Правоверност – 16

Сеанс от 14 март 1923 г.
Дух: Дж. О. Нелсън

Дойдох тази вечер, за да благодаря на всички вас за помощта, която ми беше оказана в този малък кръг. Вие ми разкрихте истината и сведохте до съзнанието ми, че в невежеството си съм поразил човек с обсебване. Ах, само ако всички хора знаеха за законите, по които развитието на човека и неговото формиране става вече в този земен живот. Не бях зъл дух, но в това отношение бях пълен невежа.
Наистина трябваше да науча повече за другия свят, защото проповядвах на хората проповеди и исках да им помогна да разберат истинския живот; но, уви, колко малко свещеници, които стоят днес на своите амвони, говорят истината! Вярно, всички знаят, че има живот след смъртта, но все още се вкопчват в старата православна вяра. Само някои са готови да разберат истината, но повечето – не.
Благодаря ви, че ми помогнахте. Поради тези електрически искри буквално се почувствах в ада, защото си мислех, че самият дявол ме завладя; но по този начин ме накараха да разбера какво трябва да направя през земния си живот и най-вече, че не трябваше да поразявам никого с обсебване.
(Към г-жа Х. В.) Искам да благодаря и на вас, г-жо В., за помощта ви и да ви помоля за прошка за това, че направих дъщеря ви обсебена. Но ви уверявам, че го направих несъзнателно. Не знаех нищо за действащите духовни закони.
Самият аз не знаех нищо, но в същото време си мислех, че уча хората на истинския живот, въпреки че бях толкова далеч от него. Казвах в проповедите си, че Христос умря за нашите грехове, че трябва да вярваме в Него, че вярата ще ни освободи.
Всъщност всичко това не е така. Освен вярата, ние също трябва да придобием знания и само това ще ни направи свободни, както казва Светото писание. Но не казвах това в проповедите си. Учех, че към вярата трябва да се добави само твърда увереност в нея и тогава всеки ще намери блаженство.
Колко незначително малко правят свещениците за духовното развитие на хората, за да им дадат правилната представа за Бога! Ние абсолютно не се нуждаем от хора, които да знаят много, защото тогава те започват да задават въпроси – въпроси, на които не можем да отговорим, и в нашите проповеди им казваме, че те трябва само да вярват и да търпят – и тогава те ще бъдат спасени.
Защо не им обясним истинската истина, не им дадем представа за Бога и живота в истинския смисъл на тези думи?
Но ще дойде време, когато свещениците вече няма да могат да проповядват старите догми. Те ще трябва да променят възгледите си, ако не искат да проповядват в празни църкви.
Добре разбирам, че бях маловажен проповедник, искам да кажа, че не бях много популярен. Никога не успях да пленя слушателите си, защото сърцето и душата ми мълчаха по време на проповедта.
Вярно, вътрешното чувство ми казваше, че трябва да вярваме; но понякога бях захванат от някаква мощна сила; всеки път, когато можех й се съпротивлявах. Сега много съжалявам, че не си направих труда да го анализирам.
Напуснах смъртното си тяло толкова бързо, че тази рязка промяна дори не се отрази на съзнанието ми. Знаете ли, госпожо В., бяхме цяла компания и бързахме към вкъщи. Вървях по пътеките към нашия влак, а след това друг влак, който не забелязах, ме повали. Дори не забелязах, че съм ранен. Всички останали се прибраха и аз се присъединих към тях. Прибрах се, като не забелязах, че се е случило нещо изключително. Просто не разбрах нищо. Приближавах се към един или друг, но никой не ме забеляза. Не знаех какво да правя. Къде трябва да отида, към кого да се обърна? Отидох в църквата си и останах там известно време, все още не осъзнавайки, че съм мъртъв.
Веднъж вие дойдохте в църквата, г-жо В. Мислехте за мен и аз го приех като лъч светлина, защото аз самият бях в тъмнината. Не се чувствах болен, но забелязах, че нещо не е наред с мен, както преди; и така тръгнах след вас, за да видя дали има някакво обяснение за състоянието ми.
Когато дойдохме в дома ви, изведнъж ми се стори, че ме затвориха в определено стегнато пространство (духът завлядал тялото на г-жа А., дъщерята на г-жа В.).
След малко заспах. Сякаш спях, но усещах някаква слабост – много странно чувство. Имаше и други с мен, но тогавашното ми състояние не ми позволява да ги опиша.
Мога само да кажа, че ми се стори, че стаята, в която бяхме, е много малка. Бяхме там като херинга в бъчва. Едва можех да дишам. След това отново заспах и съм спал вероятно дълго време, защото не помня нищо друго, освен че се събудих от пожар, който изгори цялото ми тяло (електротерапията на пациента). Струваше ми се, че целият съм подпален и не успях да намеря обяснение за това. Около мен виждах само огън. И чух страшен грохот!
Отначало си помислих, че наистина съм умрял и отишъл в ада, защото не можех да го тълкувам другояче. Помислих си: „Аз, свещеникът, се опитах да спася хората от ада, а сега сам стигнах там!“ Тогава най-накрая се събудих напълно и огънят се увеличи още повече; но изведнъж, преди да мога да погледна назад, отново бях жив и можех да говоря, което преди не можех. (Вход в тялото на съпругата на Уикланд.)
