Заключение

Благодарение на систематичните експерименти е съвсем очевидно, че голяма част от онова, което все още изглежда загадъчно, може да бъде идеално проучено, представено пред обществеността, ако се върви по правилния път. “Свръхестественото не е нищо друго, освен все още неизвестното естествено”.
Изучаването на медиумните явления трябва да се постави на научна основа, да се постави по разумен и надежден начин, за да се изключат всички онези духове, които стъпват на прага на другия свят и поради невежество или с цел измама изкривяват истината, която висшите духове непрекъснато се опитват да изяснят на човечеството.
В другия свят напредналите духове полагат всички усилия, за да привлекат за сътрудничество изследователи, които живеят на Земята, с широки възгледи и еднакво широка душа. Тогава чрез съвместни действия от двете страни ще бъде възможно да се организират изследователски центрове в болници за пациенти, църкви, университети и други институции.
Изследванията в областта на медиумните явления трябва да се извършват само от учени и те трябва да са хора, готови да оставят всички предразсъдъци, с безпристрастност да проверяват тези явления и да систематизират резултатите от изследванията.
В «Чикаго Дейли Трибюн» от 30 март 1905 г. покойният д-р Дж. К. Фънк (Ню Йорк) поиска задълбочено да се разследват всички случаи на специални психични явления (разстройства) и визирайки нашата работа и нашата борба с обсебването, завършва статията с призив към пресата по всякакъв начин да се улесни по-нататъшното изследване в тази посока.
„Помислете само“, пише той, „че единственото научно доказателство за съществуването на дори един дух, дори да е зъл, говори много повече в полза на факта, че животът след смъртта продължава, отколкото всички проповеди за безсмъртието, прочетени през последните десет години. Само едно такова доказателство би нанесло смъртен удар на материализма”.
Където и да се случват подобни случаи, пресата трябва да бъде по-усърдна при описанието им, отколкото при откриването на най-големите находища на злато. Такива явления трябва да се наблюдават възможно най-отблизо, да се описват и да се съобщават на целия свят с цялата сериозност, а не в интерес на забавлението.
Защо пресата не иска сериозно да се заеме с това изследване? В крайна сметка, при правилния подход това ще бъде задача за пресата, изпълнявайки която вестникът и журналистическият свят ще си спечелят истински кралски почести.
Гладстоун беше прав, когато написа в циркулярните си писма до членове на Обществото за медиумни изследвания, че тази изследователска работа е най-важната задача в целия свят.
Научните корпорации, които си поставят за цел да проучат задълбочено законите на природата, лесно биха могли да събират факти, подобни на тези, представени в тази книга. Лудниците са особено богати на такива факти и явления, при които почти всички пациенти са силно предразположени към медиумизъм и които ако се обработват правилно, могат да се превърнат в чудесни „инструменти“ за медиумни изследвания.
Низшите духове на обсебването трябва да бъдат прогонени, тогава медиумните способности на болните ще могат да се развият напълно. В края на краищата, напредналите духове са готови по всяко време, действайки от другия свят, да помогнат в това и да защитят такива новопоявили се медиуми от по-низши духове и тяхното влияние, водещи до лудост.
Сеансите, проведени с цел медиумни изследвания, за да се разбере смисълът на живота и да се докаже съществуването на духове, биха били безценни за църквите. Защото подобни изявления биха били по-убедителни доказателства за живота на душата след смъртта, превръщайки простата вяра в най-върховното познание за отвъдния живот. Въпреки това човек не може упорито да призовава конкретни духове, защото това само дава на по-низшите и злонамерени духове удобна възможност да ръководят хората. Защото тогава духовете-лъжци лесно влизат в медиума, играейки духа, с който хората искат да говорят.
Необходимо е да се направи правило: да се предоставя на духовните водачи на медиума решение на кой от духовете е позволено да изрази себе си. От време на време напредналите духове сами дават обяснения и причини за своите решения, като по този начин очертават ясна линия между себе си и невежите духове.
Като епицентър за по-обширни изследвания е създаден Националният институт за медиумни работи в Лос Анджелис, Калифорния, за да постави дейността на солидна научна основа. Тази институция – един вид пункт за духовно заселване – в никакъв случай няма да представлява интересите на която и да е църква или на някакъв „изъм“, а само събира факти. И се надяваме, че това ще насърчи други научни корпорации да извършват същата изследователска работа, която започнахме на нашите сеанси. Само дори полето на дейност тук е неизмеримо огромно.
Ние не твърдим, не смятаме, че тръгнали по пътя на тези изследвания, ние сме открили панацея или сме намерили перфектното обяснение за всички психични разстройства или тайнствени човешки безумия. Но ние сме уверени, че следвайки този път, ние се научаваме да разбираме колко изключително важно е все по-важното знание за ролята на невидимия свят във всички човешки дела.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Философията – 16

