Защо Ватикана е като “матрьошка”?

Истинската същност на Ватикана е скрита зад външната фигура на папата. Всъщност, нейната истинска същност излиза далеч отвъд католицизма и е пряко свързана със създаването на единна световна религия, за която Джон Колман е написал в книгата си “Комитет 300” като една от задължителните точки на плана за създаване на “нов световен ред”. Истинската същност на тази екуменистка религия няма нищо общо с Христос или неговото учение. Въпреки това, към последното няма отношение и християнството, измислено от еврейските жреци като “клон” на юдаизма – религията за “гоите”.
Но кой се крие зад външната фасада на Ватикана, в подземните сводове, в които е скрита истината за историята на човечеството, както и информация за уникалните технологии на силно развитите древни цивилизации? Ето какво разказа за тази сила на руският пътешественик, биолог, антрополог Г. Сидоров един от сибирските отшелници, част от диалога им е предаден в книгата “Наследството на белите богове”:
– Между другото, всичките три религии на Авраам са контролирани от един център. Сега ти казах тайната от тайните, а ти трябва да я знаеш.
– Чудя се какъв център? Вероятно е скрит някъде в планината?
– Контролният център на трите религии: и юдаизъм, и християнство, и ислям – е пред очите ни, но никой не осъзнава каква роля всъщност играе – тъжно се усмихна пазителят.
– И къде е той?
– Казах ти: насреща. Това е Ватикана, младежо. От Ватикана идва стратегическото управление на всички аврамически религии. Разбираш ли, само стратегическо, но не и тактическо. Разликата е голяма.
– Разбирам – почесах се по главата.
– Какво, не очакваше ли?
– Да си призная, не.
– Ще кажа още, Ватикана е като нашата „руска матрьошка“. Отвън – един храм, а ако копнеш, в него е скрит и другия, и третия.
– И какъв е храмът, скрит в сърцето му?
– Не се ли досети?
– Храмът на Сет?
Старецът ме погледна внимателно, след което категорично каза:
– Право в целта! Само че не на Сет, а на тъмното му въплъщение – Амон. Оттам идва стратегическото управление на аврамическите религии.
– Наистина ли искаш да кажеш, че Ватикана манипулира нашето православие?
– Това искам да ти кажа. Само че не Ватикана, а храма на Амон, скрит в нея.
– А кой управлява жреците на Амон?
– Как кой? Трудно ли е да се отгатне? Същите същества, които започнаха цялата тази игра със завладяването на нашата планета. Това е просто, момче. Ето защо стратегическите действия на трите аврамически религии са толкова синхронни. На най-високо ниво всъщност те не си пречат, те са от един отбор. Жалко е, че нашите политици не разбират това”.
Така, в допълнение към външното ниво, официално обявено като център на католицизма, има и скрити от страна на посветените нива на “матрьошката” Ватикана. Тя не само е религиозен и идеологически център на силата на т.нар. “световно правителство”, чиято задача е да създаде екуменическата църква на Сатана, тя е и резиденция на дванайсетте първожреци на Амон-Сет-Яхве-Йехова-Сатана. Затова в подземията, тайно от останалия свят, се извършват сатанински ритуали с човешки жертвоприношения, в които активно участват представители на световния паразитен “елит” (Комитет 300) и техните слуги от паразитните национални “елити” на Запада. Това, между другото, е описано в детайли с показанията на свидетели във филма на Галина Царева “Октопод”. Но тя не стигна до главното – до собствениците на паразитната сатанинска западна цивилизация и световния “елит”.
Но дори висшите жреци на тъмния планетарен егрегор също не са независима сила и служат на нехуманоидния, враждебен за човеците разум, намеци за който лесно могат да бъдат намерени на територията на самата Ватикана, ако по-добре избършете очите си и включите поне малко мозък. И всички тези хибридни нехуманоиди, заедно с деградантите, които им служат от няколко века, се опитват да унищожат нашата страна и да превърнат нашите хора в свои роби, устройвайки тайни интриги, правейки революции и организирайки “кръстоносни походи” срещу нас на обединена Европа.
Ето защо е време да осъзнаем истинската същност на тези вълци, които се крият в овчи кожи, а също така, че е невъзможно да постигнем споразумение с тях и докато са на нашата планета, те няма да се успокоят, докато най-после не изпотрошат недрата й и не унищожат човечеството, противопоставяйки го в следващата разрушителна планетарна война, както вече го бяха правили в далечното минало, следвайки принципа на “разделяй и владей”, разработен за всички паразити. Но не си струва да се преговаря с техните слуги, които управляват западната цивилизация, защото те не притежават никаква независимост и съзнателно служат на силите на тъмнината, организирайки масови човешки жертвоприношения по целия свят.

