Егоизъм – 5

Ако обясните всичко на човек, който се е спънал, който е паднал в крайпътна канавка, тогава такава душа бързо ще стане готова да служи и да помогне, и любовта й към нейните нещастни другари ще бъде по-силна, отколкото у човек, на когото нищо не е обяснено. Този, който винаги поддържаше къщата си в ред, ходеше на църква, беше буден и мил, никога няма да знае нуждите и нещастията.
Затова нека разберем правилно нашия Създател, Той е нашият Бог. Нашият Създател е Бог на спънатите, както и Бог на праведните. И Бог е любов.
Ако тази светлина на божествената любов проблесне в сърцето на човек, а не от тази любов, която хората обикновено разбират – едва докосваща и сантиментална, а такава любов, която поема в себе си страданието на друг и разбира всичко, която не иска нищо, която е готова за саможертва и със същото желание служи и на най-незначителния, и на най-големия – това е вярна, истинска любов.
Ако хората са разбити, трябва да ги повдигнеме отново с любов и състрадание. Тогава няма да проклиняме никого. Бог не проклина никого. И така, какво право имаме ние, за да правим това? Бог обича всичките си деца. Той им даде свободна воля и позволява на всеки да търси собствения си път, докато не са готови да кажат: „Нека не е моята, а Твоята воля!“
Всеки от нас придобива едно или друго преживяване. Но нека да насочим погледа си към Бога и нека любовта ни към Бога и познанието за Него в душите ни да пламнат толкова ярко, че всеки от нас да стане част от Божествения Дух.
Нито един свещеник, никой не може да направи човек духовно щедър, но всеки трябва да се убеди сам и да почувства, че наистина има Бог. Тогава спирате да грешите.
Това е рай, това е блаженство. Красиво е, в това е животът и спасението. Ако всеки разбира другия в светлината на божествената любов, тогава на Земята ще царуват мир и хармония. Но това прекрасно състояние, което наричаме рай, всеки трябва да изпита в себе си.
В това чудно състояние човек не може да изпита удовлетворение, ако не помогне на другите. Ние винаги подкрепяме нашите братя и сестри; така ги наричаме от любов към Бога.
Кажете на бедстващите: „Позволи ми да ти протегна ръка и ще ти помогна да познаеш истинската любов на Бог; тогава и вие ще блестите в това небе на любовта”.
От дома си в духовния свят можете да слезете в долните сфери и там много скоро ще откриете нещастните в най-различни форми на агония. Някои отнеха собствения си живот заради нещастна любов. Други умираха от сериозни заболявания. Някои просто не са на себе си. Някои се измъчват от разкаяние. Тъй като не са обучени на нищо по-добро, те постоянно се молят и пеят. Те са просто невежи. Те се молят на своя личен Бог, в когото вярват. Но тези нещастни хора не познават истинската вяра.
Други са обвързани със Земята чрез усвоените някога догми. Те дори не искат да говорят с вас, освен ако не принадлежите към тяхната църква. Те казват: „Не искам да имам нищо общо с теб. Имате една гледна точка, аз имам друга”. И отново започват да се молят и пеят.
Те дори не знаят, че са мъртви и нямат представа какво е знанието на Бога. Само ако чувствата ви са открити, познанието на Бог осветява сърцето ви.
Сега съм в духовния свят и всичко е красиво там; но не бих била щастлива толкова скоро, ако не бях дошла навремето и не бяхте ми обяснили моята ситуация. И не бих се чувствала щастлива, ако не бях служила на другите. Доведох тук много, които, не осъзнавайки състоянието си, бяха напълно извън контрол, но тук им обяснихте всичко.
Тези две млади момичета, Оливия Т. и нейната малка приятелка Анна Д., и двете, които са се самоубили, сега са мои подопечни. Не можах да предизвикам нищо у тях, защото знаеха, че са умрели. Те се уплашиха от мен и не ме пускаха до себе си. Страшно се страхуваха от мен, дори не можех да се приближа до тях. Наистина не исках те да влизат в други области. Не исках те да се върнат на земното ниво или, не дай Боже, да поразят някого с обсебване.
Тази вечер докарах тук и двете и сега ще ги заведа в къщата си в света на духовете. Ще се погрижа за тях и ще им помогна да осъзнаят положението си. И един ден те ще дойдат тук и ще ви благодарят, както дойдох днес аз, за да изразя моите думи на благодарност.
Нека всички бъдем отворени да узнаем истината, да не се задоволяваме с простата вяра. Вярата, разбира се, е добра, но знанието и познанието за прекрасната Божия любов все пак трябва да се прилагат към вярата.
Не позволявайте да ви се обяснява, че някой друг може да ви спаси, защото никой не може да го направи. Духът на спасението трябва да се намери в себе си. Когато любовта и благоразумието осветят сърцата ви, тогава ще разберете каква е Божията мъдрост.
Тогава ще престанете да си представяте Бога на небето. Той е тук и там, и навсякъде. Той е вездесъщ. Той е във всяка капка вода. Той е във всяко цвете. Всичко това са частици от Неговото прекрасно творение. Нека се молим на Него и с отворени очи да Го погледнем, тогава ще станем щастливи. Благодаря ви от сърце, че ми позволихте да дойда тук! Довиждане!

В Чикаго срещнахме две еврейски дами, г-жа С. и г-жа Симънс, които бяха много близки приятели, въпреки че втората беше доста властна жена.
По-конкретно, тя беше против автоматичното писане, за което нейната приятелка направи първите си опити. Г-жа Симънс заяви, че спиритизмът е чиста измама, защото след смъртта всички ще станат цвете, птица или дърво.
След известно време госпожа Симънс почина в присъствието на своята приятелка; страдала от воднянка и силна болка в долната част на гърба. Няколко години по-късно г-жа С. се озова в Калифорния. Там тя се депресирала и започнала да има остри болки в долната част на гърба, дори не можела да се изправи.
След триседмичен престой в болницата, който не й донесе и най-малко облекчение, тя дойде при нас и след сеанса в нашия кръг, на който лично присъства, се възстанови напълно. По-долу е съобщението за това.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”