Духовете и престъпността – 8

Опитвам се да въздействам на хората така, че те да бъдат справедливи. Ако някой е осъден на смърт, присъдата не е необходимо да се изпълнява; просто трябва да дадеш шанс на човека да се подобри. Никой няма право да отнема живота на друг човек. Никой не трябва да убива никого – дори в името на закона. Ние всички сме Божии деца. Всички правим грешки и силните трябва да помагат на слабите.
Ако някой е убил някого, той не трябва да очаква справедливост или милост. Съдията и съдът – нима са в състояние да изпитват човешко състрадание към убиеца? Защо веднага да го убият, вместо да му дадат шанс да се подобри? Защо не намират за бедния човек дори добра дума? Защо не отидат при затворниците и не им разкажат за по-висшия живот, защо няма медиумни кръгове, защо никой не се опитва да им помогне?
Ако смъртното наказание бъде премахнато, убийствата веднага ще станат по-малко. Когато хората са обесени, сърцата им са изпълнени с омраза и жажда за отмъщение; и те имат само едно нещо в ума – да убиват, убиват, убиват! Като влияят с такива мисли върху особено податливи хора, те ги подтикват към най-различни престъпления.
Искам да кажа още веднъж: ако можете по някакъв начин да повлияете на това, направете всичко, което е по силите ви, за да премахнете смъртното наказание. Ние сме християнска страна и никой няма право да убива другиго. Начинът, по който убиха Христос, така те просто екзекутират и всеки друг, който се е превърнал в убиец, вместо да се грижат за възпитанието и поучаването на хората като към деца. Не би ли било по-добре, ако те бяха научени как да станат по-добри и да живеят праведен живот?
Ще дойде време, когато целият свят ще трябва да признае, че е необходимо да преодолеем собствения си егоизъм. Първоначално ще има много беди и нещастия, преди да дойде това време и много хора, които все още ще умират, но след това условията ще се променят към по-добро. Тя е толкова вглъбена в себе си, че не иска да слуша никого. Помогнете ми да я събудя, да й дам разбиране за истинския живот.
О, колко съм ви благодарен, че ми помогнахте! В дълбините на душата си не бях убиец, но все пак бях обесен за убийство. Не бях сред убийците и крадците, просто стоях на линията. Но аз бях член на бандата и това беше достатъчно за съда – аз бях “маркиран”!
Сега правя всичко по силите си да изпълня дълга си, но все още имам какво да науча. Знаех много малко за истинския живот. Баща ми искаше да посещавам неделно училище, но майка ми мислеше, че не е необходимо. Все пак бях за малко там, но не открих нищо, което да ме очарова и спрях да го посещавам.
Сега знам, че Бог е навсякъде и че съм част от Него. Преживях трудни времена, докато най-накрая успях да се освободя от оковите на егоизма, завистта и невежеството; те са корените на всяко зло. Но ако ги преодолеете, на тяхно място идват любов, доброта и благоразумие. О, ако хората имаха разбиране за по-висшия живот, те биха били щастливи. Дори на Земята те трябва да се чувстват като братя и сестри – както сме тук в другия живот.
Само в света на духовете наистина отваряме очите си. Не можете да се движите напред, преди да разберете основните истини на живота. Вие сами знаете, че петокласник не може да се запише в университет, първо ще трябва да поработи с всички учебници за всички класове. Детето трябва да ходи на училище, ако иска да отиде в университета след това, а там отново, стъпка по стъпка, да продължи напред.
Същото се отнася и за света на духовете. Това е светът на блаженството. Не можем да го оценим, докато не ни се яви. Всички трябва да знаят за това, преди да преминат границата на тази страна. Не можем да влезем в света на духовете, докато не знаем нищо за него, нямаме представа за него. И само като станем едно с Бога, ние получаваме пълно блаженство.
Знам малко и затова не мога да кажа много, тъй като не съм видял много в света на духовете. Трябва да работя усилено, за да вървя напред.
Когато влезете в света на духовете, изглежда, че сте дошли в някаква градина, където навсякъде растат всякакви красиви цветя. Всички цветя стоят изправени и гледат към вас, сякаш искат да кажат: „Моля те да ме откъснеш!” И всяко цвете има свой специален мирис, всички те са чудо – толкова красиви и излъчват очарователен аромат.
Духовният свят е като цветна леха, където всичко е красиво и хармонизирано – имам предвид, че няма произвол, който да нарушава общия ред. Колкото повече напредвате в развитието си, толкова по-силно става излъчването ви. Всички ще стигнем там, но това изкачване струва много усилия и борба за всеки от нас. Никой не трябва да бъде обезкуражен, защото накрая всички ще стигнем там, но за това е нужно време!
Благодаря ви, че ме вразумихте и ми помогнахте да си намеря собствена къща. Без вашата помощ аз все още щях да бъда вързан за Земята дух, който носи повече вреда, отколкото полза, защото сърцето ми беше пълно с омраза.
Много съм щастлив, само моля всички да изпратите добри мисли на майка ми, за да я събудят за нов живот, да й помогнат да овладее егоизма, завистта, да се отърве от невежеството. Моля, помогнете ми да я събудя.
Благодаря на всички ви!

