Мушитрънчета:

Ако на първите нива от играта съзнанието се окаже много потопено в играта с материални „играчки“, то на следващите човекът, надарен със съзнание, започва да открива световете на своята вътрешна вселена и осъзнава необходимостта да работи със собственото си съзнание.

Християнската наука – 4

Имам нужда от помощ. Моите последователи идват при мен и искат помощ, но междувременно аз самата се нуждая от помощ толкова много. Те висят на мен като тежък товар, пречейки ми да стана, а аз, оказва се, блокирах пътя им към вечното блаженство.
Имаме само един разум и знаете как, още като човек, аз стигнах до моите възгледи и убеждения. Мислех, че всичко, което чух и видях, трябва да бъде проповядвано тук, на Земята; но всичко това започва да действа само отвъд гроба, от другата страна на “завесата” и е предназначено за духове, вързани към Земята, живеещи в тъмнина и прилепнали към материята. Тоест, това учение действа само от „другата страна“, а не на земното ниво.
Култивирайте приятелство и любов в себе си, правете добро на другите според вашето разбиране. Не можех да направя друго, трябваше да го кажа и имам чувството, че трябва да го направя, защото ме измъчва.
Дойдох тук в този кръг, защото толкова много хора вече са намерили помощ тук. Премествам се от едно място на друго и от време на време ще чувате за мен. И тъй като мога да обясня всичко на поне няколко души, моите последователи ще разберат всичко в крайна сметка.
Вярно, сега можем да направим малко; но ще ми позволите ли да се върна при вас след известно време, ако чувствам, че това може да ми помогне?
Знаете ли, че има толкова много хора около мен, които не ме оставят да се издигна и ми казват: „Защо ни научихте на това? Защо блокирахте пътя ни? Дайте ни светлина, дайте ни светлина сега и ни просветете!“
Има много мъртви хора, но всички те се вкопчват в материята. И много от моите ученици също са тук; и говорейки с вас, аз едновременно говоря с тях.
Разбирате, че знаех истинската истина, но не я пуснах в душата си. И сега пред толкова много мои привърженици не мога да отворя вратата, водеща към правилното разбиране на живота и смъртта, защото я затворих точно пред тях, като по този начин затворих пътя на истината за себе си. И когато се преместят в друг свят, те просто стоят безпомощно, не знаейки какво да правят след това. И тогава те изискват от мен „искрено“ да им обясня истинското състояние на нещата, но после не ми вярват, те казват, че аз изобщо не съм госпожа Еди, защото тя преподава по съвсем друг начин.
Благодаря ви, че ми отделихте час от вашето време. Много от моите последователи дойдоха тук с мен тази вечер и разговорът ми с вас беше много полезен за тях. Подсъзнанието им все още спи и трябва да се събуди.
Въпрос. А тази малка, издадена наскоро листовка, озаглавена „Изповедта на госпожа Еди от света на духовете“ – наистина ли е ваша?
Дух. Да, разбира се! Просто исках да се изявя по този начин и тук вероятно ще е за последен път. Ще използвам всяка възможност, която имам, за да се свържа с хората си и да им съобщя истината.
Ще чуете и от другите, че съм говорила с тях. Винаги и навсякъде ще повдигам тази тема в речите си. Сега хората не ми вярват, но аз няма да се откажа; няма да се успокоя, докато не формулирам всичко, с което мога да повлияя на хората.
Бих искала всички вие, събрани тук, да ми помогнете да разпространя тези мои твърдения. За да направите това, трябва малко – просто помислете малко за това от време на време. Само това ще ми помогне. Ако ми позволите да дойда отново тук, тогава ще се обадя на всички свои съмишленици и ще ги докарам тук, за да говоря с тях тук. Защото във ваше присъствие е по-лесно да се свържа с тях, когато съм в тялото на медиума.

