Духовете и престъпността – 6

Сеанс от 21 септември 1918 г.
Дух: Пит Найдмайер

Тази вечер бях доведен тук от желанието да ви кажа, че съм и един от тези, които са ви много благодарни, въпреки че вероятно малко ви интересува дали ще дойда отново или не. Но знам, че ми помогнахте да намеря щастие; а аз си мислех, че никога няма да изпитам това чувство.
В земния живот аз не бях нищо повече от див звяр; но ако на децата не им се даде подходящо възпитание, тогава как можем да очакваме от тях да станат добри хора? Нямах никакво възпитание! Майка ми беше много непостоянна, не се интересуваше от това какви ще бъдат децата й. Нека се грижат за себе си, мислеше си тя.
В такава ситуация ти с твоите приятели и другари отиваш по свой път, влизайки в една или друга компания. Вярно, понякога отивах на църква. Но никога не съм вярвал в древната история на Христос; просто не можех да повярвам в това. Не можех да си представя, че това, което казваха за Христос, всъщност е било; и ако наистина е било, то защо трябва да ме е грижа?
От ранна детска възраст вървях по пътя на злото, докато влязох в такова менгеме, че просто не можех да живея повече – независимо дали исках или не.
Искам да ви кажа: ако имате деца, разкажете им от най-ранна възраст кое е правилно и кое не е. Ако децата ви са откраднали нещо от някого, кажете им да го отнесат на мястото, откъдето са го взели. Не допускайте дори мисълта, че ще вземете откраднатото от тях и ще го използвате по свое усмотрение, без да виждате в това нищо срамно. Веднъж откраднало, детето ще го прави отново и отново, освен ако не е сериозно предупредено да не го прави.
А когато крадях нещо, майка ми казваше, че съм бойко момче. Потъвах все по-дълбоко в злото. Присъединих се към банда от десетина момчета. Станахме толкова самонадеяни и отчаяни, че изобщо не помислихме какво ще се случи с нас. Ние не пропускахме да правим грабежи, и колкото по-дълбоко се потопявахме в тях, толкова повече харесвахме този хищнически живот. В крайна сметка започнахме да нападаме хората и просто ги убивахме. Но “музиката не свири дълго”: арестуваха ни и ни обесиха.
Казвам се Найдмайер и сега съм тук.
Преди няколко години влязох в този кръг, благодарение на едно съседско момиче. Тя наистина ми хареса. Когато веднъж напусна къщата, реших да отида след нея.
Не разбирах, че съм обесен, не осъзнавах, че съм мъртъв. След екзекуцията се прибрах у дома и останах известно време, без да забелязвам, че съм мъртъв.
Майка ми беше странна жена; но след всичко, което видях откакто съм откъм духовната страна, за мен е ясно, че тя е била обладана. И никой не можеше да направи нищо с нея. Баща ми и брат ми бяха добри хора, а майка ми и аз бяхме „изгубени овце“.
Тази дъщеря на съседите ни беше добро момиче и постоянно се опитваше да ми помага колкото може повече. В онзи ден, когато отидох след нея, тя влезе в къщата на този господин (доктор Уикланд). Тя влезе в една малка стая и заговори с медиума, през чиито уста сега говоря; в този ден видях много неща, които никога преди не бях виждал. Наистина не разбирах какво означава всичко това. Струваше ми се, че някой ме държи със сила и не можех да си тръгна.
Без да забелязвам нещо специално, вече седях с другите събрани хора; чух пеене и преди сам да разбера това, отново се почувствах жив. Мога да говоря и врата ми вече не ме боли. Всичко, което ми се случи, беше много удивително.
Тогава вие ми говорихте толкова любезно, че това беше истинска благословия за мен. Вие ми разказахте за истинския живот там, от другата страна, и наистина ми помогнахте да разбера какво е животът – не по начина, по който църквата и духовенството преподаваха, казвайки, че ние трябва само да се молим и да вярваме в кръвта на Христос, че Христос умря заради греховете ни и че ще отидем на небето само ако сме вярващи!
