Заниманията с духовни практики, при което се очаква да се получи нещо в замяна, се счита за идолопоклонство. Ни повече, ни по-малко. А тези, които смятат, че ги “движи” тяхната собствена неизмерима духовна сила, а не Духът, приличат на молив, който вярва, че е написал книгата “Война и мир” например!ййййй

Advertisements

Духовете и престъпността – 4

През 1894 г. Хари Хейуърд, външно атрактивен, но безсъвестен бонвиван, ловец на красиви жени, наел един негодник в Минесота, за да убие любимата му. За това той бил обесен.
Седейки в затвора и чакащ екзекуция, Хейуърд до последния момент запазил пълно спокойствие и невъзмутимост, играел с надзирателите карти и молел да му донесат сладолед, който той обичал най-много от всичко, когато е имало възможност.
– Скоро ще отида в ада – казвал той на надзирателя си, – а когато и вие се озовете там, ще ви черпя със сладолед в чест на пристигането ви.
По това време, без да посочвам името и обратния си адрес, му изпратих книга и различни списания с статии за света на духовете; нямах никаква друга връзка с него.
На 27 февруари 1908 г. една медицинска сестра се загрижила за съдбата на г-жа МакКей, пациентка, която тя е ухажвала: имало силни подозрения, че продължителното й болезнено състояние с пристъпи на слабост е от медиумен произход, т.е. причината е в нейното обсебване.
Самата медицинска сестра е предположила, че причината за многото луди фантазии на пациентката е обсебване. Самата сестра се опитвала по различни начини да се отърве от досадните духове.
Веднъж госпожа МакКей спешно настоявала за домашно приготвен сладолед, макар преди да е била напълно безразлична към него. Но сега тя настоявала на желанието си, с което изправила обслужващите я пред значителни трудности.
Когато сестрата най-накрая влязла в стаята със сладоледа, й се сторило, че някой я е нападнал. Следващият миг усетила, че някаква невидима сила я души, тя се задушила и избягала от стаята. Идвайки на себе си, тя се върнала в стаята и – твърдо убедена в присъствието на духовно същество – тя отворила широко прозореца и без да произнесе нищо на глас, мислено наредила на всички възможни чужди същества да напуснат къщата веднага.
Същата вечер сестрата и една от прислужниците на госпожа МакКей взеха участие в нашия сеанс. Духът, който в същото време заяви за присъствието си, веднага се оплака от болки в шията и, въпреки че не е бил питан за това, каза, че е счупил врата си, когато са го бесили. А името му е Хари Хейуърд!
– Можете ли да ми дадете сладолед? Много пъти се опитвах да си набавям сладолед и днес почти го пробвах, но отново не получих нищо. Бях изгонен от някаква жена, просто изхвърлен от прозореца – наистина съмнително удоволствие!
Хейуърд осъзнал, че е станал дух и сега се носи около Земята; на въпроса откъде знае за живота на духовете, той отговори, че е получил няколко статии от непознат в затвора по този въпрос. Но той се оплака, че където и да отиде, никой не го е забелязал; дори ако седи във влак, обезателно някой ще дойде и ще седне директно върху него, за да не може дори да се движи.
Много се радваше, че може отново да разговаря с хората и зададе много въпроси за хората, с които е имал работа по време на процеса, по-специално за надзирателя, с когото той е играл на карти, за да прекара по-добре дните на лишаване от свобода.
Имах усещането, че този надзирател е умрял преди известно време и му го казах духа; в същото време му посочих потенциалната възможност да намери приятеля в света на духовете.
Чувайки това, духът замълча, очевидно опитвайки се умствено да „напипа“ бившия си приятел в пространството, а след това с пълна сигурност каза: „Не, той не е умрял. Виждам го в къщата на сина му в Минеаполис; те играят карти”.
Изобщо не беше трудно да се обясни на Хейуърд същността и смисълът на по-висшия живот. В крайна сметка той се сбогува, като ни увери, че ще положи всички усилия да се издигне възможно най-високо в света на духовете.
След този сеанс в състоянието на нашата пациентка, предразположена към медиумизъм имаше ясно подобрение; в допълнение, отговорът на нашето писмено запитване ни потвърди, че това, което Хейуърд каза за стария си приятел-надзирател, се оказа вярно. Той е бил жив и здрав и по време на този сеанс наистина играел на карти в къщата на сина си.
Десет години по-късно, след като духът на друг човек – убиец, който също е бил обесен, обяви за присъствието си в нашия кръг, Хейуърд отново се появи и ни разказа още нещо за своя земен живот.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”