Правоверност – 7

Сеанс от 19 юли 1922г
Дух: Хенри Уилкинс

Самообявилият се дух по всяка вероятност беше осакатен, тъй като стоеше ниско огъващ цялото си тяло на колене.
Лекарят. Не можете ли да се изправите? Събудете се!
Дух. Не спя.
Лекарят. Защо се навеждате толкова ниско напред?
Дух. Гръбнакът ми е счупен.
Лекарят. Грешите, не е счупен.
Дух. Казвам ви, че е счупен.
Лекарят. Може би е бил счупен, но сега всичко е наред.
Дух. Още веднъж ви казвам: не мога да стоя изправен, гръбнакът ми е счупен.
Лекарят. Е, сега ще се справим с това нещастие.
Дух. Често ми го казваха, но никой все още не е успял да направи това.
Лекарят. Но този път определено ще ви помогнем.
Дух. Ще ви дам десет долара, ако ме изправите.
Лекарят. И къде са парите ви?
Дух. Бих искал само да се изправя и ще ви ги дам. Ако можете да ме излекувате, няма да съжалявам за десет долара.
Лекарят. Просто трябва да си кажете мислено: „Аз мога да ходя“ и вие ще тръгнете.
Дух. Трябва първо да ми покажете това.
Лекарят. Просто раздвижете краката си и ще можете да станете и да ходите.
Дух. Правих това толкова пъти, но без полза.
Лекарят. Въпреки това, можете да се излекувате.
Дух. Но аз нямам пари. От известно време вече нямам пари. Всеки път, когато видя пари, се опитвам да ги взема; но те ме избягват като съзнателни същества.
Лекарят. Ще ви обясня в какво е проблема. Знаете ли, че сте дух? Знаете ли, че сте мъртъв – да, да, мъртъв за земния свят?
Дух. Все още не знам нищо за това; но не съм в рая. Бях добър методист. Всеки ден ходех на църква и в неделно училище. Продължавах да се моля и да се моля, за да се възстановя. Бях обущар.
Лекарят. Къде живеехте?
Дух. В Тексас.
Лекарят. Как се казвате?
Дух. Хенри Уилкинс.
Лекарят. На колко години сте?
Дух. Аз съм стар, над шестдесет съм. Веднъж яздех по пътя, а конят се отнесе. Паднах от каруцата и си счупих гърба. Тогава бях фермер, но след този инцидент вече не можех да се занимавам със земеделие. Бях на тридесет и пет години. След тази авария можех да поправям с мъка обувки само наполовина; като цяло си изкарвах прехраната, но понякога ми беше много тежко.
Лекарят. Представяте ли си дори коя година сме сега?
Дух. Не мога да си спомня.
Лекарят. Кой беше президентът по време на живота ви?
Дух. Нека помисля известно време – това е нещо, което трябва да знам. Ако не се лъжа, Кливланд.
Лекарят. Каква беше причината за вашата смърт?
Дух. Не съм умирал. Работех, но никога не съм получавал пари за това, защото веднага щом исках да си взема парите, някой друг ги грабваше. Често чувах, че моят магазин принадлежи на някой друг. Работех там много години, но млад мъж, собственик на този магазин вземаше парите през цялото време, а аз не получавах нищо.
Лекарят. Самият вие ли създадохте тази работилница?
Дух. Да, преди много години! После един млад човек дойде в моя магазин и започна да помага с работата. Но трябваше да му покажа доста и да му обясня как да работи и да го науча на много. И той получаваше всичките пари, дори нямах време да усетя миризмата им.
Лекарят. Факт е, приятелю, че сте напуснал земния живот и сега, както е прието да се казва, сте мъртъв!
Дух. И така, през цялото това време не съм правел нищо друго, само помагах на този млад човек да забогатее.
Лекарят. Слушайте ме внимателно. Най-вероятно, когато сте имал собствена работилница сте загубил смъртното си тяло и сега работилницата принадлежи на другиго. Младият мъж дори не е знаел, че сте там; но вероятно сте му внушил как да работи по-добре. А той не е подозирал, че и вие сте в работилницата.
Дух. Той не знаеше това, защото аз свърших цялата работа. Седях в работилницата и работех, когато изведнъж той седна право върху мен и не можах да го прогоня.
Лекарят. Знаете ли коя година сме?
Дух. 1892.
Лекарят. Това беше преди 30 години. Знаете ли къде сте сега? Вие сте в Лос Анджелис, Калифорния.
Дух. В Калифорния?
Лекарят. Погледнете дрехите, които носите.
Дух. Кой ми ги сложи? Не искам да нося женски дрехи!
Лекарят. Нека ви обясня всичко.
Дух. Донесете ми панталоните, моля!
Лекарят. Вижте тези ръце!
Дух. Това не са моите ръце. На едната ръка има пръстен, а аз никога не съм имал пръстен.
Лекарят. Да речем, че седите тук и поправяте обувки. Знаете ли какво биха казали хората? Те биха казали: „Защо тази госпожа седи тук и поправя обувките?“ Госпожа Уикланд е моя жена, в момента сте в нейното тяло.
Дух. Не съм жена, аз съм мъж. Бях сгоден и исках да се оженя. Но след инцидента, когато станах сакат, приятелката ми каза, че не иска да се омъжи за сакат и се омъжи за друг. Обясних й, че с оправянето на обувки мога да спечеля толкова пари, колкото когато бях фермер; но тя каза, че не иска да се омъжи за сакат. Но все пак продължавах да я обичам и все още я обичам.
Лекарят. Как се казваше тя?
Дух. Мери Хопкинс. Тя каза, че ще трябва да се срамува от мен. Но аз не бях виновен за произшествието. Искам да кажа, че ако тя наистина ме обичаше, сега щеше да ме цени още повече, защото тя щеше да ми е нужна още повече. Разбира се, не изглеждах много привлекателно. Не можех да танцувам, а и нещо друго, което тя особено обичаше. Веднъж тя ми каза: „Срам ме е да се появя на публично място с теб, защото си напълно осакатен“. Направо бях смазан, защото не мислех, че може да е толкова жестока. Страдах страшно. Не само бях осакатен, сърцето ми беше разбито. Оттогава казвам: „Всички жени са дяволици“. Не исках вече да имам нищо общо с тях; мразех ги.
Лекарят. Но има и много добри, мили и любезни жени.
Дух. Понякога си мислех, че навярно няма Бог, защото Той не би ме принудил да страдам толкова психически и физически. Трябваше да използвам цялата си воля, за да остана търпелив.
Лекарят. За това сега ще бъдете възнаграден.
Дух. Дадох на църквата много пари. Както ми казваха (свещениците), трябваше да давам пари отново и отново, защото Бог имаше нужда от тях. Понякога те изваждаха от джоба ми толкова много, че не можех да взема достатъчно хляб и масло. И те казваха: ако не дам толкова, колкото ми беше казано, няма да отида на небето.
Лекарят. Такива небеса, за които говорят свещениците, изобщо не съществуват.
Дух. Защо ни учат на такива глупости?

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”