Егоизъм – 6

Сеанс от 27 октомври 1919 г.
Дух: госпожа Симонс. Пациент: г-жа С.

Заявилото за себе си същество стенеше и се вкопчваше с две ръце за гърба си, където ясно усещаше силна болка.
Лекарят. Нещо ви боли? Изгубихте ли тялото си, без да забележите това?
Дух. Не знам.
Лекарят. Можем да ви освободим от вашите болки. Кажете ни кой сте.
Дух. Не знам.
Лекарят. Но знаете ли поне как се казвате?
Дух. Изобщо не мога да мисля.
Лекарят. От колко време сте мъртъв?
Дух. Не знам дали изобщо съм умряла.
Лекарят. Как ви наричаха приятелите ви?
Дух. Госпожа Симонс.
Лекарят. Къде живеехте?
Дух. В Чикаго.
Лекарят. И къде точно в Чикаго?
Дух. Беше много отдавна и вече не помня къде. Някак ми е неуютно.
Лекарят. В какъв смисъл?
Дух. Някак ми е тясно, някак е неудобно.
Лекарят. Не забелязвате ли, че непрекъснато се намесвате в делата на други хора?
Дух. Знам само, че съм напълно затъпяла.
Лекарят. И не знаете защо?
Дух. Не.
Лекарят. Не вярвахте в духовете, нали?
Дух. Не. Все още не вярвам в тях.
Лекарят. Значи не вярвате в себе си? Вие считахте тези, които вярват в духовете, за глупаци. А не е ли глупаво да бъдеш привързан към Земята дух? Разбирате ли, че сте един от тях?
Г-жа С. Познавате ли ме?
Дух. Разпознавам гласа. Това е гласът на моята приятелка.
Лекарят. Къде е тя?
Дух. В Чикаго.
Лекарят. Какво прави тя там?
Дух. Не знам. Всичко е толкова тъмно и не мога да си спомня нищо. Знам гласа. Но не мога да ви кажа чий е гласът. Не мога да си спомня името й, но я познавам от Чикаго. Тя често идваше при мен. Моята приятелка беше моят слънчев лъч. Тя ми помогна много.
Лекарят. И по какъв начин?
Дух. Винаги идваше в радостно настроение, излъчващо щастие. Но после тя се зае със спиритизъм. Казах й, че няма нужда да се измъчвам с тази дейност, защото няма смисъл в това. Не исках да имам нищо общо със спиритизма. Много ми липсва. Само от време на време я виждам. Изглеждам толкова малка за себе си и се чувствам много неудобно. И дори да ме режат, не мога да си спомня фамилията й.
Лекарят. Как се казваше по име?
Дух. Сега си спомням. Името й беше Р. Нещо затъмнява паметта ми и всичко ми се струва толкова странно. Понякога имам светли моменти и тогава ми се струва, че съм затворена в много тясна стая. Знаете ли, аз съм голяма жена, а в малка стая (аурата на пациентката) всичко е толкова тясно, че изобщо не усещам нищо.
Лекарят. А не сте ли усещала понякога парене?
Дух. Да, наскоро. Не знам какво е, но понякога нещо ме изгаря (електротерапията на пациентката). Сега всичко е тъмно, тъмно. Не виждам нищо. Не знам какво е по-добре – огънят или теснотата, при която е почти невъзможно да се диша. Аз не разполагам с достатъчно въздух. Не знам защо е така. Но аз, изглежда, много се уплаших.
Лекарят. И от този страх ли умряхте?
Дух. Не мога да кажа, че съм умряла, защото не се чувствам мъртва. Просто ме изгориха с огън, а понякога ме удря гръм, причинявайки ми ужасна болка.
Госпожа С. Помните ли д-р Уикланд?
Дух. Да.
Г-жа С. Помните ли машината, която има?
Дух. Тази, която гори с огън?
Г-жа С. Да, и това е същия огън, който сте почувствала върху себе си.
Дух. Но защо, аз не съм на лечение при него?
Г-жа С. Вие ме измъчвахте през всичките тези години.
Дух. Как съм ви измъчвала?
Г-жа С. Нека д-р Уикланд ви обясни това.
Лекарят. Това не е трудно да се обясни. Станахте дух и поразихте приятелката си с обсебване. Затова ви беше толкова неудобно. Не сте в Чикаго, а в Калифорния. В Лос Анджелис, в Калифорния. Не помните ли г-жа С.?
Дух. Спомням си, че беше в Чикаго.
Лекарят. И двете сте в Лос Анджелис сега.
Дух. Но аз бях в Чикаго. Винаги съм имала болка в краката и главата често ме боли.
Г-жа С. Тези болки сте ми ги прехвърлила.
Дух. Не, тук явно грешите.
Мисис C. Помните ли още госпожа Уикланд в Чикаго, съпругата на д-р Уикланд? Спомняте ли си, че тя беше медиум?
Дух. Нещо не мога да си спомня. Странно, изобщо не помня нищо.
Г-жа С. Винаги сте казвала, че знаете много.
Дух. Да, аз самата си мислех така. Вие се заехте с тази глупост – спиритизма, а аз не исках да имам нищо общо с това. Продължавате ли все още тези глупости?
Г-жа С. Не, вие ми правехте всякакви глупави неща.
Дух. Не, просто не исках да имам нищо общо, защото това са глупости. Мразя огъня. Това е непоносимо. Този огън ме изгони. Страдах страшно. Когато ме изгониха от мястото, където съм, веднага ме заключиха в друга стая.
Лекарят. Била сте в затвора на невежеството.
Г-жа С. Много време мина, откакто умряхте.
Дух. Не, не умрях!
Лекарят. Погледнете тази ръка. Това ли е вашата ръка? Сега сте в чуждо тяло. Самата вие сега сте най-доброто доказателство, че това, което смятате за глупост, всъщност съществува.
Г-жа С. Знаете ли коя година сме сега, госпожо Симонс?
Дух. Изобщо не знам нищо. Къде е моят апартамент? Къде е моето момиче?
Г-жо С. Вашето момиче не е тук. Сега сте в Лос Анджелис, Калифорния.
Дух. Не, вероятно имате проблем с паметта. Госпожо С., не знаете ли, че сме в Чикаго в момента?
Г-жа С. Аз съм в Калифорния от шест години и половина.
Дух. Не, ние сме в Чикаго. Каква глупава жена! Тя е хипнотизирана и се опитва да ми внушава такива глупости.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s