Наблюдение:

Апологетите на матричните установки не спират да изричат своите наизустени басни, но същевременно са безкрайно далеч от изкуството да ги направят поне отчасти правдоподобни!

Правоверност – 5

Лекарят. Не можеш ли да си спомниш някоя улица във вашия град?
Дух. Не, не мога да си спомня улицата, но ми се струва, че живеех в Сан Франциско.
Въпрос. (От един участник в сеанса, който живееше в Сан Франциско.) Преминавахте ли залива, за да стигнете до Окланд?
Дух. Да и отивахме в Окланд за молитвата.
Въпрос. А не сте ли работила случайно в фабриката за палта на братя Щраус на Мисионерска улица?
Дух. Мисионерска улица! Сега се сетих. Живеехме на тази улица.
Въпрос. В близост до Дейли, към парка “Голдън Гейт”?
Дух. Не, живеехме близо до гарата.
Въпрос. С изглед към ферибота?
Дух. В близост до южната жп гара. Там имаше мисионерска къща – на Мисионерска улица.
Въпрос. Виждахте ли залива от прозорците?
Дух. Не помня това. Живеехме в малка жилищна сграда. Мама също работеше във фабриката, но се разболя, защото пееше и се молеше през цялото време. Затова трябваше да работя и за нея. Свещеникът каза, че е грях да се яде месо, масло, яйца или да се пие мляко; той каза, че всичко това е твърде скъпо и трябва да жертваме телата си.
Лекарят. Баща ти мъртъв ли е?
Дух. Мисля, че той умря, когато бях още много малка; наистина не знам нищо за него.
Лекарят. Огледай се наоколо – може би има някой, когото познаваш? Тук има други духове, които ще ти помогнат и ще те вземат със себе си в духовния свят. Това е невидим свят, заобикалящ Земята.
Дух. Виждам такава хубава градина. Просто погледнете тези красиви цветя – погледнете, разгледайте ги! Никога не съм виждала такава красота! Има цветя и дървета. Чуйте тези малки сладки птици как пеят! Погледнете великолепното езеро и децата, които се люлеят на брега на люлка!
Лекарят. Това е светът на духовете.
Дух. Толкова е красиво, че не може да се сравни с онова, което е долу – песнопения и молитви. Понякога бях толкова гладна, че изобщо не можех да се наситя. Това нещо съвсем различно ли е от онези луди хора там долу? Виждате ли ги? Бихте ли могли да ги накарате да видят тази красива градина, този прекрасен свят?
Лекарят. Майка ти беше тук; тя беше в същото тяло като теб, но ние не можахме да направим нищо за нея.
Дух. О, вижте онази хубава къщичка! Разполага с две стаи, а наоколо с красива градина, пълна с цветя.
Лекарят. Не виждаш ли кой живее там?
Дух. Някой ми каза, че баба ми живее там и отсега нататък това ще бъде моят дом. Казват ми, че тя вече ме чака.
Почти не познавах баба си. Тя дойде да ни посети само веднъж, но не издържа и една седмица, тъй като майка ми само се молеше и се молеше, а баба ми не искаше да й бъде компания. И тя отиде някъде далеч, изглежда, на изток, а после тя умря.
Мама наследи малко пари от баба, не знам точно колко, но тя каза, че са малко повече от хиляда долара. Тогава си помислих, че най-сетне ще ми купят нова рокля, но не, Господ получи всички пари. На следващата неделя свещеникът казал, че майка ми ще отиде на небето, защото е дала всички пари на Господа. Този ден изобщо не исках да ям. Бях толкова сигурна, че ще имам нова рокля, но не ми купиха нито една. Чувате ли тази прекрасна музика? Чувате ли?
Лекарят. Не можем да я чуем.
Дух. Никога не съм чувала толкова красива музика. Всички цветя се люшкат в ритъма й, сякаш те също я чуват и ми се струва, че са щастливи. Музиката е боядисана в различни цветове и сякаш предава цветовете им. Всеки път, когато музиката се променя, цветята също променят цвета си.
Лекарят. Ще видиш още много прекрасни неща, когато си тръгнеш оттук.
Дух. Някакъв господин (дух) стои тук, гледа ме и казва: „Ела, мое дете!“ Винаги имаше много от нас, децата, защото всяка майка водеше децата си на църква. Веднъж – искам да ви разкажа това – аз, Берта, Клара и Джо (Джо, разбира се, е момче) се качихме в един ъгъл, седнахме там и си разказвахме нещо. Свещеникът ни видя и няма да повярвате колко се ядоса. Той каза, че трябва да накаже всички ни и той го направи. И тогава добави: „Господ ще ви накаже всички“, но всъщност свещеникът ни наказа, а той имаше много тежка ръка. Ето, че дойде баба ми и казва: „Мери Ан, можеш да дойдеш с мен и ние ще направим всичко по силите си, за да помогнем на майка ти“. А този господин казва, че той е баща ми. В крайна сметка баба беше негова майка. Баба казва, че е починал някъде на изток. Мама първо беше в Армията на Спасението, а след това тези мисионери я примамиха към нея. Напуснахме Канзас, когато бях още много малка. Парите, останали от баба ми, бяха предназначени за мен, но майка ми каза, че ще ги дадем на Господа за съхранение. Така парите отидоха при Господа, но аз никога не си купих нова рокля.
Лекарят. Господ не получава пари.
Дух. Дали Господ е получил пари или не, сега не играе никаква роля; просто искам нова рокля. Сега нося рокля, но тя не ми принадлежи, защото казвате, че това не е моето тяло. Искам нова рокля, но не от евтин плат. Вероятно не трябваше да го казвам, това е грозно за мен.
Лекарят. Отсега нататък ще служиш на другите и ще живееш там, където растат дървета, цветя, където звучи красива музика.
Дух. А сега този господин дойде при мен и казва, че той е моят баща; но не мога да си го спомня. Казва, че иска да ми помогне. Знаете ли, баща ми умря – или се премести в другия свят, както казват понякога.
Лекарят. „Преместен в другия свят“ – това е абсолютно правилно казано. Всъщност смърт няма. Никой никога не е умрял наистина. И така, баща ти само е загубил смъртното си тяло.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”