Условията в земната сфера и магнитната аура – 9

Сеанс от 23 януари 1918 година
Дух: Емили Джулия Стив. Пациент: г-жа Л.У.

Доктор. Кажете ни кой сте. Ние се интересуваме от всички духове в тъмнината; кажете ми колко дълго време сте мъртъв.
Дух. Нещо трябва да се е случило с мен.
Доктор. Знаете ли, че сте загубил вашето смъртно тяло?
Дух. Моля ви, пуснете ръцете ми. Аз съм благородна жена (израз, често използван от пациентката) и имам право да очаквам към мен да се отнасят с подходяща учтивост и уважение, както е прието за една жена.
Доктор. Към вас как се обръщаха – мисис или мис?
Дух. Аз съм благородна дама и не съм свикнала да ме питат по този начин; просто трябва да ви кажа какво мисля за вас.
Доктор. Какво ви притеснява толкова много?
Дух. Мисля, че имате навика да вкарвате в гърба на хората всякакви странни неща (електротерапията на пациентката) и не мога да разбера защо правите това. И ме държахте в килия. Вие ли ме хвърлихте в затвора? Кой сте вие?
Доктор. Аз съм приятел и бих искал да поговоря малко с вас.
Дух. Първо, не ви познавам, и второ, нямам за какво да говоря. Кой сте вие? Кажете ми фамилията си.
Доктор. Аз съм д-р Уикланд.
Дух. Изобщо не исках да знам фамилията ви, не се интересувам от това.
Доктор. Не искате ли да отидете в другата страна и да влезете в духовния живот?
Дух. Не обичам да слушам такива неща; аз не съм дух.
Доктор. Но вижте ръцете си, това ли са вашите ръце?
Дух. Вие сте виновен, че трябваше да бъда в затвора толкова дълго, а сега все още се опитвате да ме убедите в нещо, което няма нищо общо с мен. Просто не искам да ви слушам.
Доктор. И как всъщност стигнахте дотук?
Дух. Аз самата не знам. Това е много странно. Тъкмо бях в затвора и нямах време да се огледам, когато се оказах тук. Не разбирам как съм дошла тук. Бяхме цяла тълпа от хора, но изведнъж останах сама. Бях в затвора, но не знам какво съм направила.
Доктор. Къде бяхте, когато имаше други хора с вас? Къде бяхте? (Въпросът се отнася до обсебващите духове в аурата на пациентката.)
Дух. Бях там, където трябваше да бъда. Бяхме толкова много там, като херинга в бъчва – мъже и жени. Живеехме в къща, но не можехме да се измъкнем от нея. Понякога стаите бяха доста топли. Но за известно време бях сама в една много малка тъмна стая. Преди да се озова в затвора, можехме да говорим. Вярно е, че един мъж винаги говореше (който накрая напълно е обладал пациентката), но сега съм напълно сама. Нямате право да ме тормозите с тези горещи машинарии.
Доктор. Този метод на електрическа обработка е много добър за привързаните към земята духове – за невежите!
Дух. Невежи! Как имате наглостта да ми кажете това? Как си го позволявате?
Доктор. Не знаете ли, че сте напуснала смъртното си тяло? Вие сте напуснала смъртното си тяло.
Дух. Откъде знаете това?
Доктор. Защото тялото, чрез което сега говорите, не принадлежи на вас! Това е тялото на жена ми.
Дух. Никога не съм ви виждала, преди да започнете да ме третирате с тези остри неща.
Доктор. Но тогава все още не сте използвала тялото на жена ми.
Дух. Какво означава всичко това?
Доктор. Това означава, че сега използвате тялото на друго лице.
Дух. Е, това обяснява много. Понякога ми се струваше, че не съм на себе си; но след това, след известно време, отново ставах себе си. Имаше един висок старец, голям глупак, но всички трябваше да правим това, което той поръчваше. (Друг обсебващ дух, който измъкнахме от пациентката преди няколко дни.)
Не исках да следвам инструкциите му. Имах толкова много пари, че можех да си позволя всичко и защо трябваше да търпя крясъците на този глупак? Но за мен беше ясно, че въпреки всичко съм длъжна да направя всичко, което той е поръчал, но не мога да разбера защо. Това не беше моят дом, но по някаква причина трябваше да остана там. Не можех да разбера защо не мога да се измъкна от там. Той задържаше много хора там.
Доктор. Не ви ли помогнаха електрическите разряди?
Дух. Да, разбира се, вярно, беше ужасно болезнено. Изглеждаше, че нервите ми са извадени от тялото ми.
Доктор. Въпреки това, електричеството ви освободи.
Дух. Не можехме да се измъкнем от този човек. Трябваше да правим всичко, което той поръчваше. Той тичаше и тичаше (пациентката често бягаше) и всички бягахме с него, дори малкото момиче, което бе там и постоянно плачеше (обсебващ дух, който наскоро бе прогонен от пациентката). Понякога бях свободна, а след това отново ми беше много лошо. Понякога плавах от едно място на друго.
Доктор. Тогава ставахте свободен дух.
Дух. Не използвайте този израз! Как мразя тази дума! Не искам да имам нищо общо с подобни феномени и не искам да знам нищо за тях!
Доктор. Вие не вземате предвид факта, че човек изобщо не умира, когато изхвърли тялото си, а живее, ставайки дух.
Дух. Знаете, че не съм умряла. Не ме ли чувате как говоря с вас? И не виждате ли, че мога да преместя ръцете си?
Доктор. Скъпа, наистина ви чуваме, но не ви виждаме. Тук виждаме само жена ми и вие говорите чрез тялото й. Това е мисис Уикланд. Как се казвате?
Дух. Аз съм мисис Емили Джулия Стив. Бях омъжена, но съпругът ми почина преди няколко години.
Доктор. Знаете ли, че сега сте в Калифорния?
Дух. Никога не съм била тук. Първо отидох в Чикаго, а след това в Сен Луис. (Пациентът също живееше в Сен Луис и там за пръв път имаше помрачение на разсъдъка.)
Доктор. Къде точно живеехте в Сен Луис?
Дух. Там само преминавах и обикновено живеех на друго място. Веднъж живях на Ла Сал Авеню в Чикаго, но съвсем за кратко. Беше близо до Ла Сал и Дивижен. Оттам отидох в Сен Луис и къде по-нататък – вече не знам. Спомням си, че ме измъчваха остри главоболия. (Пациентката се оплакваше от същото.)
Доктор. Спомняте ли си, че сте боледувала?
Дух. Наистина не помня нищо. (Изведнъж много развълнувана.) Не! Не! Мисля, че нещо се е случило с мен! Мислите ли, че губя ума си? Вижте! Вижте! Съпругът ми е там! Не! Не! Той е дух. Само го погледнете.
Доктор. Ние също говорим с духа, когато говорим с вас, и не се страхуваме.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”