Това, което някога бе писал Робърт Шекли и се приемаше като фантастика, всъщност се оказа самата истина. Не се ли вижда накъде са тласнати съзнанията на болшинството хора? Прочетете този откъс и няма нужда от многословия…

“-Нека поговорим за вас. – Усмивката стана по-
широка, щом Патис отвори куфарчето си. – Ето я и вашата сметка. Дължите ни двеста и три хиляди долара и двадесет и девет цента, мистър Керин,
включително последаната ви покупка. Толкова ли е?
– Да – отвърна Керин, припомняйки си сумата от своите собствени книжа. – Ето вноската ми.
Той подаде на мистър Патис плик, който агентът провери и пъхна в джоба си.
– И така. Както знаете, мистър Керин, вие не ще живеете достатъчно дълго, за да изплатите изцяло тези двеста хиляди долара, нали?
– Да, не предполагам, че ще живея толкова – отвърна Керин отново.
Той беше само на тридесет и девет, с цели сто години живот пред себе си благодарение на чудесата на медицинската наука. Но при годишна заплата
от три хиляди той пак не би могъл да изплати всичко и едновременно с това да има достатъчно да издържа и семейство.
– Естествено, ние не искаме да ви лишаваме от необходимите ви неща. Да не говорим за изключителните предмети, които ще бъдат произведени догодина.
Неща, които вие не бихте желали да пропуснете, господине!
Мистър Керин кимна. Разбира се, че той искаше нови вещи.
– Но да допуснем, че направим обичайното споразумение. Ако вие просто подпишете договор срещу това, което ще получава синът ви през първите
тридесет години след навършване на пълнолетието му, ние лесно можем да уредим кредита ви.
Патис измъкна книжката от куфарчето си и ги разпростря пред Керин.
– Ако обичате да подпишете тук, господине.

Робърт Шекли – “ЦЕНАТА НА ЖИВОТА”

Advertisements

Там е работата, че най-интересните и най-изисканите научни резултати винаги и навсякъде притежават свойството да изглеждат на непосветените свръхинтелектуални и страшно неразбираеми. В наше време хората, които се намират далеч от науката, очакват от нея само чудеса и практически не са в състояние да различат истинското научно чудо от фокуса или от някое интелектуално салтомортале. Науката по чародейство и магия не прави изключение. Мнозина могат да организират по телевизията конференция на знаменити призраци или да пробият с поглед дупка в бетонна стена, дебела половин метър, макар че това на никого не е необходимо, но то кара уважаемата публика, която трудно може да си представи до каква степен науката е преплела приказката и действителността, да изпада във възторг. Но я се опитайте да намерите дълбоката вътрешна връзка между пробиващото свойство на погледа и филологическите характеристики на думата „бетон“, опитайте се да решите тази мъничка частна проблемка, известна под името Великата проблема на Ауерс! Ойра-Ойра беше я решил, създавайки теорията на фантастичната общност и слагайки началото на съвсем нов раздел от математическата магия. Но почти никой не беше чувал за Ойра-Ойра, но за сметка на това всички прекрасно познаваха професор Вибегало. („Как? Вие работите в НИИЧАВО? Ами какво прави Вибегало, какво ново е сътворил?“) Това става, защото на цялото земно кълбо само 200–300 души са способни да проумеят идеите на Ойра-Ойра и между тези двеста-триста души има доста много членове кореспонденти и — уви! — няма нито един кореспондент. А класическият труд па Вибегало „Технологически принципи на производството на самообуващата се обувка“, натъпкан с демагогоски брътвежи, благодарение на грижите на Б. Питомник на времето беше предизвикал голям шум. (По-късно се разбра, че самообуващите се обувки струват по-скъпо от мотоциклет и се развалят от прах и влага.) Понеделник започва в събота – Стругацки 070809_gravity_waves_02_0

Те наблюдаваха екрана, когато една електрическа светкавица се спусна от тавана към леглото на посланика. Той веднага изчезна.

— Сега той е част от този поток електрони, нали? — попита Сърси.

— Така ни каза самият той — отговори Мейли.

— Но продължава да поддържа своя шаблон в потока — продължи Сърси. — Длъжен е, за да може после да си възвърне формата. Сега ние пускаме първия прекъсвач.

