Духовете и самоубийството – 11

Дух: госпожа Стивънсън

Най-накрая синът ми отново е с мен. Отдавна се опитвам с всички средства да вляза в пряк контакт с него, но досега не съм успяла. Всеки път, когато си мислех, че вече съм стигнала до него, той бягаше от мен.
Често ме виждаше, но се страхуваше от мен заради фалшивата представа, че така наречените мъртви са наистина мъртви; ето защо хората се страхуват от мъртвите.
Но ние не умираме; ние просто отиваме в духовната страна на живота, навлизаме в чудни условия, стига само предварително да знаем за това. Затова още в земния живот трябва да научим колкото е възможно повече за живота на отвъдното.
Стремете се да изясните за себе си същността и смисъла на живота си, защото в противен случай ще трябва да страдате като моя син. В продължение на години той избягваше мен и неговата булка, както и всеки полицай, който се намираше пред очите му, докато беше в земната сфера.
Преди няколко години, след като обсеби една жена, той не можеше да излезе от магнитната й аура, защото не знаеше как да го направи. Той беше в ада; нямаше огън в този ад, синът ми просто се мъчеше там заради собственото си невежество.
Разберете условията на живота след смъртта, за да сте готови за “прехода”, защото смъртта идва неочаквано. Подгответе се сериозно за този „преход“, но не просто да вярвате, а придобивайте истинско знание. Опитайте се да разберете какво се крие зад завесата на смъртта. И когато дойде времето ви да преминете в духовната страна на живота, ще го направите с отворени очи, знаейки къде отивате и няма да станете обвързан с земята дух като моя беден син.
Моето бедно момче! Той е толкова уморен и изтощен; той е душевно болен. Ще се погрижа за него, ще му разкажа подробно за вечния живот, за да може съзнателно да влезе в прекрасния живот на духовния свят.
Не се ограничавайте с гола вяра; който само вярва, стои на място, без да се движи напред. И всички ние трябва да приложим Златния закон – да живеем за другите и да служим на другите; тогава, влизайки в духовния живот, ще намерим блаженство.
Благодаря ви, че помагате на сина ми. Любовта на майката е способна на много; и ако някога отново видите момчето ми, той ще бъде съвсем различен, защото няма повече да се съмнява. Съмнението е стена. Това е стена, която ние самите изграждаме между живота и смъртта и това съмнение дори не позволява на майката да срещне сина си.
Той бягаше само като ме видеше и нито Алис, нито аз можехме да се доближим до него. В края на краищата, той смяташе, че е все още жив, че не е успял да прекъсне живота си. По-късно, след като влезе в контакт с жена, предразположена към медиумизъм, той я обсеби, вярвайки, че е в затвора.
Благодаря на всички ви за помощта, оказана на моя син тази вечер. Бог да благослови вас и вашето дело!
Сбогом!

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s