Здрачаваше се . В двора прислужниците започнаха да палят фенерите , а веселата сбирка продължаваше със същия ентусиазъм . Усмихнат след обилното ядене , домакинът се обърна към Монаха :
– Кажете ми , приятелю , защо напоследък отпращате всички хора , които идват при вас дори за съвет ? Вие бяхте някога известен със своята школа ! Нима за миг не искате да се върнете към това ?
– Какъв би бил смисъла да се връщам към нещо изживяно – уморено отвърна Монаха. – Узрялата същност не се стреми към изживявания , от които вече е почерпила есенцията …
– И колко спокойно го казвате ! Наистина сте странен , дори и за мен, който ви познава вече толкова време .
Монахът прокара ръка през косата си и каза :
– Знаете добре в какъв свят обитаваме . В школата ми имаше табела , с която посрещах всички желаещи да се запишат . Тя гласеше : ” Нагоре , срещу течението , се стига до собственото просветление .” Това означава, че опиталият ще има усещане за вечността , ако подражава на шарана, който с неотклонно упорство потегля всяка година срещу течението .
СПОДЕЛЕНИ ОТКРОВЕНИЯ 