Харисън включи машината във веригата и освободи помощниците си.

— Тук имаме непрекъснатата графика на електронния поток — заговори Сърси. — Виждате ли разликата? — На графиката се появи неправилна серия от екстремуми, които се меняха непрестанно. — Спомняте ли си, когато хипнотизирахме посланика? Той говореше за своя приятел, който бил убит в космоса.

— Да — кимна Мейли. — Приятелят му бил убит от нещо, което се издигнало отдолу.

— Каза и още нещо — продължи Сърси. — Каза ни, че основната сила на реда във вселената обикновено спира подобно нещо. Какво ви говори това?

— За силата на реда — заговори Мейли. — Не каза ли Дариг, че това е някакъв нов природен закон?

— Каза. Но помисли за изводите, както е направил Дариг. Ако има принцип на реда, трябва да има и нещо, противоположно на него. Това, което е противоположно на реда, е…

— Хаосът!

— Точно това е мислил Дариг и ние трябваше да го разберем. Хаосът е онова, което лежи отдолу и от него възниква принципът на реда. Този принцип, ако съм го разбрал правилно, има за цел да подтиска първоначалния Хаос, за да въвежда ред в природата.

— Но Хаосът продължава да се показва тук-там, както е установил Алфърн. Може би в космоса шаблонът на реда не е толкова мощен. Както и да е, тези празнини са опасни до момента, докато принципът на реда успее да ги завладее.

Той се извърна към командното табло.

— Добре, Харисън. Пусни втория прекъсвач.

Екстремумите на графиката се увеличиха. Те започнаха да подскачат лудо в безсмислени съчетания.

— Сега обмисли написаното на бележката от Дариг в светлината на това, което ти казах. Хаосът, както знаем, лежи отдолу. Всичко е възникнало от него. Медузата е нещо, към което не бива да се поглежда. Тя превръщала хората в камък, спомняте ли си? Унищожавала ги. Значи Дариг е открил взаимодействието между Хаоса и онова, към което не бива да се поглежда. И всичко това естествено се отнася за посланика.

— Посланикът не бива да поглежда към Хаоса! — извика Мейли.

— Точно така. Посланикът може да си позволява безброй пермутации и комбинации. Но нещо — матрицата — не може да се променя, защото тогава няма да остане нищо от него. За да се разруши нещо толкова абстрактно като шаблона му, на нас ни е необходимо такова състояние, в което не е възможно съществуването на шаблон. Състояние на Хаос.

Във веригата бе включен и третият прекъсвач. Графиката сега приличаше на пияна гъсеница.

— Тези прекъсвачи са идея на Харисън — каза Сърси. — Аз му казах, че искам електрически поток с абсолютно объркано течение. Това е целта му. Да създаде състояние на липса на шаблон. Вторият прекъсвач се опитва да разруши частите на шаблона, останали след включването на първия, а третият разрушава шаблона, създаден от първите два. Така те се самоунищожават и всяка останала частица от шаблона се разрушава непрекъснато във веригата… Надявам се да е така.

— Значи това трябва да създаде състоянието на Хаос? — попита Мейли, загледан в екрана.

За известно време се чуваше само виенето на машините и се виждаше лудото подскачане на графиките. После, в центъра на стаята на посланика, се появи петно. То започна да плува, да се извива и да расте.

Онова, което ставаше, беше неописуемо. Те разбираха само, че всичко, което бе в рамките на петното, просто го нямаше. Изчезна.

— Изключи! — извика Сърси. Харисън изключи веригите.

Петното продължи да нараства.

— Как става така, че ние можем да го гледаме? — попита Мейли, загледан в екрана.

— Спомни си щита на Персей — каза Сърси. — Той го използвал като огледало, в което Медуза видяла собствения си образ и така той могъл да я разгледа, без тя да погледне към него.

— То продължава да расте! — извика Мейли.

— В цялата тази работа има известен пресметнат риск — успокои го Сърси. — Винаги съществува опасност Хаосът да се освободи от оковите. Ако това се случи, няма да има значение какво…

Петното престана да расте. Краищата му се вълнуваха и извиваха, след което то започна да се свива.

— Принципът на реда — каза Сърси и падна в стола си.

