Правоверност – 8

Лекарят. За да могат самите те да имат от какво да живеят. Замислял ли сте се някога колко прекрасни са ученията на Исус? „Бог е Дух“, каза той, и ние трябва да му се покланяме „в дух и в истина“.
Правоверните християни смятат, че небето, раят – това е определено специфично място горе. „Раят“ е вътрешно състояние на ума, а не някакво видимо място. Факт е, че всички ние, духовните същества, сме невидими дори когато живеем в нашето смъртно тяло. Напуснали смъртното си тяло, ние все още сме духовни същества; и ако духовното ни възприятие не е заслепено от погрешни идеи и предубедени мнения, тогава виждаме колко различна любов се устремява към нас, за да ни покаже пътя към духовния свят и да ни заведе там. Бог е невидим дух, но Бог е Дух, Бог е любов. Казахте, че сте обичал едно момиче? Виждал ли сте някога любов?
Дух. Не, но я усетих.
Лекарят. „Бог е любов, и който пребивава в любовта, той пребивава в Бога и Бог в него“. Ние говорим с вас, но не можем да ви видим. Не ви виждам – виждам само лицето на жена ми.
Дух. Не разбирам защо винаги ме наричате ваша жена. Казвате, че не умираме, но твърдите, че съм мъртъв; все още имам осакатеното си тяло.
Лекарят. Ако бяхте наясно със състоянието си, тогава през всичките тези години след смъртта си нямаше да се чувствате като сакат.
Дух. Какво, можех да съм здрав през всичките тези години?
Лекарят. Разбира се, ако бяхте научен на истината. Исус каза: “Тъй като този народ се приближава до мен с устните си и с езиците си ме почита, сърцето му е далеч от Мен”.
Дух. Хората мислят, че Исус е умрял за греховете им и ако ние се държим добре, тогава след смъртта ще отидем на небето, в рая. Но не съм в рая!
Лекарят. Никога няма да се озовете в ортодоксалния рай. И ако наистина имаше такова място и бяхте стигнал там, със сигурност ще сте в пълно уединение. Небесата, раят – това е вътрешното състояние на душата, което може да се постигне само чрез духовно познание. Опитайте се да се задълбочите в чудесата на природата и откровенията на Господ. Харесва ли ви музиката?
Дух. О да, винаги пеех в църковния хор. Моята приятелка също пееше там. Бяхме толкова щастливи. И винаги чувствах прекрасна хармония, когато пеехме там. Но после свещеникът от амвона ни заплашваше всички, които сме дали твърде малко пари на църквата с вечно проклятие. Той каза, че ние, които даваме малко пари на църквата, ще отидем направо в ада. Винаги съм вярвал, че това е несправедливо; защото ако човек, според своето крайно разбиране се опитва да направи всичко възможно и води достоен живот, защо трябва да отиде в ада – само, защото не плаща достатъчно пари на църквата?
Лекарят. Знаете ли кой е бил основателят на Методистката църква? Джон Уесли. Той добре знаеше какъв е реалният живот от другата страна и преподаваше за духовете и отношенията с тях. Той знаеше истината – не само вярваше (и пишеше за нея); но неговите последователи не следват учението на основателя на собствената си църква. Християните не разбират Христовото учение. Те не искат да го разберат, защото тогава ще трябва да разсъждават върху него. По-лесно е просто да повярваш Но духовното може да бъде познато и усвоено за себе си само духовно.
Дух. Когато бях в работилницата си, понякога виждах баща си и майка си. Но те бяха мъртви и знаех, че не мога да бъда с тях.
Лекарят. Защо не?
Дух. Защото все още бях жив и поправях обувки в работилницата си. Майка ми казваше: „Ела с мен!“ Но не можех да отида с нея, тъй като бях инвалид и все още трябваше да си изкарвам прехраната. Ако не работех, нямаше да имам какво да ям и щях да бъда ужасно гладен. Често чувствах миризмата на ястия за консумация от механата; но ако не работех – освен миризмата, нямаше нищо друго.
Лекарят. Вие сте бил дух и следователно изобщо не сте могъл да ядете. Родителите ви идваха при вас, защото те също са били духове. Вие сте бил в работилницата си през всички тези години именно защото това е била основната дейност на живота ви. Но не знаехте нищо за законите на висшия живот.
Дух. Но ми казваха, че ако не отида на църква, със сигурност ще отида в ада и ще горя там завинаги.
Лекарят. Няма такъв ад с вечно изгарящ огън.
Дух. Слава богу!
Лекарят. Огледайте се внимателно, може би ще видите някой, когото познавате.
Дух. Болен съм и ужасно изморен от безкрайната поправка на обувки.
Лекарят. Когато тръгнете оттук, вече няма да се налага да поправяте обувки.
Дух. Да, аз самият бих свирил и пеел. Обичам музиката. Ходех на часове по пеене и напредвах там, докато не ми се случи инцидента.
Лекарят. Може би сега Мери е тук?
Дух. Мери? Тя ме остави и се омъжи за друг. Това обаче не й донесе щастие – съпругът й беше пияница. Тя имаше много тежък период. (Той вижда дух.) О, това е майка ми! Тя се отнасяше толкова добре с мен.
Лекарят. Казва ли ви нещо?
Дух. Тя казва: „Сине мой, сега ти вече не си сакат!“ О майко, сега имам ново тяло, но, майко (плаче), сега съм жена! Колко глупаво е да носиш дамско облекло!
Лекарят. Просто говорите чрез устните на жена ми.
Дух. Мога ли да говоря чрез устата на друг човек?
Лекарят. Да. Жена ми е един вид посредник, чрез който духовете могат да говорят с хората. Докато говорите чрез нея, тя самата е в безсъзнание. Звучи странно, но е истина. Някога питал ли сте се какво е всъщност животът?
Дух. Не, нямах време за това. Трябваше да събера цялата си воля в юмрук, за да се справя с моят обущарски занаят.
Лекарят. Това не ви извинява.
Дух. Майка ми казва …