Друго доказателство за факта, че госпожа Еди, дори по време на своя земен живот, е имала представа за другия свят и състоянието на „привързаност към Земята“, намираме в едно от първите издания на учебника по християнска наука, в глава „Познание за битието“.
Там се казва: ако хората все още не разбират основата, закона и явленията на битието, преди така наречената смърт да ги изпревари, тогава те не се изкачват по стълбата на битието до момента на истината, а остават толкова материални, колкото са били преди смъртта си, продължават да търсят щастието в материалното, а не в духовното отношение към живота, действайки от низши егоистични мотиви. Докато се намират в оковите на фалшивата вяра, че животът и духът са крайни и земни явления, които могат да се проявят само през мозъка и нервите, те продължават да страдат от болести и остават в хватката на греха и смъртта. Но за другите, духовни хора се казва в Писанието, че втората смърт няма власт над тях.
Като пример за трудностите, които среща в своята просветителска работа сред своите последователи, г-жа Еди ни доведе дух, фанатично пристрастен към учението на християнската наука.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Християнската наука – 3

Сеанс от 3 ноември 1920 г.
Дух: г-н Х. М.

Ах, колко глупаво мислех, че с мислите мога да се излекувам!
Всичко, което Бог е вложил в природата, съществува за човека, за да го използва, но не и да злоупотребява с даденото. Не трябва да отхвърляме онова, което Бог е дал на света и на нас за наше добро; но имаме толкова много вероизповедания и вероучения, че зад всичко това забравяме основния принцип на Твореца.
Ако оценим чудесата на творението, бихме обичали ближните си повече от сега. Не съдете нищо, но научете хората да се обичат, научете ги да разбират какви отговорности са им възложени тук, на земно ниво. Хората на Земята имат толкова много вероизповедания и идеи, които са им скъпи, че те просто се давят във вярата си, напълно забравяйки, че тяхно задължение е да помагат на слабите, а не да ги тъпчат под краката.
Същото е с нашето тяло, което Бог ни е дал, така че да се грижим правилно за него, без да злоупотребяваме с неговите възможности. Що се отнася до мен, трябваше да обърна повече внимание на неразположенията си, вместо да си мисля, че нищо не ме боли, че това са все фантазии и изобщо няма болести.
Ако аз самият не се бях oплел в тази вяра на госпожа Еди, според която духът трябва да владее материята и че всички „т. нар.“ болести са само плод на въображението ни, защото не сме достигнали необходимото ниво на разбиране. Ако само се бях опитал да открия от какво съм болен и се обърнех към лекар, който познава физиология и притежава житейска мъдрост, към лекар, който години наред е изучавал човешката природа и човешкото тяло, нямаше да се налага да страдам по този начин.
Привържениците на християнската наука упрекват лекарите. Но лекарите изучават болестите от стотици години. И така, за какво ги осъждаме сега и казваме, че изобщо няма болести? Как някой може да бъде обвинен в това, че е посветил целия си живот на изучаването на нещо?
Християнската наука твърди, че изобщо няма болести: ако някой е болен, той просто все още не е достигнал подходящото ниво на познание.
Да предположим, че учението за това, че всъщност никаква материя не съществува, е било често срещано в стари времена. Какво тогава ще се случи с учения Харви? В крайна сметка той разкри на света, че в нас тече кръв. Лошо! Той би бил убит заради откритието си; той би бил убит от невежи тълпи от хора, които не искат да знаят истината.
И така, постепенно изследвайки човешкото тяло, в него се разкриваха все повече и повече подробности. Християнската наука обаче отрича това и дори твърди, че в действителност изобщо няма тяло.
Не се грижех добре за тялото, което ми даде Бог. Непрекъснато мислех, че духът трябва да бъде негов господар. Ако отивах при лекаря, вероятно щях да бъда сред вас.
Не вярвайте на луди идеи! Във всяко учение има зрънце добро и него можете да го приемете; но изхвърлете останалите.
Г-жа Еди, гледайки настоящите условия на живот, копнее да коригира много от твърденията си. Сега тя трябва да изтърпи много неприятности заради фалшивите си учения, и то какви ли не! В крайна сметка, нейните съмишленици, идвайки в другия свят, очакват там да видят това, на което ги е научила.