— Някаква следа от посланика? — попита той след няколко минути.

Петното още се вълнуваше. После изчезна. Веднага последва експлозия. Стоманените стени бяха всмукани навътре, но издържаха. Екранът угасна.

— Петното издърпа всичкия въздух от стаята — обясни Сърси. — Както и мебелите, заедно с посланика.

— Той не издържа — каза Мейли. — Никакъв шаблон не би могъл да издържи в объркването. Отиде да се присъедини към Алфърн.

Мейли започна да хихика. Сърси като да искаше да се присъедини към него, но се стегна.

— Спокойно — каза той. — Още не сме свършили.

— Разбира се, че сме. Посланикът…

— Е отстранен. Но все още съществува извънземната флота, която се е насочила към този район на космоса. Една силна флота, която не можем да унищожим с водородна бомба. Те ще ни търсят.Змия-Везни

Хаос и шаблон ( Робърт Шекли – Дипломатически имунитет )

Те наблюдаваха екрана, когато една електрическа светкавица се спусна от тавана към леглото на посланика. Той веднага изчезна.

— Сега той е част от този поток електрони, нали? — попита Сърси.

— Така ни каза самият той — отговори Мейли.

— Но продължава да поддържа своя шаблон в потока — продължи Сърси. — Длъжен е, за да може после да си възвърне формата. Сега ние пускаме първия прекъсвач.

Харисън включи машината във веригата и освободи помощниците си.

— Тук имаме непрекъснатата графика на електронния поток — заговори Сърси. — Виждате ли разликата? — На графиката се появи неправилна серия от екстремуми, които се меняха непрестанно. — Спомняте ли си, когато хипнотизирахме посланика? Той говореше за своя приятел, който бил убит в космоса.

— Да — кимна Мейли. — Приятелят му бил убит от нещо, което се издигнало отдолу.

— Каза и още нещо — продължи Сърси. — Каза ни, че основната сила на реда във вселената обикновено спира подобно нещо. Какво ви говори това?

— За силата на реда — заговори Мейли. — Не каза ли Дариг, че това е някакъв нов природен закон?

— Каза. Но помисли за изводите, както е направил Дариг. Ако има принцип на реда, трябва да има и нещо, противоположно на него. Това, което е противоположно на реда, е…

— Хаосът!

— Точно това е мислил Дариг и ние трябваше да го разберем. Хаосът е онова, което лежи отдолу и от него възниква принципът на реда. Този принцип, ако съм го разбрал правилно, има за цел да подтиска първоначалния Хаос, за да въвежда ред в природата.

— Но Хаосът продължава да се показва тук-там, както е установил Алфърн. Може би в космоса шаблонът на реда не е толкова мощен. Както и да е, тези празнини са опасни до момента, докато принципът на реда успее да ги завладее.

Той се извърна към командното табло.

— Добре, Харисън. Пусни втория прекъсвач.

Екстремумите на графиката се увеличиха. Те започнаха да подскачат лудо в безсмислени съчетания.

— Сега обмисли написаното на бележката от Дариг в светлината на това, което ти казах. Хаосът, както знаем, лежи отдолу. Всичко е възникнало от него. Медузата е нещо, към което не бива да се поглежда. Тя превръщала хората в камък, спомняте ли си? Унищожавала ги. Значи Дариг е открил взаимодействието между Хаоса и онова, към което не бива да се поглежда. И всичко това естествено се отнася за посланика.

— Посланикът не бива да поглежда към Хаоса! — извика Мейли.

— Точно така. Посланикът може да си позволява безброй пермутации и комбинации. Но нещо — матрицата — не може да се променя, защото тогава няма да остане нищо от него. За да се разруши нещо толкова абстрактно като шаблона му, на нас ни е необходимо такова състояние, в което не е възможно съществуването на шаблон. Състояние на Хаос.

Във веригата бе включен и третият прекъсвач. Графиката сега приличаше на пияна гъсеница.

— Тези прекъсвачи са идея на Харисън — каза Сърси. — Аз му казах, че искам електрически поток с абсолютно объркано течение. Това е целта му. Да създаде състояние на липса на шаблон. Вторият прекъсвач се опитва да разруши частите на шаблона, останали след включването на първия, а третият разрушава шаблона, създаден от първите два. Така те се самоунищожават и всяка останала частица от шаблона се разрушава непрекъснато във веригата… Надявам се да е така.

