Материализъм и безразличие към духовните аспекти на живота – 8

Сеанс от 21 септември 1922г
Дух: Фред Хаупт. Пациент: г-н Дж.

Духът се мъчеше да се освободи, когато медиумът (жена ми) бе държан за ръцете, гневно съпротивлявайки се.

Лекарят. Кой сте вие? Умолявам ви, вразумете се! Съпротивата няма да ви помогне, тя е просто безсмислена. Кой сте все пак?
Дух. Не е твоя работа! Нямам нужда от вашата компания. Не исках да идвам тук. И никога повече няма да дойда тук. Няма да можете да ме хванете!
Лекарят. С кого дойдохте тук?
Дух. Това отново не е ваша работа, с кого дойдох тук.
Лекарят. От колко време сте мъртъв?
Дух. Не съм мъртъв. И няма да плащам за нищо. (Към г-жа Дж.) Напълно ли сте охладняла към мен?
Лекарят. Аз – охладняла съм към вас?
Дух. Нямам предвид вас. Но сега ще се справя дори с вас. Насочвате тези ужасни светкавици към мен, на главата и гърба. (Електротерапията на пациента.)
Лекарят. Това беше електричество; изглежда, че ви е вдъхнало живот.
Дух. Вече казах, че никога повече няма да дойда тук.
Лекарят. От колко време сте мъртъв?
Дух. Мъртъв? Не съм мъртъв и няма да можете да ме завлечете отново тук. Мислите, че сте ме хванали, но аз ще ви покажа, че не е така. Няма да ме надхитрите отново. Страшно съм ви ядосван!
Лекарят. Какво ви дразни?
Дух. Целият свят!
Лекарят. Ако имате гняв в душата си, вероятно ще можем да ви помогнем да се отървете от него.
Дух. Вървете си по пътя, а аз ще тръгна по моя! Писна ми от вас! Отидете където искате! Мислите, че сте придобил власт над мен, но скоро ще видите колко жестоко грешите. Няма да ви кажа нищо, така че не трябва да ме питате.
Лекарят. Бихме искали да знаем кой сте.
Дух. Това не ме интересува. Мислите, че съм във вашите нокти, но горчиво ще съжалявате за тази грешка.
Лекарят. Не искате поне да ни кажете кой сте?
Дух. Нямам желание да ви опознавам. Да, и вие няма нужда да ме опознавате. Искам да бъда сам и си тръгвам сега. Нямам нужда от никого, искам да бъда сам. Сам се чувствам най-добре.
Лекарят. Какъв е вашият житейски опит?
Дух. Няма да говоря повече с вас.
Лекарят. Как стана така, че се озовахте тук?
Дух. Самият вие ме закарахте тук с тези ваши страшни мълнии. (Електротерапията).
Лекарят. Вероятно бихте се почувствал по-добре, ако ни кажете какво ви депресира; защото можем да ви помогнем. Откъде взехте този пръстен? (Той посочва пръстена на ръката на медиума.)
Дух. Не ви засяга. Наистина не трябва да се чудите откъде съм го взел.
Лекарят. Винаги ли сте бил толкова ироничен?
Дух. Не ме пипайте, искам да си тръгна.
Лекарят. Къде искате да отидете?
Дух. Не ви интересува къде искам да отида. Мен не ме интересува къде вие искате да отидете.
Лекарят. Но вие няма къде да отидете.
Дух. (Раздразнен.) Какво мислите, че съм скитник? Досега винаги имах достатъчно пари, за да платя за квартира. Мога да отида, където искам.
Лекарят. Тогава вие може би сте джентълмен?
Дух. Когато съм в компанията на джентълмени, аз съм джентълмен. Няма нужда да говорите повече с мен, защото нямам и най-малкото желание да получа нов заряд от вашите електрически искри.
Лекарят. Толкова ли сте депресиран?
Дух. Не, полудявам по дяволите.
Лекарят. Кажете ни кой сте.
Дух. Не искам да имам нищо общо с вас. Щом свалите ръцете си от мен, ще мога да се грижа за себе си.
Лекарят. Какво ще правите?
Дух. И това не ви засяга.
Лекарят. Какво бихте казали, че сега е 1922 г.? Бихте ли повярвал?
Дух. Не искам да имам нищо общо с вас. По принцип нямам какво да правя тук и никога повече няма да дойда тук.
Лекарят. Но ние не сме ви молили да дойдете тук.
Дух. Затворихте ме в затворническа килия.
Лекарят. Как се озовахте в затвора? Кой ви изпрати там?
Дух. Как кой – вие вчера ме затворихте в килия.
Лекарят. Наистина ли?
Дух. Ще ви отмъстя.
Лекарят. Свикнал съм с подобни заплахи.
Дух. Аз сам си уреждам делата. А вие се погрижете за вашите. Тогава мирно ще се разделим. Не искам да си имам работа с вас повече. Аз ще тръгна по моя собствен път, а вие – по своя.
Лекарят. А ако не ви пуснем? Само си представете ситуацията си в истинската светлина. Вие сте дух, който е загубил смъртното си тяло.
Дух. Не ме интересува, дори да съм загубил смъртното си тяло хиляди пъти. И какво от това? Живея точно така, сякаш все още имам тяло. Така че каква е разликата за мен?
Лекарят. С помощта на чие тяло говорите сега?
Дух. Имам различни тела, движа се от място на място. Мога да бъда или жена, или мъж. Никой няма да ме хване.
Лекарят. Но сега някой ви хвана и вече няма да можете да се намесвате в живота на други хора.
Дух. Дълги години се занимавах само със собствените си дела.
Лекарят. Но не казахте ли, че сте в затвора?
Дух. Това не е за дълго.
Лекарят. Ако не промените поведението си, ще се озовете в затвора!
Дух. Много грешите! Често съм имал разни промени, но винаги излизах цял и невредим.
Лекарят. Случвало ли ви се е да имате “Форд”?
Дух. Не, не – за какво говорите?
Лекарят. Искам да ви разкажа една история. Един човек, който е имал лек автомобил „Форд“, починал. Последното му желание беше Фордът му да бъде погребан с него в гроба.
Дух. Защо?
Лекарят. Той каза, че неговият Форд често го спасявал от разни промени.
Дух. И Фордът е закопан в гроба?
Лекарят. Да, мисля, че беше така.
Дух. Ха-ха! Какво глупаво нещо! Защо да вземаш кола с теб в гроба, ако си мъртъв?

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”