Правоверност – 3

Сеанс от 28 март 1923г
Дух: Мери-Ан Макдоналд

Лекарят. Какво те разстрои? Не плачи толкова горчиво, ние ще ти помогнем.
Дух. Къде е мама?
Лекарят. Търсиш майка си? Ще ти помогнем да я намериш. Кажи ни кой си, как се казваш.
Дух. Мери Ан-Макдоналд. (Кашля, почти задъхано и плаче.)
Лекарят. Моля, не плачи! Защо плачеш непрекъснато?
Дух. Какво стана с мама?
Лекарят. Загуби ли я?
Дух. Нея я няма и не знам къде е сега.
Лекарят. Ние ще ти помогнем. Как се казва майка ти?
Дух. Сара Макдоналд. Ще върнете ли майка ми?
Лекарят. Ние ще ти помогнем. Къде живеехте?
Дух. Не знам това, не мога да си спомня. Майка ми не прави нищо друго, освен да се моли и пее; тя казва, ако не направя същото, ще отида направо при дявола.
Лекарят. Няма да стигнете до дявола.
Дух. Не мога да се моля и пея толкова искрено като другите.
Лекарят. Не е нужно да правиш това. Религията не се състои в това. Със сигурност ще ти помогнем; цялата ни работа е насочена към подпомагане на нещастни духове.
Дух. Просто не знам какво да правя!
Лекарят. Изгубила си смъртното си тяло – също като майка си. Не можахме да видим майка ти и теб не можем да видим. В момента използваш тялото на жена ми. Майка ти беше тук, също в това тяло, преди да дойдеш.
Дух. Значи я загубих завинаги?
Лекарят. Тя е добре обгрижена. Изпратихме я в лечебница за духове. Тя има религиозно безумие и не искаше да ме слуша.
Дух. Тя твърди, че ако тя не се моли постоянно и не пее, Бог няма да й прости греховете.
Лекарят. Но това вече няма нищо общо с религията, това е чиста лудост. Исус не е учил на това.
Дух. Виждате ли големия пожар – ето там?
Лекарят. Не, не можем да го видим. Къде и какво изгаря?
Дух. Цялата къща е в пламъци. Майка ми се молеше и пееше, както винаги. А аз дори не знаех какво става. Спях и дори не чувствах, че къщата гори.
Лекарят. Спрете да се измъчвате с тези спомени.
Дух. Когато се събудих, се задушавах, не можех да дишам.
Лекарят. Сега всичко това е в миналото. В кой град живеехте?
Дух. Не знам това. Само секунда, нека помисля. Бях толкова объркана, че не помня нищо. Ние само се молехме и пеехме през цялото време, така че просто ми писна и съм толкова болна от това, че сега просто не знам какво да правя. Отивахме нанякъде, но никъде не стигнахме. Рецитирахме едни и същи молитви отново и отново. Не знам какво ще ми се случи сега, защото нямам такова религиозно чувство като майка ми.
Лекарят. Тук се опитваме да помогнем на духовете в беда и когато си тръгнеш оттук, ще станеш много щастлива.
Дух. Искам да ви кажа нещо. Свещеникът, при когото ходехме на църква, каза: „Ако не правите това и това, не се молите всяка вечер и не давате всичко, което имате на църквата, тогава ще отидете в ада“. Той каза още, че трябва да ядем възможно най-малко и да спим на пода, за да измъчваме телата си в името на Христос.
Лекарят. Този свещеник е луд.
Дух. Той каза, че трябва да ядем само сухари и вода. Той също каза, че съм грешница и трябва да дам всички пари, които припечелвах на Господа и да бъда Негов роб!
Попитах го, Господ толкова ли е беден, че има нужда от всичките ми пари? На това той отговори, че дяволът ми е внушил този въпрос. Работех много и упорито, а майка ми взе всичките ми пари и ги занесе в църквата. Работех като шивачка в ателие, работех по цял ден, но всяка вечер майка ми ме водеше и на църква. Всичко, което ми даваше за храна беше парче застоял хляб и малко вода, в името на Исус.
Лекарят. На колко години си?
Дух. Около 16 или 17.
Лекарят. Какво шиеше в това ателие?
Дух. Шиех палто.
Лекарят. В Чикаго?
Дух. Не, но живеехме в някакъв голям град. Как се казваше, не помня. Този свещеник постоянно проповядваше.
Лекарят. Сега всичко свърши.
Дух. Понякога питах майка ми защо трябва постоянно да пеем и да се молим. Често си мислех: Бог е любов, а ние всички сме Негови деца. Защо тогава ни кара да работим толкова усилено и изисква да измъчваме телата си, така че да не ни остане почти никаква сила? И освен това, ние също трябва да Му дадем всичките си пари. Толкова ли е беден?
Лекарят. Господ няма нищо общо с всичко това. Само невежи и луди хора могат да приемат тези глупости за чиста монета.
Дух. Но той е свещеник!
Лекарят. Към коя църква принадлежиш?
Дух. Свещеникът твърдеше, че ако не направим това, което ни казва, ще отидем в ада. Той говореше непрестанно и трябваше да го слушаме внимателно. Не знам защо, но след този голям пожар вече не ходех на работа. Струваше ми се, че става дума за пожар със земетресение. Чувствах се зле, задушавах се и кашлях. Майка ми и аз се лишихме от дом, където можеше поне да пренощуваш. Свещеникът каза, че можем да пренощуваме навсякъде, стига да работим и да даваме парите си на Господ, тогава всичко ще бъде наред с нас. Понякога наистина исках да си купя нова рокля; печелех малко, но ако ми беше позволено да запазя пари за себе си, все пак можех да спестя за рокля. Но майка ми вземаше всичките ми пари. Тя казваше: “Мери-Ан, трябва да ги пожертваш за Господа”. Понякога възразявах: „Е, нека отида в ада! Струва ми се, че е по-добре, отколкото да слушаш празни приказки за Господ през цялото време”. Не знам дали би било наистина по-добре, но поне ми се стори, че е така.
Лекарят. Целият този фанатичен боклук – до последната капка е най-гнусната лъжа! Бог е Дух и Бог е любов. Нашият добър Бог няма нищо общо с такъв глупав и фанатичен брътвеж. Не се нуждае от нечии пари.
Дух. Защо тогава му ги дават?
Лекарят. Но Бог не получава никакви пари, свещеникът ги взема за себе си! Бог няма нужда от тях.
Дух. Нима Бог изобщо не се нуждае от нашите пари?
Лекарят. Не. Бог е Дух. Духът е невидим. Говоря с теб, а ти с мен, и въпреки това ти си невидима за мен. Не можем да те видим. Душата е невидима. Виждаш тялото ми, но не и душата ми. Бог също е невидим и Той не е на някакво конкретно място като нас. Той е душата на всички неща.
Дух. Но свещеникът каза, че Той седи на престола, а Исус е от дясната му ръка. Защо ни казваше такива неща, ако това не е вярно?
Лекарят. Защото той е лъжещ и неискрен човек.
Дух. Но Исус умря заради нашите грехове.
Лекарят. Не, не е така.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s