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Advertisements

Духовете и престъпността – 7

Сеанс от 30 август 1922 г.
Дух: Пит Найдмайер. Медиум: мисис Уикланд.

Тази вечер дойдох да ви кажа няколко думи. Искам да ви благодаря, че ми помогнахте да постигна по-висш живот. Аз бях пропаднал, дълбоко пропаднал човек, пълен с омраза, и мислите ми се въртяха само около моите егоистични желания. Морално паднах толкова ниско, колкото не може повече. Майка ми беше обсебена. Нейното влияние върху мен беше много голямо. В пълно несъгласие с целия свят, тя ме настройваше и мен срещу съседите – към злодеяния, които по-добре никога да не бях правил през живота си. Баща ми и брат ми бяха добри и много уважавани хора.
Аз съм Пит Найдмайер. Искам да ви благодаря, че ми помогнахте и в същото време да ви помоля да изпратите добри мисли на майка ми. Тя е мъртва, но не мога да я достигна. Тя беше обладана от зъл дух; с мислите си тя неблагоприятно ми влияеше и аз бях много податлив на това влияние.
Вие се отнасяте към мен по истински християнски начин, както никой никога не е постъпвал с мен. Бях избягван. Когато живееш в голям град с всичките му изкушения, без да знаеш нищо за по-висши ценности, лесно попадаш в лоша компания. Ти толкова се заплиташ в несправедливостта, че накрая започваш да мислиш, че всичко, което принадлежи на другите, принадлежи и на теб.
Завист, егоизъм и невежество. Ние трябва непрекъснато да се стремим да ограничаваме тези три черти на характера си при всички обстоятелства. Който им дава власт над себе си, той има дявол в сърцето си. Такъв човек завижда на всеки, който има повече от него; той мисли само за себе си. Такъв човек винаги иска да има това, което принадлежи на другите, и в крайна сметка започва да мисли, че ако Бог наистина го има, тогава Той със сигурност ще му даде същите възможности като на другите.
С тези възгледи израснах. Майка беше егоистична и завистлива. Не можеше да понася никого от съседите, нямаше нито един приятел. Аз бях любимеца й, поради което можех да получа всичко, което исках.
Баща ми се опита да ме предпази от лоши постъпки; но майка винаги казваше, че не трябва да го слушам и ми позволяваше това, което ми харесваше. Често напусках дома си, прекарвах нощта в лоша компания. Влязох в банда. Всъщност не исках да бъда член, но „клубът” ме принуди да направя това.
Трябва да знаете, че тези момчета имат клубове, тайни съюзи и ако принадлежите към някой от тях, трябва да направите всичко, което ви кажат, защото сте просто играчка в ръцете им. Излизането от “клуба” е невъзможно; ако някой се опита да направи това, такъв биваше принуден да остане със заплахи и напълно го подчиняваха на тяхната воля. Такъв човек се наблюдава, шпионин винаги ходи след него. Начинаещите трябва пък да вадят кестените от огъня. Лидерите биват арестувани много рядко.
Те дори имат училище, където начинаещите се учат на всички гангстерски трикове. Някои лидери принадлежат към най-висшите кръгове на обществото в големите градове и търсят хора, от които да крадат нещо. Понякога е изненадващо колко много бижута и пари имат. На нашите лидери всичко това е добре известно, те също се въртят в най-висшите кръгове. Те имат пари и затова няма смисъл да се опитват да ги изправят пред правосъдието – те винаги ще се измъкнат.
Ако ви кажа имената на някои от лидерите, които принадлежат към висшето общество на Чикаго, няма да ми повярвате. Вие ще решите, че това е лъжа! Ако кажете нещо против тях, самите вие бихте били заподозрени, че сте извършили кражба с взлом. Какво можете да направите? Трябва да мълчите! Такъв е случаят с “по-низшия” – престъпния – свят. А „горният” свят (висшето общество) използва услугите на „по-низшия” свят, когато това служи на неговите цели. Откраднатото от нас в един град незабавно се транспортира до уединено място в друг град.
Винаги ще намерите нашите лидери в най-изисканото общество, но ние трябва да мълчим. Ако си член на техния клуб (аз го наричам клуб на дявола), не можеш да кажеш нищо. Ти си в ноктите им, а нашите лидери са по-лоши от самия дявол – те са толкова подли! Ако случаят не можеше да завърши без убийство, тогава трябваше да отговаряме с главите си, а те получаваха пари.
Тази вечер дойдох да ви благодаря, че ми помогнахте. Преди това никой не ми помагаше.
По време на убийството в гаража не съм убивал никого. Вярно е, че бях там по същото време, но истинският убиец не беше обесен, той успя да избяга. Четиримата бяхме обесени просто защото бяхме там. Бях невинен. Стоях наблизо, вярно е, но не съм убивал. Обаче бях обесен.
Ако можете, повлияйте някак си за това, че хората да не бъдат незабавно обесвани. Винаги трябва да им дадете време, защото често в края на краищата се оказва, че са невинни. Трябва да им се даде срок и да им се даде още един шанс да се поправят.
А когато вече са обесени, какво се променя за тях? Със сърце, в което няма нищо друго освен омраза, те се стремят да се върнат към земния живот и да продължат да носят нещастие на другите. Те засягат хората и те стават обсебени.
Бях изпълнен с омраза, когато бях обесен и си казах, че ако има живот след смъртта, ще възстановя правата си, така да се каже, ще отмъстя и отмъщението ми ще бъде кърваво.
Все още ли си спомняте Тили – момичето, което живееше до мен? Вече ви казах за нея. Тя често посещаваше вашите срещи. Веднъж тръгнах след нея и благодарение на нея стигнах до вас. Тук промених мисленето си и стигнах до по-висш живот.
Тили винаги имаше добро влияние върху мен; тя би искала да говори с мен по-често, но майка ми я ревнуваше от мен и не ни позволяваше да се срещнем. Тя се държеше отвратително и към роднините на Тили. А в деня на екзекуцията ми злобата й се превърна в страшна ярост, така тя се превърна в ходещ ужас за всичките си съседи. Тя счупи всички огради и разби всички прозорци на нашата къща, гледащи към съседните къщи. Тя би искала да застреля всеки, който я срещне по пътя. И ако оръжието на баща ми беше заредено, майка ми щеше да си навлече много големи проблеми.
Тили беше моят ангел-пазител и с помощта на вашия кръг успях да овладея омразата си. Сега се опитвам да помагам на другите въз основа на истинското разбиране за живота и смъртта, които ми дадохте. Моята задача е да помагам на такива нещастници като бедния човек, който беше тук преди мен.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Историческата наука е заключена в митове, чрез които илюминатите умело манипулират

