Куриози в лъвски дози:

Интересно ми е било винаги: доста хора са чели за мисловната сила и нейното приложение. И въпреки всичко, повечето искат да я използват за решаване на някакви матрични желания, породени от егоцентризма. Бих задал въпрос: защо те не погледнат към корена на всички проблеми и не насочат мисловната си сила към своето духовно освобождение? И предлагам своя отговор на това: защото за да погледнат към този корен, те трябва да имат достатъчна съизмеримост на съзнанието, което не може да се придобие в рамките на един или няколко човешки живота… Поради което те си “поръчват” от Вселената обикновения набор от материални удоволствия: много пари, апартамент/къща, модерна кола/яхта и съпруг/съпруга – секс-бомба. А когато години по-късно матричката си вземе цената за цялото това великолепие (което е добре показано в историята на Шекли “Нещо за нищо”), те ще останат напълно самотни с духовната си нищета.

Advertisements

Една идея остава утопична при условие, че НИЕ САМИТЕ я ограничим – а невъзможността е строго субективно понятие…

Защо състоянието на съзнанието се променя с издигане на височина?

Има хипотеза, която вменява вината за загубата на пряка връзка с Твореца не на човечеството, а на злата воля на силите, враждебни към човечеството. Според тази хипотеза, преди време, възползвайки се от факта, че човечеството е “дошло на себе си” след глобален катаклизъм, нехуманоидната сила успява да създаде някакъв енергиен „екран“ над Земята, което лишава съзнанието на хората от пряка връзка с Твореца и пряка връзка с универсалните интернет – информационни полета, с помощта на които е възможно директно да се получава всякаква информация.
След това слугите на нехуманоидните сили предлагат своите услуги на човечеството като посредници между тях и Твореца, превръщайки се във върховни жреци на новите религии, а по-късно и като донори на “истинско знание” в лицето на жреците от “официалната наука”. Разбира се, жреците не са имали никаква връзка с Твореца, а са свързали хората със сатанинския егрегор на планетарния демон, за да го нахранят със тяхната енергия. Но освен енергията на човешкото страдание, на планетарния демон е била нужна и кръвта на невинни жертви. Поради което в нашия свят тези жреци започнаха да провокират войни, революции, бунтове, социални катаклизми, да финансират тероризма и нацизма и дори периодично да организират икономически и финансови кризи.
Втората група жреци, които се представиха като неоспорими източници на “истинско знание”, разбира се, бяха заети с една напълно противоположна задача – да гарантират, че “забраненото” знание, което е трябвало да стане достояние само на кастата на “избраните”, да не стане достъпно за обикновените хора, така че те да не могат да разберат какво е натрапено на тяхното съзнание и да не се опитват да се освободят от него. И през вековете те успяха да се справят доста добре – заблуждаваха мозъците на хората, като обявиха обещаващи и перспективни технологии за „измама“ и „фалшива наука“, а ефективни методи за повишаване на осъзнатостта – за „мошеничество“ и „мистификация“. А за да се създаде илюзията за прогрес, човечеството беше тласнато към безкраен път на трансформация в бездушни и бездуховни придатки на техническите средства.
Не беше трудно да се направи всичко това, като се има предвид ефективната работа на сатанинския „екран“, който блокира способностите на съзнанието на хората. Само малка част от хората се оказаха способни на краткосрочни прозрения и спонтанна “връзка” на съзнанието с информационните полета. Но дали тази хипотеза е толкова далеч от истината, колкото може да изглежда на хората с блокирани способности на съзнанието? В крайна сметка, логично казано, ефективността на този “екран” трябва да намалява с увеличаване на височината от повърхността на Земята, което означава, че способностите на нашето съзнание също трябва да се променят.
Оказва се, че когато се изкачваме по-високо и по-високо в планините, намаляваме блокиращия ефект на “екрана”. И, може би, универсалното дълголетие на планинарите е свързано и с този фактор, а не само с чистия въздух и топящата се вода от планинските ледници. Интересното е, че сем. Рьорих описват в книгите си невероятни състояния на съзнание, които преживяват високо в планините. Това се потвърждава и от алпинистите.
Разбира се, за тези явления може да се обвинява кислородния глад, но тогава как можем да обясним удивителните феномени на съзнанието на пилотите, много от които в критични ситуации са преживели връзка с някаква рационална сила, която им е помогнала да оцелеят, когато е изглеждало, че няма шанс за спасение? Астронавтите и космонавтите също са разказвали за такива ситуации, при които не само получили съвети и инструкции от тази сила при опасни ситуации, но и предупреждения за възникването на такива ситуации.