По това време духът беше отстранен и вместо него майка му влезе в медиума.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Правоверност – 7

Сеанс от 19 юли 1922г
Дух: Хенри Уилкинс

Самообявилият се дух по всяка вероятност беше осакатен, тъй като стоеше ниско огъващ цялото си тяло на колене.
Лекарят. Не можете ли да се изправите? Събудете се!
Дух. Не спя.
Лекарят. Защо се навеждате толкова ниско напред?
Дух. Гръбнакът ми е счупен.
Лекарят. Грешите, не е счупен.
Дух. Казвам ви, че е счупен.
Лекарят. Може би е бил счупен, но сега всичко е наред.
Дух. Още веднъж ви казвам: не мога да стоя изправен, гръбнакът ми е счупен.
Лекарят. Е, сега ще се справим с това нещастие.
Дух. Често ми го казваха, но никой все още не е успял да направи това.
Лекарят. Но този път определено ще ви помогнем.
Дух. Ще ви дам десет долара, ако ме изправите.
Лекарят. И къде са парите ви?
Дух. Бих искал само да се изправя и ще ви ги дам. Ако можете да ме излекувате, няма да съжалявам за десет долара.
Лекарят. Просто трябва да си кажете мислено: „Аз мога да ходя“ и вие ще тръгнете.
Дух. Трябва първо да ми покажете това.
Лекарят. Просто раздвижете краката си и ще можете да станете и да ходите.
Дух. Правих това толкова пъти, но без полза.
Лекарят. Въпреки това, можете да се излекувате.
Дух. Но аз нямам пари. От известно време вече нямам пари. Всеки път, когато видя пари, се опитвам да ги взема; но те ме избягват като съзнателни същества.
Лекарят. Ще ви обясня в какво е проблема. Знаете ли, че сте дух? Знаете ли, че сте мъртъв – да, да, мъртъв за земния свят?
Дух. Все още не знам нищо за това; но не съм в рая. Бях добър методист. Всеки ден ходех на църква и в неделно училище. Продължавах да се моля и да се моля, за да се възстановя. Бях обущар.
Лекарят. Къде живеехте?
Дух. В Тексас.
Лекарят. Как се казвате?
Дух. Хенри Уилкинс.
Лекарят. На колко години сте?
Дух. Аз съм стар, над шестдесет съм. Веднъж яздех по пътя, а конят се отнесе. Паднах от каруцата и си счупих гърба. Тогава бях фермер, но след този инцидент вече не можех да се занимавам със земеделие. Бях на тридесет и пет години. След тази авария можех да поправям с мъка обувки само наполовина; като цяло си изкарвах прехраната, но понякога ми беше много тежко.
Лекарят. Представяте ли си дори коя година сме сега?
Дух. Не мога да си спомня.
Лекарят. Кой беше президентът по време на живота ви?
Дух. Нека помисля известно време – това е нещо, което трябва да знам. Ако не се лъжа, Кливланд.
Лекарят. Каква беше причината за вашата смърт?
Дух. Не съм умирал. Работех, но никога не съм получавал пари за това, защото веднага щом исках да си взема парите, някой друг ги грабваше. Често чувах, че моят магазин принадлежи на някой друг. Работех там много години, но млад мъж, собственик на този магазин вземаше парите през цялото време, а аз не получавах нищо.
Лекарят. Самият вие ли създадохте тази работилница?
Дух. Да, преди много години! После един млад човек дойде в моя магазин и започна да помага с работата. Но трябваше да му покажа доста и да му обясня как да работи и да го науча на много. И той получаваше всичките пари, дори нямах време да усетя миризмата им.
Лекарят. Факт е, приятелю, че сте напуснал земния живот и сега, както е прието да се казва, сте мъртъв!
Дух. И така, през цялото това време не съм правел нищо друго, само помагах на този млад човек да забогатее.
Лекарят. Слушайте ме внимателно. Най-вероятно, когато сте имал собствена работилница сте загубил смъртното си тяло и сега работилницата принадлежи на другиго. Младият мъж дори не е знаел, че сте там; но вероятно сте му внушил как да работи по-добре. А той не е подозирал, че и вие сте в работилницата.
Дух. Той не знаеше това, защото аз свърших цялата работа. Седях в работилницата и работех, когато изведнъж той седна право върху мен и не можах да го прогоня.
Лекарят. Знаете ли коя година сме?
Дух. 1892.
Лекарят. Това беше преди 30 години. Знаете ли къде сте сега? Вие сте в Лос Анджелис, Калифорния.
Дух. В Калифорния?
Лекарят. Погледнете дрехите, които носите.
Дух. Кой ми ги сложи? Не искам да нося женски дрехи!
Лекарят. Нека ви обясня всичко.
Дух. Донесете ми панталоните, моля!
Лекарят. Вижте тези ръце!
Дух. Това не са моите ръце. На едната ръка има пръстен, а аз никога не съм имал пръстен.
Лекарят. Да речем, че седите тук и поправяте обувки. Знаете ли какво биха казали хората? Те биха казали: „Защо тази госпожа седи тук и поправя обувките?“ Госпожа Уикланд е моя жена, в момента сте в нейното тяло.
Дух. Не съм жена, аз съм мъж. Бях сгоден и исках да се оженя. Но след инцидента, когато станах сакат, приятелката ми каза, че не иска да се омъжи за сакат и се омъжи за друг. Обясних й, че с оправянето на обувки мога да спечеля толкова пари, колкото когато бях фермер; но тя каза, че не иска да се омъжи за сакат. Но все пак продължавах да я обичам и все още я обичам.
Лекарят. Как се казваше тя?
Дух. Мери Хопкинс. Тя каза, че ще трябва да се срамува от мен. Но аз не бях виновен за произшествието. Искам да кажа, че ако тя наистина ме обичаше, сега щеше да ме цени още повече, защото тя щеше да ми е нужна още повече. Разбира се, не изглеждах много привлекателно. Не можех да танцувам, а и нещо друго, което тя особено обичаше. Веднъж тя ми каза: „Срам ме е да се появя на публично място с теб, защото си напълно осакатен“. Направо бях смазан, защото не мислех, че може да е толкова жестока. Страдах страшно. Не само бях осакатен, сърцето ми беше разбито. Оттогава казвам: „Всички жени са дяволици“. Не исках вече да имам нищо общо с тях; мразех ги.
Лекарят. Но има и много добри, мили и любезни жени.
Дух. Понякога си мислех, че навярно няма Бог, защото Той не би ме принудил да страдам толкова психически и физически. Трябваше да използвам цялата си воля, за да остана търпелив.
Лекарят. За това сега ще бъдете възнаграден.
Дух. Дадох на църквата много пари. Както ми казваха (свещениците), трябваше да давам пари отново и отново, защото Бог имаше нужда от тях. Понякога те изваждаха от джоба ми толкова много, че не можех да взема достатъчно хляб и масло. И те казваха: ако не дам толкова, колкото ми беше казано, няма да отида на небето.
Лекарят. Такива небеса, за които говорят свещениците, изобщо не съществуват.
Дух. Защо ни учат на такива глупости?

