Правоверност – 9

Втори дух: Хенри, животът е реалност! Всичко далеч не е толкова загадъчно, колкото ни учеха. Принадлежах към същата църква като теб. Знаеш, че баща ти е бил безразличен към църквата, но знаеш ли, че в духовния свят той напредва много по-бързо от мен? Вярата и догмата ми ме държаха на място.
Вероятно още си спомняш, че баща ти е чел много. Наричахме го луд, защото понякога той присъстваше на спиритически сеанси; но той беше на прав път! Знаеш, че той имаше книгата на Сведенборг „За небето, духовния свят и ада“. Често го виждахме как я чете и си мислехме, че не е на себе си! Ходехме на църква, а той – не; и въпреки това той отвори очите ми за реалността, когато се преместих в духовната страна на живота. Ако той не бе направил това, аз все още бих останала в оковите на предишните си идеи за вярата, което означава, че все още щях да бъда в земната сфера. Винаги се страхувах, че той ще отиде в ада, когато умре, а вместо това аз самата бях доста ограничена след смъртта. Сигурно си спомняш, че баща ти почина преди мен. И когато аз самата се преместих в другия свят, той дойде при мен, а аз реших, че това е само плод на въображението ми. Трябваха много усилия, за да ми изясни истинската ситуация. Искам да ти кажа, че църковните догми и идеи до голяма степен са виновни за това, че толкова много духове остават привързани към Земята. И тези духове също вредят на много хора! Хенри, Библията казва: „Защото къде е съкровището ти, там ще бъде сърцето ти“. Твоята работилница беше твоето съкровище. Седеше там и помагаше на един млад човек, без сам да го осъзнаеш. Не знаехме как да се обърнем към теб.
Физически ти бе сакат и не можехме да ти обясним, че твоето духовно тяло изобщо не е осакатено. Всичките ти мисли и чувства се въртяха около осакатеното ти земно тяло, така че просто не можеше да мислиш за нищо друго! Бяхме с теб от доста време и опитахме всички средства да те убеждаваме да дойдеш с нас; но не успяхме. Веднъж, минавайки през това място, чухме пеене, влязохме вътре и се озовахме на среща. Видяхме, че тук духовете ги вразумяват и им обясняват истинското положение – духове, с които никой друг не може да се справи. Затова веднага казах: “Тук трябва да доведем Хенри”. Мина доста време. Трябваше да изчакаме своя ред, за да те доведем тук. Е, Хенри, отвори духовното си зрение и виж какво ново и свежо духовно тяло имаш. Не мисли повече за старото си осакатено тяло, защото тогава отново ще се почувстваш като сакат. Помисли за младото си духовно тяло, тогава ще се чувстваш млад и щастлив! Ти беше добър човек! Имаше скърби и неволи, но винаги се опитваше, колкото можеш по-добре да ги преодолееш. Въздържаше те само незнанието за истината, лъжливите учения и лъжливата вяра.
Хенри, имаме красив дом в света на духовете и искаме да те отведем там. Там трябва да научиш много. Първо, трябва да се разделиш със своя егоизъм, невежество, самосъжаление и ревност. Следвай ме с отворено сърце. Отвори сърцето си в духовния смисъл за Бога и ще спечелиш царството небесно! Имаш още много да учиш! И тогава ще осъзнаеш, че блаженството и любовта са рай, а собственият интерес и невежеството са ад; защото духовната тъмнина е ад. Хората сами създават ад – за себе си и за другите.
Ще направим всичко възможно да помогнем на другите, без да мислим за себе си. Онези, които при преминаване към духовната страна на живота са заети само със себе си, се оказват напълно затворени там в затворено пространство; и всичко, което виждат, е собственото си невежество и егоизъм. В това състояние те остават, докато не възкликнат: „Господи, помогни ми да се освободя от своята воля!“
Така че, на работа! Винаги има много работа; тя просто чака да я направим. Ние трябва да кажем: “Махни се, Сатана!”
“Сатана” или “дявол”, както често го наричат, не е същност! „Сатана“ е само егоизъм, невежество и фанатизъм. Всичко това е дяволът.