Също така много астронавти отбелязват изумителното явление на обострянето на обичайните пет сетива по време на престоя им в орбита. Ето например какво можете да прочетете за това в книгата “100 велики тайни на съзнанието”: “Много ефекти възникват в орбита, свързани с физиологията на човека, но те все още не са обяснени. Вземете поне ефекта на телескопичното зрение. За първи път американският астронавт Гордън Купър разказа за него, който в частност каза, че докато летял над Тибет, е виждал различни сгради с невъоръжено око. Но в съответствие със законите на физиката и физиологичните и анатомични особености на окото, от разстояние от 300 километра да се видят такива обекти е почти невъзможно.
За уникалното явление “далечен поглед” разказа и космонавтът Виталий Севастиянов: “Най-накрая видях днес Сочи. Видях ясно пристанището и нашата малка двуетажна къща”. Ефектът от “телескопичното зрение” потвърди и Юрий Глазков: “Ние летяхме над Бразилия, изведнъж видях една тясна панделка от шосе! А по нея се носи автобус, изглеждащ на цвят син!”.
“Ледена козирка”, плуваща във въздуха над облаците, видя и снима Георги Гречко. “Понякога гледката от Космоса разкрива изненади – казва Георги – Например, ние летяхме над Монголия и изведнъж видяхме изображение на човек. А неговият ръст – сто или дори двеста км. Можеха ясно да се видят главата, шинела му, краката му. Ние с Юрий Романенко, с когото тогава летяхме, го нарекохме “снежен човек”, защото снегът е създал този гигант”.
В допълнение към визуалните образи, в космоса присъстват и мистериозните звуци. Поне понякога те се чуват от астронавтите. За това много поетично разказва космонавтът Владислав Волков .. “Под нас летеше земната нощ. И изведнъж от тази нощ се разнесе лай на куче. Представих си, че това е гласът на нашата Лайка (загинала в орбита). А след това съвсем ясно чух едно дете да плаче! И някакви гласове. Да се обясни всичко това е невъзможно. Да се почувства – да!”
А веднъж Юри Гагарин, чувайки една музикална мелодии, признава, че по време на полета в някакъв момент е чувал подобна музика в ушите си. По-късно космонавтът Алексей Леонов каза същото за тази мелодия … Понякога, докато са в орбита, астронавтите срещат “ефекта на присъствието”. В един момент астронавтът изведнъж започва да усеща, че някой сякаш пробива гърба му с много тежък поглед. А след това невидимата същност надава “глас”. Тя прошепва “текст”, който някъде в дълбините на съзнанието звучи така: “Тук си дошъл твърде рано и погрешно. Повярвай ми, защото аз съм твоят прародител. Сине, не трябва да си тук, трябва да се върнеш на Земята и да не нарушаваш законите на Твореца”. И често за убедителност този глас разказва малка история, известна само на семейството на астронавта, свързана с този прародител.
За да се обясни това явление, дори се предположи, че този „шепот“ принадлежи на някаква силно развита извънземна цивилизация. Използвайки наличните инструменти, а по-специално манипулирането на съзнанието, тя мирно се стреми да не допусне човечеството в космоса, който тя отдавна е овладяла. И за да докаже своята сила, тя “чете” от съзнанието и подсъзнанието на астронавтите фактите, известни само на тях”.
Както виждаме, в орбита наистина се случват доста странни неща: изостряне на възприятията и контакти със странни същества, както и „фантастични сънища-състояния”, за което многократно е разказвал космонавтът-изпитател Сергей Кричевски. Е, а същността, която не позволява на човечеството да навлезе в космоса, би могла да бъде свързана с точно този нехуманоиден разум, който е инсталирал енергийния “екран” и е живял хилядолетия в клетъчните кухини на Земята, разположени на дълбочина около 16 километра под повърхността й.
Или може би цялата работа е, че поради дългото блокиране на нашето съзнание от паразитната сатанинска система, ние сами се превърнахме в същества, чието съзнание е заразено с този зъл вирус, и заради това разумните сили на Космоса сега ни държат в тази изкуствена “карантина” – докато не се излекуваме. Само вътрешната работа със своето съзнание трябва да бъде първата стъпка към такова изцеление, а втората стъпка е да се използва колективната воля на хората, освободени от объркването, за да се унищожи този “екран”, който не позволява до Земята да стигнат енергията и информацията на Създателя. Символът на този “екран”, който дава представа за силите, които са го създали, е много вероятно да е змия, известна от древността, която захапва опашката си, змия, която е обвита около нашата Земя.


