“Спирачките” на прогреса

Чрез усилията на всякакви “борци с псевдознанието”, вместо истинска наука, изследваща заобикалящата ги реалност, се насърчава сляпата вяра в неприкосновеността на съществуващата научна парадигма, която твърди, че съществува само груба материя и невъзможността за нови открития извън тази парадигма. Очевидно е, че когато няма достатъчно талант за откриване на нещо ново, научните изследвания се заменят с “борбата срещу псевдонауката”, основана на безразборното отричане на каквито и да било явления и теории, които надхвърлят много остарялата парадигма на грубата материя от края на ХІХ и началото на ХХ век.
Междувременно А. Скляров демонстрира истински научен подход към “живота след смъртта”, отбелязвайки: “Тъй като данните на различни изследователи (много критични към изследваните материали) и заключенията им са еднакви, няма смисъл да се спори дали да се вярва или не в техните данни, а да се приемат като обективна реалност. Изследванията са извършени съвсем правилно, затова ще разгледаме възможността за съществуването на душата след физическата смърт на човек като доказана емпирично … “.
Характерно е, че още през 19 век, в продължение на многобройни експерименти френските изследователи Дюрвил, де Роша и Ланселен доказват съществуването на енергийно тяло при хората и възможността за “отделяне” от физическото тяло по време на хипнотичен транс и други изменени състояния на съзнанието. Както се оказа, енергийното тяло притежава личностните черти на субекта. То може да изпълнява определени действия (включително въздействия върху физически обекти) и незабавно да се движи на всякакво разстояние.
След като се събуди или излезе от транс, субектът дава точно описание на много отдалечени обекти и събития. Дори е определено теглото на това енергийно тяло, което варира от 10 до 30 грама. Данните от експериментите обаче изобщо не се съгласуват със съществуващата научна парадигма и следователно са били подложени на съмнение и осмивани от ортодоксалните в науката, които, както винаги, изпълняват своята “присъда” без най-малкия опит за научно изследване на този феномен.
Не случайно един от участниците в експериментите – полковник Алберт дьо Роша по-късно пише: “Такива явления като че ли трябва да преобърнат всички официални теории, но това няма да се случи още за дълго време. За много хора образованието надена конски капаци. Те не са виновни, че не виждат нищо, освен пътищата, по които се движат, а дори и това е ограничено от капаците”.
И както конят е покорен на волята на ездача, който го контролира, така и ортодоксалните са покоряващи се на контролиращата воля на “господарите на човечеството”, ограничавайки възприемането на човечеството до “капаците” на триизмерната действителност. Те са, които ни карат да се движим по “коловоза”, което води човечеството далеч от истинската му природа и латентните възможности. Лесно е да се манипулира такава “спяща планета”, защото е лесно на полузаспалите да се внушат всякакви абсурди и заблуди, които за десетилетия (и в някои случаи, векове) са вменявани като неизменни истини, с които прелива модерната училищна и университетска литература.
С. Лайт пише за това: “Каквото и да научите от спящите хора, обединени в партия, религия, държава, всичко това служи на мъртвото минало, но не и на вас. Тяхната задача е да ви експлоатират за техните нужди. Тези егрегори се хранят с вашата енергия, с живота ви. Те ви отвеждат до нивото на машините и ви предлагат методи, за да станете по-ефективни машини. Един роб – независимо дали е полезен или ефективен – все още остава роб”.
Въпреки това, не всеки обича да гледа на света през налаганите на човечеството “капаци”, затова и за самото човечество не всичко е изгубено. В днешно време информацията за това “забранено” знание в миналото става все по-видима, стават известни успешни опити, които преди това не са били споменавани. Прогресивните учени и изследователи продължават да разбиват глухата стена на заблудите, носейки на света всички нови открития в “несъществуващото” поле отвъд тясната рамка на остарялата парадигма. Но не всичко е толкова просто.
По този начин, във връзка с гореспоменатите експерименти преди повече от 100 години, кандидатът за физическите и математическите науки В. Псаломчиков пише: “Както виждаме … може да се види определена идентичност между астралния близнак на изследователите и душата. Също така в експериментите се установи, че астралният двойник на субекта е свързан с него чрез един вид проникващ и способен да простира безкраен низ или сноп (във физиката теоретично глуоновите вериги притежават подобни свойства). След смъртта тази нишка бива отрязана (блокирана), а астралното тяло получава независимо съществуване.
Изглежда, че вечната тайна на живота и смъртта на човека най-после е решена, но уви … Тези експерименти бяха посрещнати с враждебност от тогавашните ортодоксални наука и религия. Науката, която не признава съществуването на душата, ги обяви за чиста шарлатания. Църквата била обидена от самата идея да се експериментира с божествената душа и още повече се страхувала, че тази душа може да предаде информация, която в основата си е в противоречие с религиозната догма. В допълнение, световната война избухна. В резултат на това, настоящите изследователи на подобни явления, загубили век, едва сега успешно са успели да повторят някои експерименти на французите. Но като цяло отношението към тях на съвременната наука и религия не се е променило”.
От къде такова лицемерие? Както вече беше отбелязано: ортодоксалните от науката и религията следят за стабилността на съществуващите догми, както в религията, така и в науката. А това много потиска развитието на човечеството.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s