Пустиня и оазис

Душата пребивава постоянно на всички нива на вселената. Едновременно се намира и тук, и в миналото, и там, където все още иска да бъде. Паметта, мечтите и нашето тук – всичко това ни заобикаля едновременно. Затова за по-осъзнатите е сложно да кажат къде са сега и къде отиват. Посоката на движение не е същността на самото движение. Вие живяхте? Вие умряхте? Вие живеете? – не, вие пребивавате. Реалността като феномен на движението на душата е статична.

Вие ще кажете, не, днес аз ще отида тук, а утре – там, и това ще бъде различна реалност. Но вие ще отивате в една статична реалност. Oт това къде стоите в нея, тя не се променя, променлива е само картината. Oт ъгъла на наблюдение стаята не се е изменила. Само комуникацията с други души прави реалността повече или по-малко прясна-солена-oстра. Всички впечатления от реалността  душата получава само от общуването със същите живи души като нея самата. Останалите декорации са доста скучни. Само сенки играят в пясъка, само морето шуми в продължение на милиони години в тази пустиня. Пустиня, защото е много трудно да се намери сред декорациите истински събеседник. Пустинята не е нещо уникално, тя е най-яркото и мълчаливо, кратко и ясно изразяване на реалността.

Понякога си мисля, че съм влязъл с грешния крак във вратата на реалността  (събуждане), а след това се опитвам да намеря начин да се върна и да повторя с правилния крак. Но от промяната на краката сумата не се променя. Ако отиваш в пустинята, не е важно с кой крак – пясъкът е все така мълчалив, безкраен и разсипващ се. Хората наоколо повтарят своето течение, оставайки същите празни събеседници както преди, и все така безкрайни. Ето че пясъкът и хората на тази планета не свършват, те унищожават всичко останало.

За пустинята и хората всяко различно “чудо” е мираж. Но миражът, на който сте  казали “не” – веднага изчезва. Пазете се от хората, които казват често “не”. Те не могат да се напият от потока ви, а вие не можете да ядете пясък.

 

huakachina-252822529-148031-500x0

Advertisements

“Тайната на вечната любов”

Има една древна легенда, в която се разказва за двама влюбени индианци, младеж и девойка. Веднъж те отишли при великия вожд на своето племе и му казали:
– Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш своята благословия и да ни поучиш, какво трябва да направим, за да може нашата любов да трае вечно.
– Добре, – отвърнал им вождът. – Ще ви кажа, какво да правите. Но първо елате с мен горе в планината и ми донесете два орела, пък после ще видим.

Двамата млади тръгнали в различни посоки и всеки от тях донесъл по един орел. Когато отишли на върха на планината, вождът им казал:
– Вземете сега този шнур и завържете с него един за друг крачетата на орлите.

Послушали го влюбените и вързали краката на двете птици.
– Хайде сега, пуснете ги да летят!

Младежът и девойката подхвърлили нагоре към небето орлите, но птиците не успели да полетят, защото крачетата им били вързани. Те паднали на земята и започнали да се кълват една друга, за да се отърват от това, за което са вързани. Тогава старият индианец им казал:
– До тук добре, а сега скъсайте въжето…

Младите изпълнили и тази повеля, срязали връвта и отново хвърлили двата орела във въздуха. Този път птиците бързо се издигнали на високо, зареяли се няколко пъти в кръг и след това поели към заснежените върхове на близката планина. А мъдрият вожд казал:
– Ето, това е тайната на вечната любов и щастието заедно: ако сте завързани един за друг, вие никога няма да успеете да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие!… 

(индианска притча от Хорхе Букай)

Притча за мъдростта

Един младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал: “Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?” Мъдрецът не благоволил да му отговори. Младежът, след като неколкократно повторил въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос. Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос. “Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?” Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежа да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки усилията му да се освободи. Накрая обаче той го освободил и коато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал: “Сине, какво най-много желаеше, докато беше под водата?” Младежът отговорил без колебание: “Въздух! Въздух! Аз желаех само въздух!” Мъдрецът попитал: “Не предпочиташе ли да имаш богатство, удоволствие, сила или любов, сине мой? Не мислеше ли за някое от тези неща?” – Настоявал мъдрецът. “Не господине, аз желаех и мислех само за въздух” – бил моменталният отговор. “Тогава – казал мъдрецът – а да станеш мъдър, ти трябва да желаеш мъдростта със същата сила, с която сега желаеше въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, като изключиш всяка друга цел в живота си. Тя трябва да е единствения ти стремеж денем и нощем. Ако търсиш мъдростта с такова усилие, сине мой, ти сигурно ще станеш мъдър”. by-yuan

Maй почва процеса , изписа се цялата преса –

ще има веселба голяма , ако мъглата я няма

Биг Брадър стреля право , но другите знаят –

на почнато дело не се види края

Навсякъде е мястото, за което

сладки песни ми пее сърцето

щом мисля за игричката малка ,

лежаща под земната залъгалка

Ех, наивен Биг Брадърчо лош –

топката цели не този кош 

минават еони , минават, вървят ,

а те пак играят – за кой ли пътOLYMPUS DIGITAL CAMERA

Раздяла със старото

Cвети Антоний живял в пустинята, когато към него се приближил един млад човек:
– Отче, аз продадох всичко, което притежавах, и спечеленото дадох на бедняците. Запазих си само няколко вещи, които биха могли да ми помогнат да оцелея тук. Бих искал да ви помоля да ми покажете пътя към спасението.

Свети Антоний помолил момъка да продаде няколко вещи от онези, които той си бил запазил, и с парите да купи малко месо от града. На връщане момъкът трябвало да привърже месото към тялото си. Младият човек направил както му било казано. На връщане го атакували кучетата и соколите, които искали месото.

– Аз се върнах – съобщил младият човек, показвайки своето ранено тяло и разкъсаните си дрехи.

– Онези, които искат да започнат нещо ново, но се опитват да запазят малко от стария си начин на живот, накрая биват унищожени от своето собствено минало – казал светият човек.

Огледалото ( Даоска притча )

 Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала. 

Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи – срещу него всички кучета му отговорили със същото. 

Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли. 

На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала. Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни. 

Ако няма никакви препятствия вътре във Вас, то не може да има и никакви препятствия извън Вас, нищо не може да застане на Вашия път. Такъв е законът. 

Светът е само едно отражение, той е едно огромно огледало.