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

В основата на проекта за поробване на човечеството слугите на тъмните използват най-вече лихвения процент, а оттам и създадената на тази основа паразитна световна финансова система. Именно тя е основното ядро на съществуването на всички проблеми на съвременното човечество и благосъстоянието на социалните хищници, които го експлоатират и ограбват.
Паразитната световна финансова система съществува за сметка на лихвения процент. Тя също така организира периодично финансови кризи, за да вкара хората в още по-големи дългове към системата.

Правоверност – 6

Дух. Но това не означава ли, че той е мъртъв?
Лекарят. Неговата душа или духът му, които не могат да се видят, докато живее в земното тяло, разбира се, остават невидими за нас хората и когато напусне земното тяло. Тялото му е само къщата, в която живее духът му; и когато духът напусне тялото, тялото се поставя в гроба. Но духът не умира!
Дух. Понякога се молех за баща си, защото майка ми казваше, че той е отишъл в ада.
Баща ми казва, че няма ад. Той изглежда толкова мило и е облечен като благороден джентълмен. Наистина искам майка ми да се вразуми.
Лекарят. Не тъжи за майка си. Ако дух като нея веднъж посети това тяло, после той се озовава в болница в света на духовете.
Дух. Можете ли да говоря със самия Господ? Бих искала да говоря с Него, защото Той все още взема твърде много пари от бедните.
Лекарят. Господ не прави това, свещеникът взема парите.
Дух. О, дойде малко индианско момиче (дух.)
Лекарят. Тя е просто прекрасна, нали? Тя ще ти покаже много прекрасни и красиви неща.
Дух. Мога ли да отида с нея? Как се казва?
Лекарят. Сребърна звезда.
Дух. Наистина ли е с това име? Ще играеш ли с мен, момиче? Мога ли дори да си играя с нея? Тя казва „да“ и иска да ме заведе до дома си, да ми покаже всякакви хубави неща. Ах, това ще бъде прекрасно! И вероятно ще се сдобия с нова рокля, но може би Господ няма да я хареса?
Лекарят. Забрави всичко. Отивай с по-висшите духове, те ще ти помогнат и ще научиш много.
Дух. Сребърна Звезда казва, че трябва да тръгна с нея, тя ще ме води при баба, баща ми и брат ми. (Превъзбудено.) О, брат ми! Напълно забравих за него. Беше много малък, когато почина.
Лекарят. На колко години беше?
Дух. Не знам. Беше много малък. Не учих дълго, защото не можех да ходя на училище, въпреки че наистина исках. Трябваше да работя за Господа.
Лекарят. Когато си тръгнеш оттук, ще научиш много.
Дух. Но майка ми каза, че Господ изобщо не иска да учим, защото трябва да жертваме всичко. Когато четете или пишете, тогава Господ се отдалечава от вас.
Лекарят. Спомни си какво ти казах – всичко това са фалшиви учения!
Дух. Ще се постарая много и ще гледам да разбера дали Господ е получил всичките ни пари. Ако свещеникът ги е взел, ще му кажа, че е било грозно от негова страна.
Лекарят. Скоро ще разбереш, че подобна идея за Господ не е вярна.
Дух. А аз смятах, че това е евангелска истина. Не ми беше позволено да ходя на училище. Виждах цели банди деца да ходят на училище да учат, но на мен ми беше забранено. Казаха ми, че няма да отида на небето, ако уча. Плаках, когато не ми купиха нова рокля, а свещеникът каза, че ще отида в ада.
Лекарят. Е, сега най-накрая ще разбереш истината. Вероятно си мъртва от години. Виждала ли си “небето”? И защо не си на небето?
Дух. Но защо наистина?
Лекарят. Библията говори за „външна тъмнина“; ти си била във външна тъмнина, но ти сама си си виновна.
Дух. Но как могат тези духове да пеят и да се молят, ако са мъртви? Тези хора дори имат църква. Понякога те отиват в други църкви (на Земята), ако Бог иска да ги изпрати там. И преди свещеникът (земният) да забележи това, всички хора в църквата започват да правят така. (Размахва цялото си тяло настрани.) Всички стават, започват да скачат и пеят. (Така енориашите, поради дивите вътрешни изблици на емоции се отдават на силата на обсебващите духове.) Тогава техният свещеник казва, че това се случва под въздействието на „Светия Дух“! Някои от нас (духове) се разпръсваха сред тълпата от молещи се, карайки всички да скачат.
Лекарят. Духовете, за които говориш, често влизат в църкви на земно ниво и изваждат намиращите се там хора от душевно равновесие, правейки ги луди. А хората след това твърдят, че „Светият Дух“ е слязъл при тях.
Дух. Сребърна звезда казва, че иска да ме вземе със себе си, както и че ще имам нова рокля. Може би не е добре, но аз съм толкова доволна когато знам, че ще имам нова рокля. Сребърна звезда казва, че трябва да благодаря на всички вас за факта, че сте проявили толкова търпение с мен. Един ден ще дойда отново и ще ви кажа колко ми харесва там; тогава вероятно ще мога да говоря повече за миналото си. Ако не дойдете при мен, аз самата ще дойда при вас. Казвам се Мери-Ан. Определено ще дойда отново. Наистина искам да ви кажа: „Бог да ви благослови“, но това вероятно не е най-точното!
Лекарят. Не се притеснявай, всичко е в ред. Сега върви със Сребърна звезда.
Дух. Да, ще отида. Довиждане!