В продължение на много години трупа на починали актьори чрез устните на жена ми-медиум, многократно изпълняваше постановка на приказки на морални теми.
Трупата се състоеше от 11-12 изпълнители и техен режисьор, всички те бяха руски славяни.
Ръководени от режисьора, отделни изпълнители толкова бързо влизаха в тялото на жена ми и също толкова бързо излизаха, че участниците в сеанса почти не забелязваха промяната на ролите.
Пиесата беше на руско-славянски език, език, който жена ми никога не е чувала през живота си, но от устните й той звучеше плавно и без грешки, което беше потвърдено от присъстващите, които знаеха този език.
Костюмите на актьорите, разбира се, невидими за по-голямата част от публиката, ясновидците описваха като истински и много елегантни национални дрехи.
Тези актьори с помощта на духовните водачи на моята жена обясниха целта на своето изпълнение по този начин:
“Ние сме 12 актьори, които се проявяват чрез тази жена-медиум, за да докажат възможността за общуване с духове и да покажат, че духовете могат да превземат тялото на човек, да изразят своите мисли и чувства в него, а също и да накарат това тяло да се движи в съответствие със собствените им движения – сякаш ние оставаме в земните си тела.
Идваме да изясним на хората, че продължаваме да живеем и изобщо не сме умрели, продължаваме земните си дейности.
Ние представяме нашата пиеса в света на духовете пред духове, вързани за Земята, от които мнозина не могат да разберат, че са умрели за земния живот. Намираме ги в земната сфера – често наполовина заспали. Умелите музиканти предхождат представянето ни с музикален пролог. От музиката духовете, вързани за Земята, започват да се събуждат един след друг. Те се издигат бавно, без да разбират къде се намират. Но с музиката у тях се промъква предчувствие за някакво по-висше съществуване.
Тогава започваме представлението ни като един вид визуален урок за тези духове. Всички роли трябва да се разбират символично. Пиесата учи, че егоистичните, мерзостни и базови качества на характера трябва да бъдат преодолени, преди духовете да успеят да напреднат в своето развитие.
Изпълнителката на главната женска роля олицетворява любовта; изпълнителят на главната мъжка роля, нейният любовник, символизира истината. Драка и побойник – символ на егоизма; друга любовница, по-възрастна, представлява низостта и подлостта; полицаят е справедливост, а съдията е мъдрост. Свидетели в съда са науката, пиянството, нуждата, болестта, жаждата за печалба и грубата сила.
Младата героиня “любов” има истинска дълбока обич към своя герой; тя живее заедно с „низостта“, която е обладана от несподелена любовна страст към „егоизма“. (Това съдържа алюзия за това колко често в живота истинското е доста съседно с фалша.)
„Истината“ идва към „любовта“ и моли за ръката й; тя дава съгласието си на своя герой. Когато той напусне, „егоизмът“, който иска да овладее „любовта“, се промъква след него.
Когато „любовта“ отхвърля предложението на „егоизма“ да се омъжи за него, „низостта“ полага всички възможни усилия, за да го примами в своите мрежи. Ядосан на това, “егоизмът” заплашва да я убие; извън себе си от гняв той, напускайки, се кълне да убие съперника си „мъдрост“.
Изключително уплашена от това, „любовта“ пише на любимия си няколко реда, като го предупреждава за опасността и изпраща прислужница до него с бележка, молейки я да побърза. Но слугинята няма време, защото „егоизмът“, нападнал „истината“ по пътя, смъртно я ранява в дуел с меч.
“Истината” умира от болезнена смърт, която трябва да символизира унищожаването на егоизма на висшето “Аз” в човека.
Прислужницата бърза при господарката си и съобщава за смъртта на любимия. „Любовта“ тича до мястото на дуела и пада пред мъртвия си любим на колене. След това с молитва изважда камата си и се самоубива.
„Егоизмът“, виждайки, че и „истината“, и „любовта“ са мъртви, е бесен, заявява, че няма Бог и се кълне да отмъсти тежко.
Тогава се появява „справедливостта“ на полицейския служител, слага белезници на убиеца и го отвежда в ареста. След това и двамата влюбени са погребани.
„Справедливостта“ води „егоизма“ към съдията „мъдрост“, а по време на процеса науката, пиянството, нуждата, болестта, алчността и грубата сила свидетелстват, че „любовта“ и „истината“ не биха умрели, ако не беше „ егоизма“.
След това „мъдростта“ осъжда престъпния „егоизъм“ на вечно изгнание.
По време на сеанс през май 1923 г., в който участваха сър Артър Конан Дойл и съпругата му, тази пиеса бе изиграна. По-късно сър Артър в своята книга “Нашето второ американско приключение” накратко описва постановката, като казва следното за нея:
„Това беше изключително актьорско постижение, от което всички бяхме възхитени …
Видях всички велики актриси на моето време – Моеска, Бернар, Дюес, Тери, но не мисля, че някоя от тях би успяла да изиграе така убедително тези единадесет различни роли без сцена и никакви костюми.
Според изявлението на самите духове, те са трупа от починали актьори, които играят тази пиеса пред неразвити починали, за да насаждат в тях основните понятия за морал. И в същото време те използват великолепните медиумни способности на мисис Уикланд, за да покажат и докажат на земните хора, участващи в сеанса, своето изкуство. Това беше изключително впечатляващо събитие”.
Наскоро същите тези духове чрез жена ми изиграха още една пиеса. Нарича се „Ходене на душата по мъките“ и символизира развитието на душата.
В тази приказка “егоизмът” се превръща в убиеца на героя на “истината” и причината за смъртта на героинята – “любовта”. И в „Ходенето на душата по мъките“ Истината и Любовта триумфират над Егоизма.
„Ходенето на душата по мъките“ изобразява борбата на душата с основни сили и символизира преследването на Светлината, победата на Истината и Любовта над Егоизма, дължаща се на светлината на познанието, както и придобиването на блаженство.
Добротата и приятелството живеят в дома на щастието, а техният слуга е Покорството; те са родителите на младото момиче Любов.
Истината, млад мъж, обича Любовта; докато Егоизмът, друго момиче, общуващо с Любовта и живеещо с родителите си Омраза и Завист в къща на нещастието, прави смели опити да привлече младия мъж към нея.
Най-накрая Истината постига своето и се жени за Любовта, след като те спряха да пускат Егоизма в родителския дом на щастието.
Изпълнена с ревност и болезнено обидена, Егоизмът отива в гангстерските квартали, за да намери инструменти за отмъщението си. Там, в къщата на бедността, злодеят Отмъщение живее с родителите си – Изкушение и Злоба.
С течение на времето зрее следният план: Егоизмът, изобразяваща покаянието, да се върне в къщата на щастието и да изчака възможност за отвличане на малкото дете на име Светлина, което наскоро се родило на щастливата омъжена двойка – Любов и Истина.
Егоизмът трябва да предаде детето на Злобата, която би го възпитала в мръсотията и низостта, би го принудила да извърши криминални престъпления, така че в крайна сметка да се озове в затвора.
Тогава Егоизмът ще отиде при Любовта и Истината и ще им каже какъв срам е падна върху главата на сина им на име Светлина, така че по-късно с коварно злорадство да гледа как къщата на щастието загива.
Егоизмът наистина отвлича детето; горкото момче е било малтретирано в течение на няколко години от Изкушението и Злобата, но родителите му в крайна сметка го намират и го извеждат от дома на нищетата.
Егоизмът, побесняла от провала си, полудява и се самоубива. Истината и Любовта връщат Светлината в къщата на щастието, където живеят заедно в щастие и радост, след безславния край на Егоизма.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Философията – 15