Интересно мнение за официалната история бе чуто от пътешественика, биолога, антрополога Г. Сидоров в едно от северните селища от жена, която е завършила Ленинградския държавен университет и е професионален историк. И ето как тя обяснява решението си да напусне науката:
“Аз съм историк по образование … Преди време завърших Ленинградския държавен университет и веднага напуснах науката. И знаеш ли защо си тръгнах? Защото историята като наука не съществува. Отидох си от това, което го няма … Ако нещо спре своето движение напред, тогава то умира.
Как се развиват другите науки? Остарялата теория е заменена от нова, по-модерна. Което не може да се каже за историческата наука. През цялата епоха на нейното формиране не се е появила нито една нова теория. Забележете, нито една! Артефактите, които могат да бъдат скрити, са скрити в музеите и масонските складове.
А за това, което не може да се скрие, се премълчава. В китайската равнина има десетки пирамиди, а някои от тях далеч надхвърлят Голямата египетска, но историците не ги интересува. Има пирамиди в Урал, в северната част на Западен Сибир, в Източен Сибир, в планините на Таймир, сред планините в Якутия, в Чукотка и Камчатка, но нашите учени не ги виждат изобщо. Те дори не виждат стотици руини на градовете, изгубени на север, и гигантските обрасли кургани …
Такава е нашата съвременна историческа наука … Тя е затворена в себе си, а по-точно в мита, който илюминатите и други (подобни на тях) умело манипулират. Митът е пряко продължение на библейските, но има и обвивка от наукообразие. Ако науката е заета да пази умствените екскременти на тайните общества, ние вече не сме наука … И е време да признаем това”.
И между другото, подобно мнение, че официалната история не е наука, а е цяло изкуство за измама на хората – далеч не е единственото. А много други археологически артефакти, премълчани и скрити от обикновените хора, които очевидно противоречат на тази версия на историята, са още едно доказателство за това.
Ето защо честните историци изоставят такава наука: не им е позволено да разказват истината, а те не искат да мамят народите си. Но само честен човек, който не е продал съвестта си на управляващия елит и най-богатите финансови и олигархични кланове, може да бъде истински учен. И, благодаря на Бога, че истинските учени на нашата Земя все още не са изчезнали. Може би благодарение на тях текущата наука ще може да се превърне в истинска наука, насочена към разбирането на света около нас, а не към защита на интересите на “елитите” и техните господари.

