Мошеници има и на тоя свят, има ги и в астрала. Това по повод присъствие на безплътни същества, които се опитват да се представят за роднини и приятели например. Но има и лакмус, за да не попадаш в техните мрежи – Щом усещането, идващо от тях е натрапчиво и тежко, не е истинско !

Advertisements

Истината е, че повечето хора правят избора на най-ниско ниво – храната, дрехите, модерния дом и разни други “глезотии” – този избор е най-лесен, най-безболезнен и не предразполага към мислене. Ето защо на повечето мисленето не се отдава – елементарно е и като следствие те доброволно се предават основно на глада за материални придобивки! Аз мисля, че ако всеки по свой начин успее да види истината (макар и нелицеприятна), реалността би се променила безвъзвратно!

Куриози в лъвски дози:

Ако се откажеш от психологията на хищник, това носи хармонизация с околния свят и разкрива нов спектър от възможности за взаимодействие с Вселената. Такъв път те приближава към свобода и избавяне от състоянието на биоробот!

Мушитрънчета:

Никога не ми е допадало явлението “хипноза” – за мен е вид насилие над волята. Поради това никога не се опитвам да хипнотизирам някого и не позволявам на никого да ме хипнотизира, съотнасяйки хипнозата изцяло към света на хищническата вселена, където някои се стремят да потискат (без значение каква е целта), докато други са толкова затънали в комплекса си на жертва, че дори се радват, когато волята им е потисната и друг човек внася изменения в психиката им (ефирните тела).

Мушитрънчета:

Не е нужно да разглеждаш живота си като единствен и да смяташ, че след смъртта ще преминеш в неизменно състояние. Това не е така, понеже постоянното съществуване в ефирната материя е еднакво отегчително и невъзможно, както и в плътната. По-добре е да се свикне с идеята за ритмичността…

Матричката добре се е погрижила с наличието на ПРАЗНИците събитията да се развиват като на риболов : отпускаш кордата, рибата се отпуска, мисли си, че се е освободила и в този момент има ново дръпване и тя се оказва още по-близо до брега ; и отново, и отново докато стигне брега . Край, победител е риболовеца ! А спрямо това, което споделям – редовен победител е демиургът с неговата клика, успешно източващи съзнанията на “празнуващи”….

Рубриката “Ако щете – вярвайте”:

Нашето цялостно съществувание може да се сравни със системата от улици, пътеки и шосета, по които се придвижваме. Разбира се, изхождайки от нашите условни обозначения, ние определяме къде свършва една улица и започва друга, но именно това са наши обозначения. Например, ако имаме възможност да се изкачим и погледнем всичко отгоре, ще видим цялата система от магистрали като паяжина, съставяща единна, цялостна система, разпръсната на всички страни в безкрайните простори. Точно, ако приравним водача на наземно транспортно средство с нашето “Аз”, а околния пейзаж – с вътрешния свят, ние можем (разбира се – условно) да кажем, че е завършил един живот и е започнал друг, когато преминем отбелязана точка на картата, а и пейзажът зад прозореца вече не е същия. Но да не забравяме, че този пейзаж се променя даже в момента на движение по една наша улица – живот. Просто ние за себе си сме поставили в края на улицата някаква “финална точка”, забравяйки за това, че движението ни е непрекъснато, а картината на магистралата е единно цяло, където нямат място никакви “окончателни финали” и тупици!