Да разгледаме някои кодировки при църквата

Всичките съществуващи църкви не са построени случайно. Системата на контрол – това е пирамидата, чиито връх се явява църквата. Разположението на църквата не е случайно – върхът (острието на купола) точно съвпада с оста на пирамидата.

cerk-1

Това важи както за православните църкви, така и за католическите катедрали и минарета (джамии). Църквата е двойно действаща помпа. При четене на информация (по празници) стрелката е надолу (одухотворението напуска църквата). При запис на информация стрелката е нагоре – запис с изхвърляне през острието на боклука и стара информация (светещи облаци над църквата при голямо събиране на хора). Хората излизат с нова информация и пристъпват към изпълнението на това, което е написано. Всички празници и всичките дни за снемане на информация са разписани и пуснати в обръщение за подвеждане към божествените и свещени събития. Информацията най-напред получават служителите на църквата, поради което изборът на духовенството не е случаен. Тъй като информацията идва чрез църквата, тя се смята за основата на всичко – и морал, и наука, и всичко, което е предписано от програмата. Формата на купола е луковица, а конусът също не е случаен. Ако под него няма нещо, което да прекъсва връзката, формата на луковицата или конуса улеснява изтеглянето на потенциала от всички присъстващи. Каските, будьоновките изпълняват същата функция – по време на война мозък не е необходим.

(Александър Хатибов)

Advertisements

Важни моменти при контакт с духове

Изтънчено чуване: метод на различаване

Изтънченото чуване бива два вида. Първо – телепатично, когато в главата се чува това, което духът казва. Безцветен глас, лишен от всякаква лична окраска и само по смисъл можете да се досетите кой говори. Второ – ясночуване. В този случай  се чува отвъден глас като че ли през ушите, но при това не се вижда явен източник, а гласът има лична окраска.

Ако сте започнали да чувате духовете, това означава, че вашето ефирно възприятие е нараснало и са ви забелязали. Не е необходимо да се отиде на психиатър – психиатрията се отнася много сериозно към т.нар. “гласове”, така че с голяма вероятност се излагате на риска да ви вкарат в лудница. (Много от убийците признават, че действията им са управлявани от “гласове”, поради което  и позицията на психиатрите е доста разумна – кой знае тези “гласове” какво ще му кажат да направи).

Към своите нови възможности трябва да се отнасяте спокойно и примирено, не реагирайки по емоционален начин.

Как да разберете кой ви говори? Методът за различаване е много прост. Високоразвитите духове никога няма да ви дадат конкретни съвети за ситуацията – “да го направиш по този начин, или иначе”; техните препоръки са с абстрактен и общ характер, тъй като тези духове бдят над нашата свобода на волята.

По-низшите духове просто ще превъртат подробни съвети за това как да се процедира при определени обстоятелства. Техният подход варира в зависимост от човека. Ако на някого не са му взели страха (с псувни или някакви ужасни истории), могат да се опитат да го хванат с желанието за “духовно ръководство” – “прави го по определен начин”. Ако сте съгласни с това, такъв дух постепенно се вмъква в доверието на даден човек и упражнява известна власт над него, внедрява се в аурата му и там е вече близо до пряк контрол над физическото тяло.

Не трябва да се хващате на такива въдици. Те трябва да бъдат съзнателно игнорирани. Тогава низшите духове, които са били ваши черни учители ще видят, че нямат шанс тук и ще се отстранят.

В случай на поддаване на тяхното “лидерство” можете да попаднете в лудницата, където чрез ударни дози химиотерапия за дълго да се заглуши цялото ви фино възприятие.

Така че към изтъченото чуване трябва да се отнасяте много внимателно.

Нашата матрица – учебен полигон за въплътени души?

Нашата матрица – учебен полигон за въплътени души?

Съществува хипотеза, че нашата планета е един вид практически “полигон” за култивиране на душите в Школата по Създатели на реалността. Условията на обучение в този “полигон” са възможно най-близо до “боевите”. Учениците не помнят своите превъплъщения, както и съществуването между животите и само в процеса на успешното обучение започват да придобиват тези умения. Освен това, съществуването в света на плътната материя ограничава възприемането на реалността само чрез обикновените сетива, а развитието на свръхспособностите е заложено в учебната програма.

В този свят на дуалната реалност, над съзнанието на учениците въздействат както злонамерени, така и приятелски сили, същества и същности. И от обучаемите се иска не да “заровят главата си в пясъка” като щраус, а да се учат на правилно взаимодействие с тези сили. Много е вероятно появата на паразитната система, затрудняваща развитието на душите и отсяваща към карантина “двойкаджиите” и “повтарячите”, да е заложенa в условията на обучение като фактор от изпита, осигуряващ преход на ново ниво (в следващия клас).