По материали от Интернет

Advertisements

Как глобалният елит използва цифровите активисти за свои собствени цели?

В продължение на много години, в обширните пространства на „мрежата“ има определена група хора, които наричат себе си „цифрови активисти“ (ЦА). Това е един вид „дигитално съпротивление“ на всяко тоталитарно правителство и дори на всяка държава, включително „новия световен ред“, в който слугите на световния „елит“ се опитват да ни завлекат. Но в действителност, това желание на ЦА да унищожат националните държави се използва от глобалистите за изграждане на глобално състояние на “тотален контрол”.
По какъв начин и с помощта на какви гениални „трикове“ на световния „елит“ успяват да заставят ЦА да работят в полза на своите интереси? Ето какво пише в своята книга „Умножаване на скръбта” преподавателят в Академията за информационни системи Е. Ларина: „Цифровите активисти в своята маса по идеологията, мирогледа и начина на живот са враждебни към управляващите елити и са по-скоро негативно настроени към всяка държава, най-вече към по-големите по размер и най-важното – по отношение на функционалност, мащаб на участие и влияние върху живота на обществото.
ЦА е преди всичко политическа дейност. Всяка политическа дейност е свързана с борбата за власт. Що се отнася до ЦА, за тях може би и по-важно от борбата е да се осигури максимален контрол над властта и ограничаване на държавните функции. Ключовият лозунг на ЦА: добрата държава е малката държава.
Сегашните ЦА не признават приоритета на националното право пред международното. Освен това, в самото международно право ЦА разделят актовете, приети в интерес на определени държави или управляващи елити, и актове, гарантиращи правата на индивида или на малки групи. ЦА изхожда от върховенството на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от ООН над всички други документи, включително националните и международните закони …
Внимателното наблюдение на различни видове конференции и открити дебати на водещи „мисловни танкове“, като например Центърът за нова американска сигурност, Фондация „Нова Америка“, Бруклинският институт, мисловната фабрика на Google и др, показват следното. През 2015 г. – първата половина на 2016 г., някои транснационални елитни групи започнаха да провеждат целенасочена политика, насочена към създаване на система за имплицитно рефлексивно управление на ЦА, превръщайки движението от глобален и местен субект в инструмент за постигане на определени елитни цели.
В по-широк смисъл става дума за използване на възможностите и потенциала на ЦА в интерес на специфични елитни групи, както в международен, така и в национален аспект (например, цифровите активисти бяха използвани от силите, свързани с Х. Клинтън, за да скандализират предизборната кампания на Д. Тръмп и да провокират различни видове вълнения в местата на изказванията му). Това е много ювелирна и дългосрочна операция. Както беше отбелязано по-горе, по своя светоглед цифровите активисти имат много негативно отношение към всякакви правителствени структури и изначално се позиционират като контраелитна сила. Ето защо, за да се извърши такава деликатна операция, елитните групи и модели, свързани предимно с високотехнологичния бизнес, разузнаване и нови финанси, задълбочено са изучававали историята.
Световната и руската история свидетелстват за протестни движения на различни нива на радикализъм, включително революционни групи, фокусирани върху въоръжената борба срещу режимите, се намираха в доста сложни, можем да кажем симбиотични отношения със специалните служби и елити. От една страна, те със сигурност враждуваха и воюваха. Включително и с човешки жертви. Но от друга – те също си взаимодействаха, обменяха информация и често ресурси. В някои случаи, в тези симбиотични отношения властта и нейните служби вземаха връх. В други на радикалните революционери се е удавало в крайна сметка да използват възможностите, ресурсите и потенциала на властовите и силовите структури за постигане на собствените си цели …
Като част от реализирането на политика, която не беше озвучена никъде, но всъщност е осъществена през последната година и половина, стана възможно чрез различни методи да се инфилтрира сред ЦА нова концепция. В много отношения тази концепция е станала универсално призната и доминираща сред цифровите активисти по света. Накратко, неговата същност е следната: „Всички модерни държави са бюрократични, ограничават правата и свободите и са враждебни към младежта, особено към напредничавата нейна част. Но на Запад за сега не трябва да се измени положението, тъй като съществуват авторитарни режими от типа на Русия, Китай и Иран, както и движения като ИДИЛ, Ал Кайда и др.
Затова основната задача на ЦА не само в споменатите страни, но и в целия свят, е борбата с агресивните авторитарни режими и техните елити. Въпросните думи с различни вариации звучаха на всички ключови конференции, посветени на ЦА и проведени в периода края на 2015 – първо полугодие на 2016 г.
За анализаторите няма по-лош враг от пропагандата. Замисълът често се крие в тънките моменти. Никой не се опитва да наложи на ЦА идеята, че техен враг са Китай, Русия, Иран, народите и особено младежта от тези страни. Цифровите активисти, както отвън, така и отвътре, са насочени не към страни като географска концепция и към тяхното население, а към държавния апарат, правоприлагащите органи и властовите личности. Това е изключително важно да се има предвид при разработването на практически мерки за противодействие.
Към днешна дата са създадени специални интерфейсни структури, които пренасочват глобалните усилия на цифровите активисти от вътрешнополитическите проблеми на западните страни към борбата срещу държавните власти на Русия, а отчасти и на Китай и Иран. От втората половина на 2015 г. се изпълнява мащабна програма, свързана с практическото прилагане на този ход.
