Рубриката “Ако щете – вярвайте”:

Нашето цялостно съществувание може да се сравни със системата от улици, пътеки и шосета, по които се придвижваме. Разбира се, изхождайки от нашите условни обозначения, ние определяме къде свършва една улица и започва друга, но именно това са наши обозначения. Например, ако имаме възможност да се изкачим и погледнем всичко отгоре, ще видим цялата система от магистрали като паяжина, съставяща единна, цялостна система, разпръсната на всички страни в безкрайните простори. Точно, ако приравним водача на наземно транспортно средство с нашето “Аз”, а околния пейзаж – с вътрешния свят, ние можем (разбира се – условно) да кажем, че е завършил един живот и е започнал друг, когато преминем отбелязана точка на картата, а и пейзажът зад прозореца вече не е същия. Но да не забравяме, че този пейзаж се променя даже в момента на движение по една наша улица – живот. Просто ние за себе си сме поставили в края на улицата някаква “финална точка”, забравяйки за това, че движението ни е непрекъснато, а картината на магистралата е единно цяло, където нямат място никакви “окончателни финали” и тупици!