В тази реалност са ни оставени много “подсказки” под формата на различни видове “артефакти”, с изучаването и разкриването на тайните на които трябва да си помогнем по пътя към пробуждането на съзнанието и постигане на по-голяма яснота на възприятията, както и развитието на латентните способности в нас. А намек за това може да се намери в следното изявление на руския изследовател на езотеричното познание Роман Дол, който в своята “Книга за древните пророчества” пише:

“Последните пазители на нашата планета, преди да дематериализират телата си, отивайки във вечността, деактивират реактори, запечатват пирамиди, замаскират и скриват aртефакти и библиотеки. На повърхността на Земята остават само загадки, за чието решаване човечеството ще избере нишката на Ариадна и ще се съсредоточи да търси съвършеното знание, хармония и просперитет …

Наред с външните артефакти боговете скрили своето присъствие в нашето подсъзнание. Подсъзнанието съхранява информация за мъдрите и съвършени мангуси, мистичните циклопи, силните и коварни титани и верните на идеите на доброто гаруди. Боговете живеят вътре в нас и чрез отваряне на достъпа до определени информационни слоеве на вътрешната Вселена, ние можем съзнателно да използваме такъв ценен опит. Технологията на взаимодействие с древните сили на планетата изглежда доста фантастично, но кой знае, читателю, какво ще ти даде знанието за праисторията на човечеството?”

Така че – познаването на реалната ни история е много важно за нашето развитие и за постигане на хармонично взаимодействие със силите на природата. Не е случайно, че за важността от разбирането на тайните на древните цивилизации споменава и ориенталистът Алексей Маслов в книгата си “Изгубената цивилизация: в търсене на изгубеното човечество”. Така например, той пише: “.. Много от великите цивилизации на древността са изчезнали, но те са ни оставили следи от мъдростта си. Остава само да положим усилия, за да ги разберем … И тогава най-невероятното се оказва единственото възможно”.

Но разбирането на “невероятното” позволява само нестандартното мислене. Възможно е именно в него да е “ключа” за прехода на друго ниво. В края на краищата, нашето “пробуждане” и “осъзнаване” започват с различните от “официалните” или “ортодоксалните” възгледи за заобикалящата действителност. Само в този случай е възможно да се разбере простия факт, че ти си вътре в обучаващата матрица. Възможността за изход извън нейните граници дава само разширяването на способностите на съзнанието, след овладяването на съответния обучителен материал или информация, която просто е скрита в най-различни древни “артефакти”.

Естествено, паразитната система, съществуваща в света на Матрицата, се съпротивлява по всякакъв начин на този процес. Това е в същността на нейното съществуване: за да продължи успешно автономното си функциониране, тя се нуждае от енергията на обучаващите се “души”. Поради това е създадена цяла паяжина от информация, отвличаща вниманието от учебния процес, обгърнала съзнанието на студентите под формата на всякакви стереотипи и догми в системата на съмнителни ценности и удоволствия. И много от по-слабо развитите души попадат с лекота в плен на тази паяжина в продължение на много превъплъщения.

Но съзнанието ни е изпълнено с възможност за преодоляване на миражите и фантомите на Матрицата, за успешно противопоставяне на паразитната паяжина, излизане извън наложеното ни изкривено възприемане на реалността. Всеки, който чувства силното желание за следване на този път, има сериозен шанс да се събуди. А тези, на които им допадат наложените върху тях от паразитната паяжина правила на играта, могат да продължат да ги следват. Тук никой няма да ви предложи “червено или синьо хапче” – този избор трябва да се направи самостоятелно. При това с пълно осъзнаване, а не следвайки модни тенденции.

По материали от Интернет

Какво е синейдетика?

Синейдетиката (syneidetiks, от sin – “със”, “заедно”, “общо състояние или усилие на заедност”) + eidos (“образ”, “психическо, духовно явление”) + tiks (наставка в съвременната наука, използвана за обозначаване на на наличието на подредено и прецизно обосновано вътрешно единство от множество знания за определена област от действителността) е съвременно изкуствено словосъчетание от различни езикови единици, взети от старогръцкия език, които вкупом обозначават “наука за духовното общуване”.
За първи път думата се е появила през 80-те и 90-те години на 20-ти век като ключово научно понятие във връзка с философското осмисляне на комуникативния процес и неговата структура, и е получила семантичната натовареност да очертае предметното поле на възникващата нова наука за комуникацията и да облекчи интеграцията на знанията, постигнати в тази насока.
Така, вместо обичайното наблягане върху съставките на комуникативния процес, новата наука изтъква на преден план съприкосновението на съзнанията на участниците в него и съвместните усилия за постигане на едно или друго духовно състояние. В изследователския си параметър синейдетиката тръгва от наличието у даден субект на някаква духовност, която търси възможност да бъде споделена с другиго и така да събуди у съзнанието на другия същото духовно състояние.
Приема се, че са възможни два основни варианта: 1) осъщественият по инициатива на субекта комуникативен акт да завърши успешно, да се реализира като “акт на заедност” и така да “утихне” в едно “общо споделено духовно състояние”; и 2) комуникативния акт да е завършил неуспешно, без да е постигнал целения резултат, наречен “духовно съприкосновение”. В основната теза на синейдетиката е залегнало гледището, че независимо от резултата, и в двата случая изхждащият от субекта комуникативен акт се е разгърнал като “комуникативен процес”, като “духовно съприкосновение и общение на два Аз-а”, при което малко или много все пак е реализирано едно “духовно общуване”.

 

Дарио Салас Сомер: хората живеят в помрачено състояние на съзнанието

Известният чилийски писател-философ Дарио Салас Сомер – автор на книгата “Моралът на XXI век”, e посветил живота си на изучаването на проблемите на човешката съдба, познанията за смисъла на съществуването му на земята. И точно сега, когато започна поляризацията на противостоящите сили на Земята, тези въпроси стават актуални за всички нас с още по-голяма сила. Дарио още от детска възраст отбелязвал, че в нашия свят “нещо не е наред”, и че човечеството живее по някакви грешни закони.

