Теософията – 10

Сеанс от 1 ноември 1922г
Дух: мадам Блаватска

Благодаря ви, че ми позволихте да дойда при вас тази вечер. За мен това е много важно. Вярвам в работата в този малък кръг и съм много доволна от вашия успех. Би било хубаво, ако имахме повече помощници, които са разбрали, че няма смърт. Познавайки това, те щяха да извървят половината си път към нас. Колко по-добре би било, ако бях разпространявала тази истина сред хората и полагах повече усилия да проникна в нея.
Знаех за това и самата аз преживях многобройни доказателства, че тази истина е вярна.
Всъщност не знам защо, но когато истината се приближи до нас, ние се затваряме за нея: истината винаги е покрита с воал. Първо трябва да я потърсим, да я намерим. Изглежда, че всякакви учения и догми на вярата се признават от света много по-бързо, отколкото една-единствена истина. Може би всеки човек получава някакво потвърждение за истината за отвъдния живот, но го крие, вместо да го признае.
Някога най-силното ми желание беше – по един или друг начин – да стана лидер. Сега искам само да нося истината на света. Знаех за появата на духове и аз самата бях свидетел на някои от тях. В младостта си работех доста активно в тази посока, но след това започнах да изучавам теософия. Философията и теософията обикновено трябва да вървят ръка за ръка.
По време на следването си попаднах на въпрос за прераждането и за известно време тази мисъл доста ме занимаваше; обаче не постигнах пълна яснота по този въпрос. Считах за голяма несправедливост, че някои хора бяха богати и живееха за свое удоволствие, а други – бедни, изкарвайки нещастно съществуване в скръб и тревоги. А имаше и други, които не можеха да натрупат достатъчно земен опит – поне така ми се стори.
С такива чувства навлязох по-дълбоко в учението за прераждането, мислейки, че ще видя истината и справедливостта в него в смисъл, че ние хората отново и отново се връщаме към земния живот, за да се учим и да трупаме повече опит. В този смисъл преподавах на хората точно това – исках да провъзглася пред света и пред всички хора.
Струваше ми се, че мога да си спомня своето далечно минало, дори да си спомня всички минали животи. Но в това се заблуждавах.
Спомените за „минали животи“ се предизвикват от духове, които внушават на хората мисловни представи, в които те изобразяват неговия минал земен живот. Духът впечатлява човек със собствен опит от земния живот. Тези впечатления биват толкова дълбоко вградени в човек, сякаш самият той е преживял всичко това. И тогава той е твърдо убеден, че това са спомени от собственото му минало.
Благодарение на сериозните размисли, особено когато се задълбочите в теософията, душата се отваря, развива и живее в специална духовна атмосфера. Човекът се отдалечава – доколкото е възможно – от всичко земно. Естествено, тогава у него се пробуждат медиумни способности и той започва да усеща духовете в обкръжението си.
Те говорят с нас по свой начин, вдъхновяват ни с техните мисли и ние ясно виждаме тяхното минало. Емоционалното възприятие ни кара да преживеем миналото на духовете и лесно, разбира се, погрешно, започваме да приемаме тези съпреживявания като спомени от собствения си предишен живот на Земята.
Не знаех това, когато живеех на Земята. Бях твърдо убедена, че това са истински спомени. Но, преминавайки в духовния живот, видях всичко в различна светлина.
Работих много в научната област. Теософията е най-добрата и висша от науките за истинския вътрешен живот. Но основното навсякъде е да се намери истината; според нея трябва да изграждаме живота си, без да обръщаме внимание на научните мнения.
Нека развием истината в себе си – да търсим себе си. Не гледайте в далечината, не гледайте назад в миналото, както и в бъдещето. Както сме днес, трябва да намерим себе си и да останем верни на себе си. Ние отхвърляме всички научни мнения и догми на вярата, но ще се научим да бъдем по-близо до Бога, да Го чувстваме.
Учението за прераждането е фалшиво учение !!!