Дори редовното посещение на църква, задължителното изпълнение на поетите отговорности и примерния начин на живот сами по себе си не гарантират на човек, че след физическата смърт духовното прозрение ще слезе при него! За това получихме много потвърждения!

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Наблюдение:

Апологетите на матричните установки не спират да изричат своите наизустени басни, но същевременно са безкрайно далеч от изкуството да ги направят поне отчасти правдоподобни!

Правоверност – 5

Лекарят. Не можеш ли да си спомниш някоя улица във вашия град?
Дух. Не, не мога да си спомня улицата, но ми се струва, че живеех в Сан Франциско.
Въпрос. (От един участник в сеанса, който живееше в Сан Франциско.) Преминавахте ли залива, за да стигнете до Окланд?
Дух. Да и отивахме в Окланд за молитвата.
Въпрос. А не сте ли работила случайно в фабриката за палта на братя Щраус на Мисионерска улица?
Дух. Мисионерска улица! Сега се сетих. Живеехме на тази улица.
Въпрос. В близост до Дейли, към парка “Голдън Гейт”?
Дух. Не, живеехме близо до гарата.
Въпрос. С изглед към ферибота?
Дух. В близост до южната жп гара. Там имаше мисионерска къща – на Мисионерска улица.
Въпрос. Виждахте ли залива от прозорците?
Дух. Не помня това. Живеехме в малка жилищна сграда. Мама също работеше във фабриката, но се разболя, защото пееше и се молеше през цялото време. Затова трябваше да работя и за нея. Свещеникът каза, че е грях да се яде месо, масло, яйца или да се пие мляко; той каза, че всичко това е твърде скъпо и трябва да жертваме телата си.
Лекарят. Баща ти мъртъв ли е?
Дух. Мисля, че той умря, когато бях още много малка; наистина не знам нищо за него.
Лекарят. Огледай се наоколо – може би има някой, когото познаваш? Тук има други духове, които ще ти помогнат и ще те вземат със себе си в духовния свят. Това е невидим свят, заобикалящ Земята.
Дух. Виждам такава хубава градина. Просто погледнете тези красиви цветя – погледнете, разгледайте ги! Никога не съм виждала такава красота! Има цветя и дървета. Чуйте тези малки сладки птици как пеят! Погледнете великолепното езеро и децата, които се люлеят на брега на люлка!
Лекарят. Това е светът на духовете.
Дух. Толкова е красиво, че не може да се сравни с онова, което е долу – песнопения и молитви. Понякога бях толкова гладна, че изобщо не можех да се наситя. Това нещо съвсем различно ли е от онези луди хора там долу? Виждате ли ги? Бихте ли могли да ги накарате да видят тази красива градина, този прекрасен свят?
Лекарят. Майка ти беше тук; тя беше в същото тяло като теб, но ние не можахме да направим нищо за нея.
Дух. О, вижте онази хубава къщичка! Разполага с две стаи, а наоколо с красива градина, пълна с цветя.
Лекарят. Не виждаш ли кой живее там?
Дух. Някой ми каза, че баба ми живее там и отсега нататък това ще бъде моят дом. Казват ми, че тя вече ме чака.
Почти не познавах баба си. Тя дойде да ни посети само веднъж, но не издържа и една седмица, тъй като майка ми само се молеше и се молеше, а баба ми не искаше да й бъде компания. И тя отиде някъде далеч, изглежда, на изток, а после тя умря.
Мама наследи малко пари от баба, не знам точно колко, но тя каза, че са малко повече от хиляда долара. Тогава си помислих, че най-сетне ще ми купят нова рокля, но не, Господ получи всички пари. На следващата неделя свещеникът казал, че майка ми ще отиде на небето, защото е дала всички пари на Господа. Този ден изобщо не исках да ям. Бях толкова сигурна, че ще имам нова рокля, но не ми купиха нито една. Чувате ли тази прекрасна музика? Чувате ли?
Лекарят. Не можем да я чуем.
Дух. Никога не съм чувала толкова красива музика. Всички цветя се люшкат в ритъма й, сякаш те също я чуват и ми се струва, че са щастливи. Музиката е боядисана в различни цветове и сякаш предава цветовете им. Всеки път, когато музиката се променя, цветята също променят цвета си.
Лекарят. Ще видиш още много прекрасни неща, когато си тръгнеш оттук.
Дух. Някакъв господин (дух) стои тук, гледа ме и казва: „Ела, мое дете!“ Винаги имаше много от нас, децата, защото всяка майка водеше децата си на църква. Веднъж – искам да ви разкажа това – аз, Берта, Клара и Джо (Джо, разбира се, е момче) се качихме в един ъгъл, седнахме там и си разказвахме нещо. Свещеникът ни видя и няма да повярвате колко се ядоса. Той каза, че трябва да накаже всички ни и той го направи. И тогава добави: „Господ ще ви накаже всички“, но всъщност свещеникът ни наказа, а той имаше много тежка ръка. Ето, че дойде баба ми и казва: „Мери Ан, можеш да дойдеш с мен и ние ще направим всичко по силите си, за да помогнем на майка ти“. А този господин казва, че той е баща ми. В крайна сметка баба беше негова майка. Баба казва, че е починал някъде на изток. Мама първо беше в Армията на Спасението, а след това тези мисионери я примамиха към нея. Напуснахме Канзас, когато бях още много малка. Парите, останали от баба ми, бяха предназначени за мен, но майка ми каза, че ще ги дадем на Господа за съхранение. Така парите отидоха при Господа, но аз никога не си купих нова рокля.
Лекарят. Господ не получава пари.
Дух. Дали Господ е получил пари или не, сега не играе никаква роля; просто искам нова рокля. Сега нося рокля, но тя не ми принадлежи, защото казвате, че това не е моето тяло. Искам нова рокля, но не от евтин плат. Вероятно не трябваше да го казвам, това е грозно за мен.
Лекарят. Отсега нататък ще служиш на другите и ще живееш там, където растат дървета, цветя, където звучи красива музика.
Дух. А сега този господин дойде при мен и казва, че той е моят баща; но не мога да си го спомня. Казва, че иска да ми помогне. Знаете ли, баща ми умря – или се премести в другия свят, както казват понякога.
Лекарят. „Преместен в другия свят“ – това е абсолютно правилно казано. Всъщност смърт няма. Никой никога не е умрял наистина. И така, баща ти само е загубил смъртното си тяло.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Правоверност – 4