Погледнете през микроскоп и ще попаднете в съвсем различен свят. Ще видите мънички същества, едно или две от които са способни да убият нечие голямо силно тяло. Те също са подчинени на същата власт на Бога. Някой ще попита защо Бог изобщо е създал тези патогени, които само измъчват хората? Но тези същества са необходими, за да разсъждават хората, да ги водят до мисъл, така че да предприемат мерки за възмездие. В края на краищата, когато сме в беда и се опитаме да я преодолеем, ставаме много по-силни.
Дете, постоянно поддържано от родителите си и живеещо сред природата, расте на здрав, чист въздух. Расте добре, защото никога не се е изкушавал. Но той не осъзнава, че е добър. А момчето от бедняшките квартали, знаещо за бедността и скръбта, е много по-вероятно да се превърне в човек, който знае как да се грижи за себе си, отколкото този, за когото са се грижили цял живот. Той ще стане силен и ще може да помага на другите.
На първо място, ние трябва да познаваме добре себе си. И тогава ще съберем всичките си сили в един юмрук и ще направим всичко по силите си, за да помогнем на всеки, когото срещнем, който се нуждае от помощ, да осъзнае истината.
Служете на Бога по подходящ начин, а не в рамките на тесногръда религия. Присъединете знанието към вярата.
Всички вие сте роби, за които Исус говори; Той беше отличен учител, но вие вярвате в Неговата кръв, а не в Неговото учение.
Кой уби Христос? Братството на свещениците! Просто те не вярваха в Него.
Христос е символ на истината. Христос се ражда у вас в мига, когато осъзнаете истината. Само тогава очите ви ще се отворят и вие ще познаете и разберете Бога. И когато след това влезете в духовния живот, вие разбирате къде сте дошли. Вие идвате в свят, който е безкрайно по-красив от този. Тогава светът на духовете е съвсем достижим за вас.
Всъщност не е нужно да наричате този свят „светът на духовете“, защото мнозина не приемат това име; и в края на краищата всеки земен човек вече е духовно същество. Можете просто да говорите за нивото на Висшето Битие или да го наречете небе, рай; но небето не е някакво специално място.
Всеки, който мисли, че той, след като умре, „ще отиде на небето“, той трябва да донесе тези „небеса“ със себе си, защото небето е състояние на душата. И който страда, този от подземния свят, и на много от тях им се налага да се борят ожесточено, за да излязат от подземния свят. А този, който е щастлив, вече е на небето – в онези небеса, които всеки носи в себе си.
Единственото нещо, което наистина може да помогне на нещастните и болните, е да познават себе си. Ако познаете себе си правилно, тогава ще се справите с всички външни условия.
Който казва: „Много съм болен“, той по същество привлича болезнени сили и тогава няма да се налага дълго да чака мислите му да се материализират в истинска болест. Всеки човек е частица от Бога, всемогъщият Създател. Следователно, всяка човешка мисъл носи творческа сила. А творческата сила е присъща на всеки човек и той може да я използва за добро или зло. Този, който носи грижи, болести или страдания в себе си и не се е научил как да ги изхвърля, той ги свързва към себе си по-силно и по-здраво. Тогава постепенно човекът става все по-податлив и скоро започва да привлича духове, което от своя страна дразни човека с болести и лоши мисли, така че в крайна сметка той да е напълно под тяхна власт.
Дори ако вече сте намерили Христос у вас, все пак трябва да издържите повече от един тест. Някой ще ви даде добър съвет: „Направете това и онова, това е най-разумното“. Някои ще кажат: „Извисете се над всичко земно – трябва да придобиете власт над земните неща“.
И отново и отново пред вас ще се появи кръст, защото изкусителят е винаги там. Дори ако стигнете до истинско разбиране за себе си, изкусителят все пак ви казва: „Направи това и това! Ела с мен, ще ти покажа света с всичките му радости”.
Във всеки от тези моменти човек е на кръстопът и тогава става ясно дали Христос наистина се е родил в него. Исус, Човешкият Син, трябваше да умре на кръста, за да може Христос – вътрешната светлина, да възкръсне отново.
Всеки, който стигне до тази точка на познание, разбира, че всичко има своето предназначение и вече не може да счита нищо за напълно зло. Ако погледнете назад, ще видите: това, което ни се струва нещастие, ни служи само, за да познаем по-добре Бога. Възможно ли е тогава да го проклинаме? Не! Защото без това болезнено преживяване последната стъпка напред не би била възможна.
Трябва да образовате хората около себе си, да им помагате, така че те да продължат напред с вас. Ако всички правеха това, нещата по света щяха да вървят много по-добре.
Нека насочим мислите си така, че всички хора да се научат да контролират себе си и да стигнат до правилното разбиране на истината. Всеки трябва сериозно да се стреми да се запознае напълно с висшите сили, действащи в творението на Бога. Само чрез познаване на собствената си същност човек познава Бога.
Преди да напусна, искам да отбележа, че тази стая е пълна с духове, обвързани към Земята. Често говоря с тях, за да им помогна. Тук имаме цяла тълпа духове, която не можем да събудим, защото те са напълно неспособни да ни видят. Докато някой дух все още е напълно невеж, той не може да види висшите духове.
Затова трябваше да ги доведем тук. И когато говоря чрез този медиум, те ме чуват. От духовна страна те не можаха да ме чуят, защото все още не е разкрита способността им да разбират духовни неща.
На всеки сеанс, който провеждате тук, има много повече духове от земните хора. Тук сте виждали и чували как духовете, обвързани към Земята, използват тялото на медиума; това беше първият урок за тях, след който вече можем да ги вземем със себе си в духовния свят и да им помогнем да намерят щастливо съществуване.
Ние, обитателите на духовния свят, никога не спираме. Няма отдих за духа. Бог чрез своите мисли постоянно твори нови чудеса. А планетите не стоят неподвижни. Всичко е в развитие. По същия начин нашият човешки дух никога не остава бездействащ, докато се стремим към по-нататъшно развитие.
Аз съм д-р Рут. Лека нощ!

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

 