Не бях създаден, за да отида по такъв прост път, това ми се струваше твърде удобно и лесно. Мислех, че не можем да отидем на небето без никакво усилие от наша страна. Беше ясно за мен, че съм лош човек, но дълбоко в себе си чувствах, че трябва да положа много усилия, за да стана добър, че трябва да направя добро заради цялото зло, което съм причинил на хората. Струваше ми се по-разумно, отколкото да мисля, че бих могъл с едно смело движение да изляза от положението си и да се окажа в рая. Освен това си помислих, че там едва ли бих отишъл на съд.
Започнахте разговор с мен за Бога и за нашето човешко познание за Бога. Говорехте ми така, както никой никога не ми бе говорил за това, но за мен всичко беше ясно. Надявам се, че някой ден някой ще разговаря с моите приятели, които са в същото положение, в което бях и аз тогава. Това със сигурност ще докосне сърцата им.
Сред тях има доста добри хора, но никого не го е грижа за тях. Повечето от тях не вярват на това, което Библията казва за Исус Христос. И докато останат такива, каквито са сега, те просто ще пропаднат.
Откакто за пръв път дойдох в кръга ви и ми дадохте първа помощ, трябваше да мина през трудни изпитания. Изглежда, че минаха много години откакто бях с вас за пръв път.
Искам да ви разкажа какво ми се наложи да правя след смъртта на майка ми. Опитвам се да беседвам с нея отново и отново, но тя не иска да чуе нищо. Надявам се, че един ден ще мога да събудя душата й към по-висше съзнание.
Придвижвайки се напред в нашето развитие, ние се издигаме от една сфера към друга – по-високо и по-високо. Ако просто разчитах на факта, че Христос умря, за да изкупи моите грехове, то вярвайки в тази догма, щях да си затворя достъпа до по-висшия духовен свят.
Скоро, веднага щом напуснах тялото си и дойдох при вас, вие ми казахте да започна да търся духовни приятели, които ще ми помогнат, а първата ми задача ще е да служа на другите. След това дойде време на тежки изпитания.
Първото нещо, което трябваше да науча, беше да преодолея себе си, а е много трудно да ограничиш собствения си егоизъм, ако никога не си мислил за нищо или за някой друг, освен за себе си. Но ние трябва да преодолеем егоизма, защото докато това не се случи, ние сме напълно неподходящи за някаква работа в духовния свят.
Най-добрият начин е да позволим да ни заключат в тъмна стая (обикновено я наричаме тъмница), където не виждаш нищо друго освен себе си и всичко, което си направил през живота си. Едно след друго нашите дела се явяват пред нас. Толкова малко са добрите, че не могат да се измерят. Ако едно добро дело стои пред очите ви, изглежда, че някой друг го е направил. В тази тъмница трябва да останете, докато сърцето и очите не се отворят. Само когато сериозни намерения се събудят в нас, за да ограничим лошите си навици и да продължим да живеем за другите, ние напускаме състоянието на егоизъм!
Сърцето ми беше много втвърдено, но накрая се научих да казвам: “Не моята воля, а Твоята да бъде!”
Първото нещо, което ви е поверено и ви е позволено е да помогнете, по някакъв начин да служите на най-низшите духове, с които влизате в контакт. В много случаи беше изключително трудно, но аз го считах за дълг. Трябваше да се науча на голямо търпение. Само когато сме в състояние на безропотна служба и го правим от любов към ближния си, то тогава изобщо не е трудно.
Затова се придвижвах и по-нататък, от една стъпка към друга, постоянно учейки; и условията на моето съществуване все повече се подобряваха. В духовния свят вие вървите напред – стъпка по стъпка, но само чрез учене.
Тази вечер искам още веднъж да ви благодаря за помощта, която ми дадохте. Сега имам красива малка къща в духовния свят и съм щастлив; но задачата ми тук все още не е завършена. Тя и занапред ще бъде да помагам на онези, които имат нужда от помощ, опитвайки се по този начин да влияя на младите хора, живеещи на Земята да не извършват заплануваните злодеяния, а да се опитват да бъдат по-добри и да правят добро на хората около тях – както и където това е възможно.
Довиждане!

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Advertisements