Дух. Той каза: “Вземи моя кръст и ме последвай, и ходи на църква всеки ден”.
Лекарят. Исус никога не е казвал нищо за ходенето на църква. Учението му се отнасяше само за по-висшия живот.
Дух. Рая, небето?
Лекарят. Не така, както го разбираш. Раят е вътрешно състояние на щастие в душата. Ако би могла да си купиш нова рокля, както си искала, ще бъдеш ли щастлива?
Дух. Да, наистина исках нова рокля. Не се занимавам с мода. Но все пак исках да си купя хубава нова рокля, която да не е същата, както свещеникът ни казваше да носим. Но трябваше да дадем всичките си пари на Господ.
Лекарят. Не, не дадохте пари на Господа, а на свещеника.
Дух. Той ни даде няколко стари рокли, някога дарени на църквата; и майка ми каза, че в замяна трябва да направим дарение. Когато се противопоставих на това, майка ми каза: „Ще отидеш в ада, ако не направиш това, което Господ иска“.
Лекарят. Няма място, което би могло да се нарече „ад“.
Дух. Няма ад?
Лекарят. Разбира се, че не!
Дух. Адът – това не е ли горящ огън? Видях го да гори и все още го виждам.
Лекарят. Може би майка ти е подпалила къщата в религиозния си екстаз.
Дух. Не, не може да бъде. Мисля, че беше земетресение и тогава започна пожара.
Лекарят. Кой е президентът сега?
Дух. Не знам това. Искам да ви кажа, че дълго не ходех на училище. Аз отидох на работа, когато бях само на девет години.
Лекарят. Не си ли имала баща?
Дух. Не познавах баща си.
Лекарят. Това, че не си посещавала училище за дълго няма значение; напуснала си смъртното си тяло и си станала дух.
Дух. Изгубих ли смъртното си тяло? Но аз имам тяло.
Лекарят. Това не е твоето тяло; то принадлежи на жена ми.
Дух. Откъде взех тази рокля?
Лекарят. Това е роклята на жена ми.
Дух. Но бих искала да имам собствени дрехи.
Лекарят. Ще ги получиш скоро.
Дух. Но не мога да я взема от жена ви. Съжалявам, но няма да мога да я нося.
Лекарят. Погледни обувките си.
Дух. Сигурно съм на небето!
Лекарят. Чувстваш ли се по-добре тук, отколкото когато трябваше да се молиш непрекъснато?
Дух. Усещам силата в мен. Дадоха ми нещо за ядене, а аз набрах сили.
Лекарят. Просто в момента си в здраво тяло. Това е тялото на жена ми.
Дух. Но аз не искам да седя в тялото на жена ви.
Лекарят. Остава да поседиш още малко.
Дух. А къде мога да отида след това? Не искам да се връщам при този свещеник – вече не мога да слушам как всички тези луди хора пеят постоянно. Разбирате ли ме? Когато свещеникът говореше за ада и вечното проклятие, аз сякаш наяве видях огромен пламък и дявола с вилица, с която той бута хората в огъня.
Лекарят. По време на проповедта той е помислил за адския огън и в мислите си живо си е представил тази картина, която някои от вас видяха, мислейки, че е така в действителност. Но тази картина е само плод на въображението му.
Дух. Но това беше много страшно.
Лекарят. Това, което той е проповядвал, това ви се струва реалност.
Дух. Но изглеждаше напълно нормално. И мисля, че в ада всичко е така, както е. Но аз искам на небето, в рая.
Лекарят. Майка ти и свещеникът ти са станали духове; но те дори не знаят, че са мъртви.
Дух. Искате да кажете, че всички тези хора тук са духове? Вероятно има около хиляда от тях и всички непрекъснато пеят. Понякога ни даваха само хляб и вода и спяхме на пода. Винаги трябва да сме близо до свещеника, в противен случай той би се ядосал; той каза, че ако не коленичим, тогава ще отидем в ада.
Лекарят. Всичко това са чисти глупости. Всички тези хора са загубили земните си тела и са във външната тъмнина, която е описана в Библията. Те са почти заслепени от религиозно невежество и ще останат слепи за дълго, ако не променят мисленето си. Те са пълни с религиозен фанатизъм!
Майка ти беше доведена при нас за духовно пробуждане; тя беше в същото тяло като теб.
Дух. Някой я доведе тук и тогава вече не можех да говоря с нея. Цялата тълпа долу там не иска да слуша никого; те само пеят и се молят.
Лекарят. Те могат да правят това още много години. Техният „Господ“ не се трогва много от тези песнопения.
Дух. Ах, вижте, вече няма никакъв ад.
Лекарят. Свещеникът мисли за ада и дявола, създавайки съответните образи със силата на въображението си, а невежите духове ги приемат за реалност.
Дух. Ще помогнете ли на майка ми?
Лекарят. Висшите духове ще се погрижат за нея. В крайна сметка именно те я въведоха в тялото на жена ми, за да можем да я вразумим. Разликата между вас и майка ти е, че ти искаш да слушаш, а тя не го прави!
Дух. Значи не мислите, че Бог се ми се сърди?
Лекарят. Не, разбира се не.
Дух. Това сигурно ли е?
Лекарят. Бог знае всичко. Той е всичко във всичко. Той е и Творецът, и самото Творение.
Дух. Но не съгрешаваме ли?
Лекарят. Не, никога. Когато казват, че съгрешаваме, по този начин се потвърждава, че Господ Бог е направил грешка, като ни е създал. Но Той е Всемъдър, Всемогъщ и Всесъществуващ. Ако Бог като Него е създал целия свят и човечеството, тогава Той вероятно нямаше да обрече хората да умрат в греха. В противен случай Той нямаше да бъде всемъдър!
Дух. Но защо тогава говорят така?
Лекарят. Хората се вкопчват в думи. Истината е представена в Библията в образна форма.
Дух. Исус умря ли за нашите грехове?
Лекарят. Разбира се, че не.
Дух. Свещеникът каза, че силата е в кръвта.
Лекарят. Не, това не е вярно. Някои от хората, за които говорите, вероятно са умрели отдавна. Не можем да ги видим.
Дух. Не виждате ли всички тези хора изобщо? (Показва нанякъде.)
Лекарят. Не, те са духове и отдавна са загубили земните си тела, но все още не са прозрели за по-висшия живот. Не си доволна от глупавата им общност. Ти задаваш въпроси и затова можем да ти помогнем да разбереш правилно своето състояние. Не трябва да вярваме сляпо, а да проверяваме всичко с разума. Може да си загубила смъртното си тяло преди много години.
Дух. Всичко беше смесено вътре в мен, нещо ме удари силно по главата.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Правоверност – 3