Самата госпожа Еди многократно говореше в нашия кръг, като довеждаше със себе си невидими слушатели, които се опитваше да освободи от заблудите относно живота и материята.

Сеанс от 24 февруари 1918 г.
Дух: Мери Бейкър Еди

Отново съм тук и съм много депресирана. Повярвайте ми, о, повярвайте ми!
Защо тези хора не ми вярват?
Помогнете ми! Господи, помогни ми! Чувствам се много зле. Знаех прекрасната истина за живота след смъртта. Знаех това много добре, но обърнах гръб на нея, защото исках да установя собствена религия. Спиритизмът беше безвъзвратно минало за мен. Исках нещо ново, нещо по-висше, по-добро от проявлението на духовете.
И тогава започнах да проповядвам, че не трябва да се допуска човек да използва себе си като средство за общуване с духове и като цяло човек не трябва да позволява на духовете да влияят върху него или да го вдъхновяват с нещо. Напротив, всеки трябва да се опита да развие свое собствено „аз“, да го поддържа в ясен ум, ставайки едно с безкрайността.
Какво ни интересува света на духовете! Ръката ми е владика! Това е всичко за мен. Дори можех да лекувам болните.
Имам способности на медиум и като дете бях обсебена. Когато пораснах, никой не можеше да каже какво ми се случва – имах много странни припадъци.
Бях много нервна и доктор Кимби в крайна сметка ме излекува от пристъпите. Той имаше идея за обсебването.
Приех нещо от неговото учение и го използвах по своему. Само по себе си моето учение би било вярно, ако не бях отрекла по-фините сили, действащи в природата.
Отричах съществуването на материя; а именно, както вече ви казах, скъпи приятели, въз основа на видение, където ми беше показано как се лекуват болните от другия свят. Но тогава го взех за сън.
Там учеха духовете, че в този свят няма материя; беше им казано: „Не мислете повече за това, сега това е само плод на вашето въображение. Вече не сте болни, а просто мислите, че сте болни. Болестта се отнасяше само за вашето материално тяло и сега тя остава от земния ви живот само във вашето въображение. Трябва да станете по-висши от това и да развиете духа си”.
И аз мислех, че ми е дадено видение, за да проповядвам тази идея на Земята и да я реализирам. Сега разбирам, че сбърках, защото материята все още съществува и трябва да се съобразяваме с нея, докато живеем на земно ниво.
Но, стигайки до този друг свят, трябва да се научите да се издигате във въображението си над материята и в никакъв случай да не се вкопчвате в нея. Защото само духовете на тъмнината са толкова тясно свързани с материята, колкото и ние хората, докато живеем в земните си тела.
И така, взех тази идея в арсенала си и започнах да работя. В същото време възникнаха много погрешни схващания, защото аз самата не можах да обясня защо материята не съществува.
Само ако можех да накарам хората да признаят материята и истината на отвъдния живот! Ако можех да се върна в църквата си и да проповядвам истината там, първоначалната истина на Бога! Бог е духът на цялата вселена, а ние сме частици на този велик дух. След като разберем това, можем да се издигнем над материята.
Вече е установено, че човек е в материално тяло и се разболява. Той се разболява, защото нещо липсва в тялото му, някакво важно вещество, което би могло да му помогне. Но духът ни също може да помогне за преодоляване на болестта. Ако проповядвах тези идеи, вместо да отричам съществуването на материята, всичко щеше да бъде много по-добре.
Трябваха ми пари и направихме всичко възможно нашите църкви да станат най-великолепните в света. Поставих си за цел в света да издигна храмовете на моите учения.
Но по този начин се лиших от възможността да развивам фината природа на хората, вътрешния свят на мъжете и жените, защото напълно се отказах от обичта и любовта.
Не губете време за съмнения – кой ви говори всичко тук! Повярвайте на думата ми! Това съм аз, наистина съм аз! Не се различавам много от другите хора. Живях живот, който не даде плодовете, които трябваше да донесе.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