— Значи това трябва да създаде състоянието на Хаос? — попита Мейли, загледан в екрана.

За известно време се чуваше само виенето на машините и се виждаше лудото подскачане на графиките. После, в центъра на стаята на посланика, се появи петно. То започна да плува, да се извива и да расте.

Онова, което ставаше, беше неописуемо. Те разбираха само, че всичко, което бе в рамките на петното, просто го нямаше. Изчезна.

— Изключи! — извика Сърси. Харисън изключи веригите.

Петното продължи да нараства.

— Как става така, че ние можем да го гледаме? — попита Мейли, загледан в екрана.

— Спомни си щита на Персей — каза Сърси. — Той го използвал като огледало, в което Медуза видяла собствения си образ и така той могъл да я разгледа, без тя да погледне към него.

— То продължава да расте! — извика Мейли.

— В цялата тази работа има известен пресметнат риск — успокои го Сърси. — Винаги съществува опасност Хаосът да се освободи от оковите. Ако това се случи, няма да има значение какво…

Петното престана да расте. Краищата му се вълнуваха и извиваха, след което то започна да се свива.

— Принципът на реда — каза Сърси и падна в стола си.

— Някаква следа от посланика? — попита той след няколко минути.

Петното още се вълнуваше. После изчезна. Веднага последва експлозия. Стоманените стени бяха всмукани навътре, но издържаха. Екранът угасна.

— Петното издърпа всичкия въздух от стаята — обясни Сърси. — Както и мебелите, заедно с посланика.

— Той не издържа — каза Мейли. — Никакъв шаблон не би могъл да издържи в объркването. Отиде да се присъедини към Алфърн.

ГАЛАКТИЧЕСКА ПРИКАЗКА от Майкъл Лайтуивър

 

Много, много отдавна, в една галактика далеч, далеч от тук живеели всички онези малки светли същества и те просто си стояли там и се наслаждавали на живота в това радостно и безвремево измерение. Но ето че един ден, един много голям и величествен ангел дошъл при тях.  Той имал много сериозно изражение на лицето си. Търсел доброволци за изключително важна мисия.

 

“В самия край на галактиката Алсион се намира една много малка, но в същото време много специална планета, наречена Гея”, започнал той. “Тя е уникална – като прекрасна градина и гъмжи от стотици хиляди различни форми на живот. Тя е нещо като експериментална станция в галактиката и е населена с особено интересна хуманоидна форма на живот, която съдържа в себе си едновременно и най-висшите, и най-нисшите честоти, познати в космоса. Всъщност тя е самия връх на дуалността. От една страна това е една от най-красивите форми на живот и е в състояние да носи най-висшите честоти на любовта, светлината и радостта, познати в цялата Вселена. От друга страна обаче, тя е в състояние да носи и най-плътните и тъмни честоти, които космоса някога е изпитвал – честоти, които останалите същества са преодолели преди еони.

 

В момента ситуацията е следната. С течение на времето планетата преминава през периодични космически цикли и сега тя е стигнала до края на два основни цикъла – 2 000 годишния цикъл на Рибите и 25 000 годишния цикъл на космическата година, за който планетата обикаля около Алсион, централното слънце на галактиката Млечен път.

 

Със завършването на този цикъл много неща приключват и много нови тепърва  започват. Но най-важното е, че към планетата се излива много светлина, която драматично повишава нейната честота. Както се случва по време на всеки голям преход, така и сега ще има известна турбулентност. Част от нея ще е геологическа, тъй като самата Гея е жива планета и също еволюира. Но основна част включва хуманоидния вид, който доминира на планетата.

 

Това няма да е лесно време, особено за онези, които все още спят, както и за онези, които вибрират на най-ниските честоти. Смяната на честотата ще предизвика несигурност, която на свой ред ще породи страх.

 

Първата ера от еволюцията на тази планета е била физическата ера и ключовата дума е била “оцеляване”. Втората ера, която сега завършва е ерата на ума и ключовата дума е “логика”. Третата ера, която започва сега е ерата на сърцето и ключовата дума е “любов”. Това е най-високата честота.

