Егоизъм – 9

Сеанс от 6 октомври 1920 г.
Дух: Алиса. Пациент: г-жа Ф. Х.

Лекарят. Откъде дойдохте тук?
Дух. Дойдох на гости.
Лекарят. Искате ли да се представите?
Дух. В началото бих искала да знам къде всъщност съм. Не познавам никого от вас.
Лекарят. Моля, кажете ни все пак кой сте.
Дух. Не знам дали трябва да кажа кой съм.
Лекарят. Тогава ни кажете поне от колко време сте мъртва.
Дух. Мъртва?
Лекарят. Осъзнавате ли положението си? За какво сте тук?
Дух. Самата аз не знам защо дойдох тук. Някой ми каза, че трябва да дойда тук, но не виждам причина защо.
Лекарят. Може би трябва да научим нещо от вас. Бихте ли ни разказала нещо за вашия живот и сегашната ви ситуация. Кажете ни коя сте. Представете се.
Дух. О, не знам дали си заслужава.
Лекарят. Кой ви изпрати тук? Познавате ли тези хора?
Дух. Не. Скитах без цел, търсейки някакво убежище. Беше толкова тъмно … Блуждах дълго и съм много изморена. И нямам абсолютно никакво време за разговори.
Лекарят. Вие сте мъж или жена?
Дух. Това е много странен въпрос.
Лекарят. Само ви се струва така.
Дух. А вие самият не виждате ли дали съм мъж или жена? Не се ли вижда от дрехите?
Лекарят. Тук, на този стол, седи дама. Дама ли сте?
Дух. Е, във всеки случай, не съм мъж.
Лекарят. Възрастна жена или момиче бяхте?
Дух. Във всеки случай не съм се превърнала в мъж, трябва да ви кажа.
Лекарят. Но фигурата ви явно много се е променила. Ако ви кажа, че тук, в креслото е тялото на жена ми, вероятно ще ви изненада много. Явно все още спите.
Дух. Да спя – по това време на деня?
Лекарят. Защо тогава дори не се опитвате да разберете истинското състояние на нещата за себе си? Нямаше как да не забележите, че сте в много странно положение. Опитайте се поне да изясните това за себе си и да видите причината за тази ситуация. Това не е вашето тяло.
Дух. Какво казвате! Влязох в тази стая и не бих могла да го направя без тяло. Не влетях в стаята като перо през въздуха.
Лекарят. Познавате ли тези ръце?
Дух. Да, това са моите ръце.
Лекарят. Много бих искал да съобщя на вашето съзнание, че сте само временно в чуждо тяло. Тези ръце виждате за пръв път.
Дух. Не съм свикнала с подобно обръщение. (Поглеждайки надолу.) Аз принадлежа към благородническото общество. (Всички се смеят.) Какво е това! Сега всички ми се смеят! Не знам какво да правя. Това е възмутително.
Лекарят. Била ли сте много богата дама, докато сте живяла в тялото си?
Дух. Защо трябва да ви разказвам за моето богатство?
Лекарят. И така, смятате ли се само за член на благородническото общество?
Дух. Засега никой не е твърдял обратното!
Лекарят. Вие сте дух, просто изобщо не го осъзнавате.
Дух. Не разбирам как попаднах тук. (Явно иска да стане и да си тръгне.)
Лекарят. Трябва да разберете вашата ситуация и да се вразумите.
Дух. О, Боже мой! Какво трябва да направя? Защо държите ръцете ми толкова здраво?
Лекарят. Не държа ръцете ви. Държа ръцете на жена ми.
Дух. Не съм ваша жена.
Лекарят. Е, попитайте тези хора тук дали жената е моя или не.
Дух. Не познавам тези хора и не се интересувам от ничии жени там.
Лекарят. Ако се наговорихте, нека спокойно и разумно да говорим помежду си.
Дух. Не смейте да ми казвате какво да правя.
Лекарят. От колко време сте мъртва?
Дух. Мъртва? За какво всъщност говорите? Изобщо не съм умряла.
