Материализъм и безразличие към духовните аспекти на живота – 12

Г-жа Х.Г. Е, попитайте Том как се казвате.
Дух. Той казва, че се казвам Фред. Да, точно така – Фред!
Г-жа Х. Г. Фред, какво следва? Попитайте Том.
Дух. Как човек може да забрави своето име и фамилия? Така че, нещо не е наред с него.
Лекарят. Как се казваше баща ви? Какво работеше?
Г-жа Х. Г. Бил ли е фермер?
Дух. Не, не беше фермер, просто имаше малко земя. Живеехме в низина зад училището, където беше църквата. Баща ми беше германец.
Г-жа Х. Г. Той беше менонит?
Дух. Не, баща ми просто се скиташе в района, където живееха менонитите, но после се върна в родината си. Какво става с мен? Защо не мога да си спомня фамилията си?
Г-жа Х. Г. Том ще ви каже, ако го попитате.
Дух. Спомням си някои места и неща, но нещата не отиват по-далеч. Спомням си, че се казвам Фред, защото всички ме наричаха така.
Лекарят. Е, сега ми се струва, че не бива да се вълнувате. Паметта ви ще се върне при вас. Сега сте дух и когато ни напуснете, ще бъдете под закрилата по-висши духове.
Дух. Том казва, че иска да ме заведе до дом за почивка. Всичко това наистина ме измъчваше и съм ужасно уморен, че всяка дреболия ме дразни. Но не искам вече да съм толкова ядосан. Всеки път след такъв пристъп на гняв страдах много от срам. Изглеждах толкова зле, защото отново не можах да се контролирам. Много ме беше срам, че кълнях толкова неприлично, но гордостта не ми позволи да си го призная; и въпреки това бях наясно с всичко това. Том казва: „Ела с мен, трябва да отидем“. Готов съм и искам да си тръгна. (Към г-н Дж.) Том казва, че трябва да ви помоля да ми простите за всички неприятности.
Г-жа Х. Г. Искаме да ви помогнем да забравите цялото си минало.
Дух. Вече не ми се сърдите, нали?
Госпожа Х. Не, ни най-малко.
Дух. Толкова съм слаб. Какво да правя? Прекалено слаб съм, за да си тръгна с Том.

Лекарят. Почти всички духове изпитват тази слабост, когато започват да разбират какво им се е случило. Отминава бързо; просто губите власт над медиума. Само помислете, че бихте искали да сте с Том и духовете на Съюза на милостта.
Дух. Става нещо с главата ми! Луд ли съм? Може би трябва да се обадите на лекар, мисля, че умирам.
Лекарят. Ще се почувствате добре веднага, щом напуснете това тяло.
Дух. Имам нужда от лекар, защото кръвта се издига в гърлото ми и не мога да дишам. Задушавам се. Или може би просто ще заспя? Лекарите винаги казват, че ако се чувствате слаб, най-хубавото е да спите. Няма да умра, нали?
Лекарят. Трябва да осъзнаете, че сте дух, но сте в чуждо тяло.
Дух. Казвам се Фред Хаупт. Том казва, че трябва да ви се извиня за всичките неприятности, защото ви говорих толкова грубо; и освен това и пристъпите на моя бяс.
Г-жо Х. Г. Да, разбира се, прощавам ви всичко. Благодаря на Том, че ми помогна и на мен.
Дух. Довиждане!

После Сребърна звезда влезе в тялото на жена ми и каза на господин Дж .: „Справихме се с този мъж! Сега ще го изпратим в болницата. Имахме големи трудности да го хванем: той седеше толкова плътно в магнитната аура, че сякаш щеше да се наложи да откъснем парче от тялото му, за да го извадим.Той е бил във вас от много време; той беше с вас, когато бяхте още дете. Ако нещо не беше на неговото, той ставаше бесен. Ще бъде голямо облекчение да се отървете от него; ще се почувствате като нов човек, ще спрете да сте толкова раздразнителен.
Той ви въздействаше през по-голямата част от живота ви. От известно време бе започнал да засилва и укрепва, така че почти напълно ви владееше.
Но сега го хванахме и той никога повече няма да ви измъчва. Той е много слаб и се нуждае от болнична помощ; той едва ходи. За него ще трябва да се погрижим добре. Той непрекъснато изсмукваше сокове от вас и сега, когато този източник на сила пресъхна за него, той е много слаб; но ние ще се погрижим за него”.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”