Сеанс от 28 март 1923г
Дух: Мери-Ан Макдоналд

Лекарят. Какво те разстрои? Не плачи толкова горчиво, ние ще ти помогнем.
Дух. Къде е мама?
Лекарят. Търсиш майка си? Ще ти помогнем да я намериш. Кажи ни кой си, как се казваш.
Дух. Мери Ан-Макдоналд. (Кашля, почти задъхано и плаче.)
Лекарят. Моля, не плачи! Защо плачеш непрекъснато?
Дух. Какво стана с мама?
Лекарят. Загуби ли я?
Дух. Нея я няма и не знам къде е сега.
Лекарят. Ние ще ти помогнем. Как се казва майка ти?
Дух. Сара Макдоналд. Ще върнете ли майка ми?
Лекарят. Ние ще ти помогнем. Къде живеехте?
Дух. Не знам това, не мога да си спомня. Майка ми не прави нищо друго, освен да се моли и пее; тя казва, ако не направя същото, ще отида направо при дявола.
Лекарят. Няма да стигнете до дявола.
Дух. Не мога да се моля и пея толкова искрено като другите.
Лекарят. Не е нужно да правиш това. Религията не се състои в това. Със сигурност ще ти помогнем; цялата ни работа е насочена към подпомагане на нещастни духове.
Дух. Просто не знам какво да правя!
Лекарят. Изгубила си смъртното си тяло – също като майка си. Не можахме да видим майка ти и теб не можем да видим. В момента използваш тялото на жена ми. Майка ти беше тук, също в това тяло, преди да дойдеш.
Дух. Значи я загубих завинаги?
Лекарят. Тя е добре обгрижена. Изпратихме я в лечебница за духове. Тя има религиозно безумие и не искаше да ме слуша.
Дух. Тя твърди, че ако тя не се моли постоянно и не пее, Бог няма да й прости греховете.
Лекарят. Но това вече няма нищо общо с религията, това е чиста лудост. Исус не е учил на това.
Дух. Виждате ли големия пожар – ето там?
Лекарят. Не, не можем да го видим. Къде и какво изгаря?
Дух. Цялата къща е в пламъци. Майка ми се молеше и пееше, както винаги. А аз дори не знаех какво става. Спях и дори не чувствах, че къщата гори.
Лекарят. Спрете да се измъчвате с тези спомени.
Дух. Когато се събудих, се задушавах, не можех да дишам.
Лекарят. Сега всичко това е в миналото. В кой град живеехте?
Дух. Не знам това. Само секунда, нека помисля. Бях толкова объркана, че не помня нищо. Ние само се молехме и пеехме през цялото време, така че просто ми писна и съм толкова болна от това, че сега просто не знам какво да правя. Отивахме нанякъде, но никъде не стигнахме. Рецитирахме едни и същи молитви отново и отново. Не знам какво ще ми се случи сега, защото нямам такова религиозно чувство като майка ми.
Лекарят. Тук се опитваме да помогнем на духовете в беда и когато си тръгнеш оттук, ще станеш много щастлива.
Дух. Искам да ви кажа нещо. Свещеникът, при когото ходехме на църква, каза: „Ако не правите това и това, не се молите всяка вечер и не давате всичко, което имате на църквата, тогава ще отидете в ада“. Той каза още, че трябва да ядем възможно най-малко и да спим на пода, за да измъчваме телата си в името на Христос.
Лекарят. Този свещеник е луд.
Дух. Той каза, че трябва да ядем само сухари и вода. Той също каза, че съм грешница и трябва да дам всички пари, които припечелвах на Господа и да бъда Негов роб!
Попитах го, Господ толкова ли е беден, че има нужда от всичките ми пари? На това той отговори, че дяволът ми е внушил този въпрос. Работех много и упорито, а майка ми взе всичките ми пари и ги занесе в църквата. Работех като шивачка в ателие, работех по цял ден, но всяка вечер майка ми ме водеше и на църква. Всичко, което ми даваше за храна беше парче застоял хляб и малко вода, в името на Исус.
