Не се ли чудите защо в рамките на християнската концепция всички хора се наричат „Божии раби“? Факт е, че робството е в основата на паразитната цивилизация и всъщност на цялата демонична паразитна система, която стои зад проекта за създаване на аврамичните религии и финансовата система на лихвения процент. Но тези сили нямат нищо общо със Създателя на нашата вселена.

Правоверност – 10

Сеанс от 18 ноември 1919г
Дух: Дж. О. Нелсън. Пациент: г-жа А.

Обявилият се дух беше напълно вцепенен и очевидно изпитваше болки в гърдите.
Лекарят. Мислите ли, че сте здрав и силен? Тогава можете да говорите. Кой сте вие?
Дух. Не знам.
Лекарят. Откъде сте?
Дух. И това не знам.
Г-н А. Не можете ли да ни кажете откъде сте дошъл?
Дух. Не знам, но ако ми е позволено да кажа нещо, тогава ще кажа – дойдох направо от ада.
Г-н А. От какъв такъв ад?
Дух. От истинския, целият съм обгорял.
Г-н А. А как стана това?
Дух. Не знам какво беше. Но ме изгориха с огън. (Изцелението с електричество, което духът на обсебването възприема много по-силно от пациента.)
Лекарят. Поне това ви събуди! Откъде сте?
Дух. Не знам какво правех през цялото това време. Предполагам, че съм спал, а после се събудих в ада. Наоколо имаше искри. Предполагам, че се молех твърде малко.
Г-н А. Какво правехте, докато бяхте жив?
Дух. Не знам. Изобщо не знам какво съм правил. Ах, ако само знаех какво ми се случва!
Г-н А. Какво си спомняте от това, което правите напоследък?
Дух. Боли ме толкова много тук. (Той разтрива гърдите си.) Мисля, че дълго време боледувах. Не мога да си спомня какво правех.
Лекарят. Скоро ще възстановите паметта си.
Дух. Не можете дори да си представите, че човек тича и тича, и не знае къде тича и какво прави. Това е ужасно!
Лекарят. Бил сте на екскурзия?
Дух. Не мога да си спомня нищо. Мисля, че дълго време бях в безсъзнание. И когато вървях, всичко беше тъмно. Не съм виждал нищо. Боли ме толкова много тук. (Той поставя ръка на гърдите си.) Сега смътно си спомням – бях в тълпата, а те ме бутаха насам-натам. (Състоянието му в земната сфера след смъртта.) Но накрая видях малка светлина. (Магнетичната аура на психично предразположената ни пациентка, която той след това е поразил с обсебване.) Имах чувството, че съм затворен и нарая се озовах в ада. Тълпата хора ме тласкаше напред, а аз не знаех къде! И тогава тези искри започнаха!
Винаги съм смятал, че съм призван да покажа на другите пътя към блаженството, а аз самият се озовах в ада. Огънят беше ужасен. Огънят ме изгаряше дълго, а след това спря и сякаш ме пуснаха. Нямам идея къде съм сега и не знам къде да отида сега. Какво ще се случи с мен?
Лекарят. Как се казвате?
Дух. Не знам. В момента не съм себе си. Не мога да си спомня нищо. Изглежда, че съм дошъл някъде. Мисля, че претърпях сериозно заболяване.
Хората ме бутаха и ме следваха, а аз имах чувството, че не постъпвам правилно. Но през цялото време бях сериозен.
Г-н А. Вярвате ли в ада?
Дух. Да, разбира се!
Г-н А. Вярвате ли в Исус?
Дух. Да, бях призован да покажа на другите пътя към блаженството, но сега самият аз отидох в ада. А трябваше да спасявам другите.
Лекарят. Ще направим всичко възможно да ви помогнем да се измъкнете оттук.
Дух. Тук има толкова много хора, които сякаш искат нещо от мен.