Време е да отговорим на въпросите: как се осъществява обратът и кой го изпълнява? Не би било преувеличено да се каже, че за това вече са написани първите публикувани наскоро книги, че в САЩ се е развил военно разузнавателно-високотехнологичен комплекс. В книгите той се нарича комплекс “Интернет разузнаване”. Структурата на този комплекс включва най-големите високотехнологични компании като Google, Faсebook, IBM, значителен брой благотворителни фондации от ново поколение, създадени отново с парите на високотехнологични компании и техните основатели, инвестиционни фондове, университети и други периферни структури, разузнавателната общност на САЩ и други западни страни. Ключовият термин тук е “периферни”. Цифровите активисти никога няма да работят директно с правителствените агенции, а с компании, фондации, университети и т.н., дори и да знаят, че те са финансирани, включително и разузнавателната общност, и Пентагона …
Пред очите ни, от независима, набираща мощ млада сила, колкото по-далеч отива, толкова повече ЦА става имплицитно контролиран и използван инструмент. Има трансформация на движение от субект към обект, инструмент, използван от определени групи от световния елит … ”
Но доколко трябва да бъде човек късоглед и сляп, за да се „хване“ на всички тези трикове на светония „елит“? Глупаво е да се обвиняват Русия, Китай и Иран за всички разрушителни процеси, които се случват в западните страни. Нещо повече, „най-демократичната страна“ всъщност след 2001 г., под прикритието на „борбата с тероризма“, беше превърната от световния „елит“ в най-тоталитарната полицейска държава, очевидно изпреварвайки всички други тоталитарни страни в този аспект.
Как могат властите на Русия, Китай и Иран да попречат на установяването на свободи в страните от “западния свят”? Всичко това е само хитър “ход” и претекст за заблуждаване на собствените народи и на цялата световна общност. Неслучайно всички водещи световни медии принадлежат на представителите на световния паразитен “елит”, а същността на информационната пропаганда, която те извършват, е, че всичко лошо, което се случва с народите на западния свят, става по вина на властите на Русия, Китай и Иран. Но в действителност всичко е точно обратното: именно глобалният паразитен “елит” и западните правителства, които той контролира (предимно САЩ, Великобритания и Израел), са виновни за създаването и финансирането на световния тероризъм и за много други нещастия, които стават днес в западните страни, включително проблема с бежанците от Близкия изток и Северна Африка.
Западните корумпирани правителства са в авангарда на “новия световен ред” и на “тоталното електронно управление”, подготвено от техните господари за цялото човечество. И последната сила, която се опитва някак си да се противопостави на този процес, е Русия (с изключение на либероидите и други предатели) със своите съюзници. Въпреки че дори и в Руската федерация слугите на глобалистите са все още силни. Следователно, действайки срещу Русия и съюзниците й, ЦА всъщност допринасят за дестабилизирането и отслабването на тази последна „граница“ по пътя на „новия световен ред“, т.е. по този начин помагат на основните си врагове – световния “елит” – да поробят цялото човечество чрез унищожаване на националните държави и обединяването им в единна глобална държава под негов контрол.
А най-богатите кланове и управляващи династии планират да се превърнат в “световно правителство” в тази държава – т.нар. „черна аристокрация“, която стотици години се занимава с грабеж на народите на Земята, провокира световни и местни войни, революции, икономически кризи и тайни сатанински ритуали с човешки жертвоприношения. Не мисля, че изпълнението на този план е нужна на ЦА. Те просто трябва да осъзнаят: кой и с каква цел се опитва да управлява дейността им през последните години, решавайки собствените си проблеми. Но и националните правителства също не е нужно да седят и покорно да чакат унищожаването на националните държави от глобалистите. И в тази насока, ЦА и националните правителства, пред лицето на общия враг под формата на световния “елит” и неговите слуги, биха могли да станат съюзници, а не врагове.
Е.Ларина пише: „ЦА е сложен и нееднозначен феномен, свързан с логиката на научно-техническия прогрес и социодинамиката. Слагането на всички цифрови активисти в„ петата колона ”е грешка. Както точно са отбелязвали класиците, грешката в определени случаи е по-лоша и от престъпление. ЦА – това е не само заплаха, но и възможност, с която трябва да се взаимодейства последователно и ефективно. Необходимо е да се отбележи, че редиците на деструктивно ориентираните цифрови активисти се попълват не толкова от Държавния департамент и Лангли, а към този ход биват тласкани от ограничените възможности за млади професионалисти от много професии и специалности да реализират своите умения и знания в собствената си страна и др.
Има добре позната мъдрост: ако не искате да храните своята армия, скоро ще трябва да храните чужда. Във връзка с настоящите реалности, това означава: ако не се осъществява ефективно взаимодействие с най-технологично и професионално напредналата част от младите хора, не им се осигуряват възможностите и ресурсите, тогава всичко това неизбежно ще бъде направено от други. И последствията няма да бъдат най-добрите”.
Държавата, ако не иска да стане жертва на глобалистките структури на “световното правителство”, трябва да взаимодейства с ЦА срещу общата заплаха от унищожаване на човечеството под претекст за необходимостта от неговото намаляване, първо до 500 милиона души, обявени от глобалистите, а след това и по-нататък, в пълно съответствие с античовешките планове на господарите на световния “eлит”, които сами по себе си дори генетично не са хора. А задачата за изграждане на социално справедливо общество е много по-лесно да се постигне най-напред в рамките на отделните държави.