 

Тези, у които сега е властта на планетата принадлежат към стария ред на физическото и умственото. В зависимост от степента, до която могат да направят плавен преход към живот, в чийто център е сърцето и който се направлява от божественото, това ще е лесен преход. Но ако  не са в състояние да го сторят, те ще изпитат много сътресения.

<

Такава е ситуацията сега на Гея. Причината, поради която съм тук е да потърся доброволци, които биха пожелали да се преродят в хуманоидната форма на планетата, за да помогнат за по-лесния и гладък преход. Вече сме изпращали пророци и учители в миналото. Много често те са били брутално преследвани или убивани. В други случаи са били смятани за богове и хуманоидите са изграждали сложни религии и ритуали около тях, а после са използвали тези религии, за да се контролират взаимно. Правили са всичко друго, само не и да следват простите учения, които са им били предлагани.

 

Така че този път ние ще опитаме друг подход. Няма да има повече пророци, спасители и аватари около които да могат да създават религии. Този път ще изпратим хиляди, всъщност стотици хиляди обикновени светлинни същества, които ще имат само две задачи:

 

1)      Да останат в сърцата си

2)      Да помнят кои са, защо са там и за какво е всичко това

 

Изглежда много лесно, нали ? За съжаление не е така ! Както вече казах дуалността е достигнала своя връх на тази планета. Този вид е довел до съвършенство илюзията за “добро” и “зло”. Най-голямото предизвикателство за вас ще бъде да си спомните Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво Е Всичко Това. Когато си спомните, вие ще сте в състояние да останете в сърцата си независимо от външните събития.

 

А как ще разберете кога забравяте ? Лесно е. Наблюдавайте отношението си към другите. В момента, в който забележите, че съдите ще знаете, че сте забравили Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво е Всичко Това. Това ще бъде вашия сигнал.

 

И тук е предизвикателството. Животът на тази планета ще изисква голяма способност за различаване и проницателност – мъдра оценка за това, кое е истина, кое е подходящо и кое е за висшето благо, както за вас, така и за планетата. Обаче вие ще можете да разберете че сте в позиция на съдене и сте излезли от сърцата си, когато обвинявате.

 

Ние знаем какво предизвикателство може да бъде тази планета. Знаем колко реални изглеждат илюзиите там. Разбираме огромната плътност на това измерение и налягането, на което ще сте подложени. Но ако оцелеете в тази мисия – и пак подчертавам, че тя е напълно доброволна –  вие ще еволюирате с изключително голяма скорост.

 

Също така трябва да кажем, че някои от вас, които ще отидат на тази планета като звездни семена, никога няма да покълнат – никога няма да се пробудят за спомнянето за това, кои са наистина. Някои от вас пък ще се пробудят и ще започнат да светят, само за да бъдат задушени от мненията и преобладаващите мислоформи около тях. Други обаче ще се пробудят и ще останат будни и тяхната светлина ще стане извор на вдъхновение и припомняне за много други.

 

Вие ще се превъплътите из цялата планета, във всяка култура, всяка раса, всяка страна, всяка религия. Но вие ще бъдете различни. Никога няма напълно да паснете. Когато се пробудите (вие) ще осъзнаете, че истинското ви семейство не е това на вашата раса, култура, религия, страна или дори вашето биологично семейство. Това е вашето космическо семейство, тези които са дошли като вас – със задачата да помагат по начини, малки или големи, в извършващия се преход.

 

Истинското Братство и глобализация в най-висшата си форма ще стане, едва когато си спомните Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво Е Всичко Това. То ще стане, когато се завърнете в истинския Храм на Божественото Присъствие – вашето сърце, където става това припомняне и от където сте призовани да служите на света.

 

И така готови ли сте ? Добре !