По материали от Интернет

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОСНОВНО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА НАУКАТА

В наше време един от най-добрите инструменти, които ние използваме за изследване на непознатите аспекти на реалността, е науката. И все пак, когато дойде време за обясняване на психичните и духовните измерения на човешкия опит, науката в основни линии непрекъснато се проваля. Очевидно, ако науката иска да постигне напредък в тези области, необходимо е тя да претърпи основно преструктуриране, но какво по-конкретно би могло да включва то?
Очевидно първата и най-необходима стъпка е да се приеме съществуването на психични и духовни феномени. Уилис Харман, президентът на Института за духовни науки и бивш старши научен сътрудник в Станфордския международен изследователски институт, смята това приемане за решително важно не само за науката, но и за оцеляването на човешката цивилизация. Освен това Харман, който е писал много за необходимостта от основно реформиране на науката, е изумен, че това приемане все още не е настъпило. „Защо ние не приемем, че всеки клас преживявания или феномени, които са били регистрирани и съобщавани в течение на вековете и в различни култури, имат валидност, която не може да бъде отречена?”, казва той.
Както споменахме, поне част от причината е отдавнашното предубеждение, което западната наука има срещу такива феномени, но проблемът не е толкова прост. Да вземем например спомените за минали животи на хора, поставени под хипноза. Дали това са действителни спомени за минали животи, или не, все още предстои да бъде доказвано, но си остава факт, че човешкото несъзнавано има естествена склонност към пораждане най-малкото на привидни спомени от предишни прераждания. В общи линии, придържащата се към общоприетото психиатрична общност пренебрегва този факт. Защо?
На пръв поглед отговорът е, защото повечето психиатри не вярват в такива неща, но нещата не стоят непременно по този начин. Психиатърът от Флорида Брайън Л. Уейс, завършил Йелския факултет по медицина и понастоящем водещ психиатър в медицинския център „Маунт Синай” в Маями, казва, че от момента на публикуването на неговия бестселър Много животи, много учители през 1988 г. – в която той разказва как се е превърнал от скептик в привърженик на прераждането, след като един от неговите пациенти започва да говори спонтанно за своите животи, докато е под хипноза – той бил засипан с писма и телефонни обаждания от психиатри, които му казват, че те също са тайни привърженици. „Аз мисля, че това е само върхът на айсберга – казва Уейс. – Има психиатри, които ми пишат, че те практикуват регресивна терапия от десет-двадесет години насам в частните си кабинети, и „моля те не казвай на никого, но…”. Мнозина са благоразположени към нея, но не искат да го заявят.”
По същия начин, когато в един скорошен разговор с Уитън го запитах дали смята, че прераждането ще става все по-приеман научен факт, той отговори: „Аз мисля, че то вече е. Моят опит показва, че ако учените са прочели литературата по въпроса, те вярват в прераждането. Данните са просто толкова убедителни, че действително е най-естественото да се появи интелектуално одобрение и съгласие.”
Мненията на Уейс и Уитън изглежда са породени от един скорошен обзор на психичните феномени. След като биват уверени, че техните отговори ще останат анонимни, 58% от 228 психиатри, които отговарят (мнозина от тях са ръководители на катедри и декани на медицински факултети), казват, че според тях „едно разбиране на екстрасензорните феномени” е важно за бъдещите дипломанти по психиатрия! 44% признават вярата си, че екстрасензорните фактори са важни в лечебния процес.
Така изглежда, че страхът от осмиване може би е също толкова, ако не и по-голям препъникамък от неверието за подтикването на научната върхушка към това да започне да разглежда екстрасензорните изследвания с дължимата сериозност. Необходими ни са повече проправящи пъртина хора като Уейс и Уитън (и десетки хиляди други смели изследователи, чиито работи бяха обсъждани в тази книга), за да станат публични техните лични убеждения и открития. Накратко, необходим ни е парапсихологичен еквивалент на една Роза Паркс.
Друг признак, който трябва да бъде част от преструктурирането на науката, е разширяването на дефиницията за това, какво съставлява едно научно доказателство. Екстрасензорните и духовните феномени са играли значима роля в човешката история и са спомогнали за оформяне на някои от най-фундаменталните аспекти на нашата култура. Но тъй като не е лесно да бъдат уловени и изследвани в лабораторна среда, науката е склонна да ги пренебрегва.
Още по-лошо е, че когато те са изследвани, често пъти най-маловажните аспекти на феномените са изолирани и каталогизирани. Например едно от няколкото открития относно извънтелесните пътешествия, смятани за валидни в научен смисъл, е че мозъчните вълни се променят, когато извънтелесният пътешественик напусне тялото. И все пак, когато човек чете отчети като тези на Монро, той разбира, че ако тези преживявания са реални, те обхващат открития, които биха могли да имат толкова огромно въздействие върху човешката история, колкото откриването на Новия свят от Колумб или изобретяването на атомната бомба. Действително хора, които са наблюдавали работата на наистина талантливи ясновидци, незабавно разбират, че те са станали свидетели на нещо далеч по-дълбоко, отколкото е предадено в сухата статистика на Р. Х. и Луиз Райн.