Философията – 14

Сеанс от 1 януари 1924г
Дух: Д-р Рут

Нека точно да фиксираме целта на нашите стремежи – щастие и удовлетворение; по този начин ще помогнем на света да подобри условията, преобладаващи в него. Никога няма да погледнем назад, а ще насочим погледа си само напред. Ще направим всичко възможно да помогнем на другите.
Дори малки общности като вашата могат да допринесат за това, че светът ще стане по-добър, ако тези общности сериозно си поставят такава задача. Тънкият лъч светлина, идващ от вашия кръг, може да изглежда незначителен, но за онези нещастни хора, които са в беда и тъмнина, този лъч е Божия благословия.
Ако всички църкви провеждаха подобни срещи, за да помогнат на хората да укрепят духа си и да добавят радостите на живота, за да им дадат повече самочувствие, вместо да ги заплашват с вечно проклятие, ако не се придържат към определени догми на вярата, тогава светът би бил много по-щастлив и по-добър.
Първо трябва да намерите самите себе си. Само тогава можете да си намерите място в света около вас. Трябва да се родиш отново – не с вяра в Исус Христос, не, трябва да знаеш собственото си „аз“ и да си сигурен, да си сигурен, че си част от Бога.
За това Бог ни е дал разсъдък и разум. Идете и помогнете на нещастните и на онези, които все още не са се събудили да познаят Бога. Не се задоволявайте с обикновена вяра в Бога, а Го търсете в себе си, тогава самата вяра ще бъде излишна.
Вярата и доверието са само ключът. И ако имате ключ в ръцете си, но не знаете коя врата може да отвори, ако имате само вашата религия и няма нищо друго, на което да се облегнете, тогава – имате ключ, но от него няма полза.
Опитайте със знанията и опита си да задълбочите преценката си до такава степен, че да отворите вратата към мъдростта и познаването на истината.
Толкова много хора имат този ключ, но просто го държат в ръцете си, без да го използват. Те казват: “Ако просто твърдо вярвам в Бог и Исус Христос, тогава съм причастен към спасението”.
И в този момент, когато преминат в духовния живот, те само държат този ключ здраво в ръцете си. Те имат само своята вяра и се озовават в тъмнината, защото не са използвали ключа на знанието, който Бог все пак им е дал, за да го използват, за да се опитат да намерят Бога в собственото си сърце.
Не е нужно да отивате далеч в търсенето; трябва само да отворите вратата на собственото си сърце. Там ще намерите Бог и ще разберете, че сте частици на Неговата чудотворна сила. Щом отворите тази врата, ще имате власт, сила и здраве – тогава ще имате всичко; Божията огромна сила ще се излее във вас и вие ще можете да вършите чудеса.
Христос беше велик учител, но какво от това, нима хората живеят според Неговите завети? Вярно, те вярват в това, но често действат противно на тях.
Всеки е част от Бог и всеки, който прави добро на другите, той Го обича и Му служи с такива дела.
Хората и църквите трябва да се обединят в една голяма сила, за да си помагат и накрая да ограничат егоизма.
Разпространете истината! Търсете Бог вътре в себе си и отворете сърцата си към Него чрез познаване на истината. Вашата сила и мощ се простират толкова, колкото е развит духът ви. Ако сериозно се стремите – благодарение на по-нататъшното развитие – да увеличите силата си, със сигурност ще постигнете това. Разширете способността си да усещате света около себе си и старателно надникнете в мистериозните Божии чудеса, с които светът е пълен.
Нека търсим Бога в природата – навсякъде. Погледнете снежинката – това е истинско чудо. Снежинката ни се появява в много различни, но винаги красиви форми. Кой създава всички тези форми? На хората всичко това изглежда толкова естествено и се приема за даденост, че те дори не осъзнават тази красота. Те просто казват: “Това е просто сняг”.
Най-трудната пречка за по-нататъшното развитие след смъртта е похотта на човека и той трябва да я потисне. А втвърдените формули на неговата религия и догмите на вярата само му пречат, лишавайки го от свободата му. Исус каза за такива хора, че те не познават свободата, че са роби и няма да напредват в своето развитие.
Те мислят, че влизайки в духовния свят, ще отидат на небето, в рая. Къде е този рай? Христос каза, че небесното царство е вътре във вас, ако Бог живее там.
Много хора смятат, че така наречената смърт е дълъг сън и ако не са научили нищо в училището на земния живот, те наистина си лягат. Някои хора спят с години, само защото на самите тях им е казано, че трябва да е така. Те си мислят: „Сега умирам и те ще ме вкарат в гроба, където ще лежа до Страшния съд и тогава ще ме събудят“.
Други се преместват в другия свят, упорито разчитайки на закоравелите догми на вярата и формалните норми на своята религия. Те се събират на определени места от земната сфера, където пеят и се молят, не се движат нито една крачка напред. Те само постоянно повтарят едни и същи думи. Молитвите им са глупаво бърборене и те често остават в земната сфера с години.
Често се случва те, като се скитат из земната сфера, да се опитват да обърнат други хора към тяхната вяра. Понякога те са особено прилепващи се към определен човек, след което такъв го обявяват за страдащ от религиозна психоза.
И тогава какво се случва? Жертвите на такива идиотски духове се изпращат в лудници, където ги държат до смъртта им. Те не са в състояние да се отърват от обсебването, което ги е поразило, докато умрат. Тогава злите духове се втурват към други хора.
Бъдете винаги отворени и достъпни за истината. Ще направим всичко по силите си, за да дадем на себе си и на другите правилната концепция за Бога. Служете Му с благоговение във всичко.
Нека очите ни се устремят към небето! Колко красиви блестящи планети и мигащи звезди! Ако тази Земя изчезне утре, тогава всички светила и звезди на небето ще останат на местата си. И никой и нищо няма да забележи изчезването на Земята. И какво, мислите ли, че Бог живее тук на Земята и Той няма други притеснения, освен как да защити нашата планета? О, не, помислете и се опитайте да намерите правилния отговор, тогава ще разберете всичко.
Трябва с благоговение да разглеждаме цялата Вселена като Неговото творение. И в цялата вселена има живот. Величината и величието на небесното пространство е неописуемо – трептящи неподвижни звезди, блуждаещи звезди, цялата вселена.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Философията – 13