267323_600

За инкарнациите на животни в човешки тела

Несведущите и невежи археолози винаги отбелязват като признак за изостаналост на египтяните преклонението им пред богове-животни, което се счита за връх на нравствения упадък. От наша гледна точка това е било проява на древната херметическа мъдрост. Обяснението е : египтяните имали богове-животни, пред които не се прекланяли самите те, а обикновените животни (онези, които не били тачени като богове). Чрез създаването на богове-животни се целяло запазването на чистотата и издигането на човешката раса, като се предотвратява възможността чрез “магически средства” животните да проникнат на човешко ниво, превъплътени като хомо сапиенс. В главата “Илюзията за истинското познание” вече разгледахме прераждането на съзнателността, свързано с този въпрос, за да обясним, че при получаване на излъчване от човешка съзнателност, животните частично асимилират енергия от божествената искра или магическия огън, което им позволява, когато умрат като животни, за пръв път да влязат в човешката скала. Ясно е, че това се случва най-често с домашните животни или с такива, които по някаква особена причина са постоянно в контакт с човека: например цирковото куче, което е много близо до човешките вибрации.
Иска ми се да спра за миг и да си представя ироничните усмивки на онези, които са убедени, че авторът на тази книга страда от слабоумие. Струва ми се, че много добре ги разбирам, защото ако не бях имал сам за себе си възможността да проверя абсолютната истина, ако аз бях нов в тази област и сега четях тази книга, щях да мисля като тях. От друга страна, ако невярващите читатели можеха по магически начин да застанат на моето място само за няколко минути, те биха се съгласили с мен изцяло. Необходимо е да се изживее херметическия опит, за да се потвърди това, което човек е научил теоретично. Длъжен съм да заявя още, че що се отнася до херметизма, не съществува вярване или невярване, съществува само разбиране или неразбиране.
Продължаваме с обяснението за животните-богове. Когато за пръв път се прероди като човек, животното е на много ниско ниво, има много силни животински инстинкти и със сигурност нанася много вреда на обществото, като става престъпник или извратен тип поради недостатъчни задръжки за контрол на инстинктите. Този животински индивид ще трябва постепенно да издига нивото си в хода на много прераждания. Ясно е, че ако много животни преминат към вида на хомо сапиенс, човечеството ще бъде изправено пред сериозна криза, и именно това се случва в момента.
Посредством ритуалната магия египетските жреци принасяли в жертва например куче, мумифицирали го и го погребвали на тайно място. Давали на кучето име и в момента на смъртта го провъзгласявали за “бог на кучетата”. Така това животно се превръщало в окултен пазач, който не допускал влизането на кучета в човешката скала, за което било специално подготвено. Ще пропуснем пълното и задълбочено обяснение на тази магическа операция – то би послужило само да задоволи любопитството на непросветените.
Трябва да добавим, че човек не може да се преражда в животно и че не всеки се преражда, но това е отделна тема.