В началото не исках да повярвам. Духовете ми казаха тук, в духовния свят, че по никакъв начин не мога да бъда въплътена отново. Въпреки това, аз се опитвах отново и отново да се върна, да стана отново жив човек, но не успях. Не можем да се въплътим отново. Ние вървим напред, никога не се връщаме.
А и какво да правите отново на Земята, след като тук, в света на духовете, вече сте натрупали опит и сте придобили знания, които се разширяват безкрайно? Земният живот е само училище от по-ниско ниво.
Трябва да се научим да намираме себе си. Но, за мое дълбоко съжаление, трябва да призная, че толкова много хора не се намират. Затова нека съберем необходимите знания, така че, преминавайки към другата страна на живота, веднага да влезем в по-висше съществуване.
В земния живот имаме тромаво, масивно тяло, което ни пречи навсякъде. За да напишете например книга, първо трябва да съберете необходимите факти, подробности и заради това да отидете в библиотеката, за да намерите всичко това в книгите. Често се налага да пътувате от един град в друг и в резултат на това търсенето на необходимите материали може да бъде безполезно. Всичко това отнема много време, а винаги няма достатъчно време. Тоест навсякъде се сблъсквате с препятствия.
Ако в духовния свят са ви били нужни някакви материали за някаква работа, тогава просто трябва да помислите за тях – и всички те вече ще лежат пред вас. Тук не отделяме време за такива неща и нищо не ни пречи да ги получим.
Ако ние, бидейки в света на духовете, искаме да придобием някакъв земен опит, наистина ли смятате, че за това трябва да се превъплътим? Не, изобщо не ни трябва.
Ако някой например иска да задълбочи познанията си по медицина, тогава той влиза в специализирано училище като ученик, слуша лекции и вижда всичко, което е необходимо, директно се занимава с всичко това. Следователно той се учи много по-бързо, отколкото би бил на Земята, и с много по-голяма яснота.
На Земята трябва да се учи с години, а все още предметите не се усвояват добре, както тук.
Да предположим, че в света на духовете някой иска да експериментира с определени инструменти и машини. Подрежда се много лесно. Защото в света на духовете има всичко, защото всичко, което е измислено на Земята, първо трябва да бъде измислено в света на духовете. И ако изобретателят умре, преди да успее да довърши изобретението си, няма нужда да изоставя идеята си. Той ще продължи да работи върху нея в другия свят, защото там той работи много по-лесно и има много повече време. Завършил работата си, той намира чувствителен човек на Земята, на когото по телепатичен път въвежда идеята за своето изобретение в съзнанието му. Този човек започва да разработва изобретение, привежда го до практически образец и го дава на света.
Ако привлека някакъв чувствителен човек с някаква идея, тогава това също ще бъде акт на прераждане по някакъв начин. Не, няма да вляза в тялото му, просто ще го вдъхновя и той ще направи това, което аз самата бих искала да направя.
Ето как идваме и си отиваме, когато чувстваме, че сме привлечени от земния живот и искаме отново да отидем там.
Когато се озовете в света на духовете, където всички се разбират, където всичко е пълно с живот и блаженство, където няма ревност, завист, където всичко е в перфектна хармония, някога ще ви дойде ли наум да напуснете това прекрасно състояние, за да се върнете на Земята и да се превърнете отново в малко дете – с ограничен ум, без да знае нищо, дори просто да е лишено от съзнание?
Освен това можете да влезете в нечие болно, осакатено тяло и да се окажете в много по-лошо положение, отколкото в предишния, земен живот.
Няма прераждане – не и не! Повярвах в него, учех и другите за това и бях сигурна, че ще се върна и отново ще живея на Земята като някакъв човек. Но това няма да се случи. Освен това, тук мога да направя много повече добро. И ако изпитвам желание да обърна някого към истинска вяра или да направя нещо друго добро, тогава се спускам към земната сфера, където духовете пребивават във всякакви неприятности и нещастия. Аз им проповядвам, просветлявам ги и се опитвам да ги освободя от лъжливите идеи. Тази дейност ми носи голямо удовлетворение.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”