Сеанс от 23 март 1921г
Дух: Д-р Рут

Много се радвам, че тази вечер отново съм сред вас и мога да ви разкажа за щастливите условия на живот, които преобладават тук в духовния свят.
Повечето хора вярват, че след смъртта те ще се окажат на определено място, където ще останат до Страшния съд.
Всеки ден може да се превърне в Ден на Страшния съд за човек, например такъв, когато той разбива оковите на егоизма и невежеството; защото егоизмът и невежеството са смърт.
Животът е любов и мъдрост. Всеки ден трябва да правим всичко, така че нашето невежество и егоизъм постепенно да изчезнат. И да може да се събудим в истината и познанието на Бог, Който ни е дал истината и е изпратил своите пратеници до нас, така че те да ни разкажат за живота в духовния свят. Там животът е много по-духовен, много по-креативен и красив по всички отношения в сравнение с живота тук, на Земята.
Но ако мислите само за себе си и се придържате към формална религия, тогава няма да имате нищо, освен мъка и притеснения и ще трябва да ги унищожите чрез страдание, докато не успеете да кажете: „Не моята воля, а Твоята отсега нататък ще бъде за мен решаваща “. Нека се молим на Бога, защото той е всичко във всичкото. Той също е с всички вас.
Без Неговата чудотворна сила не бихме живели нито миг. Не позволявайте да се убеждавате да се молите на някой друг, защото Бог е във вас. За да се молите на Него, не е нужно да ходите никъде, а само да се обърнете към собственото си сърце.
Бъдете едно с Бога в сърцата си, тогава няма да се налага да търсите това единство във външни церемонии, в празнуването на Тайната вечеря. Щом сте изпълнени с духа на истината, ще почувствате единство с Бога в душата си. Тогава вече няма да е необходимо да ви се напомня за необходимостта от единство с Бога при празнуването на Тайната вечеря, защото тогава ще знаете, че Той е винаги с вас и е готов да ви помогне.
Така че, дръжте сърцата си отворени към Бога. Той ви чува, можете да се обърнете към Него по всяко време. Тайната вечеря сега бива възприемана неправилно, не виждат истинското й значение.
Ако участвате в нея, тогава това не е нищо повече от спомен и напомняне, че трябва да поддържате единство с Бога. Доколкото човек, докато учи, придобива все повече и повече нови знания, се издига все по-високо и по-високо, той се нуждае от все по-малко напомняния чрез всякакви външни средства, всичко, което е необходимо, вече е в душата му. За да поддържа единство с Бога, той вече не се нуждае от външни символи като хляб и вино. В крайна сметка, без Бога не можете да направите нито една крачка. Той е навсякъде. Не можеш да направиш нито една крачка на Земята, без да стъпиш на това, което Той е създал, и трябва да се опиташ да погледнеш на Неговите творения с разбиране.
Хората измисляха всякакви учения. Един е усвоил един възглед, други – друг. Единият върви в една посока, другият счита своя път за истински, а третият – своя собствен; и в резултат всеки има своя собствена религия.
Всички те отиват в тесен кръг, като напълно забравят, че са в центъра на живота, в самия Бог.
Ако направите нещо добро на ближния си, тогава го правите за Бога; защото всеки човек е толкова част от Бога, колкото и вие. Можем да служим на Бог само ако служим на хората около нас. Затова използвайте живота, като правите всичко възможно, за да служите на другите и вършете добро на тях, тогава ще напреднете в познанието на истината.
Ходенето на църква, за да служиш на Бога е полезно само с това, че напомня на хората какво трябва да правят. Бъдете активни и правете добро на изпадналите в беда и нуждаещите се. Защо трябва да се събирате за богослужение на конкретно място? “… когато се молите, влезте в стаята си и … се молете на Отеца си, който е в тайна …”. Молете се само сериозно, от все сърце, тогава вашите молитви ще бъдат чути. Не бъбрете безмислено молитви, а се молете с цялата сериозност. Живейте така, че хората да видят, че изпълнявате своя дълг в живота.
В света на духовете е много трудно с мнозина мъртви, ако се налага да отворим духовните им очи вече тук. Всички те са толкова заслепени от закоравелите формули на своята религия и догми на вярата, че трябва да положим всички усилия, за да им обясним, че Бог изобщо не са тези догми и религии, а Вселената. Че Той създаде хората в нея, така че те да Му се покланят, без да запушват главите си с никакви вероизповедания или догми.
Ако знаем какво е любовта и я въплътим в реалност, не, не това, което хората тук на Земята наричат любов, а любовта, която изпраща лъчите си навсякъде, тогава тази любов е като слънцето.
Ако такава любов гори в сърцата ви, тогава за другите сте като слънцето. Вие сте намерили Бог в сърцето си и сега излъчвате Неговата сила – точно както слънцето грее във всички посоки.
Но този, който е обвързан в ръце и крака от формалната вяра и нейните догми, който е пълен с егоизъм, ще остане невеж, ще се почувства потиснат и нещастен. Той ще се страхува от Бога, страхува се от всичко, което го заобикаля. При такива хора, когато умрат, не се отварят очите на душата и не питат нищо за светлината и познанието на Бога.
Такива хора, преминавайки в другия свят, се оказват в пълен мрак, събират се тук-там в групи и всичко това в дълбок мрак. Те се молят, пеят и се оплакват от съдбата от сутрин до вечер. И така година след година!
Много е трудно да им обясня, че са преминали в другия свят. Разбира се, това може да бъде тежък удар за тях, когато те, въпреки това се събудят и видят как грешат, разчитайки на догмите на вярата и закоравелите религиозни формули. Самите те са се обвили в мрак и са блокирали всички потоци светлина, които би трябвало да ги осветяват през целия им живот.
Ако обичате Бог в смисъла, който току-що заявих, тогава сте благословени.
Аз съм д-р Рут. Лека нощ!

Следва откъс от една лекция, с която доктор Рут наскоро говори пред нашия кръг и в същото време пред духовете, събрани около него, привързани към Земята.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Философията – 12

Сеанс от 24 декември 1919 г.
Дух: Д-р Рут

Колко души се събраха в тази малка стая! Иска ми се да отворите очите на душите си и да видите многото духове, дошли тук, за да получат информация за отвъдния живот.
На Земята никога не е имало истинско щастие и няма да го има, докато хората знаят толкова малко за истините, съдържащи се в религията. По всяко време е имало много различни религии, но егоизмът винаги е процъфтявал.
Вече живеете в 20-ти век и понеже той е под знака на просветлението, защо хората не станат по-интелигентни, да научат повече за другия свят, а и за този свят?
Но хората все още се молят повече на златния телец, отколкото на Бога. Църквите се разпадат, защото те вече не могат да доведат хората до вяра в такива количества, каквито са имали в стари времена. Днес хората изискват ясни знания, а не само вяра и ако църквите проповядваха истинската религия, тогава хората биха били по-добри.
Много духовници дълбоко в себе си разбират, че хората вече не вярват в стари истории. Тук също е замесен златния телец, мамона, на когото служат, когато се издигат на амвона и проповядват нещо, в което самите те не вярват.
Все някога и този свят ще ограничи егоизма. Но засега, за съжаление, трябва да заявя, че повечето хора правят пари като луди. Изглежда, че винаги имат малко пари. Порядъчността означава малко за тях, те искат само пари и още повече пари.
Те са практически лишени от съчувствие; всички са загрижени само за това как да вземат колкото се може повече пари от другите. Но с течение на времето и тази парична икономика ще се разпадне.
По време на нашия земен живот трябва да се опитаме да добием яснота за условията на живот както в другия свят, така и в този свят. Ако някой иска да стане свещеник, лекар, адвокат или професор, той трябва да усвои необходимите знания за това. Защо всички не полагаме усилия да изучаваме себе си?
Много е важно всички хора, които вече са на Земята, ясно да разберат къде ще отидат, когато се разделят със земния живот. В крайна сметка, тогава те веднага ще отидат там, където трябва да отидат, а няма да останат в домовете си, където няма какво повече да правят.
Но тъй като не знаят нищо за това, мнозина изобщо не разбират, че са умрели и затова остават в земните си обиталища. Ако някой от останалите членове на семейството е предразположен към медиумна дейност, той дори може да бъде обсебен, лекарите ще го обявят за луд и ще го изпратят в психиатрична болница. В крайна сметка, с нещастните обладани от духове не се церемонят особено.
Хората трябва да научат истината, тогава след като напуснат земния живот, те ще започнат да търсят духовния свят и вместо въображаем „рай” ще намерят своя дом в другия свят.
Небето и подземният свят са само вътрешни състояния на душата, а „небето“, „раят“, всеки трябва да намери в себе си, преди да може да намери щастие в духовния свят.
Много хора питат: „Какъв е този духовен свят?“
Духовният свят е подобен на този свят, но има едно изключение: тук на Земята живеят хора от всякакъв вид, произволно смесени помежду си като в калейдоскоп, а в другия свят не можете просто да отидете където искате, а първо трябва да знаете точно къде искате да се преместите.
В духовния свят вие, както в училище, се издигате нагоре, преминавайки от една стъпка на друга. Няма догми на вярата. Просто осъзнавате къде е вашето място и къде трябва да отидете. Вярно е, че отнема време, преди да научите това осъзнаване; но във вечността всеки има достатъчно време за проучване и изучаване.
Недалеч е времето, когато очите на хората ще се отворят и хората ще станат зрели. Тогава в църквите ще се появят кръгове, където хората ще бъдат заети да търсят смисъла на живота.
Аз съм д-р Рут. Пожелавам ви всичкото щастие и успех в работата ви.
Лека нощ!

