Мушитрънчета:

Високомерието е чуждо на пробудилия се, защото то се основава на сравняване на себе си с другите. Такъв човек не се сравнява с никого, защото признава уникалността на всяко създание. Но в същото време той вижда, че мнозинството не е наясно със своята духовна уникалност, предпочитайки пред нея шаблонен живот в руслото на “текущия момент” на матричката.

Егоизъм – 1

Хората, които не мислят сериозно за смисъла на живота, чиято същност се определя от гордост, суета и егоизъм, остават след като напуснат живота в земната сфера, докато не преодолеят тези зли наклонности и като започнат да служат на другите, развиват такива качества в себе си, като съпричастност и любов.
Често на мъртвите, които са пропилели живота си в търсене на удоволствия и забавления във висшето общество, в нашия кръг им се обясняват основните понятия на висшия живот. Сред тях беше пътник от „Титаник“, който починал през 1912г.

Сеанс от 22 октомври 1916 г.
Дух: Джон Джей Ей.

След като мъртвият В. Т. ни направи кратко посещение, друг дух влезе в медиума, правейки отчаяни движения, сякаш плаваше, и шумно викаше за помощ.
Дух. Помощ! Помощ!
Лекарят. Откъде сте?
Дух. Човекът, който току-що беше тук, ми каза да дойда тук.
Лекарят. Във водата ли сте?
Дух. Давех се, но отново оживях. Сега не виждам този човек, но чувам какво казва и той ми каза да дойда тук. Той каза, че вие знаете къде да отида, ще ми разкажете за това и тогава мога да отида с него. Но сега не го виждам. Сляп съм! Сляп съм! Не знам дали тази вода ме ослепява или нещо друго? Както и да е, сляп съм.
Лекарят. Това е само психическа слепота. Когато някой умре, не знаейки нищо за законите на висшия живот, тогава той се озовава в мрак. Това е тъмнината на невежеството.
Дух. Значи слепотата ми ще мине?
Лекарят. Трябва само да осъзнаете, че сега сте в духовния свят, където приятелските духове с удоволствие ще ви покажат как да излезете от тъмнината.
Дух. Да, вече виждам малко. За момент видях нещо, но вратата се затвори веднага и отново не виждам нищо. Живеех с жена си и детето си, но те изобщо не ми обръщаха внимание. Но сега вратата е затворена и аз стоя на улицата в студа. Аз съм самотен и изоставен от всички, дори и ако се прибера вкъщи. Очевидно ми се е случило нещо. Не знам какво да правя.
Лекарят. Просто все още не сте осъзнал истинското си състояние.
Дух. Какво става? Откъде се появи цялата тази тъмнина? Какво мога да направя, за да се измъкна от нея? Толкова безпомощен и объркан колкото сега, никога досега не съм бил. Всичко беше толкова добре допреди малко. Чувам някой да говори. Сега го виждам отново. Това ли беше господин Стед?
Лекарят. Господин Стед просто ни говори чрез този медиум. Мистър Стед вероятно ви е довел тук, за да ви помогне. Нашата задача е да събудим духовете, прикрепени към Земята.
Дух. Този мрак е ужасен. От доста време съм в тъмнина.
Лекарят. Освободете се от нея: няма смърт. Животът продължава в духовния свят, където всеки служи на всеки и всичко, за да напредне в своето развитие.
Дух. Всъщност наистина не бях това, което трябваше да бъда. Винаги съм живял само за себе си. Не мислех за нищо друго, само как да се забавлявам повече и да харча повече пари. Сега не виждам нищо друго освен миналото си и съм в мрак. Всичко, което съм правил някога, е пред очите ми и това е ужасно. Бих искал да избягам, но не мога. Целият ми омерзен живот е пред мен и съществувам с ужасно чувство за вина, защото можех да действам съвсем различно – с добро; но сега да говорим за това е късно.
Лекарят. Ако човек живее само за собственото си “Аз”, тогава той обикновено се оказва в мрак, когато преминава към другата страна на живота. Трябва да се научите да разбирате, трябва да осъзнаете, че животът е служене на другите. Това е истински „рай“, състоянието на вашата душа.