“Звездният човек” – Джон Бейнс

Юнг. Синхронията: аказуален обединяващ принцип

Групи или поредица от произшествия са представени, най-малко в светлината на нашия модерен начин на мислене като безсмислени и намиращи се като цяло в границите на вероятното. Въпреки това се случват и събития, чиято “случайност” може да бъде поставена под въпрос. Ще дам само един от твърде многото примери.

Аз го записах на 01 април 1949 г.:
Днес е петък. За закуска имаме риба. Някой в разговор с мен спомена обичая да направиш от някого “априлска риба”. В същата сутрин аз записах  в своя бележник нещо, който гласеше: “Est homo totus medius piscis ab imo”.
През деня една от моите бивши пациентки, която не бях виждал в продължение на няколко месеца, ми показа някои впечатляващи картини с изображения на риби, които тя нарисувала през времето, в което не сме се виждали.
Вечерта ми показаха парче гоблен с изобразени върху него рибоподобни чудовища. На сутринта на 2 април друга пациентка, с която не се бях виждал в продължение на няколко години, ми разказа един сън, в който тя стои на брега на езеро и видяла една голяма риба, която доплувала чак до нея и скочила от водата в краката й. По това време аз се занимавах с изучаване на историята на символа на рибата. Само едно от лицата, които споменавам тук, знаеше за това.
Всичко това предизвиква доста естествената идея за идейно съвпадение, което означава, че връзката има друго, а не причинно-следствено свойство. Трябва да призная, че тази верига от събития ми направи значително впечатление. Струваше ми се, че в нея присъства някакво божествено качество. При такива обстоятелства ние сме склонни да кажем: “Това не може да бъде просто съвпадение”, дори не знаейки за какво всъщност става дума. Независимо от това, силата от произведеното впечатление не е доказателство, че това не е случайно съвпадение на всички  тези “риби”. Разбира се, изключително странно е, че темата за рибата бе повдигната най-малко шест пъти в рамките на двадесет и четири часа. Въпреки това, не бива да забравяме, че рибата в петък – това е съвсем нормално, и че на 1 април е уместно да се говори за “априлска риба”. До този момент аз, в продължение на няколко месеца работех върху историята на символа на рибата. Рибата често е символ на съдържащото се безсъзнателно. Следователно, няма основания да се види в тази верига нещо друго, различно от случайно съвпадение. Веригата или серията от напълно обикновени събития все още трябва да се разглежда като съвпадение. Колкото и да е дълга, тя следва да бъде заличена от списъка на възможните безпричинни връзки. Ето защо е широко разпространено убеждението, че всички съвпадения са “успешни попадения” и не изискват безпричинно обяснение. Това предположение може, и със сигурност трябва да се счита за вярно, докато липсват доказателства, че тези съвпадения излизат извън рамките на вероятностите. Все пак, ако се появи такова доказателство, то в същото време ще бъде истинско доказателство за безпричинни комбинации от събития, които ние можем да обясним само като се позовем на фактора, несъизмерим с причинната връзка. Тогава ние трябва да приемем, че събитията по принцип се намират едно до друго, от една страна в причинно-следствената връзка, а от друга – в някаква смислова кръстосана модулация.
Тук бих искал да насоча вниманието към трактата на Шопенхауер “За очевидния модел в човешката съдба”, който е “кръстник” на гледни точки, разглеждащи се в наши дни. В трактата става дума за “едновременността, която не е причинно свързана, която ние наричаме “съвпадение”. Шопенхауер илюстрира тази едновременност с географска аналогия, където паралелите са кръстосани връзки между меридианите, които се считат за причинно-следствена верига.