Духовете и престъпността – 6

Сеанс от 21 септември 1918 г.
Дух: Пит Найдмайер

Тази вечер бях доведен тук от желанието да ви кажа, че съм и един от тези, които са ви много благодарни, въпреки че вероятно малко ви интересува дали ще дойда отново или не. Но знам, че ми помогнахте да намеря щастие; а аз си мислех, че никога няма да изпитам това чувство.
В земния живот аз не бях нищо повече от див звяр; но ако на децата не им се даде подходящо възпитание, тогава как можем да очакваме от тях да станат добри хора? Нямах никакво възпитание! Майка ми беше много непостоянна, не се интересуваше от това какви ще бъдат децата й. Нека се грижат за себе си, мислеше си тя.
В такава ситуация ти с твоите приятели и другари отиваш по свой път, влизайки в една или друга компания. Вярно, понякога отивах на църква. Но никога не съм вярвал в древната история на Христос; просто не можех да повярвам в това. Не можех да си представя, че това, което казваха за Христос, всъщност е било; и ако наистина е било, то защо трябва да ме е грижа?
От ранна детска възраст вървях по пътя на злото, докато влязох в такова менгеме, че просто не можех да живея повече – независимо дали исках или не.
Искам да ви кажа: ако имате деца, разкажете им от най-ранна възраст кое е правилно и кое не е. Ако децата ви са откраднали нещо от някого, кажете им да го отнесат на мястото, откъдето са го взели. Не допускайте дори мисълта, че ще вземете откраднатото от тях и ще го използвате по свое усмотрение, без да виждате в това нищо срамно. Веднъж откраднало, детето ще го прави отново и отново, освен ако не е сериозно предупредено да не го прави.
А когато крадях нещо, майка ми казваше, че съм бойко момче. Потъвах все по-дълбоко в злото. Присъединих се към банда от десетина момчета. Станахме толкова самонадеяни и отчаяни, че изобщо не помислихме какво ще се случи с нас. Ние не пропускахме да правим грабежи, и колкото по-дълбоко се потопявахме в тях, толкова повече харесвахме този хищнически живот. В крайна сметка започнахме да нападаме хората и просто ги убивахме. Но “музиката не свири дълго”: арестуваха ни и ни обесиха.
Казвам се Найдмайер и сега съм тук.
Преди няколко години влязох в този кръг, благодарение на едно съседско момиче. Тя наистина ми хареса. Когато веднъж напусна къщата, реших да отида след нея.
Не разбирах, че съм обесен, не осъзнавах, че съм мъртъв. След екзекуцията се прибрах у дома и останах известно време, без да забелязвам, че съм мъртъв.
Майка ми беше странна жена; но след всичко, което видях откакто съм откъм духовната страна, за мен е ясно, че тя е била обладана. И никой не можеше да направи нищо с нея. Баща ми и брат ми бяха добри хора, а майка ми и аз бяхме „изгубени овце“.
Тази дъщеря на съседите ни беше добро момиче и постоянно се опитваше да ми помага колкото може повече. В онзи ден, когато отидох след нея, тя влезе в къщата на този господин (доктор Уикланд). Тя влезе в една малка стая и заговори с медиума, през чиито уста сега говоря; в този ден видях много неща, които никога преди не бях виждал. Наистина не разбирах какво означава всичко това. Струваше ми се, че някой ме държи със сила и не можех да си тръгна.
Без да забелязвам нещо специално, вече седях с другите събрани хора; чух пеене и преди сам да разбера това, отново се почувствах жив. Мога да говоря и врата ми вече не ме боли. Всичко, което ми се случи, беше много удивително.
Тогава вие ми говорихте толкова любезно, че това беше истинска благословия за мен. Вие ми разказахте за истинския живот там, от другата страна, и наистина ми помогнахте да разбера какво е животът – не по начина, по който църквата и духовенството преподаваха, казвайки, че ние трябва само да се молим и да вярваме в кръвта на Христос, че Христос умря заради греховете ни и че ще отидем на небето само ако сме вярващи!
Не бях създаден, за да отида по такъв прост път, това ми се струваше твърде удобно и лесно. Мислех, че не можем да отидем на небето без никакво усилие от наша страна. Беше ясно за мен, че съм лош човек, но дълбоко в себе си чувствах, че трябва да положа много усилия, за да стана добър, че трябва да направя добро заради цялото зло, което съм причинил на хората. Струваше ми се по-разумно, отколкото да мисля, че бих могъл с едно смело движение да изляза от положението си и да се окажа в рая. Освен това си помислих, че там едва ли бих отишъл на съд.
Започнахте разговор с мен за Бога и за нашето човешко познание за Бога. Говорехте ми така, както никой никога не ми бе говорил за това, но за мен всичко беше ясно. Надявам се, че някой ден някой ще разговаря с моите приятели, които са в същото положение, в което бях и аз тогава. Това със сигурност ще докосне сърцата им.
Сред тях има доста добри хора, но никого не го е грижа за тях. Повечето от тях не вярват на това, което Библията казва за Исус Христос. И докато останат такива, каквито са сега, те просто ще пропаднат.
Откакто за пръв път дойдох в кръга ви и ми дадохте първа помощ, трябваше да мина през трудни изпитания. Изглежда, че минаха много години откакто бях с вас за пръв път.
Искам да ви разкажа какво ми се наложи да правя след смъртта на майка ми. Опитвам се да беседвам с нея отново и отново, но тя не иска да чуе нищо. Надявам се, че един ден ще мога да събудя душата й към по-висше съзнание.
Придвижвайки се напред в нашето развитие, ние се издигаме от една сфера към друга – по-високо и по-високо. Ако просто разчитах на факта, че Христос умря, за да изкупи моите грехове, то вярвайки в тази догма, щях да си затворя достъпа до по-висшия духовен свят.
Скоро, веднага щом напуснах тялото си и дойдох при вас, вие ми казахте да започна да търся духовни приятели, които ще ми помогнат, а първата ми задача ще е да служа на другите. След това дойде време на тежки изпитания.
Първото нещо, което трябваше да науча, беше да преодолея себе си, а е много трудно да ограничиш собствения си егоизъм, ако никога не си мислил за нищо или за някой друг, освен за себе си. Но ние трябва да преодолеем егоизма, защото докато това не се случи, ние сме напълно неподходящи за някаква работа в духовния свят.
Най-добрият начин е да позволим да ни заключат в тъмна стая (обикновено я наричаме тъмница), където не виждаш нищо друго освен себе си и всичко, което си направил през живота си. Едно след друго нашите дела се явяват пред нас. Толкова малко са добрите, че не могат да се измерят. Ако едно добро дело стои пред очите ви, изглежда, че някой друг го е направил. В тази тъмница трябва да останете, докато сърцето и очите не се отворят. Само когато сериозни намерения се събудят в нас, за да ограничим лошите си навици и да продължим да живеем за другите, ние напускаме състоянието на егоизъм!
Сърцето ми беше много втвърдено, но накрая се научих да казвам: “Не моята воля, а Твоята да бъде!”
Първото нещо, което ви е поверено и ви е позволено е да помогнете, по някакъв начин да служите на най-низшите духове, с които влизате в контакт. В много случаи беше изключително трудно, но аз го считах за дълг. Трябваше да се науча на голямо търпение. Само когато сме в състояние на безропотна служба и го правим от любов към ближния си, то тогава изобщо не е трудно.
Затова се придвижвах и по-нататък, от една стъпка към друга, постоянно учейки; и условията на моето съществуване все повече се подобряваха. В духовния свят вие вървите напред – стъпка по стъпка, но само чрез учене.
Тази вечер искам още веднъж да ви благодаря за помощта, която ми дадохте. Сега имам красива малка къща в духовния свят и съм щастлив; но задачата ми тук все още не е завършена. Тя и занапред ще бъде да помагам на онези, които имат нужда от помощ, опитвайки се по този начин да влияя на младите хора, живеещи на Земята да не извършват заплануваните злодеяния, а да се опитват да бъдат по-добри и да правят добро на хората около тях – както и където това е възможно.
Довиждане!

