ще разберете какво имам предвид. Говорите с мъж и сам ще разберете всичко.
Доктор. Вие сте невидим за нас. Виждали ли сте някога дух?
Дух. Какви глупости говорите? Вече не вярвам в такива глупости. Какъвто и вярващ да сте, но ако си въобразите, че можете да ходите по вода, ще се удавите толкова бързо, колкото всеки невярващ! Веднъж също така казах – вярата ми е толкова силна, че мога да ходя по вода, но все пак се удавих.
Доктор. Защото сте пренебрегнали благоразумието.
Дух. Благоразумието? Вие и с благоразумие не можете да ходите по вода.
Доктор. Но водата не съществува, за да се върви по нея. Водата е за пиене и къпане.
Дух. Защо ме държите толкова силно за ръцете?
Доктор. Аз държа ръцете на жена ми.
Дух. Не знаете какво казвате. Вярвате ли в това?
Доктор. Знам, че държа ръцете на жена си.
Дух. Някога също вярвах в това.
Доктор. И как стана така, че изгубихте вярата си?
Дух. Всичко това е измама!
Доктор. Познанието и осъзнаването започват с живота.
Дух. Досега нищо не опознах и не осъзнах.
Доктор. Но това ще стане, преди да ни напуснете.
Дух. Вярвах, бях вярващ човек. А сега какво?
Доктор. Какво беше в началото?
Дух. Какво за началото? Работил съм като роб за един “слуга на Господа”. Сега вече не на служба при него, това беше преди. Аз си тръгнах от там. Той ме прокле и аз започнах да имам проблеми и нещастия. Заклех се в името на Бог, че няма Бог, ако Той е толкова жалък, че е нарекъл такъв човек свой “служител”. И тогава загубих вяра.
Доктор. Но какво общо има това с реалността и живота след смъртта?
Дух. Когато умреш, просто си мъртъв.
Доктор. Защо не сте мъртъв, след като сте умрял?
Дух. Мъртъв? Но аз все още не съм мъртъв!
Доктор. Не, вие сте умрял – поне тялото ви е умряло.
Дух. Бях избягал от тези лицемери. Първо, те вземаха от мен всичките пари, които печелех. Ако Бог наистина го има, защо той, в името на всички светии, постоянно има нужда от пари? Те казваха през цялото време: само трябва да вярваш; просто вярвай и давай парите си на църквата, тогава твоите действия ще бъдат угодни за Бога! Работех усилено и упорито – от шест сутринта до късно през нощта. И всичко за Бога! Работих за Бог и често ми липсваше личен живот.
Доктор. Кажете ни откъде сте дошъл?
Дух. Не искам нищо друго освен свобода.
Доктор. Не искате да кажете откъде сте дошъл?
Дух. Вижте всички тези демони, събрани тук! (Невидимите.) Чуйте ги как се кълнат и се смеят? Казват: “Аз те познавам!” Вижте този, който седи насреща! Чувате ли как всичките се смеят? Те казват, че трябва да ви помоля да се молите за тях, защото те са в тъмнина.
Доктор. Готови сме да им помогнем да видят светлината.
Дух. Чуйте какви проклятия избълват!
Доктор. Те трябва да бъдат съжалени. Изглежда и вие не знаете какво е любовта към ближния.
Дух. Боже, погледнете този човек! Те казват, че не се нуждаят от милостиня.
Доктор. Не исках да кажа пари. Трябва да им дадем възможност да си помогнат сами. Знаете ли коя година сме?
Дух. Не ме интересува. За мен няма абсолютно никаква разлика, дори и да са минали сто години. Загубих всяка вяра в Бога, в хората, във всеки и във всичко! А вярата ми беше толкова силна! Но един от “Господните слуги” отне жена ми и децата ми от мен, а аз в крайна сметка работих за Бога от шест сутринта до дванадесет през нощта.
Доктор. Но вие никога не сте се замисляли сериозно или попитали дали е вярно всичко това, в което вярвате.
Дух. Аз вярвах в Светия Дух и в безсмъртието на душата.
Доктор. Защо никога не сте се опитвали да разберете дали вашата вяра има разумен смисъл?