Ако не се направят големи промени в живота на човечеството, то неизбежно ще стигне до гибел, движейки се по същия курс на технократско унищожаване на планетата и превръщането на хората в бездушни биороботи. В много отношения, според писателя, е необходимо да се измени съществуващата система на образованието и науката, която раздроби знанията за реалността на множество напълно несвързани помежду си дисциплини, с което е спомогнала за нашия манипулиран поглед на заобикалящата ни действителност.

Нашият поглед на заобикалящата ни реалност е също такъв “разпокъсан” и непълен, както и цялата ни наука. И ние сме загубили връзката между нас и останалата част от Вселената, както сме загубили и способността да сме наясно с единните закони, които управляват Вселената. За сметка на това ни засипват с поток от напълно безполезна информация за нас, нарушаваща нашето възприятие.

dario

Ето какво казва той за всичко това:

“Хората живеят в помрачено състояние на съзнанието. Те нямат дълбочинно разбиране на себе си и заобикалящата действителност. Това е и нашия проблем, проблемът на човечеството. На съзнанието ни липсва дълбочина. Това е като карането на кола в гъста мъгла:…пътят на моменти се вижда, а на моменти – не.

Аз предполагам, че човечеството се е загубило по пътя си, потънало в дълбините на съмнението, претоварване с информация и недостиг на осъзнаване.  И аз мисля, че нашата задача е да си възвърнем своето единство. Но завръщането му няма да е лесно. Това ще изисква усилията на най-добрите умове на нашата планета. Ние не забелязваме сериозността на ситуацията, не осъзнаваме какво се случва, защото всеки от нас е потопен в собствената си фантазия, в собствените си проблеми. Това е много тъжно.

Ние не учим човека да бъде човек. Ние се учим, за да успеем в материалния свят. Научаваме се да печелим пари, слава, материални блага, за да осигуряваме себе си. Образованието не цели да изведе хората към по-високо ниво на съзнание.

Докато хората живеят “играейки”, те губят много усилия в преследването на материални неща, стремейки се да стигнат възможно най-високо качество на живот. Едновременно с това, те търсят качеството на живота само в материалното и не го търсят в себе си. В резултат на това има някаква обща концепция на “стадото”, която се основава на стереотипни решения и рекламни лозунги.

Ние не знаем колко информация е в състояние да побере мозъка ни, но е ясно, че той има лимит. В същото време, всеки ден ние сме буквално бомбардирани с информация през цялото време, без край. Това е все едно, ако човек яде толкова много, че храната не успява да се усвоява. Той ще се издуе и в края на краищата ще се пръсне. Но, както е в нашия случай за информацията, хората просто са се объркали в нейните потоци и не виждат реалността такава, каквато е.

Един древен философ казва: “Мисля, следователно съществувам”. По мое мнение, той е сгрешил. Никой от нас не мисли сам. За човек това го прави всяка информация, която получава. Тази информация постъпва в мозъка не чрез съзнанието, а чрез подсъзнанието. Как работят най-добрите рекламни агенции например, в президентската предизборна кампания? Те се стараят да направят така, че посланието им колкото е възможно повече да заседне в мозъка на електората, а за това то трябва да премине през подсъзнанието. В резултат – имаме натрупана неосмислена информация – истински “информационен боклук”…

Ние не сме достатъчно отворени, достатъчно внимателни, за да осъзнаем какво се случва. Често си спомням за великия учен сър Артър Елингтън. Той каза че човек може да види само това, което е в съзнанието му. Той имаше предвид възприятието. Той твърди, че човек вижда не това, което е извън него, а един вид снимка, която е направена от съзнанието му.

Много хора, много учени споделят това мнение и смятат, че реалността не може да се усети непосредствено, защото всеки човек е потопен в свой собствен свят. Нашето възприемане е непълноценно. Всеки от нас живее в свой собствен свят, свят на мечтите си. Човек трябва да е много по-внимателен, за да види реалността такава, каквато е. Но това е много трудно, защото не ни го преподават.

За мен е много интересен факта, че в нашия свят съвсем не останаха мислители. Те вече не съществуват. И това въпреки факта, че в древна Гърция не е имало университети и дипломи. Днес, в нашия свят има много хора с висше образование, с дипломи първа класа, но светът никога не е била толкова зле по отношение на братството, на умението да живеем един до друг, както и на най-високите духовни ценности.

Така че, какво се случва? Всички правителства по света с техните министри и съветници са съставени от отличниците на най-добрите университети, но те не могат да заставят света да тръгне в правилната посока, не могат да помогнат на хората да се разбират помежду си, не могат да направят света по-хармоничен.

Проблемът е, че за да видите реалността такава, каквато е, трябва да се развие способността за възприемане, да има стремеж към по-високо ниво на вашето съзнание. Това е, над което аз работя, това е, което правя, това е, което най-много ме интересува. Това е централна тема на моите книги …

Считам, че в такава отчаяна ситуация като тази, единственото нещо, което човек може да направи, е да се потопи в своя вътрешен свят, за да опознае себе си. Изследвай себе си и начина си на живот, за да разбереш защо правиш някои неща, а се страхуваш да направиш други. И така да придобиеш по-дълбоко виждане за живота, да се научиш прецизно да правиш разлика между фантазия и реалност”.