 

Куриози в лъвски дози:

Истинският интерес към златото и прякото указание към робите за неговото събиране и натрупване ни дава всички основания да предположим, че племенният бог на евреите Яхве-Йехова има най-прякото отношение към ануннаките, особено след като в Тората той ясно говори за себе си в множествено число, като т. нар. елохими, които внедряват на Земята „библейски проект“ за поробване на човечеството: „И Господ каза, ето, Адам стана като един от нас …“ (Битие 3:22)…

Християнската наука – 2

Скъпа моя, ако отделях по-малко внимание и енергия на рационалното учение и християнската наука и се замислях по-обстойно за земните, общо взето материални явления, тогава щеше да бъдеш в по-добро положение от сега.
Напълно загубих всякакъв усет за материални явления и неща, почти вярвайки, че можем да ядем само въздух. И продължавах да мисля, че състоянието ми ще се подобри. Изгубих всякаква представа какво става. Бях толкова зает с дейностите си в областта на християнската наука, че почти вече не живеех в земния свят.
Ако не беше жена ми, вероятно щях да забравя дори да обядвам. Слава Богу, че тя не взе толкова активно участие в работата ми, както аз самият, иначе вероятно щяхме да умрем в един ден.
Преди да се сбогувам, искам да ви разкажа за малко приключение.
Когато умрях, се събудих, защото някой ме беше заговорил и попита: „Как сте?“ Веднага се обърнах в слух и отново чух яркия глас на моята малка приятелка Сребърна звезда.
Помислих си, че трябва да съм в Калифорния, защото веднага си спомних, че д-р Уикланд и съпругата му живеят там, и реших, че Сребърна звезда говори чрез госпожа Уикланд.
Никой не казва „Как сте?“ така, както го прави Сребърна звезда. Фактът, че напуснах смъртното си тяло, дори не ме осени. Отново чух как Сребърна звезда ме пита с уникалния си глас: „Как сте?“ И тогава аз започнах да се оглеждам изненадано, опитвайки се да разбера къде се намирам.
Веднага се почувствах по-добре – бодър и здрав. Помислих си: сигурно съм преодолял кризата на болестта, защото се чувствам много по-добре от преди, просто идвам на себе си.
Беше, когато Сребърна звезда ме доведе тук, за да заявя за себе си чрез госпожа Уикланд. Спомних си, че преди да се разболея, бях много слаб; но тъй като нямах болка, реших, че се възстановявам. Цялото тяло беше толкова леко и силно, че първото, за което се сетих, беше, че сега ще мога да довърша книгата си докрай. Но когато най-сетне се осъзнах, разбрах, че д-р Уикланд ми говори.
Да, помислих си, как стигнах до Калифорния? Как попаднах тук? Вероятно сънувам. Мина много време, преди да ми стане ясно какво ми се е случило. Вярно, все още не осъзнавах, че съм в тялото на медиум.
Д-р Уикланд ме попита кой съм. Струваше ми се доста странно, че той не ме позна; но му отговорих, че съм същият Х. М. и го попитах защо не ме позна.
Д-р Уикланд беше много изненадан и ми обясни – най-предпазливо – че преди седмица съм напуснал смъртното си тяло и съм станал дух.
Тогава за първи път разбрах, че съм се преместил от физическото си в духовно тяло. Но за мен беше истинска радост, че се събудих в определено физическо тяло, вместо да съм в мрак.
Скоро след това отново срещнах много мои приятели и разбрах, че няма смърт.
След като д-р Уикланд разговаряше с мен известно време, баща ми, майка ми, сестра ми и брат ми дойдоха при мен и те доведоха още много роднини със себе си; и всички бяхме щастливи, че най-накрая се срещнахме и това никога няма да забравя. И само ти ми липсваше, любов моя, когато се срещнах отново с всичките си роднини и приятели.
Когато ми се разясни, че съм вътре в земно тяло, веднага се почувствах зле и ми се стори, че волята ми започна да отслабва. Чувствах, че самият аз отслабвам, сякаш отново се разболях.