Дух. Имах достатъчно вяра да преместя планините. Бяхме научени да вярваме само в Светия Дух. Вижте как всички седят тук (духовете). Вижте това! Хей, Каланго! Той и аз, ние многократно се бихме помежду си, но винаги го побеждавах. Сега мога да говоря толкова добре, колкото не съм говорил от дълго време. Ей, Каланго, приличаш на човек, който не е на себе си! Те ме изпратиха тук, и ето ме тук. Мислех, че ще се изплашите от мен, но все пак дойдох при вас.
Доктор. Как успяхте?
Дух. Да дойда тук? Как дойдох тук? Не знам.
Доктор. А откъде имате тази ръка? (Ръката на г-жа Уикланд.)
Дух. Тази ръка? Тя може да бъде само моята ръка, тя не може да бъде чужда ръка! Хей, Каланго, ела тук. Така момчета, сега мога да говоря с вас, както би следвало.
Доктор. Престанете да говорите така!
Дух. Смятате, че тук вие сте главен?
Доктор. Да, разбира се!
Дух. Не вярвам нито на вас, нито на някой друг.
Доктор. Исках само да ви обясня, че сте изгубил смъртното си тяло. В момента използвате тялото на жена ми, но за нас вие сте невидим. Вие ни казахте, че някакви мъже седят тук. Не можем да ги видим. Ние все още живеем в земните си тела, а вие вече сте загубил вашето смъртно тяло.
Дух. И затова не ме виждате?
Доктор. Не можем да видим духовете. Вие сте в тялото на жена ми. По-развити духове ви доведоха тук.
Дух. Бяха ми предложили да дойда тук. А всички тези дойдоха с мен от тъмнината. В края на краищата, ние бяхме поканени тук. (По време на концентрацията, която обхвана всички духове, обвързани със земята.)
Доктор. Вече казах, че трябва да се подчинявате на силно развитите духове, които виждате около себе си; те ще ви помогнат. Вие (всички останали) сте в тъмнина.
Дух. Да, но вие ни поканихте и ето ни тук. Искам само да кажа: ако не искате да сме тук, тогава не искам да говоря за нищо.
Доктор. Тук сте били поканени от по-висши духове и ви е позволено да използвате тялото на жена ми, за да можем да сведем до вашето съзнание, че вече нямате собствено тяло. Църквата няма истинска представа за Бога. И тъй като в църквата сте се сблъскал с измама, смятате всичко за измама. Вероятно отдавна сте загубил тялото си. Жена ми е медиум и в момента използвате тялото й. Огледайте се, може би ще видите някого, когото познавате.
Дух. Виждам Каланго.
Доктор. Трябва да се научите да разбирате, че има смисъл в живота.
Дух. Вярата ми беше твърде силна. Пожертвах парите и жена си и видяхте къде ме доведе това!
Доктор. Какво общо има това с фактите от живота? Виждал ли сте някога чудесата на природата?
Дух. Вече не вярвам в Бог, нищо подобно няма.
Доктор. Бог няма нищо общо с измамата. Замислено ли сте чел Библията? Всъщност Библията казва: “Бог е любов”. С всички измами, с които сте се сблъскал, пълноценният живот няма нищо общо. Но ние искаме да ви помогнем да видите всичко в правилната светлина.
Дух. Досега никой не ми помагаше.
Доктор. Знаете ли, че сте в Лос Анджелис, Калифорния?
Дух. Не.
Доктор. Помислете поне малко за смисъла на живота. Той има дълбок смисъл, въпреки че не го знаете. Бил ли сте някога в състояние да създадете едно цвете? Можете ли да поръчате тревата да расте или да спре живота на Земята? Гледал ли сте някога как растението расте?
Дух. Всичко това е творението на Господа.
Доктор. Може ли невежеството да донесе плодовете на знанието? Някога прониквал ли сте в такова прекрасно творение? Счупвайки яйце, няма да видите живот в него. Вземете друго яйце, дръжте го топло в продължение на двадесет и един дни, както прави кокошката и пилето ще се излюпи.
Дух. Всичко това е напълно естествено.