Вече много хора започват да осъзнават, че “ключът” за решаването на много проблеми на човечеството не се крие в една безкрайна надпревара за материално богатство и потребление на “информационен боклук”.  Напротив, необходимо да се потърси този “ключ” вътре в себе си, а това е възможно само с прекратяване употребата на подсъзнанието от информационните потоци, които ни превръщат в бездушни биороботи в технократски свят и роби на манипулиращите нашето подсъзнание представители на световния “елит”.

Към развитието на съзнанието води спирането на вътрешния и външен диалог. Ето защо древните мистици за да получат “просветление” се уединявали от дневната суета сред природата, настройвали се на вълната на нейните естествени ритми и цикли, учели се на езика, на който Вселената ни говори. А всички тези потоци от информация са предназначени да удържат нашето съзнание до нивото на полуживотински покорен представител на “стадото”, водено от “пастири” за решението само на техните задачи.

По материали от Интернет

“Убийте дракона”. Истината за Ошо

Автор Шели Шрайман

Ти проповядваш доверие, но къщата ти е скрита от другите с непробиваема стена – с наблюдателни кули и картечници. Ти наричаш учениците си свои любими деца, но тайно подслушваш домовете им. Ти убеждаваш останалите, че основното щастие не е отвън, а вътре в човека, но продължаваш да допълваш своите колекции с нови ролс-ройсове и диамантени часовници. Ти се обявяваш за светец, но все така преспиваш с ученичките си и гледаш оргии. Така че, кой си всъщност, Бхагван Ошо Раджниш?

“Хората са станали пътешественици. Те винаги са в движение. Никога нищо не достигат, но винаги отиват някъде: те просто бягат от мястото, откъдето са. Но всичко си остава същото. Нищо не се променя. Промяната на мястото няма да помогне. Създали сте си свои халюцинации и живеете в тях. Вашите рай и ад – всичко идва от ума. Живейте тук и сега. Съжалението за миналото или нахлуването с мисли в бъдещето, така пропускате истинския си живот “- за първи път срещнах Ошо в не най-добрият период от живота ми, а книгите му ме извади от депресията. От тогава аз не се върнах към Ошо.

– Нищо чудно – мнозина идваха при Ошо именно в период на сърдечна криза – обобщава думите ми израелският писател и преводач Ури Лотан, който е живял в комуната на Ошо в продължение на седем години и е написал книга за него, наречена “Щастие и наказание за него” (“Osher’ve onsho “). – И аз отидох в Индия, все още невъзстановен от развода с жена си, която продължавах да обичам.

osho_1

Монолог първи “Приближаване към Ошо”

– Аз съм абсолютен атеист – категорично заяви Ури. – Освен това, аз не съм един от тези, които си търсят идоли и мразя диктатурата. В Пуна (мястото, където е комуната на Ошо) аз дойдох като абсолютен нихилист. Чух за това място и за свободата, която цари тук – особено сексуална свобода. Индия, екзотика, евтини наркотици, красиви момичета – какво още да ви трябва, когато сте само на 25, но вече сте звезда (Ури Лотан през 70-те е известен DJ в радиостанция “Galey IDF” – именно той разкрил на израелските радиослушатели за упадъка на групата ” Beatles », разкри им Боб Дилън и други западни музиканти). Отначало живеех в комуната, просто наслаждавайки се на атмосферата на мястото. Разбирайки, че съм от Израел и съм работил в радиото, ми предложиха да записвам лекции на Ошо на магнетофона и да ги превеждам на иврит. Когато по време на лекция седиш заедно с Мастъра, това се счита за голяма чест и всички момичета искат  след това да преспят с теб. Всичко останало тогава малко ме интересуваше.

Монолог втори “Подчинение на Ошо”

Сега си представете място – продължава Ури – където навсякъде, където и да погледнеш, виси портрета на Ошо: те са дори в тоалетната и над леглото, където правите секс с момиче. И на гърдите ти – също има малък портрет на Ошо върху дървена верижка, който не трябва да бъде свалян дори и под душа или по време на секс. Първо ви внушават, че с Ошо на врата дори сексът е с различно качество, след това наистина започва да ти изглежда така.

Аз, за разлика от по-голямата част от членовете на комуната бях сред тези, които имаха пряк контакт с Ошо. И нека ви кажа, че той е невероятно умен, красив и привлекателен – със зрелищно дълбок глас, плавни движения на ръцете … Когато записвах лекциите на Ошо, седнал при нозете му, ме обладаваше чувството, че съм близо до генератор – такава мощна енергия идваше от него. Ошо несъмнено притежаваше хипнотични сили. Веднъж, говорейкии насаме с него, изпаднах в такава еуфория, че бях изведен от стаята му на ръце, аз се смеех от щастие и не можех да спра за няколко часа. С една дума – сам не забелязах как се оказах в ръцете на Ошо. Зависимостта ми от него беше равносилна на наркомания.