Лекарят. На колко години си?
Дух. Около 16 или 17.
Лекарят. Какво шиеше в това ателие?
Дух. Шиех палто.
Лекарят. В Чикаго?
Дух. Не, но живеехме в някакъв голям град. Как се казваше, не помня. Този свещеник постоянно проповядваше.
Лекарят. Сега всичко свърши.
Дух. Понякога питах майка ми защо трябва постоянно да пеем и да се молим. Често си мислех: Бог е любов, а ние всички сме Негови деца. Защо тогава ни кара да работим толкова усилено и изисква да измъчваме телата си, така че да не ни остане почти никаква сила? И освен това, ние също трябва да Му дадем всичките си пари. Толкова ли е беден?
Лекарят. Господ няма нищо общо с всичко това. Само невежи и луди хора могат да приемат тези глупости за чиста монета.
Дух. Но той е свещеник!
Лекарят. Към коя църква принадлежиш?
Дух. Свещеникът твърдеше, че ако не направим това, което ни казва, ще отидем в ада. Той говореше непрестанно и трябваше да го слушаме внимателно. Не знам защо, но след този голям пожар вече не ходех на работа. Струваше ми се, че става дума за пожар със земетресение. Чувствах се зле, задушавах се и кашлях. Майка ми и аз се лишихме от дом, където можеше поне да пренощуваш. Свещеникът каза, че можем да пренощуваме навсякъде, стига да работим и да даваме парите си на Господ, тогава всичко ще бъде наред с нас. Понякога наистина исках да си купя нова рокля; печелех малко, но ако ми беше позволено да запазя пари за себе си, все пак можех да спестя за рокля. Но майка ми вземаше всичките ми пари. Тя казваше: “Мери-Ан, трябва да ги пожертваш за Господа”. Понякога възразявах: „Е, нека отида в ада! Струва ми се, че е по-добре, отколкото да слушаш празни приказки за Господ през цялото време”. Не знам дали би било наистина по-добре, но поне ми се стори, че е така.
Лекарят. Целият този фанатичен боклук – до последната капка е най-гнусната лъжа! Бог е Дух и Бог е любов. Нашият добър Бог няма нищо общо с такъв глупав и фанатичен брътвеж. Не се нуждае от нечии пари.
Дух. Защо тогава му ги дават?
Лекарят. Но Бог не получава никакви пари, свещеникът ги взема за себе си! Бог няма нужда от тях.
Дух. Нима Бог изобщо не се нуждае от нашите пари?
Лекарят. Не. Бог е Дух. Духът е невидим. Говоря с теб, а ти с мен, и въпреки това ти си невидима за мен. Не можем да те видим. Душата е невидима. Виждаш тялото ми, но не и душата ми. Бог също е невидим и Той не е на някакво конкретно място като нас. Той е душата на всички неща.
Дух. Но свещеникът каза, че Той седи на престола, а Исус е от дясната му ръка. Защо ни казваше такива неща, ако това не е вярно?
Лекарят. Защото той е лъжещ и неискрен човек.
Дух. Но Исус умря заради нашите грехове.
Лекарят. Не, не е така.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Бързо придобитата сила не е на добре. Обикновено с нея искат да ви “купят” недружелюбни егрегори, за да ви покварят духовно. Ето защо, ако сте тръгнали по пътя на духа, подгответе се за дълга, сериозна работа, преди да се появят каквито и да било резултати, които можете да считате за лични постижения.