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Духовете и престъпността – 5

Сеанс от 21 септември 1918 година
Дух: Хари Хейуърд

Исках да дойда при вас, за да кажа нещо, защото виждам, че седях в същата лодка като този, който беше тук. Аз обаче живея не много по-добре от него. В края на краищата, аз в по-голяма степен от него осъзнах, че вършех зло и затова наказанието ми беше по-тежко. Получих добро средно образование, винаги имах доста пари, но това не беше достатъчно за мен.
Искам да ви разкажа какво ми се иска, откакто съм тук, в духовната страна на живота, да изкрещя на всеки ъгъл, предупреждавайки майките да не отглеждат децата си толкова неправилно, колкото мене.
Разбира се, всички майки твърдят, че обичат децата си; те ги обожават, като по този начин ги тласкат по криви пътеки – точно защото им угаждат на всичките капризи. Бъдете достатъчно строги с децата си, възпитавайте ги!
Възпитавате домашните си любимци и обрязвате стайните си растения. След като сте засадили цвете в градината си, не му позволявате да расте диво, а следите дали цялата му сила отива към стъблото, покрито с красиви цветя. Но колко малко хора мислят за правилното възпитание на растящите деца; почти никой не се труди да отгледа от децата красиви цветя на дървото на човечеството!
Аз по никакъв начин не искам да укорявам майка си, но трябва да ви кажа: ако тя наистина ме бе възпитала, а не просто обожавала, ако бе противопоставила решително “не” на моите прекалени желания, ако ме наказваше за злоупотребите, бих бил друг човек!
Не бих свършил живота си на бесилото, ако майка ми ме бе научила да живея за другите и да обичам ближния като себе си.
Ако майките бяха наистина загрижени за благосъстоянието на децата си и им внушаваха прекрасни мисли за това, как да живеят за другите, децата им ще бъдат различни, много по-добри хора.
Безкрайно съм живял за собственото си удоволствие и никой не ми каза, че е възможно и необходимо да живеем по различен начин. Всеки ден беше като празник и не пропуснах нито едно красиво момиче.
Но с течение на времето започнах да харча повече пари, отколкото баща ми даваше. Все още бях много млад човек и можеше, и трябваше да бъда натоварен с работа, да свиквам с работа. Фактът, че родителите ми бяха богати, се превърна в нещастие за мен – за мен беше позорно да работя. Така си мислеха те. Щеше да е много по-добре, ако ме бяха накарали да работя, вместо да ми дават пари всеки път, когато поисках.
Започнах да играя. Знаете ли, след като започнете да играете, е трудно да се откажете от този навик. Имах късмет и парите се вливаха в ръцете ми. По това време срещнах една млада дама, която наистина ми хареса. Винаги съм се радвал на вниманието на момичетата и не си спомням дори една да ми е отказала. Тази млада дама ме обичаше с цялата си душа, а аз я обичах за това, което мога да получа – от нея или за нея. Затова решихме, че тя ще застрахова живота си в моя полза за десет хиляди долара. Представях си го по този начин: ако някой друг я убие сега, вината няма да падне върху мен, но ще получа парите. Планът ми ми се стори чудесен. Наех мъж да я убие. По време на убийството щях да отида в театъра с друго момиче. Тогава си помислих, че каквото и да се случи, нямаше да съм под съмнение.
Човекът, когото наех, трябваше да я покани да се разходи с него до езерото Колхаун и да я убие там. В крайбрежната горичка той я убил и се върнал у дома. И тъй като бях в театъра с друго момиче, моят спътник можеше да потвърди моето алиби. Но, знаете ли, толкова исках да получа застраховката, че не се замислих, че ще бъде забележимо, ако отида в застрахователната служба веднага след нейната смърт. Бях заподозрян и арестуван.
Ако бях чакал една седмица или по-добре две, никой не би си помислил за такова нещо. И така, аз бях арестуван. Майка ми ме обичаше толкова много, че се опитваше да обвинява брат ми. Беше женен и имаше две деца. Процесът струваше на моите родители много пари и минаха много месеци, преди нещата да започнат. Съдът дълго време не можеше да реши кого да обеси – Еди или мен.