Монолог трети “Първите съмнения”

Един ден ми донесоха писмо на иврит и поискаха да го преведа на английски език за Ошо, за който идваха писма от цял свят. Започнах да чета и видях, че писмото не е било адресирано до Ошо, а до член на комуната – израилтянин, от неговата приятелка. Занесох писмото на този човек и след това бях извикан в офиса на комуната: “Къде е писмото?” – “Занесох го на еди-кой си човек, вие сте допуснали грешка, това писмо не е за Ошо”. Какво стана само! Бяха готови да ме направят на пух и прах. За това, че всичката поща, идваща в комуната се цензурира, а всички стаи са подслушвани, аз научих много по-късно.

След това дойде и историята с израилтянка, която заяви, че е бременна от Ошо. Тя веднага бе изпратена за аборт и беше изхвърлена от комуната, тотално оклеветена за лъжа. Спомням си, че аз също бях сред нападналите това момиче: “Как можеш да кажеш всичко това за Ошо? Той е Мастър, Просветен, жените не го интересуват”. За това, че през леглото на Ошо са преминали много от неговите ученички аз научих много по-късно. Що се отнася до момичето, тя се завръща в Израел и след известно време се самоубива.

Монолог четири “Робите на ХХ век”

– Основното задължение на членовете на комуната е печелене на пари за Ошо. Хората са дошли тук от всички краища на света, давайки на комуната всичко, което имали – парите за продадени домове, спестявания, коли. Роднина на кралицата на Холандия дари на комуната своето наследство – 250 000 долара, а после тя не получи дори обещаната й една стая. Спомням си, че когато ми съобщиха от Израел, че баща ми почина, аз веднага бях привикан в офиса на комуната. Помислих си: “Навярно искат да изразят своите съболезнования”. Но всъщност ме попитаха само един въпрос: “Колко пари получаваш след смъртта на баща си?” На много от членовете на общината в писмата им изпращаха пари – основно от родителите, но те никога не стигаха до тях.

Нас постоянно ни гонеха да правим пари за Ошо. Най-лесният начин за добиване на пари са проституция, продажба на наркотици и всички видове измами с кредитни карти. През седемте години от живота си в комуната имах възможност да съм и наркотичен куриер, и сводник. Включително: предлагах на клиенти и втората ми съпруга, американка, с която се срещнах в комуната, на няколко пъти летях за Япония с три килограма хашиш върху тялото. Спомням си как в Бомбай се добрах до богат шейх от Саудитска Арабия, представих се за французин и го попитах дали иска да прави секс за $ 1000 с красивата ми сестра (в комуната ние всички се считаме за братя и сестри). По-голямата част от членовете на комуната работеха на тежка работа – строителство на къщи, прекарване на пътища. Нямаше почивки. Работехме за доброто на комуната безплатно по 12 часа на ден. Комуната не побираше всички желаещи – много от тях бяха принудени да наемат къща в Пуна, от което цените там страшно скочиха и бяха с малко по-ниско, отколкото в Европа.

Ошо раздели жените от комуната на два вида: красиви и грозни. От първите той избираше наложниците си, а на вторите даваше власт и те ръководеха комуната, вменявайки на останалите членове своите комплекси. Една такава грозотия ръководеше медицинския център на общината, добре бе запозната с отровите и умело ги използваше, за което получи прозвището “сестра Менгеле”.

В комуната жените избираха мъже за секс, а не обратното: всеки ден мъжете се нареждаха по протежение и покрай тях минаваха жените, за да си изберат  партньор за през нощта.

… Когато комуната се премества от Индия в Америка (Ошо бяга там, криейки се от затвора за неплащане на 40 млн. дълг към данъчното ведомство на Индия, първите на частния самолет са заможни негови ученици от Холивуд, които са купили в Орегон за над $ 7,000,000 огромен парцел). След това в САЩ се преместват членовете на комуната и първото нещо, с което започват е да строят вила и басейн за Ошо (за отопление на басейна впоследствие отивали няколко хиляди долара на месец), а след това и домове за обкръжението му. Самите членове на комуната живели в каравани – по шест души в стая, без климатик.

Монолог пет “Митове за Ошо”

Условието за приемане в комуната е участието в платени (200-400 долара и нагоре) семинари. На един от тях имаше душевен стриптийз, където всеки трябваше да каже всичко за себе си на случайни партньори, които се сменяха на всеки 15 минути след звука на камбана. Вторият семинар за кандидата избираше самият Ошо – по снимката на кандидата и ръкописната му молба за допускане в комуната. Той, без да види човека, решава какъв му e проблема, нереализираните желания: да изнасили някого, или да бъде бит, или да участва в оргия. След такива семинари хората си отивали със счупени ребра и насинено око. В оборот имало още една шега: “Падна по пътя в ашрама” (ашрам – индийското име на мястото, където се е намирала комуната – Ш.Ш.).

Мен Ошо бе определил в групата за изолация. Бях длъжен за една седмица да седя в стаята си пред портрета му и да не общувам с никого. Позволено бе да се излиза само за обяд. На гърдите ми висеше знак «мълчание» и никой не би трябвало да започне да ми говори. Този тест се оказа непоносим за мен – аз проговорих на шестия ден. Ясновидските насоки на Ошо за разпределението на участниците в семинара се оказаха още един мит: хората ги насочваха към тези групи, в които има недостиг.