Въпреки че не знаех, че съм мъртъв, винаги имах чувството, че трябва да се върна към живота отново. Накрая разбрах, че съм доведен в този малък кръг, за да ми се помогне; искам да благодаря на всички вас, че ме събудихте за нов живот. Благодарение на вас излязох от „ада“, възкачих се на „небето“ или, както всички сега казваме, се преместих в „света на духовете“.
Другият свят се оказа напълно различен, отколкото си го представях. Какво всъщност мислим ние, свещениците? Да, можем да кажем, че не мислим нищо! Ние, разбира се, проповядваме, но не живеем според казаното. Ние дори не мислим какво правим, когато се опитваме да „спасим“ хората – да спасим от какво?
Откакто бях тук, където ме запознахте с живота, какъвто е в действителност, видях много. Научих много. Три години след събуждането ми – не казвам „три години след смъртта ми“, защото през останалото време бях заспал наполовина, но през тези три години, когато придобих пълно разбиране за истинския живот, всичко беше просто прекрасно; щастлив съм и зает с работа. Имам много да правя. Моята задача е да посетя религиозните фанатици в света на духовете и да проповядвам истината сред тях. Всички са в мрак. Те се молят и пеят, мислейки, че Христос е умрял за греховете им. Всичко, което правят, са молитви и песнопения. Но това няма да им даде нищо.
На Земята има много хора, които просто губят разума си, защото са обсебени от луди духове – религиозни фанатици; тогава те вече не правят нищо, освен да пеят и да се молят. Те са безумни, понякога буйни. Не мога да се свържа с някои; но на мнозина успявам да дам понятие за по-висшия духовен живот.
Надявам се, че ще дойде време, когато свещениците, които проповядват Евангелието, ще тълкуват Библията правилно и никой от тях няма да проповядва православното учение.
Г-жо В., искам да ви помоля да кажете на пастора на вашата църква, че той трябва да спре да се срамува и да започне да проповядва истината. Той трябва да направи изследвания, за да знае истинските задачи на живота. Той трябва да обяви истината пред хората.
Моля, кажете му, че той може постепенно да обяви истината и преди той самият да осъзнае това, той ще им каже цялата истина! И тогава църквата му ще има по-голяма енория. Хората вече не вярват в стари догми, но имат нужда от нещо! Те се нуждаят от истината!
Кажете му, че ви помолих да му предадете това.
Намерих дома си в света на духовете и съм щастлив. Вярно, имам много работа. Тази грешна вяра, която проповядвах на хората на Земята, сега трябва да поправя – да обясня, че сгреших. Научих ги на догми, а сега трябва да ги науча на истината!
Г-жо В., моля ви, простете ми, че поразих дъщеря ви с обсебване. Никога, никога не съм имал намерение да го правя и го направих само от незнание – невежество!
Преди да тръгна, бих искал да ви помоля, уважаема г-жо В., за една единствена услуга. Моля, кажете на преподобния, че трябва да изучава другия свят, за да погледне в истината, преди самият той да влезе в духовния свят; тогава той няма да трябва да живее и да страда в тъмнина. Моля, кажете му отново, че спокойно може да каже истината на своите енориаши, защото мнозинството е готово да я приеме. В крайна сметка е доста скучно – да седиш, да седиш и да слушаш едно и също нещо – скучни догми! Кажете му, моля и вие, че ако не го направи, много енориаши ще напуснат църквата му! Той е добър проповедник и добър човек, и ако проповядва истината, която е открил в своите търсения, тогава ще има много енориаши. Но ако се вкопчи в старите догми, малцина ще дойдат да го слушат.
Ако успее да увлече своите енориаши, ако от време на време ги събира в неформална обстановка, за да им каже, че е намерил истината, тогава скоро ще види, че всичко се променя към по-добро. Почти всеки негов енориаш е посещавал спиритични сеанси поне веднъж. Те искат да чуят истината. И затова моля, кажете му да им донесе истината!
И му кажете, че на онези, които живеят в старчески дом, трябва да им се каже истината, защото скоро ще преминат към духовната страна на живота. И за мнозина би било по-добре, ако знаеха предварително за страната, в която скоро ще се преместят.
Сегашните млади хора нямат желание да станат обикновени свещеници. Те искат други учения. Те знаят, че старите догми са грешни! И те не искат да проповядват това, което противоречи на техните знания. И сега има много малко кандидати за длъжността свещеник.
Моля, кажете на неговото преподобие, че ако той проповядва истината, много млади хора ще дойдат в неговата църква. Той просто трябва да изрази мислите на основателя на своята църква. Джон Уесли, основателят на Методистката църква, четеше проповеди за духовните феномени. Нека той върши само онова, което изразява на учението на Джон Уесли!
Сега трябва да тръгвам. Лека нощ!

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”