Доктор. Но благодарение на кое се появява пилето? Трябва да изясним за себе си и да се опитаме да разберем в какво вярваме! Библията казва, че “Бог е Дух” и тези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят в истина. Няма да откриете това в църквите, те учат само на сляпа вяра.
Дух. Наистина вярвах.
Доктор. Библията казва: “И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” Дори ако не наричате Библията “свята книга”, тя все пак съдържа чудесни истини.
Дух. Не вярвам в това. (Смее се.)
Доктор. Смеете се на невежеството си! Жена ми позволява на невежи духове да използват тялото й, за да можем да им изясним тяхното положение. Тя иска да се убедите, че от другата страна на гроба има истински живот! Дори не знаем откъде идвате, но въпреки това ви позволихме да използвате тялото на жена ми. От къде сте?
Дух. Откъде идвам? Роден съм в Канада, близо до Монреал.
Доктор. През 1881 г. бях там. Френски канадец ли сте?
Дух. Моят прадядо е френски канадец.
Доктор. Не можете ли да си спомните фамилното си име?
Дух. Наистина не мога да си спомня нищо.
Доктор. Сега ще ви помогнем да осъзнаете истинското състояние на нещата.
Дух. Аз бях роб.
Доктор. Но всичко това е в миналото.
Дух. Но през цялото време виждам само миналото и това ме подлудява. Вместо да плача, реших, че е по-добре да се смея на всичко. Когато не знам какво да правя от бяс и негодувание, което ме заобикаля, просто започвам да се смея. Изглежда, че ми носи повече облекчение, отколкото плача.
Голяма скръб ми се случи: жена ми бе отведена, къщата ми беше унищожена, а също загубих децата си. Жена ми беше много красива. Когато веднъж, смъртно уморен след тежък работен ден се прибрах у дома, жена ми и децата ги нямаше. Но след известно време Господният слуга не угоди на жена ми и тя го напусна. Но по това време вече се бях спуснал твърде надолу. Казах си, че църквата вече не съществува за мен. В крайна сметка, ако някой „Господен слуга” си позволи да унищожи дома ми, да отнеме жена ми и децата ми, тогава просто не може да има Бог. Заради този човек попаднах в истинския ад. Спусках се все по-ниско и по-ниско, но дори под оградата можете да намерите приятели и любов. Ако вие сами сте слезли, тогава и вашите приятели са същите. Всички останали хора гледат на вас отгоре. Но повярвайте ми, тези, които са паднали толкова, колкото и вие – те са истински приятели. Те винаги са готови да ви помогнат и да споделят помежду си всичко, което имат. И без значение колко ниско падате, дори и да нямате нито един цент, тези приятели ще продължат да ви помагат.
Един ден никога няма да забравя това, което видях тогава – никога! О, Боже! Ако Бог го има, защо тогава, по дяволите, допуска това? На този ден срещнах жена си. И къде? Там, под оградата! Намерих я в една от онези мерзки къщи – вие ги знаете – където този подлизурен „слуга на Господа“ я настани, когато му е омръзнала! Погледнах към нея, а тя – към мен.
“Ти – тук?” – попитах аз. А тя каза същото: “Ти – тук!”
“Как стигна дотук?” – попитах аз.
“А ти защо си тук?” – попита тя в отговор.
Аз отговорих: “Тук съм, вероятно по собствена воля”.
И тогава тя ми каза, че „слугата на Господа“ я довел тук, за да скрие срама си. Да скрие мръсното си дело, така че хората да не го питат за нищо. Той я изпратил в публичен дом и заръчал да бъде държана там; а на нея не й пукаше. Така че двамата слязохме на най-ниското, и всичкото това заради този дявол. Оттогава никога повече не съм ходил на църква. Проклех този човек и цялата тази религиозна дрога. Жена ми вече не искаше да има нищо общо с мен, както и аз. Тя лежеше почти като труп, много болна. Никое животно не може да падне толкова ниско, колкото жената, когато умира. Все още ли е възможно да повярваме, че има някакъв Бог, когато виждаш, че човек като моята невинна жена страда толкова много? Как е възможно това?

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s