Привидно с цел духовното усъвършенстване, Ошо разделяше двойки, създадени преди присъединяването към комуната или образувани в самата комуна. Със същата цел той ни забрани да правим неща, които са ни били много интересни. Например, аз като младеж мечтаех да стана писател. Ошо ми забрани да пиша. Всъщност, причината за тези указания е желанието му за пълно подчинение на членовете на комуната и така нищо и никой да не засенчи в нашите очи самия Ошо.

Що се отнася до другите идоли … Ошо уважаваше Хитлер, като казваше, че Хитлер е превъзходен човек. Той обичаше да повтаря думите му, че ако много пъти изречеш една лъжа, тя се превръща в истина. Въпреки това, Ошо се стараеше да делегитимира всеки, който би могъл в очите на слушателите му да затъмни самия Ошо. Според Maстъра, Джон Ленън и Фройд са идиоти, Ганди е лъжец, Майка Тереза глупачка, а Фройд – маниак. Що се отнася до другите … Понякога Ошо започваше речта си с думите: “Такива личности, като мен, Исус и Буда …”

Когато някой започваше да се съмнява в постулатите на Ошо, веднага му казваха: “Ти не си пълноценен човек, щом се съмняваш в думите на Учителя”.

Казваха ни, че Ошо е чувствителен към миризмата на лоша енергия – например, енергията на гнева, както и шума. Преди началото на лекциите членовете на комуната душеха въздуха, и ако усетеха миризмата на пот не те пускаха в залата. Един път не ме пуснаха и аз бях готов да се самоубия – по това време имах толкова голяма зависимост от Ошо. Ако по време на лекция някой се изкашля, той биваше веднага изхвърлен. Всъщност, причината за чувствителността на Ошо към миризми и звуци не е имала връзка с езотериката : просто Бхагванът имаше пристрастяване към валиум, райски газ, доставен за него в балони, както и няколко други лекарства, които той използвал в продължение на много години, в резултат на което имаше тази непоносимост към миризми и шум. Нееднократно съм виждал как при ходене Ошо се люлее като пиян. Движеше се много малко, но веднъж седмично задължително се качваше на един от Ролс-Ройсите на кратко пътуване за приемането на почести: по пътя му седяха членове на комуната и хвърляха под колелата на колата му рози. Този ритуал се наричаше “Пътят на цветята”.

Периодът, когато Ошо даде обет за мълчание и не каза нищо в продължение на четири години, също е мит. Докато бе в покоите си, той говореше, без да спира. Това ми каза член на комуната, който бил любовник на една от приближените на Ошо изроди, която ръководеше общината.

Друг мит е свързан с твърдението, че Ошо не е знаел за жестоките порядки, насаждани в комуната от неговите приближени. Бившият телохранител на Ошо е написал книга “Свалянето на Бога”, в която твърди, че секретарката на Ошо е записвала всички разговори, които са се провели в личните апартаменти на Ошо, и сега тези 3000 записа са в ръцете на ФБР. Авторът твърди, че повечето от идеите, реализирани в комуната са били на Ошо.

Спомням си, че когато ръководството на комуната обяви, че нейните членове трябва да бъдат подложени на стерилизация, позовавайки се на Ошо, ние не повярвахме, че това идва от Учителя. Но след това, в една от публичните си изяви той открито говореше за стерилизация, твърдейки, че раждането на деца е загуба на енергия, необходима за духовно усъвършенствуване. Спомням си как разубеждавах от тази лудост две познати момичета, но те преминаха стерилизация. Сега те вече са над 50 (като мен). Би било интересно да се знае какво мислят за всичко това сега? Когато за първи път започна да се говори за СПИН, в комуната веднага издадоха указание при секс да се използва презерватив и на ръцете да се слагат гумени ръкавици. “Сестра Менгеле” започна да проверява кой е болен от СПИН и кой – не. Всъщност, това не бе проверка, а нейно еднолично решение. Членовете на комуната, обявени от “сестра Менгеле” за болни, отиваха на местожителство в местния ГУЛАГ – изолиран участък с каравани. Най-малко двама от тях са ми много добри познати – все още са живи и нямат никакъв СПИН, въпреки диагнозата на “сестра Менгеле.”

Монолог шести “Изгнание”

Жена ми (американка) прозря нещата преди мен и напусна комуната. Един ден й се обадих и казах, че се чувствам като в концентрационен лагер с тези картечари на кулите и необходимостта да търся разрешение от ръководството на комуната  за всяка от своите стъпки. Само след половин час пред моята каравана спря “Мерцедес”, от който излезе една от ръководещите комуната, носеща прозвището “Лейди Макбет” с две мутри зад нея, въоръжени с “Узи” (в комуната като цяло имаше много оръжия). Тя каза, че Ошо я инструктирал да ме изгонят от общината и разкъса верижката на врата ми с неговия портрет.

Аз все още имах ключовете на моя “Форд”, дарен на фондацията на комуната, и се възползвах от това, като откраднах от Ошо собствената си кола и я подкарах към Лос Анджелис.