 

О, и между другото има няколко дребни неща, които трябва да спомена …

 

Поради плътността, вие не можете да действате в това измерение без подходящ космически костюм. Това е биологичен костюм, който всъщност се изменя с течение на времето. Има много неща, които можем да ви кажем (за това), но нашето време за въвеждане е малко и мисля, че можете просто да “скочите” в него и да го изпробвате. Все пак трябва да бъдете предупредени. Има опасност ако забравите кои сте в действителност, да помислите че вие СТЕ вашия космически костюм вместо факта, че той просто е вашето превозно средство в това измерение. Веднъж след като сте там ще забележите, че има невероятно разнообразие от космически костюми и на тях се обръща доста внимание. Все пак, въпреки безкрайното разнообразие, тъй като това е планета на дуалността, те спадат към две основни категории, наречени “полове”. Отново ви казваме, че сега нямаме време да се впускаме в подробности. Но вие ще откриете, че вашите отношения със собствения ви космически костюм са изключително интригуващи и интересни.

 

Другото малко нещо, което трябва спомена е следното. За да можете да оперирате в това измерение, вие ще получите също така по един микрочип, наречен “персоналност”. Той е като впечатана самоличност и заедно с космическия ви костюм ще ви направи съществено различни от всеки друг. Това ще ви даде възможност да участвате в холограмата там – нещо което наричат “съгласувана реалност”. Още веднъж казвам, че съществува реална опасност дотолкова да се вживеете в холографските личноостни драми, че (може) да забравите кои сте в действителност и да помислите, че СТЕ вашата персоналност. Знам че звучи доста невероятно сега, но веднъж щом попаднете там …

 

Има още толкова много неща, които можем да ви кажем за вашата ориентация там, но смятаме че ще можете да научите останалото експериментално на място. Единственото важно нещо е да помните Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво Е Всичко Това. Ако можете да направите това всичко останало ще върви добре. Но внимавайте – толкова малко наистина си СПОМНЯТ. Те (се) изпъкват като “различни” и другите ги наричат “Просветлени”, “Пробудени” или с други подобни имена. Странно, нали ?

 

Е, добре! Kъсмет и приятно пътуване !!!

Увереност в доброто и красивото ( Трудно е да бъдеш бог , братя Стругацки)

Тя имаше едно прекрасно качество: свято и безкористно вярваше в хубавото. Ако разкажеш такава приказка на някой крепостен селянин, ще измънка със съмнение, ще си избърше сопола с ръкав и ще си тръгне, без дума да каже, само ще огледа добрия и трезвен, но за нещастие малко побъркан благороден дон. Ако започнеш да разказваш такова нещо на дон Тамео и дон Сера, няма да те изслушат докрай: единият ще заспи, а другият ще се оригне и ще рече: «Това всичкото ще каже, е много благородно, но как е там с жените?…» А дон Реба ще го изслуша докрай внимателно и след като го изслуша, ще смигне на своите щурмовачета да извият ръцете на благородния дон отзад и да разберат точно от кого благородният дон е чул тези опасни приказки и на кого вече е успял да ги разкаже…

“Малките юзърчета” творят – “Линейно щастие” ( Понеделник започва в събота, братя Стругацки)

Целият  първи  етаж  беше  зает  от  отдел  "Линейно щастие". Тук беше
царството на Фьодор Симеонович, тук ухаеше на ябълки и иглолистни гори, тук
работеха  най-красивите  момичета и най-славните момчета. Тук нямаше мрачни
фанатици,  познавачи  и  адепти  на  черната  магия, тук никой не скубеше с
пъшкане  и  с  болезнени  гримаси  косми  от  себе  си,  никой  не изричаше
заклинания,  подобни  на  неприлични  скоропоговорки, не вареше живи жаби и
врани  в  полунощ, при пълнолуние, на Еньовден или на нещастни дати. Тук се
работеше  за оптимизма. Тук се правеше всичко възможно в рамките на бялата,
субмолекулярна и инфраневронова магия да се повиши жизненият тонус на всеки
отделен   човек  и  на  цели  човешки  колективи.  Тук  се  кондензираше  и
разпространяваше  по  целия  свят  весел и беззлобен смях; разработваха се,
изпробваха  се  и  се внедряваха модели на поведение и отношения, укрепващи
приятелството  и  разрушаващи  враждите;  отделяха  се чрез изпарявало и се
сублимираха  екстракти  от  мъкоутолители,  които  не  съдържаха  нито една
молекула алкохол или други наркотици. Сега тук се подготвяше за практическо
изработване  портативна  универсална  злоботрошачка  и се разработваха нови
марки най-редки сплави от ум и доброта.