Когато бях в затвора, веднъж получих брошура и няколко откъса от списания за духовния свят. Знаех: дните ми са преброени, защото накрая бях осъден на смърт чрез обесване. Така че напълно осъзнах безнадеждността на позицията си. Статиите ми направиха голямо впечатление и аз исках да разбера как са нещата в света на духовете. Вярно, аз едновременно вярвах в него и не вярвах. Във всеки случай, съдържанието на статиите ми хареса повече, отколкото това, което църквата казва за живота в другия свят. Но в началото взех всичко като приказка.
Често разговарях с надзирателя си за това, но колкото по-близо идваше часът на екзекуцията ми, толкова по-слаба стана вярата ми. Това е много странно чувство, когато знаете, че ще се въртите на бесилото и животът ви се прекъсва. Не можете да си представите що за чувства са.
Никога няма да разберете какво чувстваш, когато ви стане ясно, че остават само няколко часа да живеете. И все пак малкото послание, което получих, ми даде малко смелост. Вероятно, мислех си аз, само моето тяло ще бъде унищожено, а не духът ми. Затова се ободрих до последния момент и вече наистина се заинтересувах какво ще бъде в другия свят.
Много съм благодарен на човека, който ми изпрати статиите: те ми станаха утеха в последните дни.
Когато забелязах, че съм напуснал тялото си, първата ми мисъл беше: “Сега съм мъртъв.” Веднага отидох при майка си и я заговорих, обръщайки се към нея и тя без да ме чуе, усети моето присъствие. Въпреки това, аз все още бях много привързан към тялото си и ми се струваше, че все още не мога да се откъсна от него. Вярно, бързо се измъкнах от него, но скоро се върнах към него, и когато тялото ми беше изгорено, стоях наблизо и наблюдавах как го изгарят.
След това дълго време се скитах в търсене на духовния свят, но не можах да го намеря. Ходих от един град в друг. И поради стария навик все още бях привлечен от хубавите жени; така започнах да пътувам. От една страна, аз знаех, че съм мъртъв, а от друга, някак си не разбирах, че наистина съм мъртъв.
След като бях овладян от силно желание да направя голямо пътуване, реших да отида с влак. Отидох до касата, за да си купя билет, но нямах пари. Е, помислих си, ако говоря учтиво с касиера, той може да ми даде билет безплатно, но той просто не ме забеляза. Е, мислех си, така или иначе ще тръгна и ще се кача във влака.
Седнах на едно от празните места и нямах време да се огледам, когато един голям, дебел мъж седна точно върху мен. Бях сериозно ядосан и се опитах да го бутам, но нищо не се случи, не можех да стана. Така той си седя върху мен, докато не слезе на своята гара.
Аз все още не знаех как да използвам силата на мисълта да се движа, просто вървях. Все още не бях се научил да се прехвърлям някъде мисловно.
Скоро срещнах симпатична млада жена (г-жа МакКей). И тя наистина ми хареса. В един миг се озовах в магнитната й аура, от която вече не можех да изляза. Тя прекарваше цялото време в леглото и аз също неволно трябваше да лежа в леглото.
Един ден чух някой да казва: „Остави тази жена, махни се. Ако в нея е заседнал дух, то нека той веднага да я остави и да си отиде!”
Но аз останах.Винаги съм обичал сладоледа и наистина исках да го опитам отново. Затова наредих на тази млада жена да поръча порция сладолед. Когато беше донесен сладоледът, веднага поисках да ям. В същото време аз вероятно встъпих в тесен контакт с медицинската сестра, която донесе сладоледа, и ми се стори, че ако я държа здраво, най-накрая ще ям любимия си сладолед.
Но изведнъж аз самият станах медицинска сестра и когато протегнах ръцете си към сладоледа, бях завладян от същото чувство на задушаване, което изпитах, когато бях обесен. Но сестрата беше толкова силна, че просто ме изхвърли през прозореца. Представете си – просто ме изхвърли прозореца!
Искрено ви благодаря за това, че ми помогнахте да се измъкна от ужасното си състояние и искам да ви благодаря от сърце за духовното послание, което ми помогна много в разбирането на великолепния друг свят.
Все още искам да изкрещя на всеки ъгъл, за да накарам майките да възпитават децата си като добри хора, а ако е необходимо – да ги накажат, докато са млади, може би дори с пръчки, за да не ги разглезят. Ако майките отглеждат децата си правилно, в света няма да има толкова много егоизъм, както сега.
Сега имам прекрасна малка къща в духовния свят и много работа, защото моята задача все още не е завършена. Опитвам се да помогна на всички, които търсят помощ.
Благодаря ви отново – преди всичко за това, че ме осветлихте. Лека нощ!