Да си отида от Ошо се оказа лесно, но да се отърва от Ошо вътре в себе си … Ако не беше подкрепата на моите приятели … След изгонването от комуната, аз се чувствах като в черна дупка, която нямаше с какво да се запълни. За дълго време бях в тежка депресия, бях много уязвим и неволно привличах към себе си нещастие: бях ограбен, уволнен от работата си, и един път непознати (а все още не знам дали бяха свързани с комуната, или случайно се срещнахме с тях по пътя ?) така ме пребиха на улицата, че ми трябваха няколко операции, за да се изправя на крака. От тези, които са напуснали комуната или са били изгонени, знам най-малко петима, които са се самоубили, не можейки да се освободят от Ошо вътре в себе си.

Монолог седми “Американски провал за Ошо”

– Когато Ошо слезе от самолета в Орегон, първите думи, които той произнесе с  патос, бяха: “Здравей, Америка! Аз съм Буда, когото ти очакваше !”. Въпреки това, Ошо се провали в САЩ. През тези години американците са по-скоро безразлични към езотеричните и източните духовни течения. Освен това, с присъщия им прагматизъм, те не могат да разберат как да свържат провъзгласената от Ошо комуна, която не преследва финансова печалба, и следователно претендирайки за освобождаването от данъци, с все по-нарастващата негова колекция от Ролс-Ройси и диамантени часовници. И още повече американците не можеха да схванат как може да се принуди един човек да работи по 12 часа на ден, без да му плащат за това и стотинка.

Разцвета на Ошо в Индия е напълно разбираем: по време този период съвпада с периода на сексуалната революция, свободата, еманципацията, които са настъпили в света през 60-те. Ошо просто се хванал за идеята и дава на секса духовна легитимност, което в очите на по-младото поколение изглежда особено привлекателно. Спомням си чувствата ми от този период в Пуна: аз съм на 25, аз съм крал, всички красиви момичета са мои, свободен съм, не съществуват ограничения. По цял свят считаха груповия секс за оргия, а само в комуната на Ошо го наричаха “духовна работа”.

Монолог осми “Биологичен терор”

– Когато комуната се премества в Орегон, започнаха ужасни неща. Решено да спечели политическа власт на областните избори, ръководството на комуната изпрати в Далас (където те се провеждаха) група, която разпръснала течност със салмонела на обществени места, което е причинило огромна епидемия: 750 души се разболели (по-късно, в една от книгите това събитие бе наречено първи биотерористичен акт в САЩ). В допълнение, за участници в изборите, в съответствие със законите на държавата, са били необходими представители – коренни жители на мястото. Лидерите на комуната подкупи за тази цел много от местните бездомни хора, повечето от които по-късно (след изборите) са изчезнали, а един е бил намерен убит. Нещата са отишли твърде далеч: ФБР започнало разследване. Чарлз Търнър, който бе начело на разследването е бил на 2 пъти обект на покушение от страна на членове на комуната. С пилота, който е трябвало да изпрати наетия самолет с експлозиви в къщата на Търнър, като преди това се катапултира, живеех в една стая. Той избяга от комуната в деня преди предполагаемото нападение.

Ошо е арестуван и задържан под стража в продължение на две седмици, а група от негови приближени – около 20 души – избягаха в Германия, където те са били арестувани и изпратени в САЩ. Тези мъже бяха осъдени и прекараха в затвора 7 години.

Колкото до Ошо, благодарение на постигнатия от адвокатите компромис той получи условна присъда и плати глоба от половин милион долара, след което напусна Съединените щати на частен самолет. Около година Ошо се скиташе по света – никоя държава не искаше да го приеме: в Англия той на два пъти е искал кацане и два пъти му е отказано; Ирландия разрешила само краткосрочно кацане за презареждане на самолета; от о-в Крит бил депортиран от полицията и войниците. В крайна сметка, Ошо е бил принуден да се върне в Индия, където плаща 40 милиона дължими данъци. Много бързо комуната на Ошо се възражда на старото място – в Пуна, и този път в нея се втурват стотици млади израелци (докато по време на престоя ми там те бяха не повече от дузина).

Монолог девети “Семейството на дракона”

– Днес мога да кажа, че съм освободен от Ошо вътре в себе си. Но много години съм преживял последиците от седемте години живот в комуната, където употребата на наркотици като хашиш и LSD беше норма. Например, имаше един период в живота ми, когато не можех да спя в продължение на месеци – ден и нощ. Само силни приспивателни ми даваха няколко часа забвение. Тогава аз се разболях от агрофобия – страх от открити пространства, и в продължение на месеци не напусках дома.

За всички, които идваха в комуната не за месец или два, а за години, това  приключи с тежка травма. Какво ни задържаше там? Не е преминаващо усещане за щастие, свобода, еуфория. Струваше ни се, че ние принадлежим към просветения елит. Целият свят за нас бе разделен на две половини: “ние” и “те”. “Те” – това са всички други хора, които не са свързани с комуната, за които не е достъпно това, в което ние сме посветени. Повечето от нас бяха на възраст, когато хората обикновено изграждат себе си, семейството си, кариерата, бъдещето. Дадохме на комуната всичко, което имахме – най-добрите години, нереализираните си способности, парите, и излязохме от там без семейство, деца, пари, жилище, работни места, професии … Ошо умира през 1990 година. Според една от версиите, той е починал от СПИН, според друга – от дългогодишната употреба на лекарства с наркотичен ефект. Аутопсията не е имало. Тялото на Ошо е изгорено по индийския ритуал. Един месец преди смъртта му се самоубива англичанката Вивек, която в продължение на 30 години е буквално сянката му, на всички лекции неизменно седяща в краката му.