Всички събития в живота на човека се намират в два коренно различаващи се видове комуникация: първи тип – обективна причинно-следствена връзка на природен процес; втори тип – субективна връзка, която съществува само за индивида, който я чувства, и следователно тя е толкова субективна, както са и сънищата му … Тези два вида връзки съществуват едновременно, и едно и също събитие, макар и да е звено между две коренно различни вериги, все пак се подчинява и на единия, и на другия тип, така че съдбата на един човек винаги съответства на съдбата на другия, и всеки индивид е герой на своята собствена игра, като в същото време играе и в пиесата на друг автор – това е отвъд нашето разбиране и може да се счита за възможно само въз основа на убедеността в съществуването на предварително определена забележителна хармония.
От гледна точка на Шопенхауер “големият сън на живота … има само един субект”, трансценденталната Воля , prima causa (първопричината-лат.), от която излизат всички причинни вериги, както линиите на меридианите от полюсите, и благодарение на кръговете паралели са един до друг в семантичните отношения на едновременността. Шопенхауер вярвал в абсолютния детерминизъм на природния процес и в първопричината. Няма доказателства за вярност нито на първото, нито на второто предположение. Първопричината е философски мит, който изглежда правдоподобно само, когато приеме формата на стария парадокс “Ev то rcav (един навсякъде -. лат), единството и многообразието на един и същ свят с Идеята, че точките на едновременността в причинно-следствените вериги или меридианите са едни “смислени съвпадения” има право на живот само в случай, че първопричината е наистина единството. Но ако тя е била многобразието, то не по-малко вероятно е цялата теория на Шопенхауер да се разпадне. Същият такъв тежък удар й носи факта, който ние едва напоследък осъзнаваме, а именно, че законът на природата е верен само от статистическа гледна точка, че оставя вратичка за неопределеността. Нито философските разсъждения, нито усещанията могат да предоставят доказателство за редовната поява на тези два вида връзки, в които едно и също нещо е едновременно субект и обект. Шопенхауер е мислил и писал във времена на пълното господство на причинността като категория априори и поради това не може да я използва в опит да обясни “смислените съвпадения”. Но, както вече видяхме, причинността може да служи като относително правдоподобно обяснение само в случай, ако ние разчитаме на друго, също необосновано допускане за единството на първопричините. Тогава това неминуемо води до следното: всяка точка на даден меридиан трябва задължително да се намира в отношения на “смислено съвпадение” с всички други точки на същия градус на ширина. Въпреки това, този извод е далеч извън обхвата на емпирично възможното, защото това означава, че “смислените съвпадения” се случват толкова редовно и систематично, че тяхното съществуване или не е необходимо да се доказва, или доказването им е от просто по-просто. Приведените от Шопенхауер примери също са неубедителни, както и всички останали. Все пак може да му се признае, че е видял проблема и осъзнал невъзможността да бъде лесно и бързо решен. Тъй като този проблем е свързан с основите на нашата епистемология, то той, в съответствие с общата насока на своята философия, го смята за източник на трансцеденталните предпоставки, за волята, която създава живот и е на всички нива, модулирайки всяко едно от тези нива, така че те са не само в хармония със своите синхронни паралели, но също така и  подготвят и организират бъдещи събития, играещи ролята на съдбата или Провидението.

