Рубриката :Ако щете – вярвайте”:

Ученията, внедрени от илюминатите насаждат вяра в това, че Вселената се управлява от капризен и непредсказуем Бог – който наказва за греховете и изисква съвършенство и смирение. И много гурута са станали външни отражения на такъв образ на Бога. Те са събрали такива богатства и власт, получени от “учениците” си, че вече претендират, че са от родата на Бога или че са получили власт и енергия непосредствено от Бог!

Физически заболявания на психична основа – 4

Лекарят. Може би сега най-накрая осъзнавате, че сте загубил смъртното си тяло? Как се казвате?
Дух. Казвам се Джеймс.
Лекарят. Джеймс, какво следва? Между другото, това ли е вашата ръка? (Сочи ръката на медиума.)
Дух. Не, Джими (умалително от Джеймс) никога не е имал пръстен.
Лекарят. Използвате временно тази ръка; тя не принадлежи на вас.
Това е ръката на жена ми.
Дух. Вече забелязах, че ръцете ми станаха по-малки. Казвам се Джеймс Хоуксен.
Лекарят. Очевидно сте загубил смъртното си тяло след злополука.
Дух. Главата ми е на път да падне!
Лекарят. Е, тогава трябва да я вземете; вие сте напълно невеж дух, дълго време досаждащ на невинна дама.
Дух. Какво е духът?
Лекарят. Духът сте вие, този, с когото говоря.
Дух. Аз съм Джеймс.
Лекарят. Гледайки това тяло, виждам жена си. Попитайте един от тези хора, с чиито уста говорите тук.
Дух. Значи трябва да бъда в някой друг.
Лекарят. В кого?
Дух. (Протегна ръце към г-жа Г.) Искам да се върна при вас, харесвате ми.
Г-жа Г. Вече не можете да се върнете при мен. Трябва да влезете в света на духовете.
Дух. Къде е той?
Лекарят. Това е невидим свят около Земята.
Дух. (Донякъде неестествено.) Искам да видя Исус Христос.
Лекарят. Защо плачете?
Дух. Това е моят начин на разговор. Не искате ли да излекувате врата ми?
Лекарят. Да, но като ви обясня истинската ви ситуация. Бидейки невеж дух, вие направихте тази дама обсебена и постоянно я дразнехте. С помощта на огъня, както го наричате, ние ви изгонихме от нея. Изгубил сте собственото си смъртно тяло и трябва да се запознаете с условията на другия свят, в който се намирате сега.
Г-жа Г. Знаете ли фамилията ми? Познавате ли някой на име Джи?
Дух. Те живееха далеч от нас.
Г-жа Г. Знаете ли някой на име К.? (Моминското име на г-жа Г.)
Дух. Те живееха в друг град.
Г-жа Г. Роден сте там, където се е случило нещастието с вас?
Дух. Роден съм далеч оттам в провинцията.
Г-жа Г. Коя година мислите, че е.
Дух. Не знам това.
Лекарят. Кой е президентът сега?
Дух. Чел съм малко за подобни неща. Живеех във ферма и там вършех дребни домакински дела. Но това беше много отдавна. Напоследък имаше толкова много огън.
Лекарят. Лекувах ви с огън. Беше ток.
Дух. Видях огън. Не беше електричество. Държите това електричество в ръката си, а след това то те удря във врата.
Лекарят. Именно аз ви изпратих огън.
Дух. Вие! Засрамете се! Вие! Направихте това с невинен млад човек, с мен! Засрамете се!
Лекарят. Дълго измъчвахте тази дама, така че тя нямаше възможност да живее по собствена свободна воля. Тогава изпратих огън до вас, а вие най-накрая излязохте от нея. Моля, огледайте се, ще видите по-висши духове, които ще ви помогнат.
Дух. Тук има много хора. (Изведнъж в силно вълнение крещи.) Мамо! О, мамо!
Лекарят. Тя дойде да ви помогне.
Дух. О, мамо, защо умря? Бях още малко момче и когато ти умря, целият ми живот отиде в прахта, трябваше да си изкарвам хляба.
Лекарят. Какво казва майка ви?
Дух. Тя казва: „О, Джими, къде си бил?“ Тя ме е търсела, но не могла да ме намери.
Лекарят. Това е така, защото вие, „засядайки“ в тази дама, безпощадно сте развалил живота й. А сега можете да заминете с майка си.
Дух. Мина много време откакто видях майка си.
Лекарят. В момента сме 1923 г.
Дух. Не може да бъде!
Лекарят. Днес е 4 юли 1923 г. и вие сте в Лос Анджелис, Калифорния.
Дух. Не, сега трябва да е 1893!
Лекарят. Това беше преди 30 години.
Дух. Но през 1896 г. все още бях жив; след инцидента дълго време бях сакат. Последната година, която си спомням беше 1896 година.
Лекарят. Това беше преди 27 години.
Дух. Как така? Толкова години са минали, но не съм забелязал. Спах ли?
Лекарят. Явно само от време на време. През останалото време сте правел хората обсебени.
Дух. Бях затворен – дълги години. (В аурата на пациентката.) Веднъж имах чувството, че умирам, но после, след като бях затворен за известно време, се почувствах съвсем различен. Носех женско облекло и се чувствах като жена; но вратът ми болеше и главата ми сякаш щеше да падне от тялото ми.
Лекарят. Попаднахте в магнитната аура на тази дама и дълго време я дразнехте. Изгубил тялото си, не можахте да се разделите с мисълта, че шията ви е счупена; но вашето смъртно тяло отдавна лежи в гроба.
Дух. Но счупеният ми врат ме боля непрекъснато.
Лекарят. Това е само, защото мисълта за счупената шия е здраво закрепена в ума ви. “Както човек мисли в сърцето си, такъв е и той.” Мислехте само за болната си шия и не забелязахте какви осезателни промени са настъпили с вас. Вратът на жена ми не е счупен.
Дух. Жена ви! Къде е тя?
Лекарят. Тя спи. Погледнете краката си; не са вашите крака.
Дух. Жена ли съм?
Лекарят. Само временно; а сега трябва да заминете с майка си.
Дух. Мамо, искаш ли да ме вземеш със себе си?
Лекарят. Какво казва тя?
Дух. Тя се съгласява, но първо трябва да помоля тази дама за прошка. Но аз всъщност нямам нищо общо. Аз самият не можах да се измъкна от това. Бях затворен толкова дълго, че ми писна от това. Сега искам да си тръгна с майка ми. О мамо, ела да ме вземеш със себе си. Обещавам да бъда добро момче.
Лекарят. Сега ще ви бъде по-лесно да разберете всичко.
Дух. Имам чувството, че умирам; главата ми отново падна.
Лекарят. Това е временно явление. Когато ни напуснете, може да ви се струва, че умирате, но това е само, защото ще загубите власт над медиума. Не можете да умрете по никакъв начин, дори и да сте се опитал да го направите. Никой всъщност не умира. Духът никога не умира!
Дух. И тогава ще имам по-добро тяло от сега?
Лекарят. Да, просто забравете за счупената си шия и болките си.
Дух. Е, сега ще отида с мама. Извинете, моля, г-жо Г.
Г-жа Г. Всичко е наред, Джеймс. Забравете какво се случи.
Лекарят. Висшите духове ще ви помогнат и ще ви научат на прекрасни неща. Просто се приближете в мислите за майка си и духовете на Съюза на милостта. Довиждане!
Дух. Довиждане!