С това не искам да кажа, че работата на Райн не е важна. Но когато огромен брой хора започват да съобщават за едни и същи преживявания, техните разкази за случките също трябва да бъдат разглеждани като важни данни. Те не трябва да бъдат отхвърляни просто защото не могат да бъдат документирани толкова строго, колкото други и често пъти по-малко значими признаци на един и същи феномен. Както казва Стивънсън: „Аз смятам, че е по-добре да се изучи вероятното за важните неща, отколкото сигурното за маловажните.”
Заслужава да се отбележи, че това правило вече е приложено към други по-приемливи природни явления. Идеята, че вселената започва от единична, първична експлозия, или Големият взрив, се приема без въпроси от повечето учени. А това е странно, защото въпреки наличието на убедителни доказателства, които ни карат да вярваме, че наистина е било така, никой никога не е доказал, че това е вярно. От друга страна, ако един изучаващ преживяванията на прага на смъртта психолог трябва да заяви категорично, че сферата, в която пътешествениците от светлина достигат по време на техните преживявания на прага на смъртта, е едно действително друго измерение на реалността, психологът ще бъде атакуван, че твърди неща, които не могат да бъдат доказани. А това е странно, защото има също толкова убедителни причини да смятаме, че това е вярно. С други думи, науката вече приема това, което е вероятно за най-важните въпроси, ако тези въпроси попадат в категорията на „модните неща за вярване”, но не и ако те влизат в категорията на „немодните неща за вярване”. Този двоен стандарт трябва да бъде премахнат преди науката да е в състояние да започне да прави значими пробиви в изследването на екстрасензорните и духовните феномени.
Най-решително от всичко науката трябва да замени своята влюбеност в обективността – представата, че най-добрият начин да се изследва природата е да бъдеш отчужден, аналитичен и безпристрастно обективен – с един подход, който включва по-голямо съучастие. Важността на тази смяна е подчертавана от мнозина изследователи, включително Харман. Свидетелства за тази необходимост многократно бяха привеждани в настоящата книга. Във вселена, в която съзнанието на физика влияе върху реалността на една елементарна частица, нагласата на лекаря влияе върху това дали някое плацебо работи или не, умът на експериментатора влияе върху начина, по който работи дадена машина, а имагиналното може да се излива във физическа реалност, ние не можем повече да претендираме, че сме отделени от това, което изследваме. В една холографска и омниктивна вселена, вселена, в която всички неща са част от един безшевен континиум, строгата обективност вече не е възможна.
Това е особено вярно, когато изследваме психични и духовни феномени и изглежда затова някои лаборатории са в състояние да постигнат впечатляващи резултати, когато правят експерименти за непряко дистанционно виждане, а други се провалят безславно. Всъщност някои изследователи в паранормалното поле вече са сменили подхода си от строго обективен към по-съучастнически. Например Валери Хънт открива, че нейните експериментални резултати се влияят от присъствието на хора, които са пили алкохол, и затова не допуска такива хора в лабораторията си, докато прави измервания. В същия дух руските парапсихолози Дубров и Пушкин откриват, че те по-успешно дублират резултатите на други парапсихолози, ако хипнотизират всички от участниците в експеримента. Изглежда че хипнозата премахва интерференцията, причинявана от съзнателните мисли и вярвания на участниците и помага да се получат „по-чисти” резултати. Макар подобни практики може би изглеждат крайно странни за нас сега, те може би ще станат стандартни действащи процедури, когато науката разкрие още тайни на холографската вселена.
Едно изместване от обективност към съучастничество (партиципативност) с най-голяма сигурност ще повлияе върху ролята на учения. Тъй като става все по-очевидно, че именно преживяването на наблюдаваното е важно, а не просто актът на наблюдаване, логично е да се допусне, че учените на свой ред ще разглеждат себе си все по-малко като наблюдатели и все повече като преживяващи. Както казва Хартман: „Готовността да бъде преобразен е същностна характеристика на един съучастващ учен.”
Освен това има данни, че някаква подобна трансформация в малък мащаб вече е настъпила. Например вместо просто да наблюдава какво се случва на хората от племето конибо, след като те консумират виното на душата аяуаска, Харнър сам приема халюциногена. Очевидно е, че не всички антрополози биха били готови да поемат такъв риск, но е ясно също, че като става съучастник, вместо просто наблюдател, той е бил в състояние да научи много повече, отколкото би могъл, ако седеше отстрани и просто си водеше бележки.
Успехът на Харнър показва, че вместо просто да интервюираме извънтелесни пътешественици, хора с преживявания на прага на смъртта и други пътешественици във фините сфери, съучастващите учени на бъдещето ще трябва да изобретят методи да отидат там сами. Изследователите на осъзнатите сънища вече са изследвали и докладвали своите преживявания по време на осъзнатите си сънища. Други могат да развият различни и все по-нови техники за изследване на духовните измерения. Например, макар да не е учен в най-строгия смисъл на думата, Монро е разработил записи на специални ритмични звуци, които според него улесняват извънтелесните преживявания. Той открива също изследователски център, наречен Монро институт за приложни науки, в планините Блу Ридж и твърди, че е обучил стотици хора да правят същите извънтелесни пътешествия, каквито самият той е правил. Дали такива развития са предвестници на бъдещето, предугаждания на едно време, когато не само астронавти, но и „психонавти” ще станат героите, които гледаме по вечерните новини?

