Правоверност – 8

Лекарят. За да могат самите те да имат от какво да живеят. Замислял ли сте се някога колко прекрасни са ученията на Исус? „Бог е Дух“, каза той, и ние трябва да му се покланяме „в дух и в истина“.
Правоверните християни смятат, че небето, раят – това е определено специфично място горе. „Раят“ е вътрешно състояние на ума, а не някакво видимо място. Факт е, че всички ние, духовните същества, сме невидими дори когато живеем в нашето смъртно тяло. Напуснали смъртното си тяло, ние все още сме духовни същества; и ако духовното ни възприятие не е заслепено от погрешни идеи и предубедени мнения, тогава виждаме колко различна любов се устремява към нас, за да ни покаже пътя към духовния свят и да ни заведе там. Бог е невидим дух, но Бог е Дух, Бог е любов. Казахте, че сте обичал едно момиче? Виждал ли сте някога любов?
Дух. Не, но я усетих.
Лекарят. „Бог е любов, и който пребивава в любовта, той пребивава в Бога и Бог в него“. Ние говорим с вас, но не можем да ви видим. Не ви виждам – виждам само лицето на жена ми.
Дух. Не разбирам защо винаги ме наричате ваша жена. Казвате, че не умираме, но твърдите, че съм мъртъв; все още имам осакатеното си тяло.
Лекарят. Ако бяхте наясно със състоянието си, тогава през всичките тези години след смъртта си нямаше да се чувствате като сакат.
Дух. Какво, можех да съм здрав през всичките тези години?
Лекарят. Разбира се, ако бяхте научен на истината. Исус каза: “Тъй като този народ се приближава до мен с устните си и с езиците си ме почита, сърцето му е далеч от Мен”.
Дух. Хората мислят, че Исус е умрял за греховете им и ако ние се държим добре, тогава след смъртта ще отидем на небето, в рая. Но не съм в рая!
Лекарят. Никога няма да се озовете в ортодоксалния рай. И ако наистина имаше такова място и бяхте стигнал там, със сигурност ще сте в пълно уединение. Небесата, раят – това е вътрешното състояние на душата, което може да се постигне само чрез духовно познание. Опитайте се да се задълбочите в чудесата на природата и откровенията на Господ. Харесва ли ви музиката?
Дух. О да, винаги пеех в църковния хор. Моята приятелка също пееше там. Бяхме толкова щастливи. И винаги чувствах прекрасна хармония, когато пеехме там. Но после свещеникът от амвона ни заплашваше всички, които сме дали твърде малко пари на църквата с вечно проклятие. Той каза, че ние, които даваме малко пари на църквата, ще отидем направо в ада. Винаги съм вярвал, че това е несправедливо; защото ако човек, според своето крайно разбиране се опитва да направи всичко възможно и води достоен живот, защо трябва да отиде в ада – само, защото не плаща достатъчно пари на църквата?
Лекарят. Знаете ли кой е бил основателят на Методистката църква? Джон Уесли. Той добре знаеше какъв е реалният живот от другата страна и преподаваше за духовете и отношенията с тях. Той знаеше истината – не само вярваше (и пишеше за нея); но неговите последователи не следват учението на основателя на собствената си църква. Християните не разбират Христовото учение. Те не искат да го разберат, защото тогава ще трябва да разсъждават върху него. По-лесно е просто да повярваш Но духовното може да бъде познато и усвоено за себе си само духовно.
Дух. Когато бях в работилницата си, понякога виждах баща си и майка си. Но те бяха мъртви и знаех, че не мога да бъда с тях.
Лекарят. Защо не?
Дух. Защото все още бях жив и поправях обувки в работилницата си. Майка ми казваше: „Ела с мен!“ Но не можех да отида с нея, тъй като бях инвалид и все още трябваше да си изкарвам прехраната. Ако не работех, нямаше да имам какво да ям и щях да бъда ужасно гладен. Често чувствах миризмата на ястия за консумация от механата; но ако не работех – освен миризмата, нямаше нищо друго.
Лекарят. Вие сте бил дух и следователно изобщо не сте могъл да ядете. Родителите ви идваха при вас, защото те също са били духове. Вие сте бил в работилницата си през всички тези години именно защото това е била основната дейност на живота ви. Но не знаехте нищо за законите на висшия живот.
Дух. Но ми казваха, че ако не отида на църква, със сигурност ще отида в ада и ще горя там завинаги.
Лекарят. Няма такъв ад с вечно изгарящ огън.
Дух. Слава богу!
Лекарят. Огледайте се внимателно, може би ще видите някой, когото познавате.
Дух. Болен съм и ужасно изморен от безкрайната поправка на обувки.
Лекарят. Когато тръгнете оттук, вече няма да се налага да поправяте обувки.
Дух. Да, аз самият бих свирил и пеел. Обичам музиката. Ходех на часове по пеене и напредвах там, докато не ми се случи инцидента.
Лекарят. Може би сега Мери е тук?
Дух. Мери? Тя ме остави и се омъжи за друг. Това обаче не й донесе щастие – съпругът й беше пияница. Тя имаше много тежък период. (Той вижда дух.) О, това е майка ми! Тя се отнасяше толкова добре с мен.
Лекарят. Казва ли ви нещо?
Дух. Тя казва: „Сине мой, сега ти вече не си сакат!“ О майко, сега имам ново тяло, но, майко (плаче), сега съм жена! Колко глупаво е да носиш дамско облекло!
Лекарят. Просто говорите чрез устните на жена ми.
Дух. Мога ли да говоря чрез устата на друг човек?
Лекарят. Да. Жена ми е един вид посредник, чрез който духовете могат да говорят с хората. Докато говорите чрез нея, тя самата е в безсъзнание. Звучи странно, но е истина. Някога питал ли сте се какво е всъщност животът?
Дух. Не, нямах време за това. Трябваше да събера цялата си воля в юмрук, за да се справя с моят обущарски занаят.
Лекарят. Това не ви извинява.
Дух. Майка ми казва …

По това време духът беше отстранен и вместо него майка му влезе в медиума.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”