По материали от Интернет

Телепортацията на К. Кастанеда

Няма толкова много хора, които могат съзнателно да използват феномена телепортация на нашата планета. И те, като правило, не рекламират своите способности. Но въпреки факта, че повечето хора, благодарение на активните PR дейности на паразитната система смятат, че дарбата на телепортацията е атрибут на приказките и митовете, или на фантазията и научната фантастика, при някои от тях спонтанното проявяване на този феномен се случва периодично.
Подобен случай от живота си, който се е случил с него в Лос Анджелис, е описан от американския антрополог К. Кастанеда в неговата книга “Активната страна на безкрайността”. Ето как той описва какво се случва с него в близост до Калифорнийския университет: „Интересът ми към продължаване на заниманието с науката до голяма степен изчезна. Започнах да живея на автопилот. Почувствах депресия. Но забелязах, че умът ми не е претоварен. Не разчитах на нищо, не си поставях цели и не се надявах. Мислите ми не бяха натрапчиви, което не можеше да се каже за чувствата. Опитах се да разбера това противоречие между спокойствието на разума и обърканите чувства. В това състояние на отсъстващ разум и преливане от чувства, аз веднъж минавах покрай Хейнс Хол, където се намираше антропологическият факултет, отивайки към кафенето за обяд.
Изведнъж усетих странен тласък. Реших, че съм близо до припадък и седнах на стъпалото. Видях жълти петна пред очите си. Усещах, че се въртя. Бях сигурен, че ще повърна. Очите ми сълзяха, не можех да видя обектите около мен. Усещането за физически дискомфорт беше толкова пълно и силно, че не оставяше място за мисли. Бях завладян само от страх и безпокойство, смесен с наслада и странно предчувствие, че съм на прага на велико събитие. Това бяха усещания, в които мислите не участваха. В този момент не знаех дали седя или стоя. Бях заобиколен от тъмнина, толкова непроницаема, каквато можете да си представите, и тогава видях енергията, нейния поток във Вселената.
Видях серия от светли сфери, които се движеха към мен и от мен. Видях ги по едно и също време, по начина, по който дон Хуан винаги ми разказваше за това видение. Знаех, че те са различни хора, защото техните размери са различни. Разгледах детайлите на тяхната структура. Ярки и заоблени, те се състояха от нишки, които сякаш бяха залепени един за друг. Сред нишките имаше тънки и дебели. Всяка от тези светли фигури имаше нещо като гъста коса. Те приличаха на някакви странни светли рошави животни или на огромни кръгли насекоми, покрити със светеща кожа.
Това, което най-много ме порази, беше, че изведнъж осъзнах, че съм виждал тези космати насекоми през целия си живот … Не съм имал и капка съмнение, че възприемам енергията, тъй както тя тече във Вселената, цял живот, независимо, без никаква помощ.
Това осъзнаване ме изуми. Чувствах се изключително уязвим и крехък. Исках да се скрия, да намеря някакъв подслон. Всичко това беше като в съня, който, вероятно, повечето от нас някога са виждали, когато човек е гол и не знае какво да прави. Чувствах се повече от гол; бях незащитен, слаб и се страхувах да се върна в нормалното си състояние. По един неуловим начин усетих, че лежа и се подготвих да се възстановя. Представях си, че се каня да легна на алея, облицована с тухли, и се мятам в конвулсии, заобиколен от тълпа от хора, които ме гледат.
Усещането, че лежа, ставаше все по-ясно. Усетих, че мога да помръдна очите си. Можех да видя светлината през спуснатите клепки, но се страхувах да отворя очи. Странно, но не чух никой от онези хора, които, както ми се струваше, се струпаха около мен. Не чух никакъв шум. Накрая се осмелих да отворя очи. Лежах в леглото си, в служебния си апартамент на ъгъла на Уилшир и булевард Уестууд”.
Както виждаме, феноменът на спонтанната телепортация е предшестван от променено състояние на съзнанието “без мисли”, а след това, несъзнателно, К. Кастанеда използва техниката за въртене на енергийното тяло, която е била използвана от такива известни извънтелесни пътешественици като Монро и Радуга. Такава техника води до движение на енергийното тяло или тялото на съня. Да предположим, че то се е преместило от сградата на антропологичния факултет в служебния апартамент на К. Кастанеда, който се намира в друга част на Лос Анджелис. Но как физическото тяло се е преместило там след енергийното тяло?
Самият Кастанеда пише, че тази техника е била използвана от магьосниците от древно Мексико за движение както в нашия свят, така и в други светове и други времена. Това е специалната позиция на събирателната точка на възприятието, която ви позволява да пренаредите физическото тяло в позицията, в която се намира тялото на съня. Но в това се крие опасността за неопитни пътешественици внезапно да се окажат в някаква реалност далеч от нашия свят и да не намерят път назад. Така че, може би някаква част от внезапно изчезналите хора е просто следствие от спонтанна телепортация?

По материали от Интернет

Трите скорости на астралното тяло

Aстралното тяло може да се движи с различна скорост.
Първата е най-обикновена, естествена, при която човек се намира в съзнание и се движи из астралния свят по собствено желание или е в състояние на астрален сомнабулизъм.
При втората скорост астралното тяло започва да се движи по-бързо от обикновено – ускорява се. При това на човека му се струва, че той стои на място, а пространството наоколо лети срещу него. Усещането прилича на пътуване в скоростен влак, когато покрай вас преминават гори, поля, сгради, пътища.
Когато астралното тяло преминава през препятствие – врата например, сякаш самото препятствие се движи срещу астралния ви двойник, врязва се в него и преминава през него. В такова състояние астралното тяло оставя след себе си светлина, която обозначава изминатия път и изглежда като две ивици върху земята. При по-нататъшно ускорение той сякаш напомня на летящ метеорит с ярка опашка, която го следва. Оставайки постоянно в съзнание, човек може да прелети мигновено огромни разстояния с такава скорост.
Третата скорост е свръхвисоката скорост, с която човекът се придвижва в астралния свят, когато е в безсъзнание. Тъй като нашия мозък не би понесъл такава скорост, той изключва съзнанието, когато е необходимо да се движи на гигантски разстояния за броени секунди. Докато мозъкът едва успее да формулира отделна мисъл, астралната проекция вече ще пренесе човека до целта.
Тези скорости са приложими и към починали хора. Техните астрални тела могат да се движат със същите вариации като живите. Макар че учените спорят по този въпрос и твърдят, че мъртвото тяло винаги се движи само в безсъзнателно състояние – следователно е с трета скорост, свръхвисока. Но в отделни случаи то може да намали скоростта до средна, ако в неговата матрица все още лежи програмата на темпа на обикновено ходене или бягане.

В.Ажажа: как да се открие невидим НЛО?