“Холографската вселена” – Майкъл Толбът

Куриози в лъвски дози:

Ето едно примерно определение за духовност: качеството на организацията на вътрешния свят на душата, културата на осъзнатото отношение към битието, изработена в хода на практиката, излизаща от рамките на един живот!

Рубриката “Ако щете – вярвайте”:

Общуването винаги има многоизмерен характер. Проблемът за разбирането на някои мнения всъщност не е проблем – дори това да не стане в текущия живот в тяло, то след това, в ефирния свят картите ще се открият и шансът за разбирането ще е много по-голям!

Електромагнитен смог

Ние живеем в електромагнитен смог!

Да се приеме истината е трудно, а още повече да се живее с нея !

Електросмог („Electrosmog“), който започна да се развива с внедряването на електричеството в бита ни преди около век, в момента обхваща и засяга почти всеки жител на Земята. Същият този Електросмог („Electrosmog“) носи отговорност за много от заболяванията и смърните случаи.

През 2007 г. работната група от световно известни учени пусна Bioinitiative доклад до ЕС, състоящ се от 650-те страници, основавайки се на повече от 2000 проучвания (много от тях са били направени наскоро), който описва в подробности на токсичните ефекти на ЕМП от всички източници. Периодично излагане дори на ниски нива на излъчване (както и от мобилните телефони) може да доведе до различни видове рак, уврежда имунната система и допринася за болестта на Алцхаймер и деменция (слабоумие), сърдечно-съдови заболявания и много други заболявания.„За първи път в нашата еволюционна история, ние сме създали цял вторичен, виртуален, плътен комплекс на околната среда – електромагнитната супа – който надеждно обхваща човешката нервна система,“ казва д-р Майкъл Пърсингер – професор по психология и неврология, кандидат на медицинските науки, който е изследвал въздействието на ЕМП върху раковите клетки. И ми се струва, че повече от един век, след като Томас Едисон включил първата електрическа крушка, последиците за здравето, постоянно прикриващи ползата от това откритие, едва сега започват да се оформят и документират.