Веднага се замислих за моята малка приятелка Сребърна звезда и тя каза, че трябва да изхвърля старите си дрехи, защото вече нямам нужда от старото си тяло, тъй като сега имам нови дрехи.
Когато отново осъзнах, че сега имам духовно тяло, отново се почувствах по-добре. Усетих го – новото ми облекло, отново почувствах прилив на сили, оставяйки всичко земно зад себе си. Тогава магнитният поток беше прекъснат и най-накрая изхвърлих земните си дрехи (тялото).
Някаква сила ме вдигна и почувствах, че плавам. След това преминахме през всички възможни състояния. В същото време ми беше някак неспокойно; видях толкова много, че се уплаших. Тогава някой ми каза да си затворя очите, което направих.
После не усетих нищо, докато не ме поставиха в прекрасно легло. Бях ужасно изморен, исках само едно – покой.
Събуждайки се след освежаващ сън, видях роднини и приятели, стоящи около леглото ми. Един от тях каза: „Сега, когато си си починал и си пълен със сила, ние ще отидем в жилищата на духовния свят“.
Обиколихме много жилища. Всеки имаше своя малка къщичка. В същото време бяхме много доволни, че всички отново се събрахме. Бяхме щастливи – защото тук няма спор, а само съгласие. Така се местехме от място на място.
И когато вече посетих много мои приятели, те казаха: „Сега видя света на духовете. Ние не живеем тук в безделие. На този свят няма мързел; това е свят на заети духове. Всеки е длъжен да работи. Сега си пълен с енергия и искаме да ти устроим още една екскурзия до Земята”.
Толкова много исках да видя жена си. Толкова много мислех за теб, любов моя, и наистина исках да те видя. И така, ние, преминавайки през света на духовете и земната сфера, отново се върнахме към материята.
Земята е малка топка и тази топка е заобиколена от определена сфера. Разстоянието между света на духа и материалния свят е приблизително 60 мили. Земната сфера е светът на онези духове, които са в мрак.
Христос се спускаше към духовете, седящи в мрак и в подземията, в подземията на невежеството.
По време на това пътуване видяхме хора в състояние, което не може да бъде описано. Хората бяха мерзостни, порочни и толкова гадни, че не мога да ги опиша.
Най-много ме разтърси, когато видях егоистични и ревниви, и дори осакатени духове. Външният вид на всеки отговаряше на вътрешното му настроение. Бяха облечени като хора на Земята, но дрехите им бяха напълно съобразени с тяхното състояние на духа.
Струваха ни се като червеи, куп развълнувани червеи, пълзящи един над друг. Говорят за подземния свят – това беше подземният свят! Казаха ми, че това е царството на привързаните към Земята духове.
И накрая, ние бяхме на материално ниво. Хората се занимаваха с работата си, всички бяха заети с нещо. Всичко това приличаше на мравуняк и изглеждаше, че над всеки човек висят няколко зли духа. Те бяха като морски черупки на дъното на кораб: ако изстържете дузина – веднага нови ще растат там. Не мога да опиша точно как изглежда.
И аз те посетих, моя любима, и ти усети моето присъствие. Не можех по някакъв начин да се изразя по-ярко, защото все още не бях достатъчно силен, за да използвам цялата си воля за това; но ти все пак усещаше присъствието ми. Това беше просто мимолетен привет, защото все още не бях в състояние да се приближа до теб. Доста често съм с теб. И когато в света на духовете се науча да контролирам материята, ще дойда при теб и ще ти помагам.
В света на духовете ще построя къща за теб; и когато той стане готов, а ти завършиш земното си пътешествие, ще те срещна на прага на другия свят и ще те заведа в нашата къща.
Благодаря ви от сърце, че ме оставихте да посетя вашия малък кръжец. Ще се радвам да идвам отново и отново.
Откъс от интервю с г-н Х. М. продължава основната идея на горния монолог.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Рубриката “Ако щете – вярвайте”:

Всеки човек има способността да прави разлика между истината и лъжата. И те са свързани с нашето висше „Аз“, същата тази „искра на Бога“, гласът на която е нашата интуиция. Слушайте интуицията си и чрез сърцето си, а не чрез ума си филтрирайте информацията, която идва до вас с помощта на контролираните от тъмните медии. Вярвайте само на сърцето си, а не на „гласовете“, възникващи в ума, защото вече има технологии, които не само могат да причинят такива гласове в главата ви, но и да внушат мисли, които можете да объркате със собствените си. Именно така много хора бяха принудени да се самоубият и да извършат престъпления. Следователно, не следвайте импулсивно агресивните мисли и желания, които не са характерни за вас, а в тези случаи мислено задайте въпроса откъде идва такава мисъл. Всичко, което не идва от сърцето ви, не е ваше, а резултат от проектиране на виртуална реалност върху вашето съзнание.

Християнската наука – 1

Ако някаква доктрина дефинира напълно едностранчиво идеите на човек, това прави невъзможен напредъка в неговото мислене, предотвратявайки развитието на духа. Това ни потвърдиха духовете, по време на своя земен живот верни привърженици на християнската наука, твърдо убедени, че наистина няма никакви неразкрити въпроси. Същите тези духове ни казаха колко им е трудно да се освободят от лъжливите идеи.
Един от нашите приятели, дълбок познавач на християнската наука, в същото време изследваше и проявите на духовете. Много скоро след прехода му в другия свят, той беше доведен при нас на сеанс, за да го събудиме в тялото на жена ми. Оттогава той вече ни е разказвал много и често за това, което се случва в духовния свят.

Сеанс от 27 януари 1918 г.
Дух: г-н Х. М.