Дух. Защо хората не се учат на това на Земята?
Лекарят. Бихте ли слушали подобни учения? Човечеството като цяло не насочва погледа си към духовната страна на живота, а гледа към съвсем различни неща. Целият свят копнее за удоволствия и егоистична изгода, но не и за истината.
Дух. Толкова е странно в душата ми. Мамо, мамо! Милата ми майка! (Обръща се към духа.) Аз съм пораснал човек, но имам чувството, че в твоите обятия отново ще стана дете. Толкова ми липсваш, толкова съм сам в този ужасен мрак. И защо съм на тъмно? Какво, никога ли повече няма да виждам? Не е ли странно, че те виждам, въпреки че ми се струва, че съм сляп?
Лекарят. Сега имате духовно тяло и щом отворите духовните си очи, ще видите колко красив е духовният свят.
Дух. Виждам господин Стед. Служехме заедно на един и същ кораб, но изглежда, че той не е в мрак.
Лекарят. Той още по време на земния живот е имал представа за комуникацията между духовете от другия свят. Животът е училище и ние тук, на Земята, трябва да научим колкото се може повече за духовния живот. Защото когато преминем от другата страна, истинското знание, което сме придобили тук, ще бъде единствената светлина, която осветява пътя ни в другия свят.
Дух. Защо никой никога не ми е казал за това?
Лекарят. Бихте ли послушал, ако някой се опита да каже нещо за това?
Дух. Никога не съм срещал хора с подобни мисли.
Лекарят. Коя година мислите, че е?
Дух. 1912.
Лекарят. Не, 1916.
Дух. Къде бях толкова дълго? Много съм гладен и ми е студено. Имах много пари, но напоследък, когато трябва да купя нещо, не мога да взема нито цент от парите си. Понякога имам чувството, че съм затворен в някаква тъмна стая, където целият ми живот минава пред вътрешния ми поглед. Не бях лош човек. Но знаете какви са хората от обществото. Доскоро не знаех какво означава да си беден. За мен това беше напълно нова ситуация. Защо толкова малко просвещават хората, преди да умрат? Тогава нямаше да има такова ужасно състояние, в което съм сега.
Лекарят. Ако искате да отидете с майка си и други приятелски настроени към вас духове, ако искате да опитате да разберете какво ще ви обяснят, скоро ще се почувствате много по-добре.
Дух. Виждам г-н Стед. Срещнах го на кораба, но проповедите му не ме интересуваха. Реших за себе си, че старецът е малко луд. В крайна сметка се знае, че когато хората остареят, стават странни. За всичко това просто нямах време, мислех само за парите и социалните си задължения. Не виждаме бедните, не ги срещаме и изобщо не ни интересуват. Сега за мен се отварят нови възможности, но парите вече не играят никаква роля за мен. Майка ми ме чака и искам да отида с нея, защото не съм я виждал от много години и да я срещна отново е щастие. Тя казва, че не е могла да достигне до мен, защото се държах като безумен и не исках да я слушам. Бог да ви благослови за това, че ми помагате и отваряте очите ми. Ужасно е да си сляп. Тогава виждате само живота си да минава пред вас и не сте в състояние да видите или чуете нещо друго.
Лекарят. Бихме искали да узнаем вашето име.
Дух. Аз съм Джон Джей Ей и се радвам да се срещна с всички вас. Много съм ви благодарен за вашите поучения. Сега виждам и чувам и разбирам неща, за съществуването на които не знаех нищо преди. Майка ми и приятелите ми дойдоха за мен и сега ще вляза в красивите порти, водещи към живот, който ще се превърне в рай за мен. Още веднъж благодаря на всички и се надявам, че някой ден ще дойда тук, за да ви видя всички. Довиждане!

Няколко седмици по-късно този починал доведе свой приятел при нас, който някога е принадлежал към благородно семейство в Ню Йорк и умрял при крушението на парахода “Лузитания”.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”