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

 

Философията – 11

Ако наистина обичате Бог, значи обичате всички около вас, защото тогава не можете да не споделите любовта с другите. Тогава вие неволно искате вашите приятели да обичат Бог с вас, така че да могат да видят цялото Му величие.
Вие християните говорите за дявола; не познаваме такова създание.
Говорим само за егоизъм и невежество.
Опитайте се да намерите себе си сега. Ако не го направите, тогава тук в духовния живот навсякъде ще попаднете на препятствия. Но ако благодарение на знанието сте успели да станете свободни и възприемчиви към истината, тогава целият ви живот ще бъде пълно блаженство. Това чувство на щастие първо трябва да чуете в себе си, преди да можете да помогнете на другите да го достигнат.
Това са религиозните възгледи на ескимосите.
Бях шаман на Земята и в същото време учител.
Ескимосът Мовиля ме помоли вместо него да ви кажа какво самият той искаше да ви каже. И просто повторих това, което ми каза.
Никога не водехме войни. Опитваме се, доколкото можем, да живеем според законите на природата и Великия Дух. Ние, ескимосите, сме грозни хора и не отделяме толкова време и усилия за постоянно обновяване на гардероба, както вие. Носим красотата си в себе си; външната красота е тънка като човешката кожа. Следователно, ние не сме много заинтересовани от нея.
Християнинът се нуждае от разтърсване на страданието и нещастието; едва тогава той започва да търси онова, което се нарича истина. Вие вярвате, че Исус е умрял за вашите грехове. Но Той просто не можеше да го направи и не го направи.
Греховете, които са извършени днес, са много по-лоши и има много повече от тях, отколкото когато той е живял на Земята. Във времето след Неговата смърт е открито много, за което дори не се е подозирало. И така, как би могъл да умре за нещо, което все още не е било? Струва ми се странно.
Бог ни е създал и ни познава добре. Ако сте намерили Бога в себе си, вече не можете да вършите неправедни дела. Тогава пееш, щастлив си, а всеки иска да бъде щастлив.
Веднъж християнин дойде при нас и започна да проповядва. После той взе един от най-добрите ни братя със себе си и го отгледа заедно с вашите християни. Но този наш брат се върна при нас тежко болен и напълно сломен човек. Ние нямаме такива заболявания, защото живеем, като стриктно спазваме най-висшите закони на природата. Когато се върна, той ни разказа как живеете вие, които наричате себе си християни.
С ужас чухме, че християните са толкова болни по душа и тяло.
Сега знаете какво направиха християните с нашия сънародник. И заради това дойдох да разкажа нещо за нашата религия.
Всички вие, събрани в този тесен кръг, трябва да се стремите да намерите себе си и Бог, защото ние, хората, сме едно с Бог.
Представете си определен голям източник на светлина, имам предвид свещ, стояща на свещник. Около нея има по-малки незапалени свещи, но всички те са от едно и също вещество като голямата свещ. Сега вземате малките свещи и ги запалвате от голямата. И тогава имате искра на живота. Сега разбирате ли какво искам да кажа под Божията искра?
Когато човек умре, както го наричат християните, тогава свещта просто изгаря и восъкът отново се разпада на първоначалните си съставни части.
Потърсете Бог в себе си, тогава ще имате власт, сила и любов и ще бъдете на пътя към истинската истина. Тогава ще знаете как да добиете сила, как да станете господар на всичко земно с неговите страдания и болести. Тогава просто не можете да се разболеете, защото ще носите светлината на знанието; и колкото по-далеч лъчите му блестят, толкова по-голяма ще бъде вашата власт и сила.
Всички вие сте частици от тази всеобхватна светлина тук, а пламъкът у вас гори от тази голяма светлина, от тази голяма свещ. Не позволявайте на никой да ви задържи на пътя или, още по-лошо, да ви убеди, че Бог е недостижим за вас.
Християните нямат правилно разбиране за Бога. Те се нуждаят от закрилник, “Спасителя”, както го наричат. Те се молят на Христос.
Христос е истината и ако намерите истината, ще намерите Христос. Молете се на Бога. Ако знаете как правилно да се молите на Бог, тогава ще бъдете силни и могъщи, и винаги ще бъдете успешни.
Учим по този начин: „Търсете Бога в сърцата си, тогава всичко останало ще дойде от само себе си“. Не е нужно да вярваме, ние знаем.
Не позволявайте истинското познание за Бога в сърцата ви да избледнее, тогава ще бъдете щастливи.
Лека нощ!

От самото начало на своята дейност като медиум жена ми беше под специалната закрила и защита на духа на доктор Рут. Той силно допринесе за борбата ни с обсебването и настоя да запознаем обществото с нея.
Той често идваше да ни насърчава, а също и да изнася лекции за висшата житейска мъдрост както за видимите, така и за невидимите участници в нашите срещи.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Философията – 10