За мен е голямо удоволствие да дойда отново тук. Много исках да се възползвам от предоставената ми възможност тази вечер да кажа нещо на любимата си съпруга (присъствала по време на сеанса). Толкова се радвам, че мога да говоря отново с нея по абсолютно същия начин като преди и много се радвам, че днес е тук.
Бог да те благослови, скъпа моя! Бяхме толкова щастливи заедно. Едва ли щях да дойда тук отново, ако тя все още не живееше на Земята.
В крайна сметка този свят е само училище, в което първо трябва да се научим на ум-разум. И в духовния свят вървим все по-напред и по-нататък към нови знания. Но преди да продължим напред, трябва да разберем духовните закони. Ако сме ги разбрали погрешно, тогава оставаме в тъмнина, продължавайки да блуждаем в земната сфера.
Много се радвам, че още в земния живот знаех поне нещо за висшия живот, защото дължах само на това обстоятелство, че съм там с отворени очи, за да мога да видя и усетя цялото великолепие на духовния свят.
В духовния живот отново срещнах много мои скъпи приятели. Вярно, някои от старите познати все още са в мрак и аз вече се опитах да им помогна и да им обясня, че са мъртви.
Ах, ако можех да намеря убедителни думи, които да опишат условията на живот в другия свят, така че те ясно да си ги представят! Тук царуват изключителна красота и пълна хармония.
На Малката Сребърна Звезда (духът-пазител на медиума) съм благодарен, че тя ме събуди, когато влязох в отвъдния живот. И въпреки че вече знаех нещо за този свят, вероятно щях да спя дълго време, защото по време на „прехода“ бях в дълбок сън; защото бях сериозно болен от злоупотреба с морфин. Но това малко индианско момиче ме извика по име и ме събуди, а след това ме заведе в света на духовете.
Знаете, че дълго време боледувах и страдах много преди смъртта. Беше ми много глупаво, че прекалено дълго време се самолекувах. Но християнската наука учи, че трябва да преодоляваме материята.
Но материята не може да бъде преодоляна с помощта на волята. Докато живеем в земно тяло, това тяло се нуждае от веществата и силите, от които всъщност се състои. И ако не му дадем всичко това с храна, тогава ще трябва да наваксаме чрез наркотиците, снабдявайки тялото с необходимите „строителни материали“; защото човек не може да контролира материята с воля.
Бог ни е дал волята да я използваме като естествена способност, тоест трябва да я използваме правилно. Ако ние, следвайки християнската наука, не искаме да правим това, тогава трябва да платим за последствията. Моят случай беше отличен пример за такъв ужасен модел. Станах привърженик на християнската наука по моя свободна воля, твърдо вярвайки, че изобщо няма „материя“ и във всеки случай трябва да я преодолеем. Опитах се да направя това и се провалих.
Госпожа Еди сега трябва да страда жестоко за разпространението на тази идея. Ако дрехите ви са скъсани, ще се опитате да намерите парче материя от същия вид и цвят, за да ги оправите. С нашето тяло не правим това. Представяме си, че тялото, ако се намери дефект в него, трябва само да произвежда веществата, от които се нуждае.
С храната просто не получавах достатъчно от най-важните вещества – „строителния материал“ за тялото ми. Всичките ми органи станаха застояли, претъпкани и спряха дейността си, защото никога не съм се хранил правилно, за да поддържам работоспособността им.
Трябваше да отида при лекаря, така че той да приведе в ред вътрешните ми органи. Вместо това, трескаво се опитах да ги принудя да работят отново с усилие на волята. Исках да преодолея нарушенията в тялото с усилията на ума, да възстановя отново слабите части на тялото си. Това е същото, както ако някой отказа да закърпи дупката в якето си, твърдейки, че просто не може да има дупки в якето му. Аз също бях глупав със собственото си тяло и, разбира се, трябваше да се справям с последствията.
Ако тялото трябва да засили силата и енергията си, тогава е наложително да се направи нещо, за да може отново да набере сила и тънките електрически активни токове да заработят отново. Умрях, защото разруших тялото си с ума си. Не му доставях подходяща храна и като цяло му обръщах малко внимание.
Бог ни е дал тялото под наем, но в същото време ни даде и ума, за да се справим правилно с тялото. Ако твърдим едностранчиво, казвайки си, че съществува само духът, значи сме в задънена улица.
Поддържах костюмите си в идеален ред, но колко малко внимание обърнах на тялото! Ако му бях отделил поне половината внимание и грижи, които давах на костюмите, тогава със сигурност бих още поживял на Земята.
Вероятно един ден истината ще пробие пътя си и хората, осъзнавайки истинското състояние на нещата, ще кажат: смърт няма. Мисля, че тогава хората с радост ще напуснат земните си тела и ще се преместят в духовния свят.
Ако човек също така се подготви за този изход от тялото, както се подготвя за пътуване, той може да каже: „Сега съм готов да тръгна на пътя. Този свят ми бе достатъчен. Сега трябва да продължа по пътя и наистина искам да вляза в духовния свят”. Тогава страхът от смъртта просто би изчезнал.
Много привърженици на християнската наука унищожават телата си, като се грижат за тях неправилно, често точно като мен. Те работят със силата на волята, а не на разума, ядат напълно негодна храна или просто ядат твърде малко.
Преди около десет години разбрах, че трябва да направя нещо за умиращото си тяло и ако го бях направил, нямаше да се налага да страдам така. Страдах много, но исках с едно усилие да направя изнемощялото си тяло да работи по-добре.
Можех да живея на Земята поне достатъчно, за да завърша онова, което смятах за житейска задача. Но сега ще работя в духовния живот и когато жена ми ме последва, ще го направим заедно.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”