Лекарят. Изгубила сте смъртното си тяло и очевидно сте се скитала от доста време без смисъл и цел. Сега ви беше позволено да използвате тялото на жена ми и трябва да се държите разумно.
Дух. Това момиче в жълтата жилетка е просто отвратително за мен (госпожица C. Х., сестра на пациентката). Тя беше толкова подла към мен. Тя просто ме изгони, когато исках да се устроя някъде по-удобно. (Обръща се към госпожица C. Х.) Как смеете да се отнасяте така с мен? Не мога да ви понасям.
Лекарят. Явно сте били прогонена от някакъв дух, привързан към Земята. Просто все още не осъзнавате положението си.
Дух. Тя ме прогони, а аз я мразя.
Лекарят. Поразила сте сестра й с обсебване и това със сигурност не й харесва. Вие сте дух, привързан към Земята.
Дух. Не съм дух! (Тропа с крак.)
Лекарят. Вие сте дух, но не сте наясно с истинското си положение.
Дух. Стига с тези ваши приказки. Вече не ви слушам.
Лекарят. Не забелязвате ли, че сте в чуждо тяло?
Дух. Вероятно сте луд.
Лекарят. Не искате да ви бъде помогнато?
Дух. Мислите ли, че имам нужда от помощ? Защо? Просто дойдох тук, за да видя какво се случва тук. Блуждах в мрака много дълго време и изведнъж видях слаба светлина (аурата на медиумически предразположената пациентка), а след това момичето в жълта жилетка ми заговори с такъв тон, сякаш целият свят принадлежи само на нея. Как смее да ми говори така!
Лекарят. Не ви ли изненадва, че винаги сте в тъмнината?
Дух. Загубих се и се лутам дълго време. Беше много тъмно и се чувствах доста гадно. Не виждах нищо.
Лекарят. Стегнете се, опитайте се да разберете защо сте на тъмно.
Дух. Чух музика и се заслушах. (Болната на пианото.) Изведнъж стана светло и тогава това нахално момиче (госпожица С. Х.) се приближи до мен и ми заговори така, сякаш притежава целия свят.
Лекарят. Ето какво искам да ви кажа. Сестрата на това младо момиче е медиум; тя е била обсебена от различни духове, които отровиха живота й. Днес тя свири на пиано. Чухте музиката и влязохте в контакт с нейната магнитна аура. Благодарение на това получихте малко светлина и след това завзехте тялото на момичето.
Дух. (Към госпожица С. Х.). Но аз ви виждам днес за първи път, скъпа!
Лекарят. В момента сте в тялото на жена ми.
Дух. Съвсем съм болна от това и ми е омръзнало да го чувам непрекъснато.
Лекарят. Не разбирате ли какво ви казвам?
Дух. Не разбирам и дума от това, което искате да ми обясните. Как мога да бъда в тялото на друг човек? Това е просто глупост!
Лекарят. Жена ми е медиум и позволява на духовете да владеят тялото й за известно време.
Дух. Вие сте спиритисти? Очевидно всички сте спиритисти! Виждам! Виждам право през вас! Всички сте луди! Всички сте луди!
Лекарят. В момента вие самата потвърждавате, че вашите предположения са неверни. Вие сте дух и сте в тялото на жена ми.
Дух. Стига, най-после спрете да говорите за жена си. Никога не съм била омъжена и със сигурност няма да се омъжа за вас.
Лекарят. Но току-що казах, че това тяло принадлежи на жена ми.
Дух. Отново вашите дрънканици, отново бъбрите за жена си. Това е моето тяло.
Лекарят. Само за кратко време.
Дух. Виждал ли сте някога човек да разменя едно тяло за друго? За какво всъщност говорите?
Лекарят. Замисляла ли сте се сериозно какво е духът?
Дух. Това е нещо от царството на душата, а душата е част от вечното Божество.
Лекарят. Това звучи доста хубаво. Но знаете ли какво е Бог? Ще се радвам да ви помогна да разберете по-добре това. Изгубихте тялото си, сега сте дух и следователно сте невидима.
Дух. Делириум, делириум, делириум! Вие сте най-лудия човек, когото някога съм виждала.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s