Християнската наука – 3

Сеанс от 3 ноември 1920 г.
Дух: г-н Х. М.

Ах, колко глупаво мислех, че с мислите мога да се излекувам!
Всичко, което Бог е вложил в природата, съществува за човека, за да го използва, но не и да злоупотребява с даденото. Не трябва да отхвърляме онова, което Бог е дал на света и на нас за наше добро; но имаме толкова много вероизповедания и вероучения, че зад всичко това забравяме основния принцип на Твореца.
Ако оценим чудесата на творението, бихме обичали ближните си повече от сега. Не съдете нищо, но научете хората да се обичат, научете ги да разбират какви отговорности са им възложени тук, на земно ниво. Хората на Земята имат толкова много вероизповедания и идеи, които са им скъпи, че те просто се давят във вярата си, напълно забравяйки, че тяхно задължение е да помагат на слабите, а не да ги тъпчат под краката.
Същото е с нашето тяло, което Бог ни е дал, така че да се грижим правилно за него, без да злоупотребяваме с неговите възможности. Що се отнася до мен, трябваше да обърна повече внимание на неразположенията си, вместо да си мисля, че нищо не ме боли, че това са все фантазии и изобщо няма болести.
Ако аз самият не се бях oплел в тази вяра на госпожа Еди, според която духът трябва да владее материята и че всички „т. нар.“ болести са само плод на въображението ни, защото не сме достигнали необходимото ниво на разбиране. Ако само се бях опитал да открия от какво съм болен и се обърнех към лекар, който познава физиология и притежава житейска мъдрост, към лекар, който години наред е изучавал човешката природа и човешкото тяло, нямаше да се налага да страдам по този начин.
Привържениците на християнската наука упрекват лекарите. Но лекарите изучават болестите от стотици години. И така, за какво ги осъждаме сега и казваме, че изобщо няма болести? Как някой може да бъде обвинен в това, че е посветил целия си живот на изучаването на нещо?
Християнската наука твърди, че изобщо няма болести: ако някой е болен, той просто все още не е достигнал подходящото ниво на познание.
Да предположим, че учението за това, че всъщност никаква материя не съществува, е било често срещано в стари времена. Какво тогава ще се случи с учения Харви? В крайна сметка той разкри на света, че в нас тече кръв. Лошо! Той би бил убит заради откритието си; той би бил убит от невежи тълпи от хора, които не искат да знаят истината.
И така, постепенно изследвайки човешкото тяло, в него се разкриваха все повече и повече подробности. Християнската наука обаче отрича това и дори твърди, че в действителност изобщо няма тяло.
Не се грижех добре за тялото, което ми даде Бог. Непрекъснато мислех, че духът трябва да бъде негов господар. Ако отивах при лекаря, вероятно щях да бъда сред вас.
Не вярвайте на луди идеи! Във всяко учение има зрънце добро и него можете да го приемете; но изхвърлете останалите.
Г-жа Еди, гледайки настоящите условия на живот, копнее да коригира много от твърденията си. Сега тя трябва да изтърпи много неприятности заради фалшивите си учения, и то какви ли не! В крайна сметка, нейните съмишленици, идвайки в другия свят, очакват там да видят това, на което ги е научила.

Самата госпожа Еди многократно говореше в нашия кръг, като довеждаше със себе си невидими слушатели, които се опитваше да освободи от заблудите относно живота и материята.

Сеанс от 24 февруари 1918 г.
Дух: Мери Бейкър Еди

Отново съм тук и съм много депресирана. Повярвайте ми, о, повярвайте ми!
Защо тези хора не ми вярват?
Помогнете ми! Господи, помогни ми! Чувствам се много зле. Знаех прекрасната истина за живота след смъртта. Знаех това много добре, но обърнах гръб на нея, защото исках да установя собствена религия. Спиритизмът беше безвъзвратно минало за мен. Исках нещо ново, нещо по-висше, по-добро от проявлението на духовете.
И тогава започнах да проповядвам, че не трябва да се допуска човек да използва себе си като средство за общуване с духове и като цяло човек не трябва да позволява на духовете да влияят върху него или да го вдъхновяват с нещо. Напротив, всеки трябва да се опита да развие свое собствено „аз“, да го поддържа в ясен ум, ставайки едно с безкрайността.
Какво ни интересува света на духовете! Ръката ми е владика! Това е всичко за мен. Дори можех да лекувам болните.
Имам способности на медиум и като дете бях обсебена. Когато пораснах, никой не можеше да каже какво ми се случва – имах много странни припадъци.
Бях много нервна и доктор Кимби в крайна сметка ме излекува от пристъпите. Той имаше идея за обсебването.
Приех нещо от неговото учение и го използвах по своему. Само по себе си моето учение би било вярно, ако не бях отрекла по-фините сили, действащи в природата.
Отричах съществуването на материя; а именно, както вече ви казах, скъпи приятели, въз основа на видение, където ми беше показано как се лекуват болните от другия свят. Но тогава го взех за сън.
Там учеха духовете, че в този свят няма материя; беше им казано: „Не мислете повече за това, сега това е само плод на вашето въображение. Вече не сте болни, а просто мислите, че сте болни. Болестта се отнасяше само за вашето материално тяло и сега тя остава от земния ви живот само във вашето въображение. Трябва да станете по-висши от това и да развиете духа си”.
И аз мислех, че ми е дадено видение, за да проповядвам тази идея на Земята и да я реализирам. Сега разбирам, че сбърках, защото материята все още съществува и трябва да се съобразяваме с нея, докато живеем на земно ниво.
Но, стигайки до този друг свят, трябва да се научите да се издигате във въображението си над материята и в никакъв случай да не се вкопчвате в нея. Защото само духовете на тъмнината са толкова тясно свързани с материята, колкото и ние хората, докато живеем в земните си тела.
И така, взех тази идея в арсенала си и започнах да работя. В същото време възникнаха много погрешни схващания, защото аз самата не можах да обясня защо материята не съществува.
Само ако можех да накарам хората да признаят материята и истината на отвъдния живот! Ако можех да се върна в църквата си и да проповядвам истината там, първоначалната истина на Бога! Бог е духът на цялата вселена, а ние сме частици на този велик дух. След като разберем това, можем да се издигнем над материята.
Вече е установено, че човек е в материално тяло и се разболява. Той се разболява, защото нещо липсва в тялото му, някакво важно вещество, което би могло да му помогне. Но духът ни също може да помогне за преодоляване на болестта. Ако проповядвах тези идеи, вместо да отричам съществуването на материята, всичко щеше да бъде много по-добре.
Трябваха ми пари и направихме всичко възможно нашите църкви да станат най-великолепните в света. Поставих си за цел в света да издигна храмовете на моите учения.
Но по този начин се лиших от възможността да развивам фината природа на хората, вътрешния свят на мъжете и жените, защото напълно се отказах от обичта и любовта.
Не губете време за съмнения – кой ви говори всичко тук! Повярвайте на думата ми! Това съм аз, наистина съм аз! Не се различавам много от другите хора. Живях живот, който не даде плодовете, които трябваше да донесе.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”