Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума

Лев Николаевич Толстой

Advertisements

Нещо за размисъл от Ерих Фром

Съвременният капитализъм се нуждае от хора, които си сътрудничат добре в големи колективи, които искат да консумират все повече и повече и чийто вкус е стандартизиран и лесно може да се влияе и предугажда. Съвременният капитал се нуждае от хора, които се чувстват свободни и независими, не са подчинени на някакъв авторитет, принцип или съвест — и въпреки това имат желание да бъдат командвани, да правят онова, което се очаква от тях, да се вместват в социалната машина без сътресения. Хора, които могат да бъдат управлявани без употреба на сила, ръководени без лидер, насочвани без определена цел, с изключение на една: да работят добре, да не спират, да действат, да напредват.

Какъв е резултатът? Съвременният човек е отчужден от себе си, от своите събратя, от природата.

Той е превърнат в стока, оценява житейската си енергия като капиталовложение, което трябва да му донесе максимална печалба в рамките на съществуващите пазарни условия. Човешките отношения са предимно отношения между отчуждени един от друг автомати, всеки от които се грижи за сигурността си, не се отделя от стадото, не се различава от него по мисъл, чувство и действие. Докато се стреми да бъде по-близо до останалите, всеки си остава изключително самотен, обзет от дълбоко чувство на несигурност, тревога и вина, което се проявява винаги, щом не може да се преодолее самотата. Нашата цивилизация предлага много палиативи, които помагат на хората нарочно да не съзнават своята изолираност: преди всичко строгата рутина на бюрократизираната механична работа, която помага на хората да не осъзнават фундаменталните си човешки желания, стремежа си към съвършенство и единство. Доколкото рутината сама не успява да се справи с подобна задача, човек преодолява неосъзнатото си отчаяние с обичайната практика на забавленията, с пасивната консумация на звуци и образи, предлагани от развлекателната индустрия, и по-нататък — чрез непрекъснати покупки на нови вещи, и не след дълго — смяната им с други, пак нови. Съвременният човек всъщност е близо до картината, описана от Хъксли в Brave New World: добре нахранен, добре облечен, сексуално задоволен и въпреки това без самия себе си, без каквито и да било други освен съвсем повърхностни контакти със своите събратя, ръководен от лозунга, сбито предаден от Хъксли: „Щом личността може да чувства, около нея се върти светът“, или „Не отлагай за утре развлечението, което можеш да имал днес“, или като връх на всичко: „Днес всеки е щастлив“. Днешното щастие на човека се състои в „уреждане на забавления“. То се свежда до потребителско задоволяване и „вкарване“ на стоки, пейзажи, храна, напитки, цигари, хора, беседи, книги, филми — всичко се консумира, поглъща. Светът представлява огромен обект за нашите апетити — голяма ябълка, голяма бутилка, голяма гръд; ние сме кърмачета, вечно очакващи, надяващи се — и вечно разочаровани. Нашият характер е курдисан да обменя, да получава, да прави разменна търговия и да консумира; всичко, духовните и материалните ценности, стават обект на размяна и на потребление.

Mного пъти “най-духовни”, така да се каже, са хората, които имат най-много проблеми в земния си живот, поради факта, че срещат трудност да приспособят психическите си средства, които са по-чувствителни, отколкото обикновено, към превратностите на нашата “цивилизация”.

Джон Бейнс

Рубриката “Ако щете – вярвайте”:

“Днешното представяне на истината е доста повърхностно, да не кажем, че практически отсъства. От една страна, критерият на истината за материалистите е практиката, забравяйки, че практиката може да докаже всичко, което е угодно. А това е необходим, но все още недостатъчен критерий за истината. От друга страна, религиозните лидери твърдят, че истината – това е Бог, на видно място поставили авторитета на Светите писания, които са дошли до нас изкривено и фалшифицирано (не без помощта на завоевателите) в полза на църквите, зад които също се забелязват контурите на “световното правителство” и неговите “господари”.”

Рубриката “Ако щете – вярвайте”:

“Болшинството хора преживяват промяната, която наричаме “смърт” без да осъзнават и след това даже не знаят, че са “умрели”. В пълно неведение за своето изменено жизнено положение, захванали се за лъжовни възгледи, те дълго остават на земен план. Такива несведущи духове много крепко се държат за своите религиозни представи, при което често въздействат негативно на хората, все още живеещи в земно тяло.
Религиозните проповеди, призоваващи към покаяние, могат лесно да предизвикат различни извращения, понеже те биват винаги посетени и от невидими религиозни фанатици. Те самите все още не знаят, че са умрели, а и не са търсили по-висши светове. Заради това те остават пленници на своите по човешки ограничени.представи за вярата, и със своето присъствие довеждат своите (все още живи) братя по вяра до пристъпи на лудост”

Карл Уикланд – “30 години сред мъртвите”

… Завесата се спуска.
И корабът вълшебен спира. Като уплашени
се връщаме в живота окръжаващ.
Но где е тоя, в чиито длани бяхме,
тоз, който там стоя – като звезда
над прилива от водопади на духа?
Нима от него покорените вълни
го свлякоха надолу в бездни? – Не!
Ето там – там си отива той, излиза,
изчезва – като сянка…

Стефан Цвайг