“Убиецът в гаража” от Чикаго беше съвсем различен вид престъпник – жертва на обкръжението си. Известно време след екзекуцията той бе доведен в нашия кръг, когато последвал момичето, което някога е живяло в съседство с него, което дошло при нас да посети жена ми.
Той идваше отново и отново, за да ни разкаже историята си и да вразуми други духове, прикрепени към Земята, които са преживели подобно нещо.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Шестото чувство в света на животните

Забелязали ли сте, че домашните ви любимци понякога сякаш искат да ви предупредят за някаква опасност ? Смятате ли, че животните са способни да предвиждат нещастията ? И ако да, могат ли да научат на това и човека ?
Науката за поведението на животните, за техните инстинкти и за отношенията със заобикалящия ни свят се нарича “зоопсихология”. Нашите по-малки братя усещат приближаването на опасността благодарение на развития си инстинкт за самосъхранение.
Според експерти животните не само предчувстват заплахата, но и могат да предупреждават за глобални катастрофи. Предчувствието на природните катаклизми при тях е свързано със свръхчувствителното възприятие на честотните изменения в колебанията на земята. Парапсихолозите твърдят, че котките улавят информация от нашата планета, а зоопсихолози са забелязали, че всяко животно се дъжи неадекватно, когато наближи опасност. Природните катаклизми най-често предизвикват паника у домашните любимци, които се опитват да избягат. А рибите дори подскачат от аквариума в опит да се спасят.
Когато в дома влязат нежелани гости – крадци например, животните се опитват да избягат или да се скрият. Най-очевидно на лошите хора реагира селския добитък : кози, крави и особено коне. Но в различните случаи всеки домашен любимец може да предупреди за опасността, зависи доколко близки са отношенията му с неговия стопанин.
Щом животните са способни да усещат бъдещата опасност благодарение на природни инстинкти, защо да не се научим и ние да го правим ?
Парапсихолози съветват да обръщаме внимание на първичната чувствителност. Т.е. да се научим да се фиксираме върху първата мисъл, която ни хрумне в главата като реакция на дадено събитие.
За целта можем да тренираме с въпроси относно близкото бъдеще. Например, излизайки на улицата да се опитаме да предвидим какъв човек ще срещнем най-напред – мъж или жена. Главното е да не включваме логическото мислене. Трябва да уловим мисълта и да я почувстваме, а не да анализираме.
Не бива да се опитваме обаче да изпадаме в това състояние прекалено често, иначе подсъзнанието ни ще свикне с чувството на постоянно търсене на опасността и в реална ситуация можем да пропуснем най-вашния момент.
Изненадващият страх или безпокойство – това са проявите на инстинкта за самосъхранение. Така организмът ни предупреждава за предстояща заплаха…