Ашрамът на Ошо в Пуна все още съществува. И там, както казах, има много израелци. Имах късмет, че не се разболях от СПИН и не се самоубих, след като завърших живота си в комуната на Ошо, така че аз считам себе си отговорен за това, да разкажа на колкото е възможно повече хора за истинското лице на Ошо и неговите последователи. Бях наивен, увлечен от лъжливите идеи на лидера и почти бях загубил своята идентичност. Съжалявам за загубената енергия, за загубените години. Избягвам хора, които все още са под влиянието на Ошо, а с тези, които като мен са се отървали от него, аз се срамувам да се срещна, точно както те с мен. Ние няма какво да си спомним.

Низходящите реалности са генерирани от изкуствен интелект

Негативната извънземна програма и управляващият елит не искат земното население да се развива в по-високите честоти, както и да има достъп към достъпни за момента органични бъдещи времеви линии. За да се противопоставят на планетарния подем и да скрият течащата бифуркация, те поддържат своята желязна хватка над човечеството и агресивно насаждат всякакъв разсейващ хаос, успоредно с дневния ред на трансхуманизма. Знамето на трансхуманизма се проявява под всяка форма на биологично залавяне и изземване на съзнанието с помощта на технологични, синтетични и цифрови методи, които се опитват да задигнат енергията на съзнанието, която съществува в органична материя. За да запазят контрола над материята, те прилагат най-агресивната военна стратегия, която ще бъде пусната в действие от извънземната и човешката технология на изкуствен интелект. Тази цялостна стратегия има за цел да се създаде набор от изкуствени честоти и технология за картографиране на мозъка, копирайки цялата земна реалност във виртуалните реалности, като така се надяват да завземат пълен контрол. По този начин, по-голямата част от хората в световен мащаб не могат да видят разликата между изкуствените честоти, създадени от изкуствен интелект (мъртва светлина) и органичните честоти на планетата (жива светлина), докато те съществуват в изкуствена холографска реалност.

Има низходящи времеви линии на планетата, работещи в по-ниските честоти на изкуствени, призрачни и фалшиви реалности, създадени от извънземна технология, използвайки фалшиви холограми от мъртва светлина. Унищожаването на протоните и електроните в честотните бариери или метални пластини е един от начините да се създадат фалшиви светлинни полета и неорганични черни дупки. И така много от нас са запознати със значителното укрепване на изкуствения интелект и изкуствените честоти на някои места и извисяващия се човек може да ги усеща много силно физически. Тези изкуствени честоти са начин за създаване на човешки зомбита или киборги, или хора с напълно изчезнала вътрешна светлина.

Места като големите градове, които са центрове на падението, ще имат общи характеристики на ниска честота: те са проникнати от престъпността и негативни, вредни или деструктивни действия на хората по отношение на себе си и на другите, земята ще се чувства изтощена или безплодна, ще има политическа и икономическа нестабилност, което ще се отрази върху обществото. Достигнали сме до по-дълбоко разбиране, че много от тези честоти, които се генерират целенасочено в световен мащаб са изкуствено създадени.

Хората, които са разединени и вътрешно бедни не могат да различават този енергиен ландшафт. Най-вероятно те ще резонират с това нискоенергийно място въз основа на собствените си нерешени емоционални конфликти, страдания и културни предпочитания.

Човек, който иска да се свърже с Вечния Божествен Дух се настройва към механиката на съзнанието на живата светлина, взаимосвързана с механиката на пространството и времето в съответствие с вселенските закони. Тези закони винаги ще защитават хората, които направиха този съзнателен избор, в което и да е измерение или времева линия. Този избор се прави от дълбочината на сърцето на един любящ, състрадателен и милостив човек, а не от ума.

Изкуственият интелект умишлено променя универсалните закони чрез принудително пречупване на светлината, холографски вложки и копиране на кода на ДНК, за да поробят хората на Земята с помощта на измами. Ето защо сега, по време на пика на духовна борба, ние трябва да изберем своето съгласие и власт. Управлявайки личното си пространство и духовните си права в съответствие с вселенските закони като суверенни и свободни хора в реалността, ние поемаме пълна лична отговорност за сътворчеството.

 Достигнали сме нереално време, което определя с кои холограми от реалността на съзнанието искаме да се обвързваме, и с кои – не. Възходящите реалности на живите ум и дух или низходящите и изкуствените, мъртвите. При сегашното разкриване на дневния ред на трансхуманизма, използващ програмни системи на изкуствен интелект ще има поява на повече, отколкото преди изкуствено проектирани холографски реалности и технологии с изкуствен интелект. Всеки индивид или група, която се включва в изкуствена реалност от холограмите на изкуствения интелект ще бъде обект на нейните законови структури, подчинявайки се на правилата, програмирани от машина и от намерението на създателя на такава холографска програма. Това определя робската зависимост от машините.

Това е война за съзнанието на Земята, за начина, по който поемаме отговорност и също как участваме в холограмата. Ние или поемаме пълна отговорност за своето съзнание и искаме да общуваме с живия дух във всичко, или се съгласяваме с механичния изкуствен интелект и му даваме властта, предоставяйки му пълен контрол над живота ни.

Лиза Ренее