Сеанс от 12 май 1921г
Дух: Eзовиля Чевиля

Казвам се Eзовиля Чевиля. Аз съм ескимос и говоря от името на Мовиля и неговата съпруга.
Ние, ескимосите, вярваме във Великия Дух на любовта, мъдростта и всезнанието, считайки себе си за частици на този Велик Дух. И ние също вярваме, че нашите искания ще бъдат изпълнени, ако само се молим от цялото си сърце.
Шаманът знае тайните на Вселената, любовта, знанието, мъдростта и истината.
Ние живеем във Великия Дух и всеки от нас се опитва да го направи възможно най-добре.
Понякога мисионер идва при нас, казва, че не сме християни, уж живеем нечестив живот и не обичаме истински Бога, както те наричат Великия Дух.
Ние обичаме Духа на любовта, Духа на истината, с една дума – Великия Дух и се молим на Него. За нас това не е само вяра, а точно знание. Ние знаем истината, знаем, че сме част от Божествения Дух, който пребивава в нас. И ако ние сме вътрешно свързани с този Велик Дух на истината, тогава нашите сърца са пълни. Ние получаваме представа как той гледа на живота и какви са намеренията Му в любовта към децата си тук, на Земята.
Някои пристигащи при нас мисионери твърдят, че Христос умря за нашите грехове. Скъпи приятели, нямаме грехове, заради които Христос би трябвало да умре, защото Бог е любов и сила; Той е мъдрост, всезнание и истина. Всички сме част от това прекрасно създание. И ако сме част от това прекрасно създание, тогава какви грехове можем да имаме?
Ние по никакъв начин не можем да се откъснем от Него – именно защото сме част от Него. В Него живеем и сме частици от Него. И ние, дори и да искахме, не можем да Го оставим, защото Той е навсякъде. Той е цялата вселена, цялата любов, животът във всяко нейно проявление.
Как някой може да си помисли, че ще повярваме на такова учение, според което Той, Великият Дух, всезнаещият и вездесъщият, Той, който познава миналото, настоящето и бъдещето, с цялото си всемогъщество и величие, ще позволи ли на децата си да потъват все по-дълбоко и по-дълбоко и да изпадат в греха? Как може той да е способен на това?
Мисионерът твърди, че ще трябва да се преродим по Неговия образ и подобие и трябва да вярваме в Него – Този, който умря за нашите грехове; и ако вярваме, тогава ще отидем на небето.
Ние се молим на прекрасния Дух, който вие наричате Бог. Имате много религиозни догми, вероизповедания и учения. Ние установяваме връзка с Великия Дух и напълно се доверяваме на Неговата сила. Ние се опитваме с всички сили да постигнем сила от Великия Дух за изцеление на болни и за други цели. Разчитаме само на тази сила и черпим от нея дълбоко знание.
Християните вярват, че са изпаднали в греха и някой трябва да дойде и да ги извади от гнойната яма на греха.
Всеки, който наруши закон на природата, знае предварително какво ще последва. Ако сложите ръката си в огъня, веднага ще забележите, че тя е против закона и ще трябва да платите за това със страдание.
Трябва да търсим Великия Дух в себе си, а не в света около нас. Трябва да намерим себе си, тогава ще Го намерим; защото ние сме частици на този прекрасен Дух, тази прекрасна сила. Ние само трябва да положим всички усилия да влезем в контакт с Неговото величие, превъзхождащо всичко останало.
Щом установите връзка с Великия Дух, веднага се чувствате неизразимо щастливи. След като завършиш задачата си, вървиш по своя път по-нататък и не изпитваш и най-малкото изкушение да нарушиш законите. И ти излизаш от невежеството си.
Ти вървиш по своя жизнен път. Ако се отклоните от него, можете, разбира се, да отидете настрана, както желаете, но в крайна сметка трябва да се върнете към истинския път. А каква беше причината да слезете от правия път? Нарушение на закона на природата.
В крайна сметка се уморявате постоянно да живеете в конфликт с естествения ред и тогава си задавате въпроса: „Защо всъщност съм в такова нещастно положение и докъде ме води моят път?“
И тогава разбираш, че нуждата те накара да търсиш истината. Чукаш и ти се отваря. И насочваш погледа си навътре, а не, както преди, навън.
Животът ви, с всичките си вероизповедания, претенции един към друг, не кара човек да насочи очи към дълбините на душата си. Всички се наричате християни, но се съдите един друг и водите войни помежду си, създавайки толкова тревожност за себе си.
Така ще живеете, докато не се запитате: „А какво всъщност е основното в живота?“ Едва тогава ще започнете задълбочено да изследвате всички неща и явления. И това, което търсите със сърцето си, със сигурност ще го намерите. Помолете Бог да се разкрие пред вас, да се оповести в сърцата ви, преди да напуснете широкия път на опита и да влезете в тесния път на разума.
А като влезете в тесния път на висшия разум, ще се почувствате щастливи и доволни и ще влезете във величието на безкрайността. Всичко там е великолепно. Няма вече егоизъм. Тесният път води до любов, доброта, мъдрост и познание на Бога.
Християните търсят Бога във външния свят, ние Го търсим в себе си. В себе си търсим Великия Дух. Нямаме такова изобилие от религии и религиозни догми, нямаме много религиозни възгледи. Не е необходимо да измисляме нищо, защото вече знаем всичко.
Някой научава истината по един път, друг – по обратния начин и така те преминават през живота всеки сам по себе си, и никой никога не си представя, че само той знае истината от последна инстанция. Хората трябва да се променят, защото имат много догми на вярата. Необходимо е да им позволим да разберат Божията мъдрост и да го направят по тесния път на висшия разум, така че да се намерят. И когато се намерят, те ще се освободят от притесненията си и вече няма да се чувстват толкова нещастно, защото тогава любовта ще ги покрие с крилото си и те ще бъдат щастливи.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Философията – 9

Сеанс от 12 март 1924г
Дух: Сребърна звезда

При медиумите индианците често се явяват духове-пазители и помощници, защото индианците не трябва да се справят с религиозни догми и религиозни въпроси, когато идват в духовния свят. От ранно детство чуват приказки за Великия Дух и Щастливите ловни райони.
Те вярват във Великия Дух, Създателя на всички неща, а шаманът им показва как могат да използват природата в своя полза.
Ние, духовете-индианци, сме изпратени на Земята, за да защитаваме хората, защото сме добре запознати с основните закони, според които това трябва да се направи. Следователно, ние често сме „вратари“, защитаващи медиумите от духове, обвързани със Земята.
Бледоликите умират от всички възможни болести, не като индианците. Индианците рядко се разболяват. Те живеят сред природата и умират от естествена смърт. Когато се върнат на Земята, за да говорят с някого чрез медиум, те носят със себе си заряд на сила и здраве.
Индианските духове рядко поразяват хората с обсебване. Те не правят хората луди, защото знаят законите, по които трябва да премине влизането на духа в тялото на човек, склонен към медиумизъм.
Родена съм в индианското племе чипеваи през 1883 г. близо до езерото Шел, в един от индианските резервати в северната част на Уисконсин.
Бях на четири години и половина, когато паднах и раних главата си толкова силно, че умрях. Когато госпожа Уикланд състави моя хороскоп, тя откри там признаци на смърт от злополука.
Дойдох при госпожа Уикланд през 1893 г. в О-Клер в Уисконсин и станах неин „вратар“.
Когато за първи път се изявих чрез госпожа Уикланд, говорех само езика на племето чипеваи. Сега говоря английски; научих го, когато станах дух-пазител на мисис Уикланд. Много от участниците в сеансите ме научиха на английски.
Много бели смятат индианците за невежи, тъй като малцина от тях са ходили на училище и дори да са го правили, то е за малко. Но те са пълни с истинска любов към Великия Дух и искрена добронамереност да помагат на другите.
Разбира се, сред индианците има и добри, и лоши. Но само тези, които не разбират какво е Великият Дух са лоши; и те възприеха лошите си навици основно от бледоликите.
Преди появата на бледоликите в Америка индианците не знаеха що е страх. Да, отделни племена се биеха помежду си, но никой не изпитваше страх.
И тогава дойдоха бледоликите и започнаха да ги отстрелват като диви животни. Тогава страхът и омразата проникнаха в сърцата на индианците, а после избухнаха вълнения и война.
Все повече бели идваха в Америка. Имаха нужда от земя, която принадлежеше на индианците, но белите я взеха със сила. Това толкова озлоби индианците, че те започнаха да се защитават. В техните очи всички бледолики бяха лоши хора и поради това се случиха фатални събития.
Ако белите бяха приятелски настроени към индианците от самото начало, тогава между тях никога нямаше да има война. Този, който идва при индианеца с приятелска усмивка, винаги ще намери благосклонност и помощ от него.
Шаманите са добре запознати с природните сили и знаят как да ги използват в своя полза. Има например такива, които могат да причинят дъжд.
Когато се молят, те събуждат висшите жизнени сили. Те правят това различно от бледоликите, които се молят само с устни и просто мрънкат нещо. Те не губят време с излишни думи, а танцуват, събрани в кръг и потопени в себе си.
Понякога те изпълняват танца на змията. Те знаят как да си приказват със змии така, че те да не ги ухапят, защото индианците не се страхуват от тях.
Ако бледоликите бяха в състояние да контролират страха си, те също биха могли да вършат такива чудеса.
В старите времена и белите не са знаели страх. Историите за ада и дявола обаче ги научиха да се страхуват; и този страх нарасна в тях толкова много, че те загубиха способността да контролират фините сили на природата.
В духовния свят няма религии. Всички духове са истински братя и сестри. Във висшия живот всички те стават равни помежду си, веднага щом стигнат до познанието на Великия Дух.