Духовете и престъпността – 4

През 1894 г. Хари Хейуърд, външно атрактивен, но безсъвестен бонвиван, ловец на красиви жени, наел един негодник в Минесота, за да убие любимата му. За това той бил обесен.
Седейки в затвора и чакащ екзекуция, Хейуърд до последния момент запазил пълно спокойствие и невъзмутимост, играел с надзирателите карти и молел да му донесат сладолед, който той обичал най-много от всичко, когато е имало възможност.
– Скоро ще отида в ада – казвал той на надзирателя си, – а когато и вие се озовете там, ще ви черпя със сладолед в чест на пристигането ви.
По това време, без да посочвам името и обратния си адрес, му изпратих книга и различни списания с статии за света на духовете; нямах никаква друга връзка с него.
На 27 февруари 1908 г. една медицинска сестра се загрижила за съдбата на г-жа МакКей, пациентка, която тя е ухажвала: имало силни подозрения, че продължителното й болезнено състояние с пристъпи на слабост е от медиумен произход, т.е. причината е в нейното обсебване.
Самата медицинска сестра е предположила, че причината за многото луди фантазии на пациентката е обсебване. Самата сестра се опитвала по различни начини да се отърве от досадните духове.
Веднъж госпожа МакКей спешно настоявала за домашно приготвен сладолед, макар преди да е била напълно безразлична към него. Но сега тя настоявала на желанието си, с което изправила обслужващите я пред значителни трудности.
Когато сестрата най-накрая влязла в стаята със сладоледа, й се сторило, че някой я е нападнал. Следващият миг усетила, че някаква невидима сила я души, тя се задушила и избягала от стаята. Идвайки на себе си, тя се върнала в стаята и – твърдо убедена в присъствието на духовно същество – тя отворила широко прозореца и без да произнесе нищо на глас, мислено наредила на всички възможни чужди същества да напуснат къщата веднага.
Същата вечер сестрата и една от прислужниците на госпожа МакКей взеха участие в нашия сеанс. Духът, който в същото време заяви за присъствието си, веднага се оплака от болки в шията и, въпреки че не е бил питан за това, каза, че е счупил врата си, когато са го бесили. А името му е Хари Хейуърд!
– Можете ли да ми дадете сладолед? Много пъти се опитвах да си набавям сладолед и днес почти го пробвах, но отново не получих нищо. Бях изгонен от някаква жена, просто изхвърлен от прозореца – наистина съмнително удоволствие!
Хейуърд осъзнал, че е станал дух и сега се носи около Земята; на въпроса откъде знае за живота на духовете, той отговори, че е получил няколко статии от непознат в затвора по този въпрос. Но той се оплака, че където и да отиде, никой не го е забелязал; дори ако седи във влак, обезателно някой ще дойде и ще седне директно върху него, за да не може дори да се движи.
Много се радваше, че може отново да разговаря с хората и зададе много въпроси за хората, с които е имал работа по време на процеса, по-специално за надзирателя, с когото той е играл на карти, за да прекара по-добре дните на лишаване от свобода.
Имах усещането, че този надзирател е умрял преди известно време и му го казах духа; в същото време му посочих потенциалната възможност да намери приятеля в света на духовете.
Чувайки това, духът замълча, очевидно опитвайки се умствено да „напипа“ бившия си приятел в пространството, а след това с пълна сигурност каза: „Не, той не е умрял. Виждам го в къщата на сина му в Минеаполис; те играят карти”.
Изобщо не беше трудно да се обясни на Хейуърд същността и смисълът на по-висшия живот. В крайна сметка той се сбогува, като ни увери, че ще положи всички усилия да се издигне възможно най-високо в света на духовете.
След този сеанс в състоянието на нашата пациентка, предразположена към медиумизъм имаше ясно подобрение; в допълнение, отговорът на нашето писмено запитване ни потвърди, че това, което Хейуърд каза за стария си приятел-надзирател, се оказа вярно. Той е бил жив и здрав и по време на този сеанс наистина играел на карти в къщата на сина си.
Десет години по-късно, след като духът на друг човек – убиец, който също е бил обесен, обяви за присъствието си в нашия кръг, Хейуърд отново се появи и ни разказа още нещо за своя земен живот.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”