Лекарят. Това вероятно са вашите „агнета“, за чиито души напразно сте се грижил да спасите.
Дух. Всички те изискват от мен да им помогна; но аз самият не мога да си помогна.
Г-н А. Случвало ли ви се е нещо специално?
Дух. Мисля, че да – и главата ме боли толкова много, такива болки като цяло. (Посочва към гърдите си.) Не знам къде съм. Можете ли да ми помогнете да се махна от този мрак? Понякога имам чувството, че изобщо не знам нищо.
Г-н А. Кой сте вие? Мъж или жена?
Дух. Аз съм мъж и си спомням само как тълпа от хора ме бутаха и отидох в ада.
Г-н А. Случвало ли ви се е нещо?
Дух. Дори не знам.
Г-н А. А къде живеехте?
Дух. Според мен в Чикаго. Изглежда съм сляп и ми е толкова странно в душата.
Г-н А. Искал ли сте да стигнете до определено място, когато пътувахте?
Дух. Наистина не помня това; но виждам колко бързо влакът пристига, а след това попадам в тълпата. Между другото, как смятате, може би моето име е Нелсън? Понякога ми се струва, че това е моето име, друг път – не.
Г-н А. Пастор Нелсън ли сте? Бил ли сте пастор?
Дух. Мисля, че съм бил доста време. Да – това е моето име. Казвам се Нелсън.
Г-жа Х. Познавате ли ме?
Дух. Гласът ми се струва познат.
Г-н А. От къде я познавате?
Дух. От Чикаго. Отново виждам как идва влак, а после изведнъж става тъмнина. Но все още помня, че получих удар в гърдите. Не съм ли имал жена?
Г-н А. Да, и няколко деца.
Г-жа Х. А мен не ме ли познавате?
Дух. Знам ви. Постоянно идвахте в моята църква. Вие бяхте добър енориаш, но после си тръгнахте.
Лекарят. Познавате ли тази жена? (Пациентата г-жа А.)
Дух. Не.
Лекарят. А познавахте ли някоя Л. В.? (Моминското име на болната.)
Дух. Да.
Лекарят. Това е тя.
Дух. Но тя беше много по-млада!
Г-н А. Спомняте ли си, че сте дошъл от Уестърн Спрингс?
Дух. Да, аз проповядвах там.
Г-н А. Бяхте ударен от влак.
Дух. За това още не съм се досещал – че мога да умра. Но все още помня, че попаднах в ужасно стълпотворение и оттогава съм сред тълпата. Какво се случи с главата ми?
Г-н А. Познавате ли някоя госпожа Нелсън, която живее на Форстър Авеню?
Дух. Да, това е жена ми. Някой друг беше до мен, когато паднах на релсите, мен ме бутнаха под влака. Влакът тъкмо се приближаваше, когато исках да пресека коловозите. Тогава някой ме сграбчи и аз попаднах в ужасна тълпа. Добре си спомням тази тълпа, веднага щом попаднах под влака. Оттогава тази тълпа постоянно ме преследва. (Духове).
Лекарят. Това е така, защото вие не сте ги просветил.
Дух. Някой ми казва, че „това са членовете на вашата общност, които сте насочил по грешен път“.
Лекарят. Защо подведохте общността си?
Дух. Но аз ги учех на истината на Бога!
Лекарят. Може би, но само доколкото те самите я познаваха.
Дух. Направих всичко възможно да спася хората от преизподнята.
Лекарят. А сега самият вие попаднахте в нея.
Дух. Останах там само няколко мига, но беше ужасно. Такава не съм си я представял! Представях си подземния свят по съвсем различен начин – не като град от огнени искри, падащи върху мен – проклятие! – и много болеше. А аз всъщност не знам защо отидох в ада.
Лекарят. Причината, вероятно, е, че не сте проповядвал истината, защото всички хора ви обвиняват, че ги заблуждавате …
Дух. Но аз бях напълно верен на Бога.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”