Правоверност – 2

Сеанс от 28 март 1923г
Дух: Сара Макдоналд

Духът, завладял медиума тази вечер, изпя хорал с силен глас.
Лекарят. Били ли сте тук преди?
Дух. Да изпеем нещо друго.
Лекарят. Да поговорим малко сега.
Дух. Предполагам, че е по-добре да изпеем друг хорал.
Лекарят. Не, по-добре не, иначе вероятно ще се увлечем твърде много.
Дух. Ние сме в църква и вие знаете, че трябва да пеете там. (Пее.) Алилуя! Прочетете нещо от евангелието!
Лекарят. Нека бъдем разумни.
Дух. Трябва да пеете, това е, което трябва да направите. Така е в църквата. Нека се молим в името на Христос вовеки.
Лекарят. Вероятно беше много скучно.
Дух. Нека пеем и да се молим на Господа! Алилуя! Исус Христос!
Лекарят. Спрете! Стига ми; какво е вашето фамилно име?
Дух. Ще пеем и ще се молим!
Лекарят. Трябва да се вразумите, в противен случай трябва да се върнете обратно. Кажете ни кой сте и откъде идвате.
Дух. Каква църква е това, където говорят с енориаши по този начин?
Лекарят. Осъзнайте се, в противен случай ще трябва да напуснете. От колко време сте мъртъв? Знаете, че нещо се е случило с вас. Вие се скитате тук, на Земята, вероятно вече няколко години и все още не сте отишъл никъде. Бъдете разумни!
Дух. На себе си съм, не съм луда!
Лекарят. Имате религиозно безумие.
Дух. Всички се молим на Бог и Светия Дух. (Вика силно.) Алилуя!
Лекарят. Викането тук не е необходимо.
Дух. Аз действам в името на Исус Христос.
Лекарят. Вече чухме тези изказвания.
Дух. Но не от мен, нали? Аз работя за благото на нашия Господ Исус Христос.
Лекарят. Такава празна говорилня е не на място.
Дух. Грешник ли сте?
Лекарят. Чуйте ме. Който и да сте, вие сте загубила смъртното си тяло.
Дух. Каква църква е това?
Лекарят. Това не е църква.
Дух. Радвам се да го чуя; вече си мислех, че църквите са се променили. Нека говоря заради Христос.
Лекарят. Добрите духове ви доведоха тук, за да разберете ситуацията си. Вие сте дух и то – вероятно отдавна, но не искате да слушате никого, който се опитва да ви обясни това.
Дух. Ами тогава започнете и кажете каквото трябва да кажете. И после мога да говоря.
Лекарят. Да, най-накрая осъзнайте положението си! В момента сте в това тяло. Някои от вашите приятели ви доведоха тук, за да можем да ви помогнем. Разбирате ли, че нещо се е случило с вас?
Дух. Не.
Лекарят. Бихте разбрала състоянието си, ако сте била честна със себе си; виждате, че сте в много странна ситуация. Но не сте достатъчно честна, за да си признаете за това; просто не искате да знаете това. Знаете ли дори, че сте в Лос Анджелис, Калифорния?
Дух. Как попаднах тук? Мога само да предположа, че аз като мисионерка пеех и се молех. Вероятно някой мисионер ме заведе на екскурзия.
Лекарят. Вие сте доведена тук, защото сте напълно невеж дух. Как ви наричаше майка ви?
Дух. Не мога да си спомня това сега, изобщо не мога да мисля.
Лекарят. Изгубила сте смъртното си тяло. Невежите духове често не могат да си спомнят нищо за техния земен живот. Дори не си спомняте как се казвате!
Дух. Казвам се Сара, кълна се в името на Исус!
Лекарят. Сара, а какво следва?
Дух. Макдоналд, кълна се в името на Исус!
Лекарят. Знаете, че целият този вик няма смисъл. Не разбирате ли, че сте мъртва отдавна?
Дух. Алилуя!
Лекарят. Дори не знаете, че сте мъртва. Можете да използвате това тяло само за малко. Можете ли да ме чуете? Знаете ли коя е годината?
Дух. В името на Исус това не ме интересува!
Лекарят. Религиозните фанатици обикновено не се интересуват от нищо.
Дух. Аз съм истински християнин, кълна се в името на Исус! Хвала на Господа! Алилуя!
Лекарят. Знаете ли какво каза Исус?
Дух. Да, той каза: “Боже, прости им, защото те не знаят какво правят.” Ще се моля за тях.
Лекарят. Не се нуждаем от вашите молитви.
Дух. Слава на Бога!
Лекарят. Знаете ли, че сте мъртва?
Дух. Това изобщо не ме интересува.
Лекарят. Вие сте в тялото на медиума.
Дух. Исус е мой приятел! Слава на Господа!
Лекарят. Тук правим изследвания, за да установим какво става с мъртвите. И всеки път с конкретни примери се убеждаваме, че религиозните фанатици се оказват най-невежите и упоритите. В същото време те крещят и пеят през цялото време! Исус каза: “Вие ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”.
Дух. “Боже, прости им, защото те не знаят какво правят”. Ще се моля за всички тях.
Лекарят. Не бива да се притеснявате, дори не сте осъзнала положението си. Това, което казвате, е нищо друго освен безразсъдно бъбрене. В душата си ясно осъзнавате, че сте лицемер.
Дух. Бог да му прости! Нека се молим!
Лекарят. Не се нуждаем от вашите благоразумни молитви!
Дух. Никога не съм била на такова място. Не, нищо подобно на това, което се прави тук не съм виждала някога. (Плаче.) Сега дори не знам какво ще ми се случи!
Лекарят. Опитайте се да разберете какво ви казвам. Оставете религиозните си брътвежи. Думите „Исус“ и „Господ“ не слизат от езика ви, а и изобщо нямате представа за истинската религия.
Дух. Бог да ми помогне! Бог да ми помогне! Бог да му прости!
Лекарят. Не ми трябва това. Чуйте какво ви казвам.
Дух. Какво още искате?!
Лекарят. Защо говориш толкова помпозно? Знаете ли, че това тяло, чрез което говорите, изобщо не ви принадлежи? Не се ли срамувате от себе си? Абсолютно точно знаете, че сте неискрена! По-добре ни кажете от колко време сте мъртва! Трябва да осъзнаете, че се е случило с вас нещо много необичайно. Висшите духове ви докараха тук и ви позволиха да влезете в тялото на жена ми, а ние се опитваме да ви помогнем да разберете положението си, но всичко това изглежда не ви интересува!
Дух. Всичко това няма значение за мен. (Опитва се да хапе.)

Духът не искаше да изслуша никакво разумно обяснение и го принудихме да ни напусне. Веднага след него в медиума влезе горчиво плачещо дете.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”