Егоизъм – 4

Сеанс от 22 септември 1920 г.
Дух: Анна Х.

Добър вечер! Тази вечер дойдох да ви благодаря за това, което сте направили за мен. Сега съм абсолютно щастлива. Винаги съм живяла само за себе си, за тялото си, за да изглеждам добре. Живеех само за мое удоволствие.
Ако живеете само за ваше удоволствие, не можете да станете истински щастлива. Винаги се вълнувате от мисълта, че някоя друга жена има още по-голям блясък от вас, или ще ви изтласка от първите роли, или ще ви отнеме почитателите.
Тук, в тази стая, тогава възвърнах вътрешния си баланс, след като прекарах толкова дълго в пълен мрак. Не виждах нищо и само си припомнях обещанията, които дадох и не можах да спазя, и бях много нещастна.
Сега знам какъв е животът всъщност. Истинският живот се състои в това да служим на хората около нас, да правим добро на другите, да им помагаме. Тогава и те ще ви помогнат. Това, което прави хората щастливи е осъзнаването, че раят е рай на вътрешно удовлетворение.
Когато бях тук за първи път, бях депресирана и нещастна. Винаги съм мислила само за себе си, никога не съм мислила за Бог, за нашия Създател. Но всички трябва да мислим за Него и да се опитваме да Го познаем. Той е единственият, на когото трябва да се молим. И ние трябва да се стремим към знанието, без да се задоволяваме със сляпата вяра, да познаваме Бога в най-висшия смисъл на думата.
Някога усърдно ходех на църква. Бях истински вярваща и ругаех всички, които мислеха друго, считах, че ако не направят така и така, няма как да бъдат спасени. Това е причината някои да се окажат встрани от пътя.
Хората винаги имат време само за удоволствие. Те не ходят на църква. Защо не се научиха да разбират истинския дух на Христос?
Необходимо е да им осигурите невинни удоволствия от всякакъв вид, но не да ги държите полумрак и да продължавате да ги карате да се молят непрекъснато. Хората понякога се спъват. Добре е, ако ходят на църква, но им трябва поне малко радост в живота. И им се казва, че ако не ходят на църква и се молят, ще паднат все по-ниско и по-ниско и ще бъдат прокълнати, но не от Бога, а от хората.
Ако едно момиче се спъне, всички я наричат „паднала“ и никой не й помага. Може би църквата й подава ръка за помощ? Не, църквата не иска да има нищо общо с нея, защото вярва, че тя вече е напълно загубена. Хората казват: “Не искаме дъщерите ни да общуват с нея, да ги виждат в нейната компания, защото тогава тя ще ги развали”.
Христос не проклина дори най-големия грешник. Той казва: който е тук без грях, нека първо хвърли камък върху нея. Жената изневерила на съпруга си и десетки мъже, изпълнени с праведен гняв, бяха готови да я убият. Но когато Христос произнесе думите си, всички обвинители изчезнаха. И тогава какво направи Христос? Той взе ръката й, вдигна я от земята и каза: „Къде са тези, които те обвиняват? Иди и не съгрешавай повече!” С това Той искаше да каже, че тя ще се опита да започне нов живот и да поеме по пътя на корекцията. Но обществото я отблъсква. Паднала е, тя е в самото дъно. Къде да отиде? Къде може да отиде? Тя не е навредила на никого, освен на себе си. Нейното собствено “аз” я обвинява за неправилното й поведение. Как може да се издигне отново сега? Ако отиде на църква, и там не би намерила помощ. Така й остават само низшите слоеве на обществото, където целият живот се прекарва в удоволствия, а съвестта се опитват да удавят във вина. Да предположим, че бихме казали на някои хора, че това нещастно момиче се е спънало и само затова е трябвало да търси убежище в низшите слоеве; тя е развалена, няма шанс да се качи отново и затова става напълно безхарактерна. Мислите ли, че някой би й помогнал? Не, никога на никого няма да му хрумне.
Винаги трябва да се опитваме да помагаме на другите, особено на слабите и падналите, да им помагаме да възкръснат, както Христос ни научи. Не ги ругайте, а им помагайте да се издигнат отново в обичайната си среда, помагайте им да станат достойни и сериозни хора. Тогава в съзнанието на мъжете и жените ще внесем съвсем различен поглед върху живота.
Мъжете се упрекват, че са виновни за неправилно насочване на бедни, невинни и млади момичета. Мъжете не следва, говорейки им, да припадат по младото момиче, камо ли да й правят комплименти само, защото има хубаво лице и е толкова мила и нежна. Това разваля момичето. Мъжът не губи поради това уважение на обществото, а момичето пада все по-ниско и по-ниско. И след като вече не е в състояние да се върне в предишната си среда, а остава там, където се е оказала.
Ако можехте да видите живота на парижките низши слоеве, щяхте да трепнете от ужас и да разберете, че това е истинска преизподня. Хората, които са загубили всякаква гордост и по същество – разума, попадат там. Жените там са напълно лишени от срам.Те вече не вярват в Бог и презират християнската религия, защото хората, които се наричат християни, са ги закарали там, където са сега. Те смятат, че няма Бог и затова могат да правят каквото си пожелаят.
Ако е възможно, ще помогнем на тези нещастници! Сега работя в гъсталаците на привързани към Земята духове. Там им служа. Беше време, когато не исках да си изцапам ръцете, за да помагам на другите, защото бях обслужвана от всички страни. Имах камериерка и ако не получавах нещо, което исках веднага, се скарвах с нея и бях много недоволна.
Сега служа на най-падналите от падналите в истинския дух на Христос, който ни научи да служим на другите и да обичаме ближните като себе си и Бог повече от всичко друго.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”