Съпругата ми също така има и друг дух-пазител – Mовиля, който придава на нашия кръг значителна сила. Той е живял в Гренландия, бил е скитащ проповедник, лекар и ханджия, шаман с високо посвещение и експерт по законите на природата.
Той пътувал през територията на своя народ като организатор и философ, придружен от съпругата си, поетеса и певица, и децата си, които изпълнявали танци, пълни със символично значение.
Когато Мовиля и съпругата му изпяха някои ескимоски песни чрез устните на жена ми, един от участниците в сеанса, който е бил в Аляска, разпозна онези мелодии, които звучат по време на религиозните празненства на ескимосите.
Тези ескимоси не говорят английски; но една вечер Мовиля доведе със себе си друг ескимос, който беше преводач и ни разказа за религията на ескимосите.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”

Философията – 8

Всеки човек по време на своя земен живот има дух, който играе ролята на водач. Но понякога дух, привързан към Земята, прониква в човек, превръщайки се във водач. Тогава, естествено, възниква повече или по-малко пълно обсебване.
Докато човек живее на Земята, той е едновременно в обителта на най-злите духове, привързани към Земята. Само неколцина души имат правилна представа за това как и какво се случва от другата страна на живота. Но колко хора си дават труда да разберат какво ще се случи с тях след смъртта?
Повечето хора, загубили земните си тела, остават дълго време на същото място, където са живели живота си – няма значение дали са учили или преподавали нещо, или са напълно необразовани. Ако не знаят нищо за другия свят, тогава те остават там, където са умрели.
Мнозина лежат, потопени в дълбок сън или просто в безсъзнание, ако са умрели под въздействието на наркотици. Те остават в това състояние, докато роднини или приятели, които вече са се преместили в духовния свят, не ги намерят и не ги събудят, или докато някой от този или онзи свят не изпрати с неговите умствени вълни свой пратеник към починалия, така че той да събуди спящия човек.
А има и такива, които сами изпадат в дълбок сън, следвайки религиозната догма, че трябва да лежат в гроба преди Страшния съд или предполагайки, че всичко завършва със смъртта.
И накрая, има много хора от различни вероизповедания, които изобщо не знаят, че са умрели. С проповеди и песнопения те бродят по земята, защото не намериха Христос. Тук, на Земята, те се събират в тълпи около църкви, пеят и се молят без преставане.
И ако сред енориашите има предразположени към медиумизъм или просто нервни хора, тогава тези духове ги овладяват, молят се и пеят в тях, докато тези хора не бъдат обявени за луди и изпратени в лудница.
А други духове подбуждат зло у хората. Те очевидно жадуват отмъщение за нещо и хипнотизират податливи хора или ги поразяват с обсебване, подбуждайки ги към убийство или самоубийство.
Често убиецът не знае нищо за престъплението, за което е обвинен, защото то е извършено, по същество, не от него, а от отмъстителния дух, който се е настанил в него.
Какво право имат мъдри хора, като съдии и юридически учени, да осъдят такъв човек на смърт?
Екзекутираният човек напуска земния живот, пълен с омраза, връща се, изпълнен с жажда за отмъщение на Земята и подтиква другите да убиват или ги принуждава да се самоубият.
Съдиите и юристите трябва внимателно да проверят дали обвиняемият наистина е виновен, или е действал под въздействието на отмъстителен дух, така че всъщност с ръцете на обвиняемия престъплението е извършил този дух.
Исус каза (спасявайки пребитата с камъни грешница): “Който сред вас е без грях, първи да хвърли камък върху нея”.
Вместо да осъждат престъпниците, съдиите, съдебните заседатели и свещениците трябва да ги инструктират, да ги учат на по-висшите истини, като по този начин се опитат да разкрият най-доброто им „Аз“.
Ако затворниците бяха сигурни, че след освобождаването им от ареста хората ще им помогнат, а не ще слагат пръти в колелата, това със сигурност ще се превърне в стимул за мнозина да се поправят.
Колко хора наричат себе си християни, но дори не се замислят дали да помогнат на своите ближни в затруднено положение, както направи Христос.
Ако например определен работодател установи, че човек е бил в затвора, той никога няма да го наеме. Освен това такъв човек изобщо няма да може да си намери работа. И къде да отиде? Какво може да направи, освен да се върне отново в престъпния свят?
Когато ние, духовете-помощници, се спускаме към най-ниската сфера, за да помогнем на някого там, винаги се опитваме да достигнем до най-доброто “аз” в човека. Нагледно научаваме хората на уроците от истинския живот и едва когато спечелим тяхната любов и обич, те стават наши верни приятели, без значение колко ниско са паднали.
Който е живял само за себе си, за свое удоволствие, той трябва да служи на другите, попадайки в другия свят. Само чрез такова служение той може да напредне в духовния свят.

Поради простотата на условията на живот и религиозните вярвания, а също и поради доброто познаване на законите на природата, индианците след смъртта, като правило, възприемат разумно новото си състояние и затова често са назначавани за пазители на хора, надарени с медиумни способности. Такава например е Сребърна звезда, индианско момиче, духът-хранител на жена ми.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”