Много от аргументите на отричащите феномена НЛО се основават на предполагаемото отсъствие на безпристрастно приборно фиксиране на този феномен и всичките му проявления се обясняват или с “масови халюцинации”, или с фалшифицирани фото и видео материали, създадени от сензационисти. Разбира се, има и такива, но има и много надеждни и записани показания от прибори, (например, локатори на самолети и летища) и фото и видео материали, подложени на преглед, които показват различни неидентифицирани летящи обекти, включително невидими за обикновеното зрение.
В същото време проявите на явлението са доста по-многобройни, тъй като те се срещат главно в инфрачервения или ултравиолетовия спектър, който е невидим за зрението на обикновения човек. И именно способността съзнателно да се скрие от човешкото око предполага връзката на явлението НЛО с някакви разумни сили, а не природно бедствие. Уфолозите вече са разработили някои техники за откриване и фиксиране на такива невидими НЛО. Ето например това, което известният руски уфолог, кандидат на техническите науки В.Ажажа пише в книгата си “Внимание: НЛО!”:
“Напоследък стана невъзможно да се отрече реалността на НЛО. Те съществуват във видимите и невидими области на нашия физически свят и се характеризират както със статични, така и с динамични (пластични плазмоидни) форми. Тези обекти, скрити от нашето възприятие, създават електромагнитни, светлинни и електрически аномалии. Чрез регистрирането им в атмосферата или на земята стана възможно да се разработи техника за откриване на НЛО.
Могат да се използват като инструменти за регистриране на аномалии регистратори на алфа и бета частици, сензори за гама лъчение, фотометри, магнитометри, електрометри и синусоидални осцилатори в честотния диапазон от 1 KHz до 10 MHz, радиометри с чувствителност не по-малка от 10 на минус четвърта степен W в диапазона на дължината на вълната от 0,7 до 8,0 микрона.
Аномалните и необясними отклонения в показанията на някое от устройствата могат да показват наличието на невидим НЛО. В този случай, фотографирането се извършва чрез секторно или панорамно заснемане върху конвенционален високочувствителен панхроматичен филм с оранжев или червен светлинен филтър или филм, чувствителен към инфрачервено излъчване в близкия инфрачервен спектър …
Наблюденията се провеждат периодично, обикновено за 7-10 часа, за предпочитане през нощта. Съдейки по резултатите, получени от изследователските групи, излъчването се записва не само в инфрачервения, но и в ултравиолетовия диапазон на спектъра. Опитът от инструменталните изследвания, проведени с този метод предполага съществуването на форми на живот в плазменото състояние, отвъд нашата физическа природа. Тези форми на живот могат да се движат от една степен на плътност към друга, от невидимата област на спектъра до пълна физическа плътност, която може да се наблюдава визуално, без инструменти.
По този метод са правени и снимки от самолета. Оказва се, че в близост до самолета или непосредствено зад него летят или светещи в инфрачервения спектър, или тъмни, невидими обекти. Най-често се откриват след излитане или преди кацане. Едновременно с откриването на невидими обекти понякога се наблюдават дискообразни тъмно оцветени НЛО. Високоскоростното заснемане показва, че невидимите обекти внезапно се придвижват в пространството, ритмично променяйки размера си. Сред тях е намерен обект, летящ ниско над земята със скорост около 1500 км / час. На някои снимки са открити следи от спирална дифракция, което може да се обясни с наличието на ротационно поле, характерно за много типове НЛО.
За да се открие НЛО в невидимия регион на спектъра, препоръчително е да се използват устройства за нощно виждане в двустепенна версия или с усилвател на яркостта, чиято чувствителност позволява да се открие обект в инфрачервения спектър с достатъчна оптична резолюция. Най-ефективното устройство за откриване на невидими НЛО през деня или през нощта е термовизорът. Съвременните термовизори, например от типа AGA (Швеция), се състоят от комплект сменяеми огледални лещи, охладени матрични фотоприемници, чувствителни към инфрачервено излъчване в обхвата на дължината на вълната от 5 до 15 микрона. На монитора на термовизора може да се получи не само инфрачервено (термично) изображение на невидим НЛО, но и да се определят температурните градиенти на обекта”.
По този начин, с помощта на оповестената методология и прибори, всеки може да се опита самостоятелно да фиксира тези обекти, невидими с обикновеното око, и да определи практически: дали наистина си струва необоснованото бърборене на онези, които отричат както този феномен, така и различните му проявления. За научно обяснение на тези прояви на явлението са необходими много повече хипотези от онези, които дават бедните малки умове на „борците срещу лъженауката” и други слуги на паразитите, отработващи даренията на своите господари и опитващи се да убедят хората, че феноменът НЛО няма нищо общо с разумните сили, а е или „плод на болното въображение на хората“, или в краен случай – „неизвестни атмосферни явления“.