Аз също бях прилична жена, но трябваше да страдам много, защото живеех само за себе си. Наистина ценя църквата си. Смъртта отне мъжа ми. Семейството ми беше мое божество. Бях много привързана към църквата си и когато умрях, все още се вкопчвах в нея. Имах дъщеря и попаднах в нейната магнитна аура; поразих я с обсебване, затова я настаниха в болница. Не успях да се измъкна от аурата й. В крайна сметка тя почина и стана свободна – като мен. Тогава баща ти дойде и ми обясни какво съм направила със собствените си своеволни мисли. И тогава започнах да служа. Моята работа беше да се грижа за малки деца – не за своите собствени, защото те бяха взети от мен. Казаха ми, че трябва да давам на другите деца толкова любов, колкото на моите собствени, и когато постигнах това, бях много щастлива. Сега имам деца. Вярно, не са мои собствени, но в крайна сметка всяко дете е мое, защото детето, като всички нас, е Божие дете и ние всички трябва да ги обичаме. Трябва да обичаме всяко дете. И сега съм възнаградена стократно. Всяко дете ме обича и аз обичам всички, и всеки ден в къщата си имам ново дете. В края на краищата, постоянно приемам при себе си нови деца, които все още не са изпитали нито майчинска, нито друга любов. Разказвам им за живота в другия свят, опитвам се да им внуша концепцията за Бог. Любовта трябва да води всеки, не само децата, а всеки!
„Голяма всеобхватна любов“ – тя е всичко във всичкото! Всяко дете – и това, и това – трябва да бъде обичано еднакво!
Ето защо, пазете се да не изхабите цялата си любов върху едно дете или дори само върху собственото си семейство. Не се привързвайте от все сърце към едно дете, в противен случай след като отидете в друг свят, ще се окажете в ада. Постоянно оставайки до детето, вие само го притеснявате и може би то – както в моя случай – дори ще влезе в лудница.
Малката ми дъщеря я считаха за безумна, защото аз седях в нея и не можех да я напусна. През цялото време плаках, защото никога не съм искала да се разделя с детето си. Дори не осъзнавах, че съм я поразила с обсебване. И дори не можех да я видя, защото бях в нея. Казаха й, че не е омъжена и няма дете. Но това бях аз – тази, който плачеше за детето си, дъщеря ми. И тъй като тя постоянно питаше за детето си, въпреки че нямаше дете, тя беше смятана за луда и изпратена в лудница.
Така че сега виждате, приятели мои, колко е важно за всички нас да се справим с всичко това, преди да преминем към духовната страна на живота. Нека бъдем разумни, нека научим всичко, което можем, докато сме тук. Колкото повече научаваме тук за другата страна на живота, толкова по-щастливи и по-добри ще живеем после. Духовното тяло е само подобие на земното тяло. До степен, в която се развиваме духовно, ние растем. Ако искахме да отидем в чужбина, щяхме да направим всичко по силите си, да научим колкото е възможно повече за онези градове, които бихме искали да посетим, за хотели, в които можем да пренощувате и т.н. И така, колко по-важно е да научите колкото се може повече за другия свят! Всички ще бъдете там един ден! Ето защо, опитайте се да разберете колкото се може повече за него! И когато сте готови да напуснете, просто се сбогувате с този живот и се събуждате в духовния свят. Само ще се сбогувате със земното си тяло и ще се озовете в духовното си тяло. Ако сте живели само за себе си, както аз, тогава ще останете там, където сте сега, на самото място, където сте умрели, и ще трябва да страдате, както аз!
Това е сериозно предупреждение и можете да научите много от моя опит!
Обичайте собствените си деца не повече от другите деца и не ги обожествявайте; защото това е егоистична любов. В света има толкова много деца, които не са имали майка, защо да не се опитате да им помогнете? Подарете на такова дете малко от вашата любов!
Сега трябва да се грижа за повече от сто деца. Опитах се, не щадейки сили, да ги отглеждам и с любовта си да им бъда като майка. Никога не са знаели какво е родителски дом. Работех заради Хенри, опитах се, защото го обичах, но не намерих подход към него. Съпругът ми не беше толкова догматичен като мен и той се придвижи много по-далеч от мен. Но някой ден ще го догоня. Той сериозно изучи проблема, докато аз само вярвах!
Приятели, направете правилните заключения за себе си от това, което трябваше да преживея. Нека това е урок за вас. Благодаря ви, че ми позволихте да доведа сина си тук. С мен е и дъщеря ми. Намерих светлина и сега работя с малки деца.
Не забравяйте моето предупреждение – не си позволявайте да обожествявате децата си от егоизъм, но дайте майчината си любов на всички деца и най-вече, обичайте и почитайте Бога над всичко останало!
Госпожа A., пациентка от Чикаго, беше необичайно податлива на психически стрес; и майка й, г-жа Х. В., от известно време започва да забелязва в поведението и жестовете й явна прилика с един бивш пастор от тяхната църква, загинал при железопътна катастрофа преди няколко години.
Г-жа Х. В. насочи вниманието на г-н А., съпругът на дъщеря й върху това обстоятелство и двамата дойдоха на сеанса, който организирахме заради тази пациентка и в нейно присъствие.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”