През лятото на 1923 г. някой си господин И. се обърна към нас за съвет. Ставаше дума за съпругата му, която лежеше в леглото с тежко главоболие вече девет месеца. Причината за болката е трябвало да бъде тумор в мозъка; в допълнение, лявата й ръка беше напълно парализирана.
Многократно посещавахме жената в нейния апартамент, провеждахме с нея сеанси с електротерапия, което я укрепи. Обаче ясновидката госпожа Уикланд забеляза духа на мъж със страшна рана на главата и жена с осакатена ръка – и двете бяха в непосредствена близост до пациента.
На следващия сеанс на нашия кръг госпожа Уикланд бе овладяна от духа на този човек и ние научихме от него, че той е бил живописец през живота си и веднъж е паднал в гората. В същото време, както каза, той си ударил главата в земята.
Той дори не подозираше, че е починал, и заяви, че изпитва мъчителни болки в главата. Но напоследък поне има удобно легло за релакс. След като му изяснихме истинското му положение, той беше отведен и оттогава госпожа И. не страда от главоболие.
Но тя все още остана в леглото, тъй като беше слаба и ръката й остана парализирана. За пореден път проведохме сеанс с електротерапия с нея и се прибрахме, като поканихме този път г-н И. да участва в срещата на нашия кръг.
Събитията от тази вечер бяха много интересни за господин И., защото заявилият присъствието си дух се оплака от абсолютно същата болка като жена му.

Карл Уикланд – “30 години в света на мъртвите”