„Те не трябва да използват тези увреждащи честоти, но те това искаха!”

Пенсионерът от британското военно разузнаване, ученият Бари Трауер, който в продължение на много години е работил с микровълновото излъчване и стелт технологиите, направи разкрития и предостави научна документация във връзка със сериозните опасности от ЕМП, и получените резултати.

Той обяви:

През 1950-те и 1960-те, по време на Студената война, по случайност, стана ясно, че микровълните могат да бъдат използвани като оръжие. Когато руските спецслужби облъчвали посолството на САЩ по време на Студената война, това е станало причина всеки, който е работил там да развие злокачествено заболяване, рак на гърдата, левкемия. И тогава станало ясно, че ниското ниво на микровълните е идеалното оръжие, за да се използва от дисидентски групи по цял ​​свят, защото бихте могли да направите дисиденти пациентите болни от рак. По този начин се цели да променят техния психически възглед за живота, не осъществявайки никакъв контакт с тях и дори без те да знаят, на какво са разпространители.

Електромагнитния спектър, който се използва идва от гама и рентгенови лъчи в един сноп, представляващи много високи вълни енергия, и това отива надолу чрез видимата светлина, който сноп също включва някои излъчвания, и след това този сноп преминава чрез инфрачервени микровълнови печки, телевизорите и радиоапарати. Сега в отрасъла на приноса на информация се използват само тези вълни, които наистина ни влияят, явяващи се микровълни, и тези микровълни имат специална способност на смущения (интерференция) с водата, а както знаете нашето тяло се състои и от вода.

Всички химически и електрически сигнали използват водата в нашето тяло, обезпечавайки така или иначе електрическите връзки в организма. Затова индустрията е избрала най-лошата част от електромагнитния спектър, за да въздейства на малки деца и възрастни чрез клетките за мобилни телефони.)

Ужасното въздействие на WiFi и радиационния фон от клетките за връзка с мобилните телефони върху младите момичета:

Експертът Бари Трауер (Barry Trower): Имам три научно-изследователски работи. Аз съм научен съветник на пет организации. Кратка част от международните научни статии, аз преведох на тези езици, на които повечето хора могат да ги разберат.
Имам три документи, показващи, че ниското ниво микровълни може да се намесва в генетиката на фоликулите в яйчниците. Сега, какво означава това във всекидневния живот? Микровълните могат да доведат до увреждане на генетичната структура, което ние вече знаем, т.е. увреждат яйчниците на младите момичета и жени. По този начин, когато това младо момиче израства, се жени и се надява да има деца, и ако тя има дъщеря, това по-точно води до непоправимо генетично увреждане в митохондриалната ДНК. Не съществува нищо, което би могло да я възстанови или отремонтира.

На 24 Август 2010 година г-н Бари Трауер (Trower), британски физик – оръжеен специалист и специалист по свръхвисоките честоти, работил за военноморските и британските тайни служби, изнесе официален доклад в Университета на Торонто върху здравето вследствие WiFi и други форми на електромагнитно облъчване.

Г-н Бари Трауер подал оставка, защото той се опасявал, че свръхвисоките честоти (влизащи в диапазона на мобилните оператори, телевизии и др.) и тяхната интензивност, на които децата са подложени в училищата, са подобни на тези, които се използват за свръхвисокочестотни оръжия.

Ако обърнете внимание на клетките или мачтите за мобилните телефони, може да сте забелязали, колко от тях са разположени в близост до училища, учреждения, агенции, съдилища, предприятия и жилищни райони. Вие можете да бъдете сигурни, че това много добре известно на „Телефонните компании“, и те много добре знаят какво правят, както им е известно и за опасното въздействие на излъчваните свръхвисоки честоти за хората. Ние се занимаваме с умишлено увреждане, причинено на нашите млади хора от същите „корпорации“, които генетично модифицират добива от селскостопански култури, тровят ни водата чрез флуориране, а така също добавят канцерогенни генетично модифицирани добавки в храните.